Хана Хауъл
Шотландска съпруга (8)

Седем

Беше почти невъзможно да преглътне храната заради възела, който стягаше гърлото й, но все пак продължи да опитва. Постоянно си напомняше, че това не е съюз по любов. Съпругът й искаше крепостта и земите й, а тя — да предотврати кръвопролитието. Не страстта ги бе събрала. Необмислените действия на краля ги бяха поставили в това положение. Това и мъжката алчност. Конър просто бе най-приемливият от тримата идиоти. Джилиан не можеше да повярва, че е направила толкова голяма грешка.

Всички добри намерения обаче почти се стопиха под нарастващия гняв, докато гледаше как Конър се усмихва на пълничката прислужница Мег. Начинът, по който жената открито го милваше, беше достатъчно лош. Триумфалният поглед, който й хвърли Мег, бе още по-лош. Единственото място, където една жена има пълната власт, това бе домакинството й, а увереността на Мег и надменният й поглед казваха на Джилиан, че това е нещо, което може би никога нямаше да получи.

Джилиан отпи голяма глътка от гъстото, подправено с билки вино и се опита да отмие вкуса на унижение от устата си. Беше й трудно да приеме, че сякаш не съществуваше за мъжа си. Та той я забрави напълно, след като я отведе в безопасност зад стените на крепостта си. Щеше да й се наложи сама да слезе от коня, ако Кноби не й бе помогнал, и трябваше да влезе след него, след семейството и мъжете му в залата. Дори й се налагаше да се бори за малко място на огромната маса така, както й се наложи да се бори да си вземе храна. Подобно безчувствено пренебрежение вероятно бе за добро, убеждаваше се тя. Беше се омъжила, за да спечели достатъчно време, за да може семейството й да дойде и да я измъкне от тази каша. Нямаше значение какво ще се случи до тогава, стига да не е наранена. Но тя беше.

Това, което Джилиан не можеше да разбере, бе защо я болеше толкова и защо се опитваше да се убеди, че цялото това страдание е малка цена, след като досега винаги е била игнорирана от мъжете. Но този мъж все пак бе нейният съпруг. Бяха се венчали пред свещеник и бракът бе консумиран. Не болезнено, но по нейно мнение прекалено бързо и не особено приятно. Джилиан все още бе удивена как толкова красив мъж може да бъде толкова ужасен любовник. Но също така, може би той не бе дал най-доброто от себе си, тъй като гледаше на акта като едно задължение. Фактът, че той вероятно смята да покаже най-доброто от себе си, ако въобще имаше такова, на Мег, я накара да изскърца със зъби.

Мег застана зад Конър, обви длани около тила му и натисна главата му към пазвата си. Конър се засмя и похотливият звук проехтя около Джилиан като гръм. Тя изруга и скочи на крака, игнорирайки надвисналата изведнъж тишина, като се запъти към стола на съпруга си.

— По-добре разкарай тези от тук — заяви тя, слагайки ръка на пълните гърди на Мег, за да я избута назад. — Имам нужда от ушите на съпруга си за момент.

— Прекрачваш границата, момиче — каза тихо Конър, леко изумен от гнева, който бе изписан на малкото й лице, и как той караше красивите й разноцветни очи да добият леко зелен цвят.

— Не, момиче. Съпруга. Помниш ли ме? Жената, чийто замък и земи си присвои? Тази, която завлече пред олтара преди броени часове, и която неумело отведе в леглото си? — Тя игнорира шумните възклицания на мъжете и семейството му, интересувайки се единствено от гнева, който оцвети в розово високите му скули.

— Един съпруг има правото да набие жена си.

— Пробвай се. Отказа да видиш бедите, които предизвика с действията си, но бедите идват, глупако, и скоро ще потропат силно на портите ти. А силата им ще се стовари десетократно върху теб, ако баща ми види дори една синина върху мен. Подклаждаш гнева му дори сега заради начина, по който се държиш с мен.

— Един мъж има право да задоволи нуждите си — сви рамене той, опитвайки се да скрие изненадата си от жестокото проклятие, която тя хвърли над него.

— Нима? — Тя изправи рамене. — Значи и аз ще последвам това твое правило.

— Внимавай, момиче.

Джилиан го игнорира. Знаеше, че гневът в гласа му би трябвало да я накара да се поколебае, но тя също бе бясна, прекалено бясна, за да мисли какво върши. След бърз поглед наоколо, тя хвана брата на Конър, Дърмот, за ръката и го дръпна да се изправи, изненадвайки го със силата си. Джилиан го повлече навън от залата, леко засегната от ужасения поглед на красивото му лице.

— Господи, момиче, ще ме убият заради това — изпелтечи Дърмот прекалено изумен, за да се отдръпне от нея, и прекалено загрижен, гледайки как брат му бавно се изправя от стола си.

— Не, няма — отвърна Джилиан, поглеждайки назад, тъй като чу приближаването на мъжа си. — Мен, може би, но не и теб. Може да те посрита малко, но от това, което видях досега, сигурно вече си свикнал.

Тя изписка изненадано, когато неочаквано Дърмот беше издърпан от ръката й. Джилиан проследи с поглед как младия мъж прекоси половината стая, бършейки пода със задника си, преди една силна ръка да се обвие около кръста й. Конър я изнесе от голямата зала като чувал със зърно, единствено държейки я с една ръка. Джилиан опита да го захапе няколко пъти, но косата й постоянно й се пречкаше. Освен това осъзна, че май няма да е добре да продължава да го ядосва.

След като изкачи тесните стъпала, той изрита една тежка врата, внесе Джилиан в стаята и я хвърли върху широкото легло. Джилиан се бореше да се изправи на крака, когато го видя, че се е запътил обратно към вратата. Проклинайки тихо, тя се измъкна от леглото, изтича покрай него и затръшна вратата пред лицето му. Заставайки там, тя скръсти ръце на гърдите си и го изгледа косо. Макар да не знаеше какво точно иска от него, едно бе сигурно, нямаше да му позволи да я затвори в тази стая, докато той е долу и позволява на Мег да го опипва.

— Махни се, момиче — нареди Конър.

— Името ми е Джилиан — озъби му се тя. — И няма да ти позволя да слезеш долу, където да прелюбодействаш.

Конър се загледа в нея, разкъсван между гнева и желанието да се разсмее. Тя бе малка, деликатна, едва стигаше до мишниците му, и все пак се изправяше пред него все едно са равни. Освен сестра му, никоя жена не си бе позволявала да го кълне, да го обижда или да му се кара. Той се намръщи. Жените би трябвало да са послушни, да се подчиняват на заповедите на мъжете си, особено тези от знатните семейства. Конър започна да се чуди в какво семейство е отгледана Джилиан, след като бе очевидно, че й е било позволено да игнорира тези правила.

— Съпругът ти ти нарежда да се отместиш — каза й той.

— О, значи си спомни, че си ми съпруг. Това значи ли, че ще започнеш да се отнасяш с мен като със съпруга?

— Проклета да си, аз се отнасям с теб като със съпруга.

Джилиан премигна и гневът й се стопи в объркването й. Начинът, по който Конър изрече думите, й показа, че той наистина го мисли. Но в това нямаше никакъв смисъл.

— Да, вече да. Може ли да те попитам, според теб как трябва мъжът да се отнася към жена си? — попита Джилиан малко по-спокойно.

— Със сигурност не трябва да й позволява да блудства с друг мъж. Всеки плод, растящ в тялото ти, ще бъде само и единствено мой.

— Щеше да бъде близо. Все пак Дърмот ти е брат. — Шокът, изписан на лицето му, й подейства наистина ободряващо. — Така, сега как смяташ, че трябва да се отнася съпругът към жена си?

Решавайки, че тя се е шегувала за Дърмот, Конър отговори:

— Нежно.

Тя се намръщи, когато той не каза нищо повече.

— И?

— Трябва да се погрижи да е добре нахранена.

— О! Значи съпругът трябва да се увери първо, че тя е настанена на масата с пълна чиния с храна пред себе си, преди да насочи вниманието си към курвата си.

Наложи му се да признае, че тук се бе провалил.

— Още не съм свикнал да имам жена. И името й е Мег.

Името й щеше да е Сакатата Мег, ако се доближеше отново до мъжа й, помисли си Джилиан, преди да продължи.

— Браво на нея. Следващото?

— Съпругът трябва да се погрижи жена му да е добре облечена или поне да е с топли дрехи. — Джилиан просто погледна надолу към мръсната си смачкана рокля, преди да погледне отново към него с една вдигната вежда.

— Ние пристигнахме преди броени минути. Обикновено не нося със себе си женски дрехи, а нямаше време да отидем до Ал-давок, за да вземем твоите.

Той звучеше така, сякаш се защитава и Джилиан реши, че има надежда.

— Добре. Следващото?

— Жената трябва да бъде отвеждана нежно в леглото и внимателно обслужвана, докато зачене дете.

— Караш го да звучи сякаш съм някаква проклета градина.

Конър бе напълно сигурен, че дамите не бива да проклинат, но реши да не го споменава точно сега.

— Дамите са срамежливи и трябва да се отнасяме към тях с грижа и уважение. Мъжете освобождават страстите си с жени като Мег. Подобна страст би шокирала една дама.

— Каква свинска логика. — Тя игнорира изненадания му поглед. — Кой ти е наговорил тези глупости?

— Чичо ми, сър Нийл Макенрой. Той знае много неща за нежните дами.

— Нима? — промърмори тя, опитвайки се да скрие гримасата си. — С колко дами се е срещал чичо ти, та да знае всичко за тях?

Принуден да обмисли въпроса, търсейки отговор, Конър осъзна, че няма какво да каже. Нямаше идея кога или къде чичо му е срещал дами. Мъжът рядко контактуваше с когото и да е било. Това обаче не бе нещо, което смяташе да сподели с дребната, ядосана жена пред него.

— Той ме е научил на всичко, което знам — каза Конър и бе сигурен, че в бързия поглед, който му хвърли тя, забеляза явна подигравка.

— Чичо ти е учил много по-различни неща от мен — заяви му тя, и уверена, че сега вече той няма да се опита да избяга от стаята, се отмести от вратата и седна на леглото. — Но поне е бил прав за храната, дрехите и дома.

— Ах, дома. Дадох ти дом. — Той беше доволен, че поне това е направил правилно.

— Да — тя реши да не повдига въпроса, че я бе отвел от един много хубав дом, за да я доведе тук, — но тъй като съм дама с добро потекло, трябва да ти кажа, че не приемам останалото, на което те е научил.

— Жената не спори с мъжа си. Неговата дума е закон.

Джилиан погледна към Конър, проклинайки неспособността си да разчете емоциите му. Не искаше да мисли, че той е достатъчно глупав да вярва на подобни небивалици. Мъжът й отчаяно имаше нужда от просвещаване. А чичо му имаше отчаяна нужда някой да го набие.

— Тази жена спори — заяви тя.

— Вече го забелязах.

Тя изглеждаше прелестно, седнала на ръба на огромното му легло, а малките й крака висяха няколко сантиметра над пода. Конър имаше желание да я съблазни, но се опита да заглуши този свой порив. Не му бе никак лесно обаче, тъй като идеално си спомняше красивото й дребно тяло, колкото е горещо и тясно, и колко прекрасно бе да е вътре в нея. Беше изпълнил тялото й със семето си, както бе длъжен да направи като неин съпруг, но бе останал копнеещ за още. Опитът му да се въздържа с нея бе отнело голяма част от удоволствието, което изпитваше, щом беше с жена. По тази причина бе насочил вниманието си към Мег, но трябваше да признае, че тя не запалваше тази страстна искра в него, която запалваше жена му. Това можеше да се окаже проблем, тъй като ако не изразходваше похотта си някъде другаде, можеше да опита да задоволи желанията си с жена си, а тя бе дама. Освен това бе толкова дребничка, толкова деликатна, че той се боеше, че може лесно да я нарани.

— Тази склонна да спори жена ти казва, че съпругът не трябва да души около полите на други жени. Това е изневяра. Грях.

— Значи на този свят има много грешници.

— Прекалено много, но това не го прави правилно. Тези неща могат да ти се разминат на този свят, но не и в отвъдния.

— Мъжете имат някои плътски желания, момиче, които имат нужда да бъдат заситени. Една дама не може да ги толерира. По тази причина съществуват жени като Мег.

— Пълни простотии!

— Една дама не бива да използва толкова груб език.

— Продължавай да ръсиш такива глупости и ще разбереш точно колко груба мога да бъда. — Тя въздъхна и се срина назад върху леглото. — О, върви и прелюбодействай с курвата си. Дори не знам защо ме е грижа. Така или иначе не си особено добър в това. — Джилиан не се изненада, когато той се надвеси над нея, тъй като бе разбрала, че с убеждаване няма да стигне до никъде. Реши, че ако го стимулира, ще постигне по-голям успех. Той определено изглеждаше стимулиран в момента.

— Бях много добър — озъби й се той. — Отнех девствеността ти, без да те накарам дори да трепнеш. Не те нараних.

— Не, не ме нарани. Но не ми достави и особено удоволствие.

Той я гледаше, сякаш е някакво непознато същество, което вижда за пръв път. Тя също го погледна, но не усети нищо, никакви мисли или чувства. Това бе дразнещо, но започваше да осъзнава, че именно това е една от причините, поради които избра него.

— Дамите не искат удоволствие, не могат да го почувстват. Те очакват мъжете им да задоволяват низките си страсти с любовниците си.

Джилиан се повдигна леко на лакти, приближавайки лицето си към неговото, и тъй като той се бе надвесил над нея, носовете им почти се докоснаха. Чувстваше, че е истински измамена. Обстоятелствата я бяха принудили да сключи брак с този красив мъж и тя си бе помислила, че най-после ще вкуси от удоволствието, което караше очите на братовчедките й да светят щастливо. Първите им няколко целувки бяха толкова обещаващи и тя бе решена да види дали тези обещания могат да бъдат изпълнени. Ако не можеха, тя щеше да го остави да прави каквото си иска и да щеше да започне да чака спасението. Джилиан игнорира шепота в ума си, който й казваше, че никога няма да изпълни това.

— Ще сключа сделка с теб — каза тя. — Покажи ми твоята сурова страст, низките ти желания. Дръж се с мен, сякаш съм любовницата, а не съпругата ти. Ако не мога да го понеса, повече няма да ти създавам проблеми заради курвата ти. Но ще имам едно условие… не ме прави за смях, парадирайки с любовниците си пред моите и пред очите на хората ти. Ако го направиш, ще стана за присмех пред клана ти. А това няма да толерирам. Затова ела и ми покажи какво трябва да ми бъде спестено.

Конър се изправи и посегна към връзките на жакета си. Изкушаваше се да приеме сделката й. Искаше да й покаже цялата сила, с която я желаеше, искаше да види дали може да разпали пламъка на страстта в очите й. Искаше да докосне всеки копринен сантиметър от кожата й, без да се бои, че ще я шокира. Искаше да целуне перфектното й малко пъпче, да засмучи розовите й зърна и да целуне стройните й бели бедра. И макар да го тревожеше леко, искаше да целуне червеникавокафявите къдрици между красивите й бедра — нещо, за което бе чувал, но никога не бе изпитал нужда да опита.

И защо не, реши той, и започна да сваля панталоните си. Можеше да я изплаши или ужаси, но тя му бе дала позволението си да задоволи с нея всичките си желания и той щеше да го стори, дори да е за пръв и последен път. Ако не започнеше да се съпротивлява и да се бори с него, той от сърце щеше да задоволи всичките си нужди. Ако след това решаха да се върнат към първоначалния план, все пак щеше да пази в паметта си спомена за тази нощ. Начинът, по който започнаха да се разширяват очите й, щом го видя да сваля дрехите си, го накара да се запита дали не е започнала да съжалява за смелостта си.

Джилиан се почувства невероятно разгорещена, гледайки как съпругът й сваля дрехите си. Беше успяла да види много малко от тялото му. То бе изцяло от гладка златиста кожа, опъната върху стоманени мускули. Под пъпа му започваше тънка пътечка от косъмчета, която се сгъстяваше около слабините му и изчезваше между дългите му мускулести крака. Бе красив и много мъжествен, реши тя, насочвайки поглед към слабините му. Сигурно бе добре, че не бе успяла да го огледа отблизо, преди да консумират брака си. Ако бе видяла размера на това, което той се канеше да пъхне в нея, се съмняваше, че щеше да бъде толкова жизнерадостна, колкото беше, когато започна всичко. Не бе виждала много мъжки слабини в живота си, а тези, които бе зървала, бяха в отегчена позиция, както обичаше да се изразява през смях братовчедка й Ейвъри. Но бе сигурна, че Конър е добре надарен в тази област и определено не е в отегчена позиция.

— Изплашена ли си? — попита той, като я изправи на крака и започна да сваля дрехите й.

— Не, просто забелязах, че ти не си отегчен — промърмори тя, опитвайки се да не се чувства некомфортно от светлината в стаята, докато той я събличаше.

— Какво имаш предвид?

— Братовчедка ми обича да казва, че мъжкият орган в покой се намира в отегчена позиция.

— А ти точно колко си виждала? — поиска да узнае той, спирайки да развързва ризата, за да й се намръщи.

— Е, ами не ходя да шпионирам мъжете — заяви тя, истински обидена от намека му. — Но в претъпкана крепост, пълна с братя и братовчеди, от време на време съм зървала това-онова. Ейвъри е дала имена на различните видове… ами, позиции, които заема мъжествеността. Едната е отегчена, следва леко заинтересована и определено не отегчена.

— Момичетата не бива да гледат мъжествеността на хората и определено не бива да й дават имена.

— Толкова много правила — промърмори тя. — Предполагам, че ще е добре да кажа на Ейвъри да спре да нарича мъжествеността на съпруга си Сър Дракон.

Той хвърли на пода ризата й и се зае с ленените й долни гащи, като едва сдържаше усмивката си. Беше невероятно как тя винаги успяваше да го развесели, въпреки че той не бе мъж, който се смее често. Освен случаен, кратък смях, той не можеше да си спомни кога последно се бе смял от сърце. Това не беше нещо, което се очаква да прави един леърд. Ако се смееше и хилеше, скоро щеше да изпусне от контрол хората си. А неговата сила бе това, което ги държеше сплотени.

— Все още носиш тези гащи — каза й той.

— Да, и ще продължа да ги нося.

— Те са мъжка дреха.

— И точно като мъжете, жената използва тази дреха, за да предпази слабините си от студа и от протъркване по време на езда. И без значение колко внимателна и скромна е една жена, винаги ще се намери глупак, който ще се опита да надзърне под полите й. Това, което се намира под полите ми, е само за моите очи и тези на съпруга ми. Затова не си мисли, че можеш да ме накараш да спра да ги нося.

Само мисълта, че някой мъж може да надникне под полите й, за да зърне това, което бе запазено единствено за неговия поглед, накара Конър да реши да й позволи да носи гащите. Той ги развърза и в мига, в който те се свлякоха на пода, вдигна съпругата си на ръце и я положи да легне. Тя изглеждаше невероятно мъничка в огромното му легло. Деликатна и лесно ранима.

Джилиан усети как се изчервява под погледа му. Когато се намръщи, неудобството й се превърна в несигурност. Знаеше, че е дребна, но повечето жени в семейството й бяха дребни, а мъжете им изглежда нямаха проблем с това. Бърз поглед към мъжествеността му й показа, че той не се мръщи от липса на интерес към нея.

— Смяташ само да гледаш или ще действаш? — най-после попита тя, не можейки да понесе нито минута повече неловкото мълчание.

— Ще действам — каза той, надвесвайки се над нея.

Тя простена доволно, когато той я дари с една от онези целувки, които носеха със себе си толкова много обещания. Джилиан обви ръце около тила му и го придърпа към себе си. Той бе голям, горещ и тежък, но тя се наслаждаваше пълноценно на чувството да усеща тялото му върху своето. В мига, в който езикът му погали устните й, тя отвори устата си. Щом Конър гмурна вътре езика си, почувства как в нея се породи сладостна горещина, която потече по вените й, и новото странно чувство, което бе изпитала по-рано, отново започна да пърха в корема й. Сега щеше да разбере какво бе то, щеше да научи какво караше очите на любовниците да блестят с такава жар, че да накарат дори нея да се изчерви, докато ги гледа отстрани.

Конър можеше да почувства как красивите й зърна се втвърдяват срещу гърдите му, докато я целуваше. Искаше му се незабавно да се възползва от тях, но си напомни, че е решил да действа бавно. Не просто, защото смяташе да я изложи на по-грубата страна на страстта си, но искаше и да избегне опасността да я отврати, така че да поиска да го направят отново. Не знаеше защо, но искаше да даде повече на Джилиан, отколкото бе давал на жени като Мег, повече от няколко споделени докосвания и бърза целувка, преди да почне да се тласка в нея, докато разлее семето си в тялото й. А последното, помисли си той, докато целуваше прекрасната й шия, плъзгайки се надолу към гърдите й, за които толкова копнееше, бе най-хубавото в това, че има съпруга. Не му се налагаше да се отдръпне в последния момент, изпразвайки се на леглото до себе си. Ако заедно с удоволствието да остане на топло и уютно вътре в нея, след като е открил освобождението си, можеше да накара Джилиан да харесва правенето на любов, той можеше да намери нещо, което се доближаваше до задоволството.

Когато стигна до гърдите й, се повдигна на лакти и обгърна хълмчетата с ръце. Те се побраха в тях, сякаш бяха създадени за дланите му. Заради височината и телосложението си, винаги бе избирал да отведе в леглото си едри жени, с големи, тежки гърди, и сега почувства, че никога не е усещал нещо толкова перфектно, като това да държи в длани малките, твърди гърди на Джилиан и да усеща как зърната й се притискат към кожата му всеки път, щом тя си поеме дъх. Той плъзна ръце от външната страна на всяка гърда и след като се наслади на копринената мекота на кожата й, въздъхна доволно и се наведе да оближе всяко от тъмнорозовите връхчета на гърдите й.

Лекият стон на Джилиан го накара да се поколебае, решавайки, че я е шокирал прекалено много. Но тогава тя се изви към него и се отърка в тялото му, тръпнеща. Той я близна отново и реакцията й бе същата. Обхвана го истинско удивление, когато осъзна, че на нея й харесва тази ласка. Бързо успя да се отърси от изненадата и започна да пирува с нея, ближейки, хапейки леко и смучейки, докато не му се наложи да стисне здраво бедрата й, за да я принуди да спре да се движи срещу него.

Знаейки, че е на път да изгуби контрол, той я зацелува надолу по корема. Докато целуваше пъпчето й и го милваше с език, плъзна ръка между бедрата й. Единствено здравата му хватка успя да я спре да не изпадне от леглото. Този път той бързо разпозна какво значи реакцията й, тъй като там, където я галеха пръстите му, можеше да почувства колко е гореща и влажна. Той притисна лице към корема й, борейки се с желанието да я целуне там долу, точно по прелестните къдрици. Но бе прекалено рано. Вместо това щеше да се задоволи като вдиша дълбоко аромата на чистата й кожа и топлият мускус на женската възбуда.

Не можеше да издържи нито миг повече, затова се надигна. И макар тя да бе обвила силните си бедра около него, за да му попречи да й се изплъзне, той успя да проникне в нея. Тясната, гореща сърцевина го накара да простене. Тя извика името му, а гласът й трепереше от силата на нуждата й, карайки го да изгуби напълно контрола си. Когато започна да се движи, всеки сантиметър от стройното й тяло се прилепи към неговото, поощрявайки го да не сдържа темперамента си. Той я целуна, вкусвайки дивата й страст. Усети как тя се сви около него, достигнала върха, което доведе до собственото му освобождение. Начинът, по който тялото й сякаш го поглъщаше, начинът, по който ноктите й деряха раменете му, дори начинът, по който малките й пети се забиваха в задника му, сякаш увеличаваше многократно удоволствието му. Най-после той се срина до нея, използвайки последните си сили да легне на една страна, заровил лице във възглавницата.

Джилиан милваше Конър, докато бавно започваше да се успокоява. Тя измърмори недоволно, когато той се извъртя и излезе от тялото й. Ето така трябваше да бъде, помисли си тя, докато потъркваше крак в неговия покрит с косъмчета силен прасец. Сега вече разбираше защо са дългите погледи и меките въздишки. Просто не знаеше какво означаваше това за нея, но сега не бе времето да мисли за това. Сега трябваше да накара Конър да разбере, че не трябва да задоволява суровата си страст с други жени.

— Все още съм жива — каза тя, искайки да се пошегува, но не бе особено изненадана, чувайки нотка на учудване в гласа си.

— Мисля, че и аз съм жив — промърмори той и се почувства ужасно доволен от себе си, виждайки удоволствието, изписано на лицето й.

— И въобще не съм отвратена.

— Не, не си, но само защото ти дадох единствено да опиташ необузданата мъжка любов.

— Само да опитам ли?

— Да. Все още мога да направя нещо, което да те отврати.

— Хмм. Добре, пробвай се.

Възнамеряваше да направи точно това, помисли си Конър, и се усмихна срещу възглавницата. Беше му трудно да приеме, че чичо му е грешал. По-лесно бе да приеме, че Джилиан просто е по-различна, рядко срещана дама. Може би в семейството й са я отгледали така, че да не вижда нищо нередно в това да се наслаждава на любовта на съпруга си. В ума му се блъскаха хиляди въпроси, но той ги прогони. Без значение каква бе причината, Джилиан се наслаждаваше на правенето на любов, свободно и диво. Стоновете й на удоволствие бяха прекрасни и истински.

И шумни, помисли си той с крива усмивка. Нямаше да се изненада, ако всички в Дайхладах бяха чули стоновете й. Само глупак би възразил срещу подобен дар, а Конър Макенрой не бе глупак.