Лора Лей
Да обичаш Порода (5)

Четвърта глава

Кръвните тестове и пробите от слюнка — това бе единствения начин да се разбере. Хармъни погледна отново към Ланс шокирано, след което се обърна бавно към Брейдън.

— Това не може да е вярно. — Тя се втренчи в него, отчаяно се нуждаеше от потвърждението му.

Брейдън въздъхна тежко.

— Вярно е. Обзалагам се, че жлезите под езика ти са подути дори сега и са горещи. В рамките на двадесет и четири часа възбудата ще стане толкова силна, че ще предизвика физическа болка. Утробата започва да се свива и да пулсира, когато хормона я атакува, а нервните ти окончания стават толкова чувствителни, че жените буквално могат да усетят въздуха около тях. Мегън го описва като предменструален синдром, умножен по хиляда. Единственото нещо, което го облекчава, е мъжката сперма. Спермата на половинката. Докосването на всеки друг мъж е изключително болезнено. Толкова много, че е непоносимо.

Той не лъжеше. Хармъни можеше да подуши една лъжа толкова лесно, колкото страстта на Ланс.

Насочи се към един стол с несигурна походка, отпусна се тежко на него и прокара пръсти през косата си с чувство на безсилие.

— Има ли лек? — Погледна Брейдън за отговор. — Тази хормонална терапия.

Той поклати глава бавно.

— Няма лек. Хормоналната терапия само облекчава най-тежките симптоми и предпазва от зачеване.

Младата жена се обърна към Ланс.

— Не мога да забременея. — Мисълта за това беше ужасяваща. Никога нейно дете нямаше да оцелее от онези, които искаха да я заловят, да я убият. — Ти не знаеш коя съм аз, Ланс. Не знаеш каква съм. — Страх прониза съзнанието й, разкъса душата й.

Усети чувството, така непознато досега, да експлодира в съществото й, докато не остана нищо друго, освен ужасяващата представа какво ще се случи с всяко нейно дете.

— Джонас. Той трябва да спре това. — Тя скочи на крака и се олюля, преди да успее да се изправи и да се втурне към вратата.

— Хармъни, почакай. Не можеш да тръгнеш след него. — Ланс я улови през кръста и я дръпна да спре, а тя започна да се съпротивлява с ръмжене. — Хармъни, по дяволите. Той си отиде. Знаеш, че го няма.

— Не — изкрещя жената, като се освободи от него и се обърна рязко. — Не. Той не може да си отиде. Трябва да оправи това.

Ланс я гледаше, погледът му бе пълен с болка. Гръдният му кош се надигаше и спускаше с вдишванията му. Хармъни се разпадаше отвътре. Тя го знаеше. През целият си живот не бе познавала болка толкова силна, толкова ослепителна, като тази, която връхлиташе съществото й сега. Дете. Не можеше да има дете, защото никога не би могла да го запази.

— Ти не знаеш каква съм аз, Ланс. — През тялото й преминаха тръпки, докато се взираше в него ужасено.

Щеше да бъде прокълната. Джонас най-сетне бе намерил начин да я унищожи. Бавно. Болезнено. Трябваше да го убие, когато имаше възможност преди десет години.

Той беше неин брат. Кръвен брат. Двамата споделяха майката, която тя бе убила. И сега той щеше да види нейното дете унищожено. Дете, което никога не бе възнамерявала да има.

— Не мога да го направя — прошепна Хармъни нещастно. — Пусни ме, Ланс. Ще си тръгна. Не ме интересува какво направи той…

— Той ще я убие, Ланс.

— Млъквай! — Тя се обърна към Брейдън и веднага забеляза, че е застанал до вратата. Нямаше начин да избяга от там.

— Ако погубиш себе си, погубваш и половинката си, Хармъни — каза остро Брейдън, златистите му очи се присвиха към нея. — Видях желанието ти да застанеш между него и Джонас. Ти се страхуваше за него. Беше решена да го защитиш. Ако избягаш от него, ти го осъждаш на същата агония, която ще изстрадаш и ти. Не си сама в това.

— Аз винаги съм сама — изръмжа тя към него. — Има причина да ме наричат Смърт.

— Ами ако вече си бременна? — попита Ланс тихо. — Би ли ми отказала правото да защитя детето си? И повярвай ми, Хармъни, мога и ще защитавам както половинката, така и детето си.

Той наистина вярваше, че може да го стори. Хармъни усети мъчителното ридание, което стегна гърдите й, когато безнадеждността я изпълни.

— Няма сила на тази земя, която да защити мое дете — каза презрително. — Ти не разбираш. Не знаеш за животите, които съм отнела, за кръвта, която съм проливала или за чудовищата, които ще нападнат. Няма начин да се спаси никой от нас сега.

Ланс видя изкривеното й от болка лице, повдигнато към него. Страх изпълваше очите на една жена, чието досие посочваше, че тя не познава страх. Не, не беше страх, беше пълен ужас, и той порази душата му.

Въздухът бе натежал от нейната болка, виеше в ухото му като далечен писък, изпълнен с мъка. Хармъни бе измъчена. Ланс го виждаше в изражението й, в сълзите й. В объркването й, докато изтриваше влагата от очите си.

Нуждата да я защити, да я успокои, се надигна в него като приливна вълна. Беше повече от просто нужда, беше импулс, инстинктивна реакция към болката, която я разкъсваше.

Мисълта за дете и за жена, която да го допълва, не можеше да го съкруши. А защитата на това дете и тази жена щеше да бъде основната му цел.

— Брейдън, можеш ли да се свържеш с Ели без знанието на Джонас? — Ланс не сваляше очи от Хармъни, докато говореше.

— Това би било доста лесно — отговори Брейдън.

— Докарай я тук за изследванията, които трябват за Хармъни. Искам тази хормонална терапия. Доведи я бързо.

— Ученият на Джонас? — Въпросът на Хармъни накара погледът му се върне на нея.

— Тя е учен на Породите — поправи я Ланс. — Оглавява отдела, който работи върху феномена на чифтосването.

— Тя ми взе кръв и проби от слюнка, когато бях в Убежището…

— Не си била в Убежището — изръмжа Брейдън. — Изтеглих досието ти тази сутрин. Джонас би трябвало да те регистрира.

Ланс видя как устните й се извиха в горчива усмивка.

— Това е една малка хубава подземна килия, която се намира под основната сграда за задържане — каза тя меко, сарказмът засили лекият френски акцент, който не бе забелязал миналата нощ. — Бях там две седмици, Брейдън, докато твоята Ели ме бодеше и мушкаше. Бях измъкната през нощта и натоварена на хеликоптер от Карлсбад. Консултирай се с безценната ти Ели и да видим дали тя ще каже истината по-добре от Джонас.

Ланс погледна към Брейдън и видя изненадата му при описанието на Хармъни на клетките.

— Мамка му. С това темпо той ще намери смъртта си. — Брейдън прокара пръсти през спуснатата си коса и погледна към двамата. — Ще се свържа с Ели веднага щом се прибера вкъщи. Искам напълно защитена линия за разговора. Няма никакво съмнение, че Джонас подслушва телефоните ви. Така че внимавайте. Проверете къщата и този офис за буболечки, докато сте тук.

— Направих го веднага щом пристигнах — каза остро Ланс. — Не приемам нищо за даденост в кабинета си, Брейдън.

Брейдън кимна рязко, погледът му докосна Хармъни съчувствено, когато тя обви ръце около гърдите си и закрачи към прозореца от другата страна на стаята.

— Ти си му сестра — обяви най-сетне Брейдън. — Същата, която уби майка му. Защо ти дава шанс да се поправиш?

Ланс видя как тя се обърна, тялото й бе напрегнато от очевидните ефекти на неестествената възбуда, която я разкъсваше.

— Ще трябва да питаш него. — Хармъни оголи зъби яростно. — Той щеше да даде този шанс на всяка друга Порода. — Устните й се извиха в презрителна усмивка. — Предложението беше трик. Той някак си знаеше, че това ще се случи, знаеше реакцията, която ще последва от това да бъда с Ланс. Знаеше и го използва. Намери идеалният начин да ме унищожи.

Брейдън изруга и Ланс усети ехото на убийствената ярост вътре в него. Бог да е на помощ на Джонас, ако го хванеше скоро.

— Можем ли да подадем жалба в Управителния съвет на Породите? — обърна се отново към Брейдън. — Те биха могли да го обуздаят.

— Направи го и ще разкриеш местонахождението на Смъртта на всеки шпионин, който издава тайните на Убежището — въздъхна той. — Това ще донесе повече опасност, отколкото разрешение на проблема в този момент. Докато разгонването не затихне, тя е най-слаба, Ланс. Ако друг мъж я докосне, ще я омаломощи. Точно сега Смъртта е уязвима като бебе. Хормоналните изменения и промени събарят защитите, физически и психически. Тя няма да го преживее.

— Няма да позволя това да се случи! — Гневът и страхът пронизаха душата на Ланс.

Той се обърна и тръгна към нея, виждайки намръщването й. Разгонването се надигаше в нея, изражението й се изкриви от болка, ръката й се притисна към корема й, а лицето й пребледня.

Ланс я прегърна, зарови лице в косата й. Шепнейки тихичко, той я повдигна към гърдите си, след което се обърна към Брейдън.

— Свържи се с Ели — отсече дрезгаво. — Веднага.

Породата кимна и излезе от офиса. Вратата се затръшна след него, след което щракна, заключвайки ги безопасно в помещението.

— Седни. — Ланс я настани в стола, отиде до бюрото си и натисна интеркома. — Лени, не съм на разположение до второ нареждане — каза на дежурния сержант. — Разбра ли?

— Разбрано — изсумтя сержанта. — Видях онзи проклетник Джонас да излиза от тук, ухилен като пор. Пазя ти гърба, шерифе. Никой няма да те притеснява.

Не беше тайна, че след някое от изненадващите посещения на Джонас, Ланс обикновено изчезваше в продължение на часове, за да възвърне търпението си.

Мъжът пусна копчето на интеркома и се обърна отново към Хармъни. Тя крачеше из стаята сега, главата й бе наведена, кестенявата коса закриваше лицето й, докато тя се бореше с очевидните ефекти на разгонването.

То погубваше и него. Тестисите му се бяха стегнали толкова силно, че можеше да се закълне, че ще се спукат. Пенисът му бе като нагорещена стомана под дънките му и притискаше болезнено към ципа.

Справянето с това щеше да бъде невъзможно, докато не задоволи най-належащите си физически нужди. А именно надвесен над нея и обладаващ я, докато заличи сълзите и глада й, докато и двамата успеят да дишат, без да ги измъчва агонизиращото желание.

Бог да им е на помощ, ако тя издадеше един от онези малки, животински ревове, когато достигне върха обаче. Защото ако го стореше, целият отдел щеше да разбере как Ланс прекарва дежурството си, чукайки малката котка.

— Хармъни, ще намерим начин да оправим това. — Мъжът издиша тежко и тръгна към нея. — До тогава, бейби, преди да напуснем този офис, трябва да се погрижим за тази възбуда. Тя погубва и двама ни.

Хармъни вдигна глава рязко, лицето й бе безизразно от шок.

— Не — поклати глава категорично. — Не можем да поемем този риск, Ланс. Знаеш, че не можем.

Ръката й притисна долната част на корема й, докато дишаше тежко.

— Нямаме избор — отсече той. — Не мога да мисля, заради спомена за вкуса на целувката ти. Това ме убива. Ти може да притежаваш контрола да издържиш, но аз не.

Хармъни поклати глава отново, когато Ланс се насочи към удобния шкаф от другата страна на стаята. Отвори вратите и извади една нова кожена топка с ремъци за запушване на уста от целофановата й опаковка и се обърна отново към нея.

Очите й се разшириха, когато погледа й попадна на ръцете му. Ланс се ухили порочно.

— Малък подарък от една от извратените ми братовчедки. Тя смята, че трябва да ги държа тук, в случай че искам да си поиграя по време на работа.

Хареса му лекото смръщване на челото й, както и проблясъка на ревност в очите й. Да, това му хареса много. Влезе в банята, намираща се до шкафа, изми бързо гуменото приспособление, после го подсуши и се върна обратно в стаята.

— Ти си луд, ако си мислиш, че ще ти позволя да ми запушиш устата — озъби се Хармъни.

— Може би искаш хората ми да те чуят как крещиш? — Мъжът изви вежди любопитно. — На мен не ми пука, но ти ще трябва да работиш тук, след като се справим с това, скъпа.

— Не.

— Бих могъл също и да ти сложа белезници. — Той извади старомодните метални белезници от шкафа и ги разклати към нея.

Дъхът й секна, а ръката й се притисна по-силно към корема й.

— О, харесва ти идеята, нали, скъпа? — каза напевно, виждайки как погледа й става по-горещ, по-гладен…

О, да, би могъл да започне да харесва това чифтосване. Имаше чувството, че Хармъни никога няма да допусне да стигне до там, да му остави толкова контрол над нея в друго отношение. Беше чел досието й, бе разбрал за щитовете, които бе изградила около себе си. Щитове, които бързо се рушаха пред нуждите на жената.

— Ето така, котенце. — Ланс се придвижи зад нея, бавно дръпна едната китка към кръста й, след което хвана и другата и щракна белезниците около тях.

Хармъни се сепна от звука и потръпна в прегръдката му, а от гърлото й излезе тихо скимтене.

— Знаеш ли какво ще направи тази топка на устата ти? — Той се наведе по-близо до ухото й, докато я насочваше към тъмната баня. — Ще улови всичкия сладък афродизиак, който се излива от езика ти в устата ти. Той ще потече в твоето тяло като лава и ще те направи по-гореща от ада.

Принуди я да спре пред малката мивка.

— Това не е добра идея — прошепна жената пресипнало, поглеждайки нагоре към него. — Не прави това, Ланс. Не мога да се боря с теб. Не е честно, когато не мога да отвърна на удара.

— Но, скъпа, това не е битка. — Ланс наведе глава, докато устните му не достигнаха нейните. — Хайде сега, дай ми от сладкия си вкус. Накарай ме да полудея колкото теб.

Хармъни се опита да се съпротивлява, да го отблъсне. Но как можеш да устоиш на нещо, което не разбираш? Слабостта към един мъж, която няма смисъл. Тя се опита да убеди сама себе си, че е заради онова разгонване, за което той и Брейдън бяха говорили по-рано. Но част от нея знаеше по-добре. Знаеше, че дори без разгонването, съпротивата срещу Ланс щеше да е битка, която тя не можеше да спечели.

Така че когато устните му докоснаха нейните, сетивата й пламнаха и волята й рухна. Устните й се разтвориха пред невероятната нежност на докосването му, ласките на езика му. Леките, кратки целувки я накараха да се извие към него, копнееща за още, а ръцете й се свиха в юмруци зад гърба й.

Нима бе полудяла да му позволи да я окове така? Искаше да го докосне.

— Спокойно — прошепна той до устните й, когато тя се напрегна да се доближи. — Всичко е наред, скъпа. Само след минута ще имам цялата ти сладка целувка.

Отпи още веднъж от устните й, а езикът му ги облиза, докато нейният не го последва. Тогава той го направи. Преди Хармъни да се досети за намерението му, Ланс притегли езика й в устата си, устните му се сключиха около него и той я целуна дълбоко и силно, изсмуквайки сладкия вкус на хормона от малките жлези.

Удоволствието бе неописуемо. Хармъни се потриваше в него, опитвайки се да облекчи болката в зърната си, във влажните гънки на женствеността си. Беше в пламъци и изгаряше все по-силно с всяка секунда.

— Господи, вкусът ти — прошепна Ланс. — Ела тук, нека да приглушим очарователните ти викове. Аз съм дяволски властен човек. Малките ти викове са само за моите уши.

Той пъхна малката гумена топка в устата й и завърза каишките. Хармъни бе с белезници и със запушена уста, безпомощна пред него. Смъртта никога не е била безпомощна. Но не Смъртта стоеше пред него, осъзна тя. Беше Хармъни. Жената, която никога не е била жена.

— О, това е прекрасно. — Усмивката му беше напрегната и измъчена, ръцете му вдигнаха затъкнатата в панталоните й риза и я изтеглиха над гърдите й. — Но, скъпа, това е произведение на изкуството.

Разтвори предната закопчалка на дантеления сутиен, чашките се отдръпнаха и разкриха стегнатите връхчета на гърдите й. Викът, който се откъсна от нея, когато устните му покриха чувствителното зърно щеше да предупреди всички в сградата какво става. Топката заглуши звука ефективно, но нищо не можеше да спре невероятното удоволствие, което я връхлетя.

Устни и зъби обработваха нежното връхче, преди езикът му да се извие над него и да го привлече в горещите дълбини на устата му. Силните възбуждащи подръпвания я запратиха на ръба, което щеше да я ужаси, ако й бе останал и малко здрав разум, за да го обмисли.

Хармъни затвори очи, докато се мъчеше да се задържи изправена, да издържи на агонизиращата наслада, която я пронизваше. Беше толкова хубаво. Повече от хубаво.

Тя се опита да изкрещи името му, да умолява за още, докато той не бързаше, местеше се от едното зърно на другото, ръцете му обгръщаха гърдите й, стискаха ги, масажираха заоблените извивки. Драскането на езика му по невероятно чувствителните връхчета изпрати светкавица от изгарящо усещане към вече измъчената й утроба. Хармъни се изви по-близо към него, търсейки облекчение.

Кракът на Ланс се плъзна между бедрата й, твърдият мускул се притисна силно към женствеността й, когато той започна да я движи върху него.

Приглушените й викове бяха животински, отчаяни.

— Толкова хубави, стегнати малки зърна. — Целуна всяко от тях, преди да започне да тегли надолу мекия плат на панталоните й.

Практичният ремък на кръста й се смъкна, плъзвайки се под широкия черен колан, пристегнат на ханша й.

Ланс не губи време да маха колана или оръжието й. Остави ги там, само плъзна панталоните под тях, за да оголи бедрата й. Хармъни го погледна изненадано, когато той се изправи и започна да разхлабва панталоните си.

— Толкова съм твърд, откакто си тръгна миналата нощ, че мога да забивам клинове в железопътни релси — изръмжа Ланс, когато освободи бушуващата си ерекция, сваляйки дънките и слиповете си под бедрата. — Всичко, за което можех да мисля, бе как те обладавам, Хармъни. Как те връзвам за леглото и те карам да крещиш за мен, да умоляваш за мен.

Хармъни изскимтя, когато той я завъртя, едната му ръка се обви около кръста й за опора, докато той се наместваше зад нея, разтваряйки краката й широко. Хармъни се взря в огледалото, виждайки го на приглушената светлина, идваща от офиса. Пенисът му се закъта в отчаяните влажни гънки между бедрата й и остана неподвижно.

Топлината я изгори, усещането на твърдата плът, разтваряща хлъзгавите извивки, изпрати светкавица от наелектризиращо желание от вагината до набъбналия клитор.

— Помня колко си тясна. — Ланс направи гримаса, изражението му се изкриви от страст. Клепачите му бяха натежали, а устните подути и плътни. — Толкова тясна, че се чудех дали няма да умра от удоволствие, преди да свърша.

Бедрата му се раздвижиха, широката главичка я разтвори, притисна се към нея, разтягайки нежната плът до границите й, и Хармъни изкрещя зад топката.

— Ето така, скъпа — каза напевно Ланс, свободната му ръка хвана кожения колан, който още стягаше бедрата й. — Там съм. Нека да видим колко можеш да поемеш. Можеш ли да ме поемеш целия, котенце?

Хармъни се изправи на пръсти, когато той започна да гали вътрешността й, отдръпваше се назад, след което се плъзваше по-дълбоко, изпълвайки я сантиметър по сантиметър с набъбналия си твърд пенис.

Беше агония. По-голямо удоволствие, отколкото Хармъни можеше да понесе. Тласна се назад, борейки се за повече, наслаждавайки се на болезнената наслада, отекваща по нервните й окончания. Хлъзгавите й сокове улесняваха пътя му, но нищо не можеше да отпусне невероятно стегнатите дълбини на вагината й. Малко използвана и рядко възбуждана, плътта й сега сякаш наваксваше всичките години, през които бе живяла без докосването на Ланс.

— Още малко, скъпа. — Той се плъзна по-дълбоко. — Господи, толкова си нежна. Влажна и тясна. Мога да правя това вечно.

Ланс се отдръпна назад, твърдата му ерекция почти се измъкна от нея, преди да спре.

— Погледни ме, скъпа. Отвори очи.

Младата жена се насили да се подчини. Той беше слабост. Беше се заклела, че никога няма да си позволи да бъде слаба, но ако Койотите нападнеха в този миг, те просто щяха да я убият, защото нямаше волята да се откъсне от Ланс.

— Искам да гледам, когато те вземам. Искам да видя колко ти харесва, тъй като не мога да чуя. Харесва ли ти това, скъпа?

Един рязък, силен тласък го изпрати до самите й дълбини. Изгарящ, нажежен до бяло екстаз я връхлетя, когато тя усети как плътта й се опитва да се разтегне, да се приспособи към размера на пениса, който я пронизваше. Погледа й се замъгли, въпреки че очите й останаха отворени, насочени към огледалото, опитвайки се да се фокусират.

— По дяволите, да. Точно така, движи бедрата си.

Движеше бедрата си? Наистина. Хармъни го усети сега, извиваше се към него с леки, кръгообразни движения, които галеха плътта му и караха вагината й да потръпва от удоволствие.

— Да, скъпа, поеми ме точно така. Продължавай по този начин и ще ти дам точно това, от което се нуждаеш да охлади огъня, докато стигнем до леглото ми.

Тогава се раздвижи, бавно се отдръпна, после се плъзна напред, тласвайки се в нея, погали чувствителните нервни окончания и я запрати по-дълбоко във вихрушката от удоволствие, която разтърси цялото й същество.

Хармъни изгуби себе си. Усети как се случва, слоевете защита, които бе изградила между себе си и света се разпаднаха под неговата власт. Нищо на този свят нямаше значение, освен това. Този мъж, неговото докосване, неговата страст, пенисът му, изпълващ я, докато тя не бе сигурна, че не може да поеме повече.

Но пое повече.

Ланс я обладаваше като човек, който властва, който предявява претенции за притежание. Едната му ръка стискаше колана й, придърпваше я назад по твърдия член, движейки се в нея по-дълбоко и силно, с всеки тласък, докато тя не започна да се стяга.

— Да, скъпа, стегни се, точно така. Засмучи пениса ми със сладката си вагина. Точно така, любима. — Гласът му бе дълбок, замаян, удоволствието го изпълваше, както изпълваше и нейните накъсани викове, приглушени от топката на устата й.

Тогава равномерният, твърд ритъм, се засили. Зад нея, дишането на Ланс се накъса и стана още по-тежко, стаята се изпълни с мириса на сила и страст, когато започна да я обладава с резки, енергични движения. Тласкаше се във вътрешността й, като я държеше здраво за собствения й колан. Тогава Хармъни усети как света се разпада около нея.

Тя трепереше. Разтърсваше се. Не можеше да стои стабилно на краката си, не можеше да се бори с урагана, бушуващ вътре в нея. Вълнение. Усещания. Те се сблъскаха и изгориха съзнанието и тялото й, и тя се загуби в него.

Оргазмът, който я връхлетя, я унищожи. Усети как краката й омекват, гърбът й се изви бурно, когато тя се изопна, за да изкрещи от изгарящото разкъсващо удоволствие. То я прониза като яростна светкавица, експлодира в утробата й и разтърси тялото й, когато усети Ланс да се стяга зад нея.

Секунда по-късно, той се наведе над нея, зъбите му се сключиха на рамото й и я ухапаха, както тя бе ухапала него. Първият пулс от сперма започна да изпълва жадната й вагина. Силни, отчаяни струи изгаряща топлина, които се изстреляха към входа на утробата й, заляха я с агонизиращо удоволствие и я запратиха в още един отчаян, ослепителен оргазъм.

Хармъни сега беше само топка от усещания. Трепереше в ръцете на Ланс, извиваше се от спазмите, които я издигнаха по-високо, след това експлодира в нажежена до бяло мъгла от екстаз.

Беше загубена. Смъртта не съществуваше. Имаше го само това. Това ослепително удоволствие и чистото усещане, вълнение и отчаяние, които пронизаха душата й. Далечна част от нея осъзна, че падналите щитове, защитите, на които бе разчитала през целия си живот, се разпадат на прах. И Хармъни, старата и новата, се срина немощно в ръката, която я държеше сигурно, и се отдаде на това, което природата бе планирала от самото начало. На половинката си.