Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Макенрой (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Highland Bride, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 123 гласа)

Информация

Форматиране
ganinka (2015)

Редактор: galileo414, desi7y, ganinka

История

  1. — Добавяне

Пролог

Шотландия, 1465 г.

— Сър Ерик! Сър Ерик!

Сър Ерик Мъри въздъхна и се обърна с лице към кльощавия мъж, който бързаше към него. Беше си намерил спокойно и тихо местенце в градините на замъка, или поне така бе мислил, за да прочете новините от дома. Макар да харесваше сър Доналд, не му допадаше да прекъсват по този начин редките моменти на усамотение, които си позволяваше. Когато сър Доналд се закова пред него, Ерик се поизправи на каменната пейка, на която седеше.

— Не знаех, че си се върнал — заяви сър Доналд, използвайки малка ленена кърпичка, за да забърше потта от челото си. — Погрижи се за задачата, на която те изпрати кралят, нали?

— Да — бе всичко, което каза Ерик, знаейки, че кралят обича делата му да не се разгласяват, а сър Доналд обичаше да разнася клюки.

— Кралят те чака. Той също не знаеше, че си се върнал.

— Не съм казал на много хора за пристигането си. Знаех, че щом разберат за завръщането ми, ще ме затрупат с работа, а ми се искаше да прочета на спокойствие новините от дома.

— Хубавата ти съпруга добре ли е? А децата?

— Всички са добре, но ми се ще да се върна у дома при тях, не само защото ми липсват. Дъщеря ми Джилиан си е наумила да посети наследствения си имот. Любимата ми съпруга не е сигурна колко дълго ще успее да възпира упоритото ни момиче и дори дали трябва да го прави.

— Е, това е голямо съвпадение. Кралят иска да говори с теб точно за това наследство.

— Не мога да повярвам, че някой знае за земите й. Това беше нещо, което се опитвахме да държим в тайна.

— Е, сега почти всеки в двора знае за тях, както и къде се намират.

— Как?

Сър Доналд преглътна нервно. Това бе само една дума, но бе изговорена остро, а изражението на сър Ерик бе станало твърдо, почти заплашително.

— Трима леърди притискат краля от доста време за този имот. Земите граничат с техните и те се заели да разберат чия собственост са. Проследили следата до твоя клан, но никой от хората ти не пожелал да говори. Кралят поиска отговор на тази загадка и в крайна сметка всичко излезе наяве. След като се разбра, че земите са собственост на дъщеря ти, която все още не е омъжена, и тримата леърди сега те търсят под дърво и камък. — Мъжът направи крачка назад, когато сър Ерик побеснял се изправи рязко на крака.

— Всичките са заможни леърди и прославени рицари, сър Ерик. Не мисля, че има защо да си против дъщеря ти да се омъжи за някой от тях.

— О, но аз съм против — каза меко, но с леден глас сър Ерик, — при това много. Първо, искам детето ми да се омъжи по любов, както се ожених аз, братята ми и почти всеки в клана ми. Второ, със сигурност не искам трима зажаднели за земи и власт мъже да се опитват да се домогнат до прекрасната ми Джилиан. Дали някой от тези рицари все още е тук?

— Не. Щом научиха чии са земите, останаха тук няколко дни, но ти не се върна, затова си заминаха. Всъщност единият замина посред нощ, а другите двама щом разбраха, рано на другата сутрин го последваха. Може би са решили да говорят с теб по-късно, а дотогава да ухажват момичето ти.

— Да, или пък се състезават кой пръв да залови дъщеря ми и да я отведе пред някой свещеник. — Той тръгна през градината, а сър Доналд побърза да го последва с широко отворени очи. Всичко, за което можеше да мисли Ерик, бе как малката Джили, толкова приличаща на майка си с червеникавокафяви коси и необикновени очи, бива влачена и наранявана от някой глупак, който ламти единствено за земите й, и тази мисъл го влудяваше. — Кралят е пуснал глутница вълци след Джилиан. Моля се жена ми да заключи момичето в стаята й и да не я пуска да излиза, докато не се добера до дома.