Хана Хауъл
Шотландска съпруга (13)

Дванадесет

Робърт започваше да губи чара си, помисли си Джилиан, докато отхапваше от медената пита и се оглеждаше из голямата зала. Беше доста по-голяма от тази на Конър, с хубави гоблени, столове и свещи. Мъжът или бе по-заможен от Конър, или харчеше за комфорт повече, отколкото харчеше съпругът й.

Повишаващата се нотка на раздразнение в гласа на Робърт подсказа на Джилиан, че е време да спре да го игнорира. Въпреки всичките му усилия и ухажването му, тя не му бе казала нито дума, откакто я отвлече. Почти можеше да помирише гнева му. Определено мразеше жените да го игнорират, помисли си тя и го изгледа ледено, докато Робърт отново пълнеше чашата й с вино.

— Ти си идиот — каза тя, отпивайки от виното си, докато изненаданият му поглед се превърна в бързо прикрит гняв.

— О, така ли? Един глупак ще знае ли, че бихте могла да прекратите брака си с Конър? — попита той.

На Джилиан никак не й стана приятно, че той очевидно се бе досетил, че би могла да го направи. Резервният план бе добър, когато само ти знаеш за него, а сега имаше голяма вероятност мъжът да каже на Конър. От друга страна тя не можеше да разбере какво значение имаше за него и защо я бе отвлякъл.

— Може би — промърмори тя. — А теб какво те интересува?

— Може да си промените мнението кой мъж да изберете.

— О! Мислиш си, че ще се освободя от Конър, само за да се окажа обвързана с теб? За това ли ми вееш с мигли и ми ръсиш всички тези блудкави ласкателства? За да се опиташ да ме съблазниш да изоставя Конър?

— Не можете да ми кажете, че искате да останете омъжена за този мъж — озъби й се Робърт.

— Ако търся изход от наложения ми брак, защото трима идиоти са искали земите ми, защо, за бога, бих се обърнала и бих встъпила в друг брак с още един от гореспоменатите идиоти?

— Конър може да е добър леърд и воин, но се съмнявам, че от него ще излезе добър съпруг. Той е безчувствен, твърд и студен. Интересува се единствено от клана си, да го направи силен и да го задържи силен.

Мъжът завиждаше на Конър, осъзна Джилиан, и то не заради нея или зестрата й. Но се съмняваше, че тази завист може да е достатъчно силна, че Робърт да поднови отново кървавите разрушителни събития отпреди години. Изучавайки го, тя усети друга, грозна емоция. Той се опитваше да я съблазни, но не я желаеше. Не, ако предположението й бе правилно, Робърт почти се отвращаваше дори от мисълта да вземе огризките на Конър. Чувството бе толкова силно, сякаш го бе изрекъл на глас.

— Конър може да е всичко, което каза, но по-добре студен, отколкото мъж, чийто стомах се преобръща само при мисълта да се ожени и да легне с жена, която Конър е притежавал — каза тя тихо и начинът, по който той пребледня, й показа, че го е разчела правилно.

— Ще е все едно сте вдовица — промърмори той, отпивайки голяма глътка от виното си.

— Ако се омъжа за теб, бързо ще стана вдовица.

— Не, от трима ни Конър работи най-усърдно да не се възроди войната между клановете.

— Но той също така е мъж с голямо чувство на притежание. Както сам каза, той живее за клана си. Като негова съпруга сега аз съм една от тях и ти ми причини неудобство.

— Не съм ви наранил.

— Не, но нарани Кноби. Това може малко да подразни Конър. И определено ще подразни много моя клан и всичките му съюзници. Нека видим, от този акт на сляпа алчност може да се окажеш изправен пред Конър, клана Мъри, клана Макмилън, клана Армстронг от Ейгбал, сър Камерън Макафри и клана му, клана Дръмънд и клана Киркалди. Вероятно и някои други, за които не се сещам в момента, защото имам наистина огромно семейство, в което се сключват доста добри бракове.

— Проклятие, жено, предлагам ти брак, а не се опитвам да те обезчестя или нараня. Това не е причина за война.

Джилиан сви рамене.

— Ако искам да стана отново господарка на земите си, необременена със съпруг, който не искам, мога да причиня доста проблеми. В семейството ми не се приема добре, когато едно от момичетата им е принудено да направи нещо, което не желае. Тази традиция ни позволява сами да избираме съпрузите си.

— Никой не оставя подобен избор на жената.

— Моят клан го прави.

— Милейди — каза Робърт посягайки, за да вземе ръката й в своята, — вие не обичате Конър и със сигурност не бихте го избрали при други обстоятелства. Мъжът ви игнорира през повечето време, за да се забавлява с курвите си. Дори чичо му ви обижда на всяка крачка и Конър не прави нищо, за да ви защити. Трудите се неуморно, за да направите онази мизерна крепост по-цивилизована и все пак той не забелязва усилията ви. Наистина ли това искате? Заслужавате повече и аз мога да ви дам много повече.

Болеше да чуеш брака си описан така, особено ако повечето неща са истина. Измествайки настрани болката и преглъщайки отговора си, Джилиан се замисли над факта, че Робърт знае толкова от нещата, които се случват зад стените на Дайхладах. Очевидно имаше шпионин в дома на Конър.

— И откъде точно знаеш толкова много? — поиска да узнае тя.

Робърт отвори уста да отговори, но спря рязко, разсеян от ритмично, силно тропане, което проехтя в голямата зала.

— Какво, за бога, е това?

Джилиан се ухили.

— Може би съпругът ми най-после е пристигнал. Доста здраво се чука на тази врата.

— Не, не може да стигне толкова бързо. Охранителят ви беше в безсъзнание. А и той не видя някой от нас, за да знае къде сте.

— Но Фиона си беше в съзнание и сигурно е видяла всичко. Май забравихте за нея?

— Милорд — изписка един мъж, втурвайки се в залата, — от клана Макенрой са тук.

Робърт изруга и прокара пръсти през косата си.

— И ти ги остави да блъскат по портата ми?

— Но ние не се бием с Макенрой. Нима искате да започнем?

За един дълъг, вледеняващ миг Робърт не каза нищо. Джилиан се изплаши, че може да избере да се бие. Тя и земята й щяха да запалят отново смъртоносната вражда. Беше ужасна мисъл, но тя знаеше, че каквото и да каже или направи, няма да промени нищо. От краткото време, прекарано тук, лесно можеше да каже, че кланът Далглеш не бе изстрадал и половината от това, което бяха преживели хората на Макенрой, и по тази причина Робърт можеше да не държи на мира толкова, колкото държеше Конър. Можеше единствено да се моли, че Робърт ще избере мира пред алчността за земите й.

— Не, няма да се бием — озъби се Робърт и раздразнението и гнева ясно проличаха в гласа му. — Пусни глупака да влезе, преди да е унищожил портите ми. — Той погледна към Джилиан, когато мъжът забърза напред. — Предполагам, че не сте си променила мнението?

— За какво? Да сменя един нежелан съпруг за друг? — Тя се намръщи, сякаш наистина обмисляше идеята, преди да поклати глава. — Не, благодаря.

— Започвам да мисля, че Конър те заслужава.

— Благодаря ти.

— Не беше комплимент.

— Не? Прощавай. Моя грешка. Ах, вярвам, че дочувам нежното потропване от ботушите на мъжа ми.

Робърт я изгледа така, сякаш бе най-странното същество, което бе срещал, и то такова, което с радост би удушил. Джилиан се зачуди какво има в нея, което кара мъжете всеки път да я поглеждат така странно. Тя дори не бе освободила дарбата си, а винаги, инстинктивно, първото й предположение бе, че я гледат така заради нея. Конър направи впечатляващо появяване, нахълтвайки в залата, което я измъкна от вцепенението й.

— Здравей, съпруже — викна му тя и му се усмихна, преди да кимне на Дърмот, Джеймс, Ангъс и Нанти, които стояха зад него.

— Съпруго — каза той, изучавайки я напрегнато за миг, преди да премести вниманието си към Робърт. Конър беше облекчен да види, че Джилиан изглежда добре, въпреки че бе леко рошава и смачкана, но това със сигурност се дължеше на бързото препускане дотук. Зачуди се обаче защо все още изпитва силното желание да наниже Робърт на меча си. Чувство за притежание, каза си той. Естествено, просто и без особен замисъл чувство за притежание. Джилиан беше негова, а никой мъж не можеше да вземе това, което му принадлежеше. Със сигурност щеше да се чувства по същия начин, ако Робърт бе взел коня му. Или почти по същия начин. Настроението му се подобри леко, тъй като можеше да види Робърт по-ясно, след като мъглата от заслепяващ гняв бе изчезнала.

— Защо не се биеш, за да задържиш това, което открадна? — обърна се той към Робърт.

— Ще се биеш, за да си я върнеш? — попита Робърт, вместо директно да отговори на студените думи на Конър.

— Тя е моя съпруга.

Джилиан почти потръпна и си каза, че е глупачка, задето реагира така на начина, по който предявяваше собствеността си над нея. Това едва ли ще е точния момент Конър да избере да й се врече във вечна любов. За един кратък миг си го представи да прави точно това, след което се насили да се върне в реалността. Конър не бе от мъжете, които биха направили нещо подобно, и дори да чувстваше толкова дълбока емоция, сега бе прекалено рано за него да й я признае.

— Може да поискам откуп за нея — промърмори Робърт.

— А аз може да те предизвикам на двубой, да те победя и да те оставя да кървиш в праха.

— Може, но това ще запали отново враждата.

— Не, защото това ще е честна битка между двама рицари. Отправено и прието предизвикателство. Какво те накара да го направиш? Имахме споразумение и всеки се съгласи да уважи избора й.

— Тя можеше да промени мнението си и реших, че вече е готова да го направи.

— Защо?

Робърт сви рамене и прикри изражението си, докато отпиваше от виното си.

— Слухове.

— Повече от слухове — каза Джилиан. — Той знае прекалено много, Конър. Има шпиони в Дайхладах.

— Ела тук, съпруго! — кимна той и след леко колебание Джилиан застана до него. — Кой е шпионинът ти, Робърт?

— Не съм пращал никой да ви шпионира в Дайхладах — отвърна той.

— Тогава кой от хората ми е решил да шпионира за теб?

— Толкова ли е важно? Тя много добре знаеше, че няма да използвам тази информация, за да нараня теб или хората ти.

— Мег — промърмори Джилиан и като ехо чу Дърмот, Джеймс, Ангъс и Нанти да изричат името на жената.

Конър се съгласи с тях, но не каза нищо, загледан в Робърт.

— Нима си мислеше, че като откраднеш жена ми и се опиташ да получиш земите й, няма да навредиш на мен и на клана ми?

— Прощавай — озъби се Джилиан, поглеждайки към съпруга си. — Той отвлече само мен. Не виждам Ал-давок залепен за гърба ми, а ти? Той взе мен. Само мен.

— Вярвам, че съм наясно с това — сухо заяви Конър, загледан в разгневеното малко лице на жена си. — Може би трябва да излезеш и да почакаш при конете. Придружителите ми ще дойдат с теб. Тогава с Робърт може да поспорим, без да се тревожим, че може да кажем нещо, с което ще нараним крехките ти чувства.

Джилиан тъкмо си пое дъх, готова да проглуши ушите на съпруга си, когато Джеймс и Дърмот я хванаха за ръцете и помъкнаха навън, следвани плътно от Нанти и Ангъс. Тя искаше да се дърпа и да крещи като непослушно дете, но реши, че наистина е най-добре да излезе, за да не слуша повече за тези нейни прокълнати земи. Само щеше да се подразни повече.

— Справи се много добре с това — каза Робърт, щом с Конър останаха насаме. Сарказъм капеше от всяка негова дума.

— Как се отнасям с жена си не е твоя грижа — студено заяви Конър. — Нищо мое не ти влиза в работата. Позволил си на онази завистлива кучка да те доведе почти до бедствие.

— Значи щеше да се биеш за нея, нали?

— Тя ми е жена, вече е една Макенрой — бе всичко, което каза Конър.

— И се нуждаеш от онези земи.

— Да. Това не е тайна. Изобилието, което е там, ще защити клана ми от гладна смърт. А тя ще ми даде наследници. Дори сега може да носи сина ми. — Той забеляза гримасата на Робърт, макар тя да изчезна след секунда. — Не мисля, че би искал моето дете в дома си.

— Щях да изчакам със сватбата, докато не се убедя, че не е бременна.

Конър направи крачка към Робърт и почти лениво насочи меча си към гърлото му. Очите на Робърт се разшириха и Конър знаеше, че мъжът едва успява да се сдържи да не повика някой от хората си на помощ. Дори само ако го ранеше, щеше да бъде пагубно, и макар да го знаеше, той изпитваше истинско желание да го нарани.

— Докосна ли я? — попита Конър.

— Не! — отвърна Робърт, притискайки се назад в стола си. — Истината е, че преди няколко минути тя започна да говори с мен. И през цялото време сипеше обиди за ухажването ми и ме заплашваше с теб и цялата й рода.

На Конър му бе наистина трудно да не се усмихне, докато прибираше меча си. Чувстваше се облекчен и развеселен. Беше лесно да си представи как Джилиан прави на пух и прах Робърт с острото си езиче.

— Да очаквам ли посещение и от сър Дейвид? — попита Конър, наливайки си чаша вино.

— Не. Не съм му казвал какво смятам да правя и не виждам причини да го уведомявам след случилото се. Нищо не постигнах. Истината е, че Дейвид не я иска наистина. Тя силно нарани гордостта му.

— И ти не я искаш наистина, нали?

Робърт направи гримаса, прокарвайки ръка през косата си.

— Бих предпочел някоя по-кротка съпруга.

— Е, когато решиш да ухажваш някоя, съветвам те да избягваш девойките от клана Мъри. Ако поне половината от това, което ми е казвала жена ми, е вярно, определено няма да намериш при тях това, което търсиш. И ще те посъветвам да внимаваш на кой се доверяваш. Една прогонена любовница въобще няма да мисли за теб, а ще разиграва собствените си игрички.

— Значи си изоставил любовницата си, за да зарадваш новата си съпруга. Трябва да обмисля това. И все пак в това, което ми каза, има доза истина, имайки предвид мъжа, който си.

Тези думи го притесниха, но той удържа на желанието да разпита Робърт.

— Ако тази усойница дойде да съска отново в ухото ти, на твое място нямаше да й платя нито петак. Вече няма да има привилегията да слухти зад стените ми.

— Значи отблъснатата любовница скоро ще бъде изхвърлена.

— Ти би направил същото.

— Да, така е. Истината е, че дори бих бил по-жесток след подобно предателство.

— Тя имаше дадености. Просто ще ги предлага свободно извън стените на дома ми.

— След като беше толкова мил да ми предложиш съвета си — сухо заяви Робърт, — позволи ми да ти върна услугата. Има още една пепелянка в гнездото ти, милорд.

Конър се стегна и внимателно остави чашата си.

— Кой?

— О, не, няма да ти дам име. Няма доказателство и няма да соча с пръст, докато не съм сигурен. Но не е никой от братята ти, не е жена ти и не е онзи глупак Кноби. Как е той, между другото?

— Проклина те с всяка пулсация в главата си. — В опита си да се успокои и да не принуди Робърт да му даде името на предателя, Конър реши да му разкаже как Кноби и Фиона бяха успели да се върнат до крепостта, отнемайки времето, през което Робърт искаше да ухажва Джилиан.

— Момичето е Макенрой до костите си — промърмори Робърт, клатейки глава. — Не е и тя.

— Добре е да знам, че не е тя. Но по-добре ще е да знам кой точно е.

— Да, но трябва да разплетеш това кълбо без моята помощ. Няма да обвиня един мъж за предател, без да имам доказателства. Предупреждавам те, само защото знам достатъчно, че да се чувствам замесен. Пази си гърба. Рано или късно всяка змия излиза на слънце.

Конър кимна, повтаряйки предупрежденията към Робърт, и излезе, за да отведе жена си у дома. Чувстваше се като глупак и не му бе никак приятно. Въпреки съветите си към Робърт да прогони надалеч любовниците си, беше изненадан от предателството на Мег. Беше игнорирал мрачното й поведение и начина, по който правеше нещата по-трудни за Джилиан, но дори и да не бе така, не мислеше, че би могъл да предположи колко далеч би стигнала тази жена, за да се опита да се отърве от съперницата си.

Бе направил грешка преди време, когато не забеляза колко се бе възгордяла Мег и как бе решила, че е по-значима от всички останали. Когато я бе отблъснал и й бе наредил да върши задълженията си, той й бе отнел властта, която тя сама си бе присвоила, докато е принуждавала жените от Дайхладах да свеждат глава пред една курва. Трябваше да се досети, че тя ще опита да накара някой да си плати за това, и след като в нейните очи Джилиан бе врагът, бе напълно естествено да се опита да се отърве от нея. Конър си даде дума, че ще започне да обръща повече внимание на това, което казват жените от Дайхладах.

Но първо, помисли си с въздишка, виждайки как го гледа малката му съпруга, очевидно щеше да му се наложи да чуе това, което жена му има да каже. Осуетявайки намерението й да се качи да язди с Джеймс, той я вдигна на седлото си и се метна зад нея на гърба на коня. Докато яздеха през хубава крепост на сър Робърт, гърбът на Джилиан бе изпънат като струна и Конър си помисли, че ако стои така през целия път до дома, пътуването й ще е много неприятно. Изглежда не й допадаше начина, по който говореше за земите й, макар тя да бе напълно наясно защо се бе оженил за нея. Предположи, че е от суета. Сигурно й бе неприятно постоянно да й напомнят този факт. Тя нямаше как да знае, че ако Робърт бе поискал откуп, той бе готов да даде част от земята, за да я освободи. Но тъй като тази изповед щеше да разкрие част от чувствата, които таеше вътре в себе си, той реши да задържи тайната за себе си. Не искаше никой да разбира за тази негова слабост.

— Е, сега хубавите ти земи са в безопасност — промърмори Джилиан и се прокле, че дава глас на болката и обидата си.

— Да — съгласи се спокойно той и се усмихна на киселия й тон. — И то точно навреме, за да може да ми подготвиш банята.

Джилиан едва устоя на изкушението да бутне Конър от седлото и след това да прегази в галоп тялото му поне дузина пъти.

— Мисля, че съм прекалено изтощена от това изпитание, за да ти помагам тази вечер.

Конър заподозря, че тя му отказва повече от банята, на която толкова се наслаждаваше.

— Ах, много жалко. Доста се поизпотих, докато яздих, за да те спася.

— Да не би да намекваш, че ако не ти помогна с банята, ще дойдеш в леглото ни вонящ на пот от дългата езда?

— Да. — Видя как малките й ръце се свиха в юмруци и се зачуди дали ще ги използва срещу него.

— Много добре. Ще ти помогна с проклетата баня. Така или иначе подозирам, че ще е готова малко след като пристигнем в Дайхладах.

Той изсумтя.

— И ти може да се измиеш.

Тя го плесна по бедрото и знаеше, че лекото грухтене, което издаде мъжа й, бе от изненада, а не от болка. Джилиан се съмняваше, че дори да иска, не би могла да нарани тези мускулести пънове, които той наричаше крака. Голяма част от нея знаеше, че се шегува с нея и я дразни нарочно, но останалата част бе принудена да приеме липсата на привличане у мъжете, от което я жилваше обида. Трябваше да си напомни, че той я накара да седне толкова близо до него, и че лениво търка лице в косата й и гали нежно корема й, преди да успее да прогони болката. Беше глупаво да не можеш да приемеш малко шеги. Каза си, че трябва да е доволна, задето той се е отпуснал достатъчно в присъствието й, че да си позволява да се шегува.

— Аз ще се изкъпя, докато ти изгониш Мег от Дайхладах — каза тя и се опита да не нервничи, докато чакаше отговора му.

Конър за малко да се изкикоти. Беше сигурен, че Джилиан не мисли, че той все още използва услугите на Мег, но беше напълно нормално тя да не желае да вижда жената всеки божи ден. Беше интересно обаче да научи защо мисли, че ще прогони жената. Все пак Мег не бе виновна за отвличането на Джилиан. Жената просто бе дала информация на един от съюзниците му.

— Ще гоня жената от дома й, така ли?

— Тя те предаде, каза на сър Робърт какво се случва в крепостта ти и подозирам, че му е казала къде и кога ще съм извън защитните стени.

Макар Робърт да не го бе казал, Конър бе решил, че е точно така. Нямаше никакво съмнение, че Мег иска Джилиан вън от Дайхладах. Знаеше, че трябва да се смята за щастливец, задето бе отишла при съюзник, а не при враг.

— Смятам просто да я предупредя да не играе повече подобни игрички. Мег вероятно не е смятала, че ще науча, че е била част от заговора.

— Вероятно не. Подозирам, че ако й се скараш, тя ще ти изиграе цял театър, ще те моли за прошка, докато изревава няколко кофи със сълзи, и ще се закълне в гроба на мъртвата си майка, че това няма да се повтори. Което ще бъде лъжа. В мига, в който разбере, че си се вързал на поведението й, ще опита нещо ново. Беше достатъчно лошо, че я изгони от леглото си, но ти създаде и правило, с което й забраняваш да спи с женени мъже, а тя използваше това, за да държи под контрол някои от жените в крепостта. Накрая й заповяда да върши работата, която й е отредена, отнемайки й на мига всичката власт, която е имала доскоро. Обърна гръб на това, което е тя в действителност, зла жена и курва. Трябва да си платиш за тази обида и след като всичко се случи след брака ни, Мег смята, че аз съм причината това да се случи. Бясна е на теб, но вини мен.

— И не говориш така само от ревност? Не просто, защото искаш бившата ми любовница да се махне от погледа ти?

— Разбира се, че бих искала да й видя гърба. На нея и на дружките й. Ако бях имала любовници преди да се венчаем, съмнявам се, че би искал да ги виждаш всеки божи ден. — Джилиан прие ръмженето му като съгласие. — Мег обаче е повече от трън в петата ми и ти го знаеш. Ако й позволиш да й се размине за предателството, тя ще се почувства свободна да опита отново. И ще го направи. Тя иска отмъщение. Не съм сигурна дали ти може да си в истинска опасност, но мисля, че аз определено ще съм, и ще бъда глупачка ако не го осъзнавам.

— Тя ще си отиде — каза той. — Просто бях любопитен да чуя защо искаш да я прогоня.

Джилиан изпръхтя и се прокле вътрешно. Надяваше се да не е разкрила дълбоката ревност, която изпитваше към Мег, както и към другите две жени, с които бе спал Конър. Мъжът й така или иначе вече бе достатъчно арогантен. Определено нямаше нужда да мисли, че сърцето на жена му е в големите му длани, нещо, за което Джилиан подозираше, че той е наясно. Докато не получеше знак, че поражда в него нещо повече от похот и страст, тя имаше намерение да пази чувствата си. Ако бракът й приключеше, щеше да я боли, но отказваше да бъде съсипана. Ако той не знаеше какво изпитва към него, нямаше да разбере колко дълбоко я е наранила липсата му на любов. Това можеше да е лека утеха за гордостта й, но можеше да бъде и всичко, което й е останало.

В мига, в който преминаха през портите на Дайхладах, Джилиан почувства как Конър се стегна. Тя осъзна, че мъжът й се подготвя да бъде отново твърдия леърд. Малкото нежност, която бе успяла да изкопчи от него по-рано, тази, която чувстваше, когато бяха сами, изчезваше в мига, в който той се изправяше като господар пред клана си. Макар че го разбираше, беше почти като да забрави всичките си надежди. Все пак тя не можеше да го раздели от клана му, не можеше да му попречи да бъде техен леърд. Единствената й надежда беше да успее да го научи да бъде любящ съпруг и силен, уважаван леърд. Нямаше да бъде лесен урок.

Той скочи на земята и й помогна да слезе от коня.

— Погрижи се да ни подготвят банята, съпруго.

Макар част от нея да искаше да види прогонването на Мег, Джилиан нямаше да си позволи това малко задоволство. Тя побърза да влезе в крепостта и щеше да спре само за миг да види Кноби и Фиона, преди да отиде да подготви банята на Конър. Имаше малка вероятност те да имат нужда от утехата й след всичко случило се. Джилиан бе сигурна, че това са нещата, които един мъж оценява най-много в жена си. Макар че го правеше от загриженост, реши, че ще намери и удоволствие от одобрението на Конър. Стъпката бе малка, но поне бе в правилната посока.