Лора Лей
Да обичаш Порода (3)

Втора глава

— Шшшт… — Нежният шепот на Ланс погали обърканите сетива на Хармъни, когато главата му се надигна от извивката на гърдите й.

Той свали надолу потника й. Небрежното докосване на ръцете му по гърдите й успокояваше възбудата, която заплашваше да ги погълне.

Хармъни се втренчи в него замаяно, когато ръцете му пригладиха назад косата й от пламтящите й бузи, преди той да постави нежна целувка на устните й.

— Качвай се — прошепна той.

Премести ръце към кръста й и я повдигна на седалката, след което вдигна чантата й от земята и й я подаде.

Беше изгубила единствената си защита, докато той я бе държал? Чантата съдържаше ножа й и малкият пистолет, който носеше, когато не можеше да задържи другите си оръжия. Никога не я изпускаше от ръката си, освен ако не бе абсолютно наложително. И никога, никога не я бе изпускала.

Хармъни трепна, когато вратата от страната на шофьора се отвори и Ланс се качи. Можеше да го подуши, опияняваща смесица от нощта и сезоните, сливащи се с неговото ухание.

— Готова ли си? — Гласът му бе тъмен, подрезгавял от сексуалната възбуда на първичен мъжкар, готов да предяви претенциите си над една женска.

Младата жена вдигна глава и пое дълбоко дъх, когато погледът й срещна неговия.

— Готова съм — прошепна тя.

Беше повече от готова. Тялото й вече крещеше за него. Сетивата й бяха замаяни, съзнанието й бе дезориентирано. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за неговото докосване, за това как го поглъща, как засища глада, бушуващ в нея.

През целият си живот не бе изпитвала потребност да бъде с някой мъж, но сега внезапно чувстваше отчаяна нужда да го почувства върху себе си.

Ланс запали автомобила и излезе от паркинга, докато Хармъни следеше с периферното си зрение малкото странично огледало до нейната врата. Не виждаше някой да ги следи, но тила й настръхна от усещането.

За съжаление, инстинктът й за оцеляване бе потиснат в мига, в който ръката на Ланс се отмести от скоростния лост и вдигна нейната от скута й.

— Ръцете ти са толкова нежни. — Гласът му бе малко несигурен, страстта му нарастваше. Положи дланта й върху скоростния лост и я покри със своята, докато шофираше.

— Благодаря. — Хармъни се бе научила как да флиртува за една година след бягството й от лабораториите. Знаеше игрите на думи, както и остроумните забележки, които да държат мъжете настрана. Но нищо от това не й дойде на ума в момента.

Всичко, което усещаше, бе пулса, ударите на сърцето си, твърдостта на зърната й, набъбналата пъпка на клитора и гладната си вагина. Беше толкова влажна, че усещаше как соковете й напояват копринените прашки и потриването на подутите гънки на женствеността й по мекият плат на панталоните, които носеше.

Палецът на мъжът погали нейният, леко загрубялата плът възбуди чувствителните й нервни окончания. Хармъни пое дъх с усилие.

— За първи път ли идваш в Броукен Бът? — прозвуча тихо гласът му в тясното пространство.

Хармъни се размърда на седалката, преглътна тежко и се намръщи на странния сладък вкус, който изпълни устата й.

Искаше неговият вкус. Богатата земна есенция на вятър и земя по езика си.

— Да. — Тя пое дълбоко дъх и затвори очи за кратко, за да запази самоконтрола си.

Никога не бе била толкова близо до ръба. Не се чувстваше на себе си, и това бе дяволски страшно. Никога не бе губила контрол. Обработваше информацията бързо и взимаше решенията си само на базата на желязна логика.

Този глад беше нетипичен за нея, нямаше никакъв смисъл. Напълно нелогичната, забиваща нокти нужда, хвърляше ума и тялото й в хаос.

Хармъни никога не бе обръщала внимание на положението си на жена… до сега. Сега усещаше омаломощаващата възбуда, пулсирането на меката плът между бедрата си, желание да отстъпи, да бъде притежавана.

— Била ли си тук дълго време? — Палецът му описваше кръгове по страничната част на ръката й, галеше и масажираше, когато Хармъни се обърна бавно към него.

Просто имаше нужда от още едно вкусване. Дишането й бе учестено, затруднено. Ланс пусна мигача и зави от главния път към една чакълеста алея. Алеята се простираше пред тях, сякаш безкрайна, а опустошителното желание, изпълващо сетивата й, не намираше облекчение.

— Не много дълго — прошепна в отговор, погледът й се съсредоточи върху устните му. — Целуни ме отново, Ланс.

Гримасата, която направи той, беше измъчена, болезнена.

— Ако те целуна пак, няма да успея да стигна до къщата, преди да те положа под мен.

— Не ми пука. — Наистина не й пукаше. Всичко, което имаше значение, бе тази целувка, докосването му.

Ръката му стисна нейната за миг, преди да вдигне пръстите й и да ги положи обратно в скута й.

— Почти стигнахме къщата. — Гласът му бе напрегнат, както се чувстваше и тя. — Само още минута-две, скъпа.

Ланс се размърда на седалката, очевидно надявайки се да облекчи натиска на дънките по ерекцията си. Хармъни можеше да подуши глада му, обвиващ се около нея.

Тя затвори очи, борейки се да се сдържи, само още няколко минути. Замаяните й сетива изискваха; тази странна непозната възбуда бе толкова настойчива, че всеки сантиметър от плътта й я болеше за докосването му.

Беше в пламъци. Чувстваше се така, сякаш е в треска и изгаря; толкова чувствена, че въздуха в джипа изглеждаше прекалено тежък за дишане.

— Господи, това изражение на лицето ти. — Гласът му бе напрегнат, когато автомобила увеличи скоростта. — Убиваш ме.

Хармъни отвори очи, отпусна глава на облегалката и го погледна замаяно.

— Как изглеждам?

— Жадна — прошепна той. — Толкова възбудена и жадна, че ме караш да копнея да те видя заситена.

Можеше ли да бъде заситена?

— Искам те сега — каза тя тихо. — И това малко ме ужасява — призна с крива усмивка.

Животът трябва да означава нещо за теб, за да се страхуваш от последиците от действията си. Собственият й живот никога не бе бил от значение отвъд изпълнението на отговорностите й към други хора. До сега.

Сега животът означаваше удоволствие. Означаваше неговата целувка, неговото докосване, приключение в усещанията, каквото тя никога не си бе представяла, че ще намери.

— Ето я къщата. — Ланс кимна напред, когато фаровете осветиха бледите очертания на едноетажно ранчо. Разтегнатия дизайн изглеждаше ленив и удобен, светлините на верандата окъпваха предната част на къщата в нежен, съблазнителен блясък.

Ланс закара джипа до циментовата пътека, която водеше към верандата. Извади ключовете от стартера, обърна се към гостенката си и я погледна мълчаливо.

Светлозелените й очи се взираха в него през сънливо спуснатите клепачи, а руменината по бузите и подутите извивки на устните й свидетелстваха за възбудата й.

Самият Ланс бе в агония. Пенисът в дънките му бе като стомана, горещ и пулсиращ от желание да се зарови вътре в нея. Езикът го болеше от нуждата да я вкуси. Нужда, към която можеше да се пристрасти. Споменът за това го измъчваше — за фината сладост, със следа от възбуда.

— Готова ли си?

Хармъни кимна в отговор, изражението й беше мрачно, когато той отвори вратата си, за да излезе от автомобила. Но спря. Само едно вкусване. Бяха достатъчно близо до къщата. Със сигурност можеше да запази контрола си достатъчно дълго, за да я вкуси още веднъж.

Ланс я остави тя да върви пред него по пътеката, погледът му се насочи към бедрата й, които се поклащаха и люлееха съблазнително, а ръцете го засърбяха да ги сграбчи, да ги стисне и да ги задържи здраво, докато се тласка вътре в нея.

Мъжът направи гримаса при изгарящата страст, която измъчваше тестисите му. Те бяха напрегнати също както пенисът му, изтерзани, страдащи и копнеещи за освобождение. Ланс си мислеше, че я желае още преди онази целувка, но след като устните му докоснаха нейните, гладът само бе нараснал. Дори сега продължаваше да расте главоломно.

— Пристигнахме. — Ръката му се отпусна на хълбока й, докато отваряше мрежестата врата и вадеше ключовете от джоба си. Изсумтя, когато плата притисна ерекцията му, но успя да извади ключодържателя.

Отключи вратата и влезе. Бързо огледа вътрешността на къщата, сетивата му улавяха всеки нюанс, докато изследваше стаята.

— Имаш хубав дом — произнесе Хармъни меко, когато пристъпи в антрето. Слабата светлина създаваше лек ореол върху тъмночервеникавата копринена коса, падаща гладко около лицето й.

— Гладна ли си?

Младата жена поклати глава отрицателно и Ланс усети как мускулите му се стягат още повече, а пенисът му става още по-твърд, ако изобщо бе възможно.

— Питие?

— Не, благодаря. — Ръцете й висяха до тялото й, сякаш отпуснати, но Ланс усещаше напрежението, което я изпълваше.

Протегна ръка подканващо към нея и видя как тя подаде своята без колебание. Тънките й пръсти се свиха в топлата му длан. Приемащо. Охотно.

Ланс не успя да сдържи усмивката си, харесваше му лекият блясък на озадачено любопитство, който изпълваше погледа й всеки път, когато правеше така. Сякаш никой не й се бе усмихвал преди.

— Спалнята? — попита тогава.

Хармъни наклони глава и го погледна, докато вдишваше бавно и дълбоко. Той видя как руменината по бузите й се сгъсти, съзря безпокойството, което потъмни очите й.

Езикът й се подаде и облиза устните й. Това бе първият истински знак на нервност, който той видя от нея.

— Спалнята. — Гласът й бе дрезгав и вибриращ от желание.

Когато влязоха в спалнята, автоматичните светлини отслабнаха в лека, приглушена светлина, която засенчваше стаята и запазваше интимната обстановка, която той обичаше.

Ланс затвори вратата, обърна се към Хармъни и не й даде време да изрази каквото и да бе имала намерение да каже. Не искаше никакви възражения, не можеше да понесе да чуе колебание. Искаше я мека и сладка до него, езикът й да ближе неговия като малко котенце, вкусът й, този див вкус на орлови нокти и детелина, да порази сетивата му, както бе станало по-рано.

Устните му се спуснаха към нейните, докато той се опитваше да сдържи страстта си. Ръцете му я придърпаха към него и притиснаха нежните й извивки към високото му тяло, дланите му преминаха по гърба й, докато отпиваше от устните й. Дълбоки, успокояващи целувки, които само разпалваха още повече желанието.

Хармъни беше слаба в ръцете му, по-дребна, по-деликатна, отколкото изглеждаше, но Ланс усещаше силата в нея.

Малките й остри нокти го прободоха през ризата, когато пръстите й го стиснаха. Един измъчен стон се откъсна от него, когато бедрата й се раздвижиха срещу неговите и твърдият й плосък корем притисна бушуващия му пенис. Ланс наклони устните си върху нейните и плъзна език в устата й, търсейки нежното докосване на нейния и еликсира на страстта, който сякаш я изпълваше.

По дяволите, вкусът й беше прекрасен. Езикът й се преплете с неговия, разливайки сладък мед в сетивата му, който изгори съзнанието му като афродизиак.

— Ела тук. — Ръцете му обхванаха дупето й. Заоблено, извито и стегнато. Пръстите му го стиснаха и я повдигнаха към него. Ланс изстена, когато краката й се обвиха около кръста му и меката й женственост приюти ерекцията му.

— Ти си като огън. — Той захапа устните й, понесе я към леглото и я положи под себе си. — Толкова сладка и гореща, че може да изгубя ума си по теб.

Той беше изгубил ума си по нея. Пръстите му се насочиха към потника й и го издърпаха през главата й, разкривайки дантеления сутиен, който повдигаше гърдите й, след което отстрани и него.

Никоя жена не му бе повлиявала по този начин, никоя не го бе карала да изгаря, всяка клетка на тялото му да копнее и пулсира за докосването й, за вкуса й. Хармъни беше толкова дяволски женствена, толкова мека и топла, и все пак твърда и жилава, че той трябваше да стисне зъби, за да не изкрещи от нуждата за нея.

А тя го гледаше, ръцете й паднаха отстрани до тялото й, морскозелените й очи блестяха от страст и объркване.

Ланс свали обувките й и практичните бели чорапи. Стъпалата й бяха нежни, деликатни, с висок свод и малки лакирани нокти, толкова очарователни, че той направи гримаса при вида им.

Нищо на този свят не бе като жената — нежен аромат, леко украсен, с всички техни козметични трикове и самоуверената находчивост, която обръщаше един мъж наопаки. Те бяха слаби, и все пак най-голямата сила на земята. А тази жена би могла бързо да стане неговия свят. Той го усещаше. Знаеше го с всяка фибра на съществото си.

Хармъни носеше съвсем лек грим, колкото да подчертае външността си, а не да я прикрие, но аления цвят на тези малки нокти на краката бе това, което го тласна към ръба. Тя глезеше стъпалата си. Грижеше се за тях. Те бяха меки като коприна, с перфектен педикюр, и блестяха от красота.

Ланс вдигна едното ходило, докато я гледаше, и постави свода му върху бузата си, която се бе покрила с леко набола брада. Усети коприненото докосване, когато пръстите й се свиха и в очите й проблесна изненада.

Мъжът обърна глава, наведе я и гризна извивката на палеца й, след което го облиза невероятно нежно.

Очите й пламнаха, шок и нещо приличащо на страх изпълни дълбините им.

— Имаш прекрасни стъпала. — Той ги масажира кратко, преди да я пусне.

Хармъни преглътна и отвори уста да проговори, но само прехапа долната си устна, когато пръстите му се насочиха към панталоните й. Закопчалката и ципа паднаха бързо. Ханшът й се надигна и Ланс плъзна плата надолу по бедрата й, пръстите му докосваха нежната сатенена плът, докато освобождаваше краката й.

Тогава тя се протегна към него, ръцете й трепереха, а от устните й се откъсна тих, почти неуловим стон.

— Не още. — Той бутна ръцете й обратно на леглото. — Почакай, скъпа. Позволи ми да те докосна. Ако сложиш горещите си малки ръце върху мен първа, ще изгубя контрол и ще те чукам, докато и двамата не останем без сили, за да се тревожи за любовна игра. Просто си лежи там. Само за малко.

— Искам да те докосвам. — Думите й прозвучаха накъсано, но изпълни това, за което я бе помолил, пръстите й се свиха в юмруци и се отпуснаха от двете страни на главата й.

— И аз искам да ме докосваш — призна той, опитвайки се да разсее мъглата на страстта в съзнанието си. — Просто не още.

Ланс се отдръпна назад и очите му обходиха тялото й. Нежната дантела на сутиена й не можеше да скрие стегнатите й зърна. Плоският загорял корем и изящната бяла коприна на прашките й. Материята бе достатъчно влажна, за да очертае меките извивки на женствеността й.

Младият мъж въздъхна тежко при осъзнаването, че под крехката коприна лежи гола плът. Сладките й сокове бяха навлажнили плата достатъчно, за да види, че чувствените извивки са лишени от женствени къдрици.

— Бръснеш ли се? — Ланс свали ботушите си, неспособен да откъсне поглед от влажната коприна.

— Не. Кола маска. — Тя звучеше смутена.

Той погледна нагоре с усмивка на одобрение, когато и вторият ботуш падна на пода. След това издърпа ризата през главата си, без да губи време с копчетата, после разкъса колана си и разтвори закопчалката на дънките си. Пенисът му го погубваше. Беше по-твърд и по-горещ, отколкото Ланс можеше да си спомни да е бил през живота му.

— Ще изям това хубаво котенце — прошепна той, като захвърли дънките и бельото си с едно пестеливо движение. — Ще разтворя краката ти и ще се загубя в теб. Обзалагам се, че вкусът на орлови нокти го има и там. Харесвам орлови нокти, Хармъни. Наистина много.

Той обви пръсти около ерекцията си и очите му се върнаха отново на нейните. Измъчена усмивка изви устните му при еротичната червенина, която покри лицето и шията й. Устните й бяха разтворени и блестяха от влагата на езика й. Очите й бяха широко отворени, а зениците разширени и изпълнени с шокиран глад.

Той самият би трябвало да е шокиран. Никога не бе бил толкова дяволски възбуден, толкова твърд за някоя жена през живота си. Протегна се към нощното шкафче, извади един презерватив от чекмеджето и разкъса бързо опаковката. Ако не го направеше сега, нямаше да има достатъчно разум да го стори по-късно.

Тогава протегна ръка към Хармъни, стиснал леко кръглият латекс между пръстите си.

Не можеше да се насили да произнесе думите. Ако проговореше, щеше да изплаши и нея, и себе си с животинското ръмжене, напиращо в гърлото му.

Хармъни погледна към презерватива.

— Аз съм защитена. И съм чиста — каза тя.

Пенисът му трепна от нежният звук на гласа й, от мисълта, че може да се потопи в нея непокрит, да почувства как го докосва, как се обвива около него.

Ланс поклати глава.

— Никой не може да бъде сигурен, скъпа. Хайде. Докосни ме сега.

В погледът й проблесна веселие, някакво скрито знание, което той се надяваше да може да си спомни, за да се разрови в това. Но тогава тя се надигна и седна пред него. Лицето й бе на едно ниво с щръкналата дължина на пенисът му.

Хармъни взе презерватива от пръстите му, но когато ръката му падна на рамото й, не това покри главичката на ерекцията му. Езикът й, горещ, като грубо кадифе, се плъзна по издутия връх.

— Хармъни… — Ръката му се насочи към косата й. — Скъпа. Това може да не е добра идея. — Самоконтролът му бе обтегнат до краен предел.

— Хмм — промърмори тя около чувствителната плът, когато устните й се разтвориха и го привлече в устата си, предизвиквайки приглушен стон, а пръстите му се стегнаха в косата й.

Езикът й беше като камшик на удоволствието, толкова еротичен, толкова гладен, че Ланс се стегна, за да се сдържи, да се предпази от загубата на контрол и от изстрелването на спермата му между тези плътни, нацупени устни.

Но не можеше да не се движи срещу нея, не можеше да не гледа как твърдата му плът се изплъзва от устата й, преди да се притисне напред, потапяйки се в нея до тогава, докато той разбра, че не може да отиде по-навътре. А Хармъни от своя страна се взираше в него, очите й бяха подивели от страст, а тялото й трепереше. Пръстите й също трепереха, докато се движеха по ствола на пениса му. Другата й ръка държеше стегнатите му тестиси, а пръстите си играеха с косъмчетата, растящи там.

Всичко, което Ланс можеше да стори, бе да гледа. Да гледа и да се тласка в устата й, бавно и спокойно, стиснал здраво зъби, докато се бореше да задържи освобождението, пращящо в основата на гръбнака му.

— Достатъчно. — Ланс се отдръпна назад, пръстите му стиснаха главата й, когато тя се опита да го последва. Устните й блестяха и бяха подути от нахлуването му.

— Искам още — прошепна Хармъни, когато той разтвори пръстите й от пулсиращата си плът. — Позволи ми да те докосна, Ланс. Само този път.

— Скоро. Не още, скъпа.

Бутна я отново на леглото и я последва, и когато устните му покриха нейните, сладкият й вкус изпълни сетивата му отново, и той забрави за контрола.

Пръстите му се заплетоха в косата й и задържаха главата й неподвижно, докато устните му я поглъщаха. Подразни езикът й, засмука го с бавно и нежно подръпване, което като че ли засили вкуса, за който Ланс жадуваше.

Умираше за нея, жадуваше за нея. Пристрастяваше се.

* * *

Хармъни се бореше. Беше загубена битка, но тя все пак се мъчеше да запази достатъчно контрол, за да остане бдителна, с вдигнат гард. Нещо не беше наред тук, нещо не беше нормално. От мига, в който видя Ланс тази вечер, бе разбрала, че привличането към него е прекалено силно. Прекалено интензивно.

Но това, тази страст, беше интензивна. Тя забиваше нокти в утробата й, пронизваше вагината й и караше соковете й да се изливат от нея. Караше я да сграбчи Ланс, а устните й да се разтворят под неговите, докато той сваля сутиена й и я оставя само по прашки. Но и те останаха за кратко, докато ръцете му не достигнаха бедрата й и ги разкъсаха на парчета.

— По дяволите, гореща си — простена той, когато Хармъни изстена. Пръстите му се плъзгаха по влажната цепка между бедрата й, а палецът му потърка клитора й, кръжеше около него и я опустошаваше, докато устните му се придвижваха надолу по шията й, насочвайки се към бързо повдигащите се гърди.

Удоволствието беше мъчително. Хармъни никога не бе познавала усещания, толкова крайни, толкова брутални, че не можеше да съсредоточи сетивата си върху друго нещо. Никога не бе знаела, че може да изпита нещо друго, освен ужас, който би могъл да превземе тялото, сърцето и душата й с един замах. До този момент.

Ръцете на Ланс я докоснаха, погалиха, разпространиха огъня, създаваха ураган от блаженство, който изгаряше всяка друга мисъл, всеки друг инстинкт.

Нуждата да се слеят стана наложителна. Да почувства тялото му да се движи над нея, вътре в нея, да я вземе, да я притежава…

— Чукай ме! — Хармъни едва успя да сдържи ръмженето си, когато устните и езикът му се преместиха към болезнено настръхналото, крайно чувствително зърно.

Ланс се засмя с мрачно задоволство, когато пръстът му се премести от хлъзгавите очертания на женствеността й и ръката му улови бедрото й, задържайки я неподвижна.

— Скоро — прошепна той. — Спокойно, скъпа. Нека да видим колко горещо може да стане.

Тя не можеше да си представи по-горещо. Не можеше да си представи как ще оцелее, ако тялото й стане дори малко по-чувствително.

— Не може да стане по-горещо — изпъшка Хармъни, вече не познаваше нито себе си, нито тялото си, когато зъбите му одраскаха зърното й, предизвиквайки накъсан вик от гърлото й. Ако станеше по-горещо, нямаше начин да оцелее. Нямаше начин да си тръгне от него незасегната.

— Разбира се, че може — каза напевно Ланс, гласът му бе дрезгав, груб. Захапа нежно зърното й.

Младата жена се взря в него, видя едно сексуално, чувствено животно, надвесено над нея и й се прииска да изкрещи от несправедливостта.

Една нощ. Само една нощ.

Ръцете й бяха заплетени в косата му, а тя не можеше да се спомни да ги е местила от леглото. Но почувства твърдите кичури между пръстите си, топлината, която плъзна по чувствителните връхчета.

— Имам нужда от теб сега. — Тя трепереше, разтърсвана от желанието, но не можеше да контролира импулса да го докосва. Едната й ръка падна от косата към лицето му, а пръстите й се плъзнаха по твърдите очертания и колебливо погалиха устните.

Ланс захапа палеца й, улавяйки го между здравите си бели зъби, а езикът му се изви около него гладно и възбудено.

— Можем да си поиграем по-късно — прошепна Хармъни задъхано, цялата изгаряше, усещаше набъбналия дълъг пенис до бедрото си и вагината й потече от нужда за него.

— По-късно също ще поиграем. — Пръстите му се обвиха около китката й и я смъкнаха на рамото му, след това сведе глава и езикът му се плъзна към средата на корема й, насочвайки се бързо към измъчената плът между бедрата й.

Ланс погледна нагоре към нея, докато целуваше потръпващия й корем, очите му блестяха от топлина, смях и глад. Див, вибриращ глад, който отекна в нея и нарасна, докато тя не почувства как пламъците я обхващат.

— Ланс. — Звукът на собствения й вик я шокира — дрезгав, изострен от отчаяние, когато главата му приближи влажните гънки на женствеността й. — Не мога да го понеса… Моля те…

Тя бе на ръба на пропастта и това я ужасяваше. Никога не бе летяла толкова високо, никога не бе познала подобно удоволствие. Да задържи контрола си, колкото и разпокъсан да бе, стана наложително.

— Само още малко, скъпа. Просто искам да те вкуся. Това е всичко… Просто се отпусни и се остави на усещанията. Обещавам да е хубаво. — Порочната му усмивка бе последвана от полъх въздух върху невероятно чувствителния набъбнал клитор.

Тогава тъмнината я погълна. Очите й се затвориха и енергията се оттече от тялото й, докато не й остана сила да стори друго, освен да откликне. Тялото й се изви към него, а от устните й се откъсна разпокъсан стон, когато езикът му се премести да я измъчва, да изтезава потръпващата й женственост.

— Това се казва добро момиче — изпъшка Ланс, когато бедрата й се разтвориха още повече. — Нека ти покажа колко хубаво може да бъде, скъпа.

Хубаво? Това надминаваше представите й за хубаво. Беше мъчение.

Езикът му беше пламтящ камшик на удоволствие, бавно си проправяше път по тясната цепка, а пръстите му разтвориха закръглените устни.

— Толкова сладка и гола — изпъшка Ланс. — Харесва ми неокосменото ти хълмче, Хармъни. Обичам усещането на копринената ти плът, гореща и влажна, и разтворена за мен.

Хармъни се напрегна още повече. Езикът му облиза всяка гънка, погъделичка клитора й и се плъзна надолу към потръпващия отвор на вагината й, след което започна отначало.

Задъхана, бореща се да диша, Хармъни усети как ръцете й стискат косата му, а ноктите й се забиват в скалпа му, докато се опитва да го задържи неподвижно, да намери освобождението, намиращо се на един дъх разстояние.

Езикът му беше порочен, властен. Той търсеше, искаше, и извлече от нея удоволствие, което надхвърляше всичко, което бе чувала, да не говорим познавала. Изпрати светкавица, която прониза тялото й. Приливните вълни на усещането връхлетяха съзнанието й, накараха я да трепери, да се разтърсва, а виковете й отекваха около нея. Контролът бе изгубен.

Когато устните му се върнаха на клитора й, един твърд мъжки пръст опипа входа на вагината й, плъзна се вътре и я погали, изпращайки спазми в самия център на утробата й.

— Ланс… — Викът й беше приглушен. — За бога. Моля те…

Още един пръст се присъедини към първия. Устните му покриха набъбналата пъпка на клитора й и я привлякоха в устата му, а езикът му трепна върху нея като пламък. Хармъни усети как полита по-високо. И по-високо.

Усещането я заля. Прониза нервната й система и достигна душата й. Оргазмът я връхлетя, стегна тялото й и я запрати в един водовъртеж от топлина и блясък, толкова екстремни, толкова силни, че тя се изгуби в тях.

Силното ръмжене на Ланс изпълни съзнанието й, когато той се премести върху нея, бедрата му разтвориха нейните, а заоблената, дебела главичка на пенисът му раздели гънките на женствеността й.

— Погледни ме.

Да го погледне? Хармъни се опита да отвори очи, да намери смисъл за бурните тръпки, които я разтърсваха. Това, което видя, не й помогна по никакъв начин да възстанови контрола или равновесието й. Очите на Ланс бяха толкова сини, дълбоко, невероятно, блестящо сини, чертите на лицето му бяха напрегнати и подивели, а устните подути, когато погледна надолу към нея и постави презерватива в ръката й.

— Сега. — Той се изправи рязко, дебелият пулсиращ ствол на пенисът, стърчащ от тялото му, протягащ се към нея, туптеше със същият яростен отчаян глад, който раздираше и вагината й.

Очите й се насочиха бавно и неохотно към дланта й и презерватива, който той бе поставил там.

— Сложи го.

Хармъни примигна от гърления звук на гласа му.

— Не е необходимо…

— Веднага! — Ръцете му сграбчиха бедрата й, а очите му блеснаха към нея.

Младата жена преглътна тежко, пръстите й трепереха, когато се раздвижи, за да направи това, което й бе наредил възможно най-бързо. Имаше нужда от него, вагината й изгаряше и я болеше. Езикът й пулсираше. Всяка клетка в тялото й пламтеше настойчиво.

Пръстите й трепереха толкова силно, че тя едва успя да постави кръгчето върху издутата влажна главичка.

— Не мога. — То се подхлъзна, премести се и се измъкна. Не можеше да накара пръстите си да действат.

— Сложи проклетото нещо, Хармъни. — Тялото на Ланс трепереше.

— Зарежи го. — Тя захвърли презерватива и повдигна ханша си, докато подутата главичка се притисна към входа на влагалището й. — Чукай ме. Казах ти, че не е необходимо, мамка…

Нахлуването — не можеше да се нарече по друг начин, пронизване, навлизане — я разкъса, разтегна я и я унищожи.

Хармъни се чу да крещи името му. Краката й се обвиха около движещите се бедра, устните й се разтвориха за неговите, а езикът й започна да се бори с неговия в мига, в който се докоснаха.

Беше изпълнена докрай, разкъсващото удоволствие я връхлиташе и превземаше сетивата й, докато нищо и никой нямаше значение, светът се разтвори и не остана нищо друго, освен Ланс. Неговото докосване. Целувката му, силните тласъци на пениса му вътре в нея. Езикът й изпълваше устата му, вкусът на див мед и подправки, афродизиак, който засилваше всяко усещане и караше сетивата й да изпадат в екстаз.

Тялото й се разтрепери бурно, когато я връхлетя следващия оргазъм. Тя се тресеше, докато се бореше да не изкрещи. От устните й се откъсна само скимтене, когато той прекъсна целувката. Сподавен мъжки вик изпълни стаята, последван бързо от най-странното, най-ужасяващото усещане, което някога бе изпитвала.

Хармъни извика, когато почувства как спермата му бликва вътре в нея, просмуква се в самите пори на пулсиращата й плът, облекчава изгарящата страст и напоява утробата й.

Тя го почувства. Всеки горещ пулс от сперма, който я изпълваше, променяше я, правеше я завършена, точно преди зъбите й да потънат в рамото му и тя вкуси кръвта му. И в този миг разбра поражението си.