Хана Хауъл
Шотландска съпруга (11)

Десет

Джилиан отпусна ръце от двете страни на ваната и се загледа в коленете си, които се показваха едва-едва над повърхността на водата, с която бе напълнена дълбоката вана. Трябваше да приеме истината. Ако все още не обичаше Конър, то тя бе само на секунда разстояние от това да се случи. Една жена, виждайки това, което тя бе видяла между Мег и Конър, не би се почувствала толкова наранена, ако сърцето й не бе замесено. Възможността Конър все още да спи с Мег караше всичко в нея да се свива от болка. Но това чувство изчезна, когато осъзна, че въпреки отчаяните опити на Мег, Конър бе удържал на клетвите си. И все пак образът на това, което видя в банята, беше запечатан в ума й и я изяждаше отвътре.

Една част от нея бе доволна, че най-после преживява емоции като страст и любов, но другата бе ужасена. Влюбваше се в мъж, който й даваше много малко от себе си. По-лош бе фактът, че тя не можеше да измисли начин, по който да извлече още страст от него. Конър не бе като останалите мъже, които бяха закоравели, тъй като в живота си бяха срещнали много разочарования. Неговите чувства бяха заровени толкова дълбоко, че Джилиан се боеше, че не биха могли да бъдат спасени.

Той не бе напълно лишен от тях, но това, което разкриваше, бе само лек намек за емоции. Лек блясък на веселие, едва загатната усмивка, бегла искра от гняв. Сякаш нуждата да бъде силен, за да защити семейството и клана си, бе потиснала всички други чувства. Джилиан знаеше, че не би могла да живее само с искрица блясък или загатване на емоция. Не очакваше Конър да стане сладкодумен глупак с меко сърце заради нея, но се нуждаеше от нещо повече от страст. Сега, когато и сърцето й бе замесено, тя имаше нужда да получи частица от неговото.

Изсумтя, отвратена от себе си. Не искаше частица от сърцето му, искаше го цялото. Така изглеждаше честно, след като тя му даваше всичко. Искаше това, което братовчедка й Елспет бе намерила с Кормак, а братовчедка й Ейвъри с Камерън, или поне нещо близко до това. За момента обаче, щеше да е доволна на всяко леко пропукване на черупката му, което да й даде надежда, че един ден Конър ще се събуди, ще осъзнае, че тя е дълбоко в сърцето му и ще поиска да остане там завинаги. Но това щеше да отнеме доста време и щеше да й се наложи да измисли какво да каже на баща си, когато той пристигне за нея.

Звукът от отварянето на вратата откъсна Джилиан от мислите й. Тя изруга тихо от изненада и прикри с ръце гърдите си, вдигайки колене пред себе си, за да прикрие голотата си. Неудобството й леко се стопи, щом забеляза, че Конър е този, който влезе в стаята. Погледът, който й хвърли, докато затваряше вратата, я накара да почувства още по-осезаемо голотата си.

— А, добре, не съм изпуснал шанса си да се изкъпя — каза той и започна да се съблича.

— Не си ли се изкъпал вече? — попита Джилиан, изумена колко бързо се събличаше Конър.

— Не — заяви той, пусна последните си дрехи на пода и пристъпи към ваната почти усмихнат от гледката на привелата се в опит да се скрие Джилиан, — реших, че трябва да дойда и да се скарам на жена си.

— Да ми се скараш?

— Да. Жената не бива да заплашва мъжа си. — Той пристъпи във ваната.

Джилиан се зачуди как толкова огромна вана изведнъж може да започне да изглежда толкова малка, само защото той се потопи в нея.

— Не съм те заплашила.

— Не? На мен ми прозвуча като заплаха.

— Просто посочих фактите. — Тя толкова се изненада от смеха му, че без да се съпротивлява, му позволи да издърпа едната й ръка от гърдите й и да сложи в дланта й пешкир.

— Е, освен на едно място — посочи той малко над пъпа си, — останах напълно недокоснат.

Макар че едно тихо гласче й шепнеше, че това е грешка, Джилиан насочи поглед надолу, където й сочеше той. Но погледът й не се прикова към конкретното местенце над пъпа му, а към твърдото доказателство, че Конър се интересува от нещо повече от баня. Помисли си, че е много странно как тази част от мъжкото тяло, която преди намираше за леко смешна, сега караше сърцето й да бие с луд ритъм, а кръвта да тече по вените й като разтопена лава. Сякаш нещо вътре в нея я принуждаваше да го докосне, помисли си тя протягайки ръка.

Конър простена от удоволствие, когато дългите й пръсти се обвиха около него. Докосването й подпали кръвта му, а нарастващото й самочувствие му достави истинско удоволствие. За момент той затвори очи и се остави на все още колебливото й докосване. Не след дълго осъзна, че ако не сложи край на тази игра, никога няма да се изкъпят, затова я накара да го пусне.

Не успя да сдържи усмивката си, когато нежно побутна ръката й, която все още стискаше пешкира, карайки я да вдигне премрежения си поглед към него.

— Първо банята, после играта. Почти ме накара да забравя, че имаме нужда от баня. — Конър си помисли, че необикновено развеселеното му настроение бе напълно обяснимо, все пак кой мъж би се мръщил, ако жена му го гледа с такава топлота.

Джилиан успя да се отърси от мъглата на желанието, което бе обвила ума й, и започна да къпе съпруга си. Не само видът на прекрасното му тяло разбъркваше мислите й, а и начинът, по който се държеше той. Кискаше се и се усмихваше. Тя бързо потисна надеждата, която се зараждаше в нея, защото доброто настроение и веселието не бяха точно пропукване на черупката му. Може би това бе породено от простия факт, че е къпан от жена си в комфорта на собствената си стая, знаейки много добре, че след банята двамата ще се отпуснат в леглото им и ще правят любов. И, помисли си кисело тя, за пореден път щеше да поласкае суетността му, тъй като не умееше да крие колко голямо удоволствие й доставяше той в леглото.

— Съпруже — възкликна стреснато тя, когато той обгърна с ръце гърдите й, а палците му започнаха да милват зърната, които вече бяха станали твърди, — каза, че имаш нужда от баня.

— Само те мия… — Той все още бе изумен как това, което повечето мъже биха нарекли „тъжна липса на пазва“, може да го развълнува толкова силно.

— Вече се изкъпах.

— Така ли? Тогава защо още си във ваната?

— Ами, цупех се. — Той я изгледа така, сякаш гледа непознато малко същество и тя въздъхна. — Това е нещо, което майка ми прави понякога. От време на време се затваря в стаята си и го нарича добро цупене.

— Майка ти често ли го прави?

— Не, казва, че не го прави въобще толкова често, колкото го е правила, преди баща ми да я открие и да се влюби в нея. — Решавайки, че ще е по-лесно да измие гърба и косата му, ако е извън ваната, те се изправи, излезе от нея и се уви бързо в една кърпа.

— Изпуснала си няколко места — заяви той и посегна към нея.

Джилиан успя да се измъкне от хватката му, застана зад него и започна да мие косата му.

— Сега ще довърша историята си. Майка ми казва, че дори човек да живее щастлив живот, има моменти, в които чувства тъга, или пък дните не са такива, каквито трябва да бъдат. Дни, в които преглъщаш думи, които наистина си искал да кажеш, когато си се скарал с някой, или когато си преживял беда. Когато не може да преживее тези дни, тя се затваря в стаята си и казва на глас всичко, което е премълчала, понякога плаче, друг път проклина, но в повечето случаи просто се цупи. Тогава татко отива и я намира. — Джилиан се засмя меко. — Често се бави доста при нея и майка веднъж ми сподели, че неговите увещания са най-добрата част от цупенето й.

— Звучи доста странно. Често ли го правиш?

— Не. Може да приличам на майка, но имам темперамента на татко. За нещастие не съм наследила контрола му. Ако нещо не се случва така, както го желая, искам просто да изругая и да го ударя. Обаче дамите не могат да правят такива неща. Понякога трябва да си прехапем езика и да бъдем спокойни, когато другите са ядосани и разстроени. Тогава цупенето може да помогне. Като се оттегляш за кратко да се цупиш, после си по-спокоен и хладнокръвен и можеш да се справиш с всичко. — Осъзнавайки, че отдавна му е измила косата и сега просто си играе с нея, Джилиан я отметна настрани, за да измие гърба му.

— Майка казва, че цупенето е полезно и когато страдаш — продължи Джилиан, надявайки се, че ако му разказва за себе си и за семейството си, скоро Конър ще пожелае и той да й разкаже нещо за себе си. — Случи се, когато сестра ми Сорча бе изнасилена многократно и пребита почти до смърт. Майка трябваше да бъде силна и спокойна, за да помогне на бедната Сорча и ми сподели, че да се оттегля в стаята си от време на време, за да крещи, плаче или да си скубе косите, й е било от голяма полза.

— Какво стана с тези, които са наранили сестра ти? — Конър се зачуди дали отговорът на този въпрос ще му каже нещо повече за бащата на Джилиан, с който му предстоеше да се срещне.

— Мъжете, които го направиха, бяха най-стария враг на татко и двамата му командири. Отвлекли Сорча и братовчедка ми Елспет, дъщерята на сър Балфор Мъри. Татко и чичовците ми, Балфор и Найджъл, тръгнаха след тях. Настигнали ги, преди да причинят на Елспет същото, което бяха сторили на Сорча. Първо изпратиха момичетата у дома с почти всички останали мъже. Татко се върна много по-късно и каза на майка, че мъжете, които са сторили това на детето им, са мъртви. Майка му каза: „Благодаря ти, съпруже“. Така и не попитах как са умрели, но никога няма да забравя смразяващия поглед на татко. Този поглед винаги се връща на лицето му, щом някой спомене за случилото се.

Конър я изчака да продължи. След като бе свършила с търкането на гърба му, той се изправи, излезе от ваната и започна да се подсушава. Изведнъж почувства нужда да разбере какво е сторил баща й на тези мъже. Не се питаше дали иска да узнае истината. Бе сигурен, че иска.

— Разбрала си какво им е сторил, нали? — попита най-после той.

Джилиан кимна и проговори тихо.

— Братовчед ми Пейтън най-после ми каза преди няколко години. Кастрирали мъжете и порязали коремите им. Заявели ги в гора, известна с това, че е пълна с вълци и ги оставили там. Изчакали само да се появи глутницата, привлечена от миризмата на кръвта, и екзекуцията да започне.

— И мислиш, че това е жестоко? — Конър смяташе, че това е много красиво и умно измислено възмездие.

— В началото да. Трудно е да повярваш, че мъжът, който не е позволявал слънчевата светлина да изгори дупетата на децата му, може да бъде толкова брутален. Пейтън ме накара да се осъзная с три много важни факта. Първо, тези мъже бяха наранили едно от децата на татко и са възнамерявали да наранят племенницата му. Второ, и двете приличат много на майките си, затова татко и чичо сигурно са били силно разтърсени от тази картина. И трето, ако ги бяха оставили живи, мъжете можеха да ни навредят отново. Пейтън ми каза, че докато баща ми е разказвал какво им е причинил, на лицето му е било онова ледено изражение, което бях видяла и аз, но след това то изчезнало и станало напълно пусто, когато обяснил защо е направил това, което е сторил.

— Братовчед ти е бил прав. Мисля, че аз бих бил по-жесток, ако някой постъпи така със сестра ми. А и има още нещо, вероятно баща ти е бил полудял от гняв и се е обвинявал, че не е съумял да защити детето си.

И същият този мъж скоро щеше да застане пред вратата ми, помисли си Конър. Той не бе изнасилил, нито бе пребил Джилиан. Той просто се бе оженил за нея. Но бе разбираемо защо щеше да бъде гневен. Може би нямаше да е достатъчно да разменят няколко думи, да преговарят и вероятно да плати зестра за булката. Тогава забеляза погледа на Джилиан, който бе насочила към тялото му, докато той се подсушаваше с кърпата. Одобрението й не само запали кръвта му, но му подсказа, че тя ще му помогне да потуши гнева на баща й. Да, Джилиан вече бе доказала, че не иска да има кръвопролития.

— Не трябва ли съпругата да подсуши тялото на мъжа си, след като точно тя го е измокрила, докато го е къпала? — попита Конър, подавайки й кърпата.

Джилиан едва не се усмихна, когато я взе и започна да го подсушава, мислейки си, че вече е прекарала прекалено много време около Макенрой. Но бързо изгуби посоката на мислите си, съсредоточавайки се върху задачата да подсуши красивото, едро тяло на Конър. Мъжът изглежда не изпитваше и капка благоприличие, но в моменти като този се радваше, че е така.

За краткото време, през което бяха любовници, тя бавно бе започнала да става смела, отказвайки да се подаде на страха, че може да направи нещо, което да не му хареса. Беше открила няколко места, на които Конър обичаше да го докосват. Други, не най-очевидните, помисли си тя, в опит да игнорира частите от него, които смело изискваха вниманието й. Докато го подсушаваше, вдигна поглед към лицето му. Очите му бяха затворени, а леко загатната усмивка красеше устните му. Когато правеха любов и се отдаваха на страстта, Конър бе необичайно отворен и свободен.

Точно когато сушеше дългите му, мускулести крака, си спомни нещо, което веднъж й бе казала братовчедка й Елспет. Когато попита за това Ейвъри, изчервявайки се, тя потвърди думите на Елспет. По онова време бе сметнала, че това би било най-странното нещо, което една жена би направила, но сега с мъжествеността на Конър, само на целувка разстояние от нея, това не й се виждаше никак странно. Решена да бъде смела, тя пусна кърпата на пода, сложи ръце на бедрата му и целуна изправеното доказателство за желанието, което мъжът й изпитваше към нея. Цялото тяло на Конър трепна в отговор и тя реши, че това е знак за интерес, и го близна леко.

Конър бе удивен, когато почувства меките устни на Джилиан да докосват възбудата му. Той погледна надолу, само за да види как тя бавно прокара влажния си език нагоре по цялата му дължина. Тръпнеше от удоволствието, което пронизваше тялото му. Едната му трепереща ръка се протегна, зарови пръсти във влажната й коса и издърпа главата й назад. Предпазливост измести страстното желание изписано на лицето й и той на мига съжали за действията си.

— Какво правиш? — попита той и в същия момент осъзна колко е глупав въпроса му.

— Мислех си, че е очевидно — каза тя, заинтригувана от страстно зачервените му скули, които бяха в противоречие със стиснатите устни и тревожния поглед.

— Това не е ли нещо, което правят курвите? Не е ли курвенски трик? — Няколко пъти бе чувал за такова удоволствие, което се прилагало от най-високо платените уличници.

— Братовчедка ми Елспет каза, че съпругът й много го харесвал, и каквато съм любопитна, попитах Ейвъри дали се харесва и на нейния мъж. Тя каза, че му харесвало. Нито една от тях не е курва и съпрузите им с радост ще убият всеки, който заяви нещо подобно. Но ако не искаш да го правя… — започна тя.

— О, ами не. Щом е нещо, което съпругите правят за мъжете си, може да продължиш.

Тя го изгледа насмешливо, докато той пускаше косата й. Конър потръпна, когато го близна отново. Тази наслада можеше да се окаже прекалено голяма, че да я понесе, помисли си той, докосването на меките й устни и топлия й език го накараха да стисне юмруци. Когато тя го пое в топлата си уста, той се бореше да призове железния контрол, който бе ковал през всичките тези години, но без особен успех.

Конец по конец, нишката на издръжливостта му се късаше, докато в един момент той се срина на колене, избута Джилиан назад, докато тя не легна на земята. С видимо треперещи ръце разтвори кърпата, с която се бе увила, и се наведе над нея.

Джилиан се задъха, преди да се засмее тихо, когато за един миг се озова просната по гръб. Беше невероятно възбуждащо да прави любов с Конър по този начин, да чувства това голямо силно тяло да трепери под ръцете й. Надвесвайки се толкова рязко над нея, тя си помисли, че би трябвало да се изплаши, но вместо това го посрещна с отворени обятия. Когато той се тласна грубо в тялото й, Джилиан осъзна, че е изгубил всякакъв контрол. Освен това вероятно щеше да има няколко синини, но не я бе грижа. Обгърна го здраво, а последната й рационална мисъл бе, че всеки мъж, който може да бъде толкова страстен, вероятно кипеше от силните емоции вътре в него, и тя възнамеряваше да открие всяка една от тях.

* * *

Конър остана проснат наполовина на килима, наполовина върху Джилиан. Лицето му бе притиснато отстрани до врата й, докато той се бореше да се възстанови. Беше изгубил всякакъв контрол. Само по себе си това бе тревожно, но по-ужасно бе, че бе излял цялата си необузданост върху малката си деликатна съпруга. Под ръката си, която бе поставил на гърдите й, той можеше да почувства ритъма на сърцето й, можеше да усети равномерното повдигне и спускане на гръдния й кош, докато дишаше. Не я беше убил. Хвърли бърз поглед към лицето й и когато не видя сълзи, предположи, че може би не я е наранил. Не се опитваше да избяга от него, което сигурно означаваше, че не я е ужасил, задето се нахвърли върху нея като някой полудял ненаситен звяр. Но Джилиан лежеше под него като счупена кукла и не помръдваше.

— Джилиан? — повика я той нежно.

— Ммм? — Тя се надигна достатъчно, за да плъзне мързеливо пръсти нагоре и после надолу по гръбнака му.

Очевидно не я бе изпратил в безсъзнание, каза си той, и вътрешно въздъхна облекчено. Сега се налагаше да се отдалечи от нея, преди да е повдигнала темата за загубата му на контрол. Принуждавайки тежкото си тяло да се помръдне, той я плесна по бедрото и се изправи на крака. Конър едва не се усмихна на нацупения поглед, който тя му отправи, преди да се пресегне, за да вземе кърпата, която бе хвърлил на пода, и да се увие в нея.

— Най-добре да слизаме в голямата зала, преди онези идиоти да са изяли всичката храна — заяви той, като започна да изважда чисти дрехи.

Докато Джилиан успее да се изправи на крака, съпругът й вече бе облечен. Прегръщайки я кратко за една бърза целувка, той я остави, нареждайки й през рамо да побърза. Джилиан въздъхна и след като се изми набързо, започна да се облича. Щеше да й се наложи да научи мъжа си на малко нежност. Целувките и прегръдките след подобно страстно правене на любов щяха да са наистина приятни.

Тя се изненада, намирайки Конър, Дърмот и Кноби на най-долното стъпало пред стълбите, когато най-после тръгна към голямата зала.

— Да не се е случило нещо? — попита тя, забелязвайки другите им трима братя, които все още не можеше да различи, да стоят зад Дърмот.

— Братовчед ти е тук — отвърна Конър.

— О, много добре — извика Джилиан и пробяга последните няколко стъпала, насочвайки се към масивната външна врата. — Трябва да е донесъл вещите ми и новини от дома.

Конър хвана ръката й и я дръпна към себе си.

— С него има двама добре въоръжени мъже.

— Естествено. Само пълен идиот би пътувал без защита из тези земи.

Жените, които разсъждават, можеха да са много дразнещи, реши Конър.

— Може да остави вещите ти пред портите и да си върви.

Джилиан се зачуди как в един момент може отчаяно да желае докосването на един мъж, а в следващия да й се иска да го цапардоса по главата с нещо тежко.

— Той прие този брак и идва като приятел. Вероятно ще иска да остане няколко дни, за да се увери, че се отнасяте добре към мен.

— Отнасяме се добре към теб. Ще му се наложи да приеме думите ми.

— Защо? Той не те познава, дори не бе чувал за теб, докато не потропа на вратите на крепостта ми.

Конър се зачуди дали малката му жена някога щеше да приеме думите му, просто защото нейният съпруг и леърд казва така.

— Нанти, ти, заедно с Ангъс и Дрю отидете, за да доведете неканените ни гости, и ако желаят да се почистят, преди да ядат, им покажете къде. — Погледна към Джилиан. — Двамата мъже със сър Джеймс могат да се нахранят и да прекарат нощта тук, но на сутринта да ги няма. Братовчед ти, ако иска, може да остане за известно време. — Той я хвана и я задърпа към залата. — Ще го чакаме вътре.

— Но Джеймс ми носи дрехи и искам да си сменя роклята — протестираше тя, докато я влачеше към залата.

— Ще изкараш още една вечер с нея.

Не след дълго ухиленият Джеймс влезе в залата. Виждайки кошницата в ръцете му, Джилиан изпищя от радост. Той бе на няколко крачки от нея, когато котките й изскочиха от кошницата и веднага се настаниха в скута й.

— Котки? — попита Конър, докато поздравяваше Джеймс и му махна да седне до Дърмот, срещу Джилиан.

— Да — каза Джилиан, кискайки се, когато любимците й започнаха да я ближат по брадичката, — Дрипльо и Мърла. — Тя посочи всяка котка, докато казваше имената им. — Ако тук има някакви гризачи, скоро ще изчезнат.

Конър се ухили леко, поглеждайки към котките, докато ядеше.

— Кучетата ще ги изядат.

Джилиан се задъха и се намръщи.

— Ти нямаш кучета.

— Мога да взема няколко.

Макар да знаеше, че той се шегува, Джилиан прегърна по-здраво котките си. Веселието в погледа му и широката усмивка на Дърмот я успокоиха. Мъжът й имаше странно чувство за хумор, помисли си Джилиан, и се обърна да представи любимците си на Фиона, която седеше до нея на масата. Толкова странно чувство за хумор, че щеше да й трябва време да го разгадае.

Поклащайки глава на начина, по който Фиона се присъедини към Джилиан и започна да се суети около котките, Конър погледна към Джеймс. Не можеше да се сети за нито едно нещо, което да не харесва или да го дразни в мъжа, и все пак присъствието му в Дайхладах го тревожеше. Сър Джеймс Дръмънд бе красив дявол и бе много близък с Джилиан. Това не му допадаше и Конър се намръщи. Това, и леката ревност, която го жегна. Подобна емоция можеше да бъде сметната за слабост и използвана срещу него.

— Много мило от твоя страна, че ме покани да остана — обади се Джеймс.

— Както виждаш, тя е жива и здрава — каза Конър, — затова не е нужно да оставаш дълго.

Джеймс се засмя.

— О, да, мисля, че ще поостана малко при вас. Докато всичко не се уреди, момичето трябва да има роднина до себе си.

— Всичко е уредено. Тя е моя съпруга. Бракът беше консумиран… многократно.

— Но не си получил благословията на баща ни.

— Джилиан е почти на двадесет и една. Не се нуждае от одобрението му. — Намръщи се, когато Джеймс просто сви рамене. — Той ще дойде тук?

— О, да, колкото се може по-бързо.

— С армия?

— Не и в началото. Бях в Дъблин и уверих майка ни, че Джилиан е в безопасност. Татко ще иска първо да говорите.

Конър кимна, прикривайки облекчението си.

— Също като дъщеря си, той няма да иска кръвопролитие.

— Не прави грешката да мислиш, че той се бои от теб или хората ти. Татко знае, че по време на битка, колкото и кратка да е тя, някои от хората му може да пострадат, или да бъдат убити, затова той избира много внимателно кой да вземе със себе си. Той е добър, дори нежен мъж, с благ нрав, силен и много умен. Рядко избухва, но когато го направи, гори дълго, а после за това се разказват легенди. И нищо не може да го разяри толкова, колкото ако над семейството му тегне опасност.

— Никога не бих наранил Джилиан.

— Не и физически — промърмори Джеймс, гледайки Конър отблизо, докато си сипваше вино. — Ти си закоравял мъж, сър Конър Макенрой, закоравял до костите си.

— Наложи ми се да стана такъв — отвърна Конър, чудейки се защо изпитва нужда да се оправдава за това, в което се бе превърнал, опитвайки се да опази клана си.

— Джилиан е нежна жена, свободна по дух, отворена по сърце, изпълнена с живот. Страстно, любящо и предано същество. Закоравял мъж като теб може да я нарани по много начини, без нито веднъж да вдигне ръка срещу нея и, за съжаление, може вече да си го направил. Затова ще остана за известно време, за да се уверя, че всичко е наред. Виждаш ли, сър Конър, ти може и да си потиснал всичко нежно в себе си, но аз няма да ти позволя да убиеш нежността в братовчедка ми.

Конър разбираше думите на Джеймс, но не бе сигурен какво точно му намеква. Сега не беше времето да мисли над това, затова той прогони от мислите си Джилиан и изявлението на братовчед й, че би могъл да я нарани.

— Ти си неин братовчед, защо тогава се обръщаш към родителите й с майка и татко? — попита Конър опитвайки се да си обясни по някакъв начин близката връзка между Джеймс и Джилиан.

— Ами, нейната майка е моя леля. Аз съм син на сестрата близначка на лейди Бетия. Когато родителите ми са били убити, лейди Бетия ме е спасила от същата съдба. По онова време срещнала сър Ерик. Бил съм все още кърмаче. Сър Ерик получил от краля попечителството над мен и двамата с леля ме отгледаха заедно със собствените си деца. Когато станах на възрастта да разбирам всичко, те ми казаха истината и въпреки това си останаха мои родители, а децата им мои братя и сестри. Истината за това кой съм не може да промени този факт. Използваме думата братовчед само да обясним защо аз съм Дръмънд, а останалите Мъри. Но те са моето единствено истинско семейство, моите родители, братя и сестри. Ако не съществуваше клана, който стои и чака да застана начело, аз щях да бъда Мъри. Истината е, че нито Джилиан, нито аз, нито някой от семейството ни сме Мъри по кръв, тъй като сър Ерик е бил осиновен син, който е смятал, че е копеле на някой от клана Мъри. По-късно, когато открил кой е в действителност, той решил да остане Мъри.

За един кратък миг Конър почувства завист. Беше очевидно, че кланът Мъри бяха хора готови да помагат един на друг при нужда. Когато той и близките му имаха отчаяна нужда от помощ, нямаше кой да им протегне ръка и трябваше да се справят сами, бездомни, принудени да гладуват. Истината бе, неочаквано помисли той и погледна към намръщения си чичо, който отново пълнеше халбата си, че дори най-възрастният му роднина, който бе останал жив, не бе направил повече от това да се появява от време на време и да ги гледа от високо, критикувайки ги и изказвайки мнението си. Беше предателска мисъл, но сега, когато се загнезди в ума му, не можеше да я прогони.

Проследявайки погледа му, Джеймс промърмори:

— Трябва да наблюдаваш този мъж. Той не харесва братовчедка ми.

— Това е чичо ми — каза Конър, но без гняв, преди да въздъхне. — Прав си. Не я харесва. — Забеляза как Джилиан хвърли бърз поглед към Нийл, изражението й беше раздразнено. — И Джилиан не го харесва особено.

— Едно нещо трябва да знаеш за жена си. Ако тя ти каже, че някой я безпокои… послушай я.

— Тя просто е подразнена от чичо ми за нещо, което той каза пред нея.

— Тогава тя щеше да го постави на мястото му с острия си език и да се свърши. Вярваш или не, Джилиан усеща неща, които ние останалите не можем. Тя разбира какво се крие в сърцата им. — Джеймс направи гримаса и прокара ръка през косата си. — Трудно е за обяснение, но сякаш Джилиан може да види и почувства това, което чувстват другите. И сега ще си помислиш, че и двамата сме луди.

— Не, чувал съм за подобни дарби. — Конър изведнъж се почувства разголен. — С всички ли може да прави това?

— Не. Рядко успява да предположи какво мисля, и ми каза, че когато е опитала да разчете теб, сякаш се е блъснала в стена. Всичко, което искам да кажа, е обърни внимание, ако Джилиан не се разбира с някой. Тя очевидно има проблем с чичо ти. Намери какъв е той и се справи с него.

Конър кимна, чудейки се дали наистина трябва да послуша съвета на Джеймс. Почувства се така, сякаш предава Нийл. Не искаше точно сега да знае какво мисли новата му съпруга за чичо му. По-късно. Първо щеше да подреди собствените си объркани мисли и после щеше да се погрижи за нейните.