Хана Хауъл
Шотландска съпруга (22)

Двадесет и едно

Светлината в спалнята подразни Джилиан, докато се изтягаше. Тя възкликна и седна в леглото. Това беше слънчева светлина и то доста силна, което значеше, че е късна сутрин. Конър очевидно бе решил, че тя има нужда от почивка и явно бе наредил да не я будят. Беше много внимателно от негова страна, и дори можеше да се приеме като знак на омекване към нея. Освен това бе последното нещо, което искаше той да направи. Имаше прекалено много за плануване, за да спи цял ден.

Ставайки от леглото, двете й котки, които спяха на кълбо върху завивката й, се разбудиха и също се протегнаха. Тъй като обикновено не припарваха до леглото, когато Конър беше в него, любимците й явно се бяха насладили на късната дрямка. Тя погали всяка от тях, шепнейки им нежно няколко минути. Конър бе много добър с тях, което я изненадваше. Той не бе забранил котките да спят на леглото им, но огромният му размер ги безпокоеше, и те бързо бяха решили, че когато той е в стаята, предпочитат да спят на леглото от овча кожа, което Конър им бе направил в един от ъглите на стаята. Освен това бе забелязала, че понякога ги гали и от време на време им подхвърля по нещо за ядене. Джилиан се питаше дали това не е знак, че Конър не е чак толкова суров, колкото изглеждаше.

Изругавайки тихо, тя се зае със сутрешните си занимания — миене и обличане. Беше толкова жалко от нейна страна да се опитва да открие емоциите на Конър в начина, по който той се отнася към котките й. Все едно да се опитва да задържи семенцата на магарешкия бодил да не се разхвърчат при силен вятър. Джилиан знаеше, че е дошло времето да спре да гадае и да заяви високо и ясно чувствата си, надявайки се и той да сподели какво чувства към нея.

„Запитай се колко е важна гордостта ти и дали не е по-добре да я жертваш. Реши какво си склонна да рискуваш, като се откажеш от Конър.“

Джилиан изруга отново, когато си спомни съветите на майка си. Тя бе права и дъщеря й го знаеше. Просто й се искаше да не беше така. За нещастие, Елспет и Ейвъри бяха доказателство, че майка й дава добри съвети. И двете бяха преглътнали гордостта си, за да спечелят съпрузите си, и тя се съмняваше, че братовчедките й дори за миг са съжалили за това. Джилиан подозираше, че и двете са чувствали така, както се чувстваше тя в момента. Дори тя самата бе станала свидетел на повечето от признанията на Ейвъри. Ситуацията, в която се намираше беше различна, пречките различни, но все пак всичко се свеждаше до един и същ въпрос. Мъжът заслужаваше ли тя да жертва гордостта си за една нощ? Отговорът беше да.

След като завърза косата си, Джилиан отвори вратата и последва котките си надолу по стълбите към голямата зала. Мисълта да отвори сърцето си беше плашеща, да разголи чувствата си пред мъж, който почти не й бе показал, че може да изпитва нещо към нея. Той имаше силно чувство на притежание, но повечето мъже бяха така. Той изпитваше същото и към коня си. Конър вече не беше горещ през нощта и леден към нея през деня, но не беше и любвеобилен. Той наистина вече й споделяше повече, но само когато бяха сами в спалнята им, и почти не споделяше тревоги, притеснения или радости. Страстта им бе силна и изпепеляваща, но тя не бе сигурна дали той я чувства толкова дълбоко, колкото я чувстваше тя. Страстта й бе тясно свързана с любовта, която изпитваше към него. А тази на Конър можеше да бъде просто мъжка похот. И точно тук щеше да рискува, помисли си тя. Щеше да му даде всичко, макар да не знаеше какво изпитва той в сърцето си и се молеше да има какво да й върне в замяна на нейния дар. Но ако нямаше какво да получи от него, щеше да я боли повече, отколкото би могла да предположи. И точно това я плашеше толкова много.

— Ах, Джоан, добре че си тук — каза Джилиан, когато от кухнята излезе жената, понесла поднос с хляб, сирене, ябълки и овесена каша. — Трябва да говоря с теб. — Джилиан седна на масата и напълни чашата си с ябълков сайдер. — Братовчед ми Пейтън ми каза, че семейството ми ще пристигне утре сутрин.

Джоан тръшна прекалено бързо подноса на масата и се стовари на стола до Джилиан.

— Напускаш ли ни?

— Тук никакви тайни ли няма?

— Много малко. Всички чухме какво каза сър Джеймс на леърда ни. Можеш да сложиш край на брака, тъй като е бил по принуда.

— Да — отвърна Джилиан и неохотно се зае с храната си. — Щом баща ми идва, почти със сигурност ще ми донесе правото да сложа край на брака си с Конър. И ще го направя, освен ако Конър не научи, че утре сутринта трябва да взема решение.

— Няма да му кажа. — Джоан направи гримаса. — Чувствам се малко нелоялна, но само малко. Искаш ли да го напуснеш?

— О, не. Обичам този грамаден звяр, но…

Джоан кимна.

— Да, но…

— Толкова ли е погрешно да искам повече от него? Повече от бегъл знак на привързаност? Мислиш ли, че наистина искам прекалено много?

— Не, милейди. Ако нямахте избор, щях да ви кажа да дадете най-доброто от себе си и да се опитате да откриете толкова щастие, колкото успеете. Може би в децата, които ще имате, или в това, че имате красив дом, дори в лечителските си способности. Но вие имате избор. Освен това не сте избрали сама да се омъжите за леърда, дори той не е избран от роднините ви. Вие му донесохте хубава земя и огромен брой нови съюзници. Истината е, че вие показахте на мъжа, че не боли да се наслаждава на живота. Той трябва да ви даде нещо повече от удоволствие в леглото и вярност. Макар че нито едно от тези неща не е малко.

— Не са малко и аз ги ценя истински — каза Джилиан, — но ако няма нищо друго, тези два дара няма да издържат дълго, нали?

— Истина е. Но аз мисля, че има повече. Бих се заклела. И все пак… — въздъхна тя.

— Да… все пак. И аз мисля, че има, но дори и да е така, дали ще го сподели, или ще го остави заровено дълбоко в себе си? Този брак има много добри страни, повече от други бракове. Но аз искам още, Джоан. Имам нужда да знам, че наистина знача нещо за него, че притежавам частица от сърцето му. Искаш ли истината? Искам да го притежавам цялото, но сега ще приема и малка частица, това ще ми даде солидна надежда за бъдещето.

— Не мисля, че ще се получи, ако просто го попитате.

— Не, имам план. — Тя се засмя, виждайки разтревожения поглед на Джоан. — Смятам да последвам съвета на майка си. Според нея може би ще е най-добре да пожертвам гордостта си и да му покажа какво точно ще изгуби, ако го напусна.

— Мъдра жена. И точно как смятате да направите това? — Джоан неочаквано се ухили. — Мисля, че е виждал всичко от вас, милейди.

Джилиан се изкиска.

— Така си е. Но, не, аз смятам да му покажа какво изпитвам в сърцето си. Не го пазих толкова зорко, колкото той своето, но все пак бях предпазлива, защитавайки го. Гордост. Никой не иска да предложи нещо, само за да бъде отхвърлен. Под нея се крие болка и трябва много смелост, за да рискуваш. Ще го направя, надявайки се, че като излея душата си, може би той ще намери малко нежност, която да ми даде, и на която да уповавам надеждите си. Ако не го направи, е, унижението ще трае дотолкова, че да си тръгна от всичко това утре сутринта.

— И щом не ви даде дори искра надежда, той заслужава да го напуснете. Ами ако се осъзнае по-късно?

— Не бих се измъчвала с тази надежда, но не бих го отхвърлила. Ако дойде и ми предложи поне малко от това, за което копнея, ще се върна с него. Обичам го прекалено много, за да не го сторя.

— И как мога да ви помогна? — попита Джоан.

— Ами, боя се, че вече цяла Шотландия знае, че с Конър си пасваме поне на едно място. Страстта, затова, тогава ще ми е по-лесно да говоря с него. Може би ако му кажа всичко, когато и двамата сме обзети от страст, за него ще е по-лесно да ми отвърне със същото. Освен това искам всичко да е различно… прелъстително, романтично.

Джоан кимна.

— Защото ако обстановката е такава, вие може да се почувствате по същия начин и да съберете куража да кажете това, което трябва.

— Именно! — Джилиан се усмихна. — Може би няколко билки за банята. Разбира се, с мъжки аромат. Ако подуши аромат на рози или лавандула, сигурно ще избяга оттук, чак до Единбурд. — Засмя се заедно с Джоан. — Свещи.

— От хубавите, може леко ароматизирани. Вие имате няколко такива.

— И най-любимата ми храна, особено любимите му сладкиши. Но без ягоди. С моя късмет мога да изям някоя по погрешка и да се покрия от главата до петите с червени точки.

— Не е много прелъстително.

— Никак даже. Може да добавим към завивките и няколко по-меки. Братовчед ми Пейтън веднъж ми каза, че мъжете обичат меки материи, а жените се наслаждават да ги усещат по кожата си. А ако някой разбира от тези неща, то това е братовчед ми Пейтън.

— И той ви казва такива неща?

— Обикновено след като е изпил няколко халби с вино. Никога не е бил много описателен обаче. О, и трябва да облека нещо съблазнително. Веднага се сетих какво да е.

— Имате такива дрехи?

Джилиан кимна.

— Да. Братовчедка ми Ейвъри понякога ми подарява прелъстителни дрехи. Тя ми е наредила да ги обличам, когато глупостта ме надвие и започна да мисля, че не съм красива. Според нея такива дрехи те карат да се чувстваш красива и съблазнителна. Освен това, по думите й, понякога тези дрехи могат да възбудят един мъж повече, отколкото ако застанеш гола пред него, тъй като това им давало само бегъл поглед към това, което биха искали да притежават.

— Братовчедка ви ви е говорила много странни неща, имайки предвид, че тогава сте била още девица — леко се изчерви Джоан. — Може би, ако останете, ще можем да си поговорим. Ако съм малко по-умна и изобретателна, моя Малкълм няма да погледне отново друга жена.

— О, Джоан, с радост ще ти кажа всичко, което пожелаеш. Но не мисля, че Малкълм наистина е търсил Мег, и не е започнал връзка с нея, само защото не си му била достатъчна, а защото тя е била прекалено добра в занаята си. От малкото, което подочух, и част от него дойде от самата Мег, тази жена не е правила нищо повече от това да ги целува, да ги гали и да спи с тях. Освен това смятам, че и Малкълм, подобно на Конър, е вярвал на глупостите, с които Нийл им е пълнил главите години наред… като това, че да имаш съпруга и любовница е напълно приемливо, и че всеки мъж го прави, а жените им знаят за това, и че дори го искат.

Джоан най-после се усмихна.

— Когато Малкълм ми се извиняваше, наистина спомена това. Той наистина е мислел, че не ме е грижа, и че съм знаела, че това е нещо, което правят всички мъже. Боя се, че му запалих ушите, щом чух тези глупости.

— Добре си направила. Мисля, че свещен дълг на жената е да казва на мъжа кога ръси пълни глупости. — Тя въздъхна и се засмя заедно с Джоан. — Сега да се върнем на плана ми за нощта на признанията.

— О, милейди, така се надявам да проработи.

— Не повече от мен, Джоан. Не повече от мен.

* * *

Конър влезе в спалнята и се закова на място от изненада. Бавно затвори вратата след себе си. Ваната му го чакаше, но само това бе същото като предишните вечери. Във въздуха се носеше много приятно ухание на някаква билка. В камината не гореше огън, защото нощта бе топла, но из цялата стая имаше запалени свещи, обливащи всичко в нежна светлина. Не бе сигурен откъде бе дошло всичко, но на пода имаше меки агнешки кожи, такива имаше и на столовете, а на леглото имаше постлани ивици мек червен плат. Масата до камината бе затрупана с храна и напитки. Джилиан стоеше до ваната, облечена в нощница и роба, направени от най-нежната материя, която някога бе виждал, и изглежда бе закрепена за прекрасното й малко тяло единствено с помощта на тънка панделка.

— За какво е всичко това? — попита той и бавно влезе напред, започвайки да се съблича.

— Малко празненство. Свободен си и опасността отмина — отвърна тя и започна да му помага да се съблече.

Само докато я гледаше как се движи, а дългото одеяние и косата й я обгръщаха нежно и съблазнително, Конър изпита желание да я събори на агнешките кожи и да се зарови дълбоко в нея.

— Вече си се изкъпала.

— Да — Джилиан бавно сгъна дрехите му и ги остави настрани, докато той влизаше във ваната, — тази вечер е за теб.

— За мен? — Когато започна да го къпе, той изпита непреодолимото желание и тя да е във ваната с него. — Аз искам и ти да си в тази вана.

— Не. Бавно. Тази вечер ще опитаме да сме търпеливи. Имаме цялата нощ на разположение.

Това звучеше много интересно, помисли си Конър. Едни от най-силните му черти бяха търпението и контролът, или поне бяха, докато не откри какво е чувството да прави любов с Джилиан. Освен това му хареса идеята да отпразнуват свободата му и изчистването на името му. Искаше му се да празнува миналата нощ, но след една доста задоволителна езда бе осъзнал, че Джилиан е изтощена. След всичко, което бе направила, за да го освободи от кашата, в която бе забъркан, той напълно бе забравил, че я бяха ранили едва преди седмица. Вече бе ясно, че се е възстановила добре, помисли си той, и излезе от ваната, за да може тя да го подсуши.

Очите му се разшириха бавно, когато след допира на кърпата, с която подсушаваше гърба му, той почувства и топлото докосване на устните й. Затвори очи и се опита да събере всяка капка от контрола си, докато тя подсушаваше гърба му и го разгорещяваше с целувките си. Когато тя го целуна и после игриво захапа едното кълбо на задника му, той потръпна.

Тя застана пред него и внимателно подсуши и целуна всяка от ръцете му.

— Точно колко бавно възнамеряваш да действаме? — попита той дрезгаво, когато тя целуна основата на шията му.

— Много бавно — заяви тя и целуна ключицата му. — Ще откажеш ли на жена си удоволствието да се наслади на красивото ти силно тяло? Толкова гладка кожа и толкова прекрасна топлина, към която едно момиче може да се притисне с радост.

Конър потръпна, когато тя близна зърната му. След това продължи надолу по корема му, подсушавайки го, милвайки го с устните си и мърморейки тихи похвали. Той знаеше, че е голям и силен, и че жените харесват достатъчно външността му, но никой преди не му бе казвал толкова красиви думи. Джилиан му казваше това, което той често си бе мислил, че вижда в погледа й, и усети, че в него се заражда едно много опияняващо чувство. Тя смяташе, че е красив, че притежава перфектните за един мъж пропорции, и на него много му допадаше, че мисли така. Това, разбира се, бяха глупости и той не им вярваше, но Джилиан вярваше и този факт го караше да се чувства много добре.

— Пропусна едно място — заяви той, когато от стомаха му тя премина към краката му, игнорирайки частта от него, която копнееше най-силно за докосването й.

— Сякаш бих могла да пропусна това — промърмори тя, докато подсушаваше краката му и леко захапваше вътрешната страна на бедрата му. — Просто оставям най-хубавото за последно.

Тя започна да подсушава слабините му с много повече грижа и внимание, отколкото имаше нужда.

— Толкова прекрасно голям. Такъв, какъвто всяко момиче би желало — каза тя и замени кърпата с ръката си, милвайки го нежно. — И тук мисля, че си много красив. Коприна и стомана. Когато го видя така, твърд и арогантен, единственото, за което мога да мисля, е колкото е прекрасно да го усещам дълбоко в мен, карайки ме да треперя от удоволствие.

Конър простена тихо, вплитайки пръсти в косата й, докато тя го вкусваше.

— Момиче, заради теб съм толкова пълен, че чак ме боли и не съм сигурен колко дълго ще мога да се наслаждавам на това.

— Наслаждавай се, колкото пожелаеш, любов моя. Мога да изчакам. Наслади се напълно, ако това е желанието ти.

Той искаше да я попита какво точно има предвид, дали наистина му предлага онова удоволствие, за което само бе чувал, и за което не бе посмял да поиска или да открадне. Но успя само да простене високо, когато тя го пое в устата си. Горещината на устата й, милувките на езика й и нежното докосване на ръцете й направи опита му да изрази чувствата си да звучи като пиянски брътвеж. Доколкото успя, я гледаше как прави любов с него, макар да знаеше, че гледката ще подложи на още по-голямо изпитание контрола му. Човек би помислил, че тя е в позицията на подчинен, но истината бе, че тя бе човекът, който държеше юздите на контрола в ръцете си. След това той изгуби способността си да мисли, потапяйки се дълбоко в удоволствието, което му даряваше тя, молейки се да намери начин да удържи страстта си още малко.

Няколко секунди след заслепяващото и изпепеляващо освобождение Конър осъзна, че го е направил. Джилиан го бе държала на ръба на освобождението толкова дълго, че сега той не бе напълно сигурен кога се бе случило. Предпазливо отвори очи, окуражен, че усеща как Джилиан целува корема му и гали с ръце задната част на бедрата му. Когато я изправи на крака, тя изгледаше малко замаяна и зачервена от желанието. Нямаше дори лек намек за отвращение. Вътрешно подскочи щастливо от радост и облекчение, докато я отведе до един от столовете близо до масата с храната. Той седна на единия стол, покрит с агнешка кожа, и я настани в скута си.

Конър започна да храни Джилиан и й позволи тя също да го храни, докато наблюдаваше как дишането й става по-спокойно, а зачервяването от страстта изчезва от бузите й. Той бе мъж с много голям късмет. Никога не е имал толкова възбуждаща и страстна любовница и никога не бе очаквал да открие такава в някоя мъничка и нежна дама като Джилиан. От време на време скромността и срамежливостта надигаха глави в нея, опитвайки се да намалят страстта й, но Джилиан не им позволяваше да я надвият. На него обаче му се бе наложило да й даде повечко вино, за да е сигурен, че тези две нейни емоции са дълбоко удавени. Конър възнамеряваше да й се отплати напълно за начина, по който бе правила любов с него, и докато обмисляше този план, реши, че ако жена му пие малко повече вино, ще направи нещата много по-лесни за него.

И все пак нещо сякаш го гризеше. Някаква малка нотка на недоволство. Но това нямаше никакъв смисъл. За какво можеше да бъде недоволен? Имаше съпруга, която му донесе хубава, плодородна земя, съпруга, с която споделяше страстта си, и която се грижеше да възстанови блясъка на Дайхладах, която му казваше, че е красив и която го наричаше своя любов.

Той едва не се задави, тъй като току-що бе отпил от виното. Любов моя. Тя го бе нарекла „любов моя“. Неочаквано Конър осъзна, че отчаяно искаше това да е истина. Той искаше повече от страстта й, повече от това да харесва тялото му, повече от това да е покорна съпруга. Той искаше да я е грижа за него, да го обича. Ето къде се коренеше недоволството му. Той не знаеше какво чувства тя към него, можеше единствено да гадае по начина, по който го гледаше и докосваше. Докато обмисляше начин да я накара да остане с него, той бе решил, че това ще е страстта, която споделят. Освен това бе обмислял да я дари с дете, но сега знаеше, че единственият начин, по който щеше да я задържи в Дайхладах, бе с любов. Джилиан трябваше да го обича, иначе той никога нямаше да може да бъде сигурен дали няма да реши да го напусне. Конър реши, че преди да напуснат тази стая, ще разбере какво чувства тя към него.

— Това е много хубава вечеря, съпруго — каза той и я изправи на крака.

Джилиан се залюля за миг, но бързо успя да възвърне равновесие и се намръщи, когато Конър започна да разчиства масата.

— Не е нужно да го правиш.

— Напротив! — Когато масата бе разчистена, Конър седна отново и я погледна. — Тази вечер е за мен, нали? Да празнуваме?

— Да.

— Тогава свали тази хубава дреха от тялото си.

— Предполагаше се, че тя ще те възбуди.

— О, но тя го направи. Точно затова искам да я свалиш.

Конър я гледаше как внимателно съблича робата, а след това и нощницата си, оставяйки ги да се свлекат на купчинка в краката й. Дългата й коса, леко червенееща на светлината на свещите, покриваше само част от тялото й, когато тя събра дрехите и ги сложи на един от столовете, преди да се изправи пред него. Той игнорира изчервяването й, докато стоеше и я гледаше за един дълъг миг, преди да се изправи и да отиде към нея, за да я завърти с гръб към себе си. Тя бе толкова стройна и дребна, но в неговите очи малката й фигура бе невероятно красива. Тръпка премина през тялото й, когато той започна да целува гърба й, надолу по гръбнака, и захапа леко извивката на бедрото й, преди да я обърне отново с лице към себе си. Избута косата й назад зад раменете й и обгърна с длани гърдите й. Конър гледаше с одобрение как малките й зърна се втвърдяват от докосването му и дишането й се учестява. Бавно плъзна пръсти по плоския й корем и ги зарови между бедрата й. Наблюдаваше как ръката му се търка в нежната й плът, докато я накара да стисне силно бедра. Щом погледна лицето й, видя, че е силно засрамена.

— Ах, съпруго, ти ми каза, че смяташ, че съм красив. За мен — погали я отново — това е красиво. — Той се изправи, взе меката кожа от стола и застла с нея масата, след това повдигна Джилиан и я сложи върху кожата. — Имам намерението да се отдам на тази красота — каза той и издърпвайки стола към масата, седна на него.

— Конър — възкликна тя, но не можеше да направи нищо, тъй като широките му рамене между бедрата й й пречеха да стисне краката си един до друг.

— Не, съпруго — избута ръката й, която искаше да скрие най-интимното й кътче от него, — аз не ти отказах да ми доставиш удоволствие.

— Не, но ти си мъж. Не притежаваш нито капка скромност.

— Ще те науча и ти да се отървеш от нея, когато сме в спалнята ни.

Конър се наведе над нея, наслаждавайки се на малките й стегнати гърди, докато тялото й омекна под неговото. Галейки бедрата й, повдигна краката й на раменете си. Докато целувките му стигнаха ниско на корема й, тя вече се извиваше върху масата и издаваше леките страстни звуци, които той толкова обичаше да чува. Цялото й тяло обаче се стегна, когато той най-после достигна целта си и целуна червеникавокафявите къдрици между бедрата й.

— Красива Джили, кажи ми истината. И ти харесваш това толкова много, колкото и аз. Смятам да ти поднеса същия подарък, който ти поднесе на мен. — Той я целуна отново. — Кажи ми, Джили. Кажи ми колко много ти харесва.

Джилиан простена силно от удоволствие и съпротива, когато горещината на интимната целувка се разпростря по цялото й тяло, помитайки съпротивата й и оставяйки след себе си само удоволствие.

— Да, Конър, да. Харесва ми и направо ме подлудява.

Тя вплете пръсти в косата му, галейки го, докато той правеше любов с нея. Част от нея бе шокирана от безсрамието й, докато го гледаше какво й прави, но друга, по-голяма част, бе осенена от знанието защо той е толкова доволен, когато я наблюдава, докато го задоволява. Когато освобождението премина като мълния през тялото й, тя се отпусна назад на масата, викайки името му, но той бе неумолим и отново запали желанието в тялото й, преди то да се е успокоило от преживяния екстаз. Вторият път, щом достигна до върха, тя му каза, че го обича.

Когато дойде на себе си, Джилиан почувства, че Конър успокоява тялото й, охлаждайки го с мокра кърпа. Когато това негово действие предизвика силен интерес в тялото й, тя изруга наум. Някакъв бегъл спомен се мерна през ума й и тя започна да се чуди дали не е направила нещо, което да направи дупка в плана й. Джилиан се изчерви и се усмихна, когато Конър се наведе над нея и я целуна по бузата. За момент си каза, че ще намери сили да покаже поне малко благоприличие.

— Значи съпругата ми ме обича — каза Конър, потърквайки нос в ухото й.

Ето, това бе дупката, помисли си тя и потръпна от удоволствие, когато той проследи формата на ухото й с език. Дори повече от дупка, реши тя. По-скоро бе яма, в която бе пропаднал целият й добре обмислен план. Истина бе, че планираше да му каже какво изпитва. Но освен това планираше да го направи по романтичен начин, в момент, в който тя държи юздите на страстта им. Да го изкрещи, докато лежи просната на масата като пълнена риба, бе някак без достойнство. И по-лошото бе, че даде на Конър надмощие, така че той да не чувства никаква нужда да й отвърне със същите думи.

— Жена ти го каза, нали? — Тя се изненада, че има достатъчно сили, останали в краката й, когато той ги повдигна и обви около кръста си.

С подпрени на масата длани Конър я гледаше внимателно, докато проникваше в нея.

— Да, направи го.

— Може би си си го въобразил. — Алчното й тяло се събуди за живот и тя погали с крака си задната част на бедрата му.

— Тъй като ти го изкрещя с цяло гърло, бих могъл да поискам потвърждение от хората в голямата зала. Може и момчетата в конюшните да са го чули.

— А аз наистина започвам да мисля, че грешиш — сухо заяви тя и простена, когато той излезе почти целият от нея, преди да сграбчи бедрата й и да се тласне напред.

— А аз мисля, че ще те накарам да ми го кажеш отново. Просто за да съм сигурен.

* * *

Джилиан гледаше към тавана на спалнята им и казваше наум всяко проклятие, което знаеше. Той я накара да му го каже отново. В действителност по онова време бе вързал китките й за колоните на леглото и облизваше сметана от тялото й, затова подозираше, че може да го е казала половин дузина пъти. Единствената й утеха бе, че бе успяла да контролира гласа си и не бе изкрещяла капитулацията си пред целия Дайхладах.

И какво признание бе получила от него? Никакво. Нито едно. Обмисляйки всичко, което се бе случило през тази страстна нощ, тя не успя да си спомни нито една дума за това какво изпитва той или за дълбочината на чувствата му. Тя познаваше страстта му, знаеше как да я разпали и дори няколко начина, по които да го накара да изгуби напълно контрола си, но за това, което бе в сърцето му, не знаеше нищо.

Ставайки от леглото им, тя се изми набързо. Нуждата да падне на земята и да плаче бе невероятно силна, но отказа да й се подаде. Не бе успяла да измъкне никакви любовни думи от Конър по време на страстта им. Със сигурност не искаше да измъкне някакви жалки неясни изявления от него, само защото я съжалява и иска да я накара да спре да плаче.

След като си сипа чаша сладък сайдер, тя се насочи отново към леглото, но спря, зървайки двете ленти от мек лен, висящи на колоните на леглото. От тях погледът й се насочи към съпруга й, легнал по гръб, към гърнето със сладка гъста сметана, оставено на масичката до леглото и после обратно. Джилиан нямаше никаква надежда, че един последен рунд на умопомрачителна страст ще измъкне някакви думи на привързаност от Конър. Обаче по някое време през нощта бе изгубила контрола на играта, която бе планирала толкова внимателно. Може би бе време да възвърне този контрол. Поне по-късно, когато щеше да бъде измъчвана от спомените за тази последна нощ, щеше да си спомня, че поне накрая тя е държала юздите на контрола.

Конър се събуди, усещайки студена и мокра кърпа да се плъзга по тялото му. Той отвори очи навреме, за да види как Джилиан хвърля кърпата, с която бе измила тялото му. Когато се раздвижи, за да посегне към нея, очите му се разшириха. Един бърз поглед му каза, че ръцете му са завързани за колоните на леглото. Очевидно малката му съпруга знаеше как да връзва добри възли. Отново погледна към нея. Тя остави чашата си настрани и взе сметаната, която с голямо удоволствие бе облизал от тялото й. Той почувства как топлината на желанието потича през тялото му. Когато погледна в очите й, помисли, че в тях вижда дълбока тъга и болка, но те изчезнаха толкова бързо, че не бе сигурен дали въобще ги е имало.

— Отмъщаваш ли, съпруго?

— Да. — Мисълта, че ще правят любов, избута назад тъгата й и Джилиан приветства тази забрава.

— Може ли горкият затворник да помоли за нещо малко?

— Очакваш да проявя милост?

— Много малка. Когато не мога да понеса повече от това мъчение, момиче, поеми ме в себе си. Искам, когато дойде краят, да съм заровен дълбоко в теб.

— Ще обмисля молбата ти — каза тя и бързо прогони предателската дрезгавост в гласа си.

— А може би ще си достатъчно милостива, за да ми поднесеш твоята сладост достатъчно близо до лицето ми, че да те вкусвам от време на време.

Когато се улови да мисли коя нейна сладост да му предложи първо, Джилиан изруга наум. Толкова с държането на юздите.