Лора Лей
Да обичаш Порода (14)

Тринадесета глава

В мига, в който гласът й прозвуча по предавателя, Ланс усети как тялото му откликва. Пенисът му вече беше болезнено изправен, но еротичния тон на Хармъни го накара да трепне в дънките, невероятно твърд и готов да я обладае.

Проклета да е. Беше избрала доста неправилно време да се превърне в секс коте.

— Добре, Стивън, да влизаме. Хванала го е.

Ланс усети бързият изненадан поглед на Стивън, когато тръгнаха към къщата, а парамедиците вървяха след тях.

Шерифът им махна към ъгъла където майката, Лиза, беше прегърнала малкия си син. Беше окървавена, пребита, но изглеждаше в съзнание.

Придвижвайки се бързо, Ланс и двамата щатски офицери влязоха в спалнята с извадени пистолети, след което се заковаха на място.

Томи Мейсън крещеше вулгарно, а Хармъни бе седнала до него и го слушаше, наклонила глава, с подигравателна усмивка на лице, и плъзгаше бавно палеца си по острието на ножа.

— Мислиш, че си много умна — крещеше Мейсън. — Изрод. Ти не си нищо друго, освен едно отвратително, проклето животно и ще си го получиш.

Хармъни вдигна глава към Ланс.

— Той е пълен с информация — провлече тя. — Владее всички видове расистка реторика. Във вашия хубав град има доста изтънчени хора, шериф Джейкъбс.

Хармъни се отмести настрани, когато офицерите уловиха Мейсън за ръцете и го повдигнаха от пода. Плъзна ножа сръчно в калъфа и погледна Ланс очаквателно.

— Гладна съм — отбеляза тя. — Не видяхме ли заведение за бързо хранене по-рано? Не бихме ли могли да се отбием преди да се погрижим за гадната канцеларска работа?

Ланс я погледна внимателно. Очите й бяха неестествено блестящи, а гласът й — по-дрезгав от обикновено.

— Добре ли си? — Той тръгна към нея, оглеждайки я внимателно. — Той успя ли да те нарани?

Хармъни изсумтя съвсем неженствено.

— О, моля те. — Подмина въпроса му с лека ръка. — Той беше такъв аматьор. Хората трябва да се научат как да използват ножовете, преди да се опитат да си играят с тях. — Тя се протегна зад себе си и извади от колана си автоматичния нож, прибран в торбичка за доказателства. — Заповядай. Дори няма отпечатъци от отвратителните ми малки лапи.

Ланс взе торбичката внимателно, като позволи на пръстите си да докоснат нейните. Усети ги неестествено студени.

— Да отидем да се погрижим за свидетелските показания — каза той и въздъхна. — Стивън и хората му ще се погрижат за Мейсън.

— Ще го затворят ли? — Хармъни мина пред него, когато излязоха от спалнята и се отправи към входната врата.

— Да. Ще бъде щастлив, ако види нещо извън килията през следващите двадесет години. Стрелбата по щатски полицаи е тежко престъпление.

Ланс бе видял как офицера вдига внимателно един пистолет от пода на спалнята и слага го в торбичка, докато партньора му чете на Мейсън правата му.

— Ще го затворят за стрелба по полицейски служител, но не и за това, че е пребил съпругата си? — Хармъни поклати глава, когато излязоха навън. — Светът е гадно, гадно място, Ланс.

— Даваме най-доброто от себе си, Хармъни.

— А когато твоето лично най-добро не е достатъчно добро? — попита, когато стигнаха до Райдъра.

Когато тя се обърна към него, Ланс видя сенките, които изпълваха невероятно зелените й очи. Те бяха чисти, блестящи, без никакви тъмни петънца. Почти хипнотизиращи.

— Когато моето лично най-добро не е достатъчно добро, продължавам да се боря — въздъхна той и се облегна на вратата, улавяйки Хармъни между себе си и вътрешността на автомобила. — Идвам тук всеки път, когато съседите се обадят. Опитвам се да помогна на Лиза както мога. Докато тя не потисне страха си достатъчно, за да ми помогне да го тикна зад решетките, не мога нищо да направя.

— А момченцето?

— Давам най-доброто от себе си, Хармъни. — Ланс разбра въпроса, който се криеше зад думите й, предупреждението зад тях. — Аз приемам закона, скъпа. Не го създавам.

Младата жена пое бавно дъх.

— Не ставам за тази работа. Може би Лени ще размени мястото си с мен.

И двамата знаеха, че това бе невъзможно. Документите, които тя бе подписала, бяха ясно написани. Хармъни трябваше да работи патрул, не на бюро.

— Трябва да получаваш удовлетворение от доброто, което можеш да извършиш — прошепна Ланс, протегна се и докосна бледата й буза. — Когато видиш ареста ти да се превръща в присъда, когато знаеш, че си свършил работата си достатъчно добре, за да спреш пукнатините в системата. Доброто побеждава лошото, Хармъни.

— Ако отново остане свободен, той ще убие и двамата — каза тя. — Казал е на момчето да извика, ако някой влезе. И то едва не изкрещя. Ще накара това дете да си плати. И когато го направи, аз ще тръгна на лов.

Това беше Смъртта. Ланс чу трансформацията в гласа й, видя я, когато тя се взря в него безмилостно.

— Ще позволиш Джонас да спечели толкова лесно? — попита мъжът. — На колко други деца можеш да помогнеш, Хармъни?

— Какво значение има, ако съм се провалила при едно от малкото, които са ми дарили доверието си? — попита го тогава. — Не позволявай това копеле да избяга от закона ти, Ланс, или може да намери правосъдието на Смъртта.

Тогава тя се протегна, положи двете си ръце на гърдите му и потръпна леко. И Ланс го усети. Топлината на тялото му се надигна и се протегна към нея, а ветровете шепнеха в ухото му за болка.

Ланс покри ръцете й с длани, Хармъни си позволи да се наведе напред и отпусна и главата си на гърдите му. Чужди очи ги наблюдаваха и Ланс го знаеше. Когато линейката потегли, другите офицери тръгнаха бавно към автомобилите си, поглеждайки към тях любопитно. И Мейсън. Ланс усещаше как погледа му пронизва гърба му, оголва го и омразата го притиска.

Томи Мейсън щеше да е проблем. Ланс можеше да го почувства.

— Съжалявам. — Хармъни се изправи с рязко движение, отдръпна ръце от гърдите му и изпъна рамене, докато го гледаше предизвикателно.

Ръцете му все още държаха нейните. Обърна ги, погледна надолу към зачервената кожа и разбра, че чифтосването е оказало своето влияние.

Тя беше докоснала друг мъж. Хормоналните сили вътре в нея не правеха разлика между докосванията. Това показваше, предупреждаваше я, че никой друг мъж няма да я пипне.

— Не помислих за това — прошепна Ланс, вдигна ръцете й към устните си и положи целувка в средата на дланта.

Хармъни си пое дъх рязко, а Ланс усети как възбудата го пронизва. По дяволите, неподходящо място. Определено неподходящо място за това.

— Да се погрижим за докладите, за да можем да се приберем вкъщи. — Мъжът я пусна бавно. — Може да се отбием да видим Лиза и Джейми в болницата, когато приключим.

Хармъни поклати глава твърдо, рязко се отдръпна от него и се качи в Райдъра.

— По добре е да не го правим — прошепна най-сетне. — По-добре за всички нас.

Докато пътуваха към шерифството, Ланс остави прозореца леко отворен, позволявайки на ветровете да влязат в автомобила, да шепнат в ухото му. Предупреждения. Опасност. Болка. И името на Томи Мейсън.

Ланс спря на паркинга на шерифството и въздъхна уморено, преди да слезе от автомобила. Остана близо до Хармъни, докато изкачваха стълбите към входа.

Вътре малка тълпа кръжеше около рецепцията, което не беше необичайно за петък вечер. Крайцерите на щатската полиция бяха паркирани на бордюра, което означаваше, че Стивън и партньора му, Лайл, настаняват Мейсън.

Следвайки Хармъни, той влезе в хаоса. Без предупреждение, без шепот на вятъра да го направлява, Ланс се изправи лице в лице с преподобния Х.Р. Алонзо.

— Шериф Джейкъбс, вашите действия тази нощ са на границата с престъплението. — Алонзо беше може би с половин дузина членове на неговото общество за подкрепление, а служителят на рецепцията гледаше предпазливо.

Хармъни се опита да мине отстрани, да заобиколи тълпата и да избяга от назряващата конфронтация. Докато един от по-едрите мъже не пристъпи пред нея, протегна ръка и я улови за предмишницата.

Младата жена изсъска. Един яростен, котешки звук на гняв, като едновременно с това оголи зъби и се отдръпна назад от него.

— Алонзо, какво, по дяволите, правите тук? — Ланс хвана ръката на Хармъни, преди да посегне към ножа, и я избута зад себе си.

— Не можете да я спасите. — Справедливо възмущение зачерви бузите на преподобния, а светлосините му очи пламнаха от фанатизъм. — Видяхме какво направи тя на бедния човек, който щатската полиция току-що доведе. Бруталността на атаката й беше ненужна.

Ланс го изгледа студено. Бруталност, задник такъв.

— Ако имате жалба за регистриране, върнете се сутринта — каза остро шерифът. — До тогава се разкарайте от пътя ми.

— Мислите ли, че можете да влияете на тези животни за богобоязливите хора. — Гласът на Алонзо се извиси, острият въпрос, произнесен с проповеднически тон остърга нервите на Ланс.

Зад него Хармъни гледаше и чакаше. Въздухът започна да бръмчи от опасност.

— Алонзо, твърде късно е за това — изръмжа Ланс, улови Хармъни за ръката и започна да се придвижва в тълпата. Хората тръгнаха заедно с него, а гласовете им започнаха да набират сила.

— От кога се грижим за животните, шерифе? — изкънтя женски глас. — Достатъчно лошо е, че братовчедка ви общува с тези същества и цапа града ни.

Ланс погледна към една от матроните на града. Скромна, склонна да забърква неприятности стара клюкарка, която протестираше срещу всичко под слънцето. Трябваше да предположи, че и тя ще бъде тук.

— Отнеси това до Общинския съвет, Матилда — сопна се той. — Не тук.

— Той е толкова впримчен в това същество, колкото братовчедка му към своя домашен любимец — извика Алонзо. — Мерзавци, това са те. Време е да ги изгоним от този богобоязлив град.

— Дейвид, изчисти това място! — изръмжа Ланс към служителя, който гледаше нерешително, докато си пробиваше път през тълпата, дърпайки Хармъни след себе си.

Секунда по-късно беше откъсната от него. Ланс се обърна и погледна яростно как един едър мъж се опитва да извие ръката й, за да я принуди да се наведе. Няколко служители се втурнаха към конфронтацията, но преди да успеят да минат през тълпата, Хармъни се обърна, завъртя се и събори по гръб много по-едрия от нея мъж, забивайки пистолета си под брадичката му.

Ланс благодари на бога, че не е ножа.

— Току-що нападнахте служител на закона. — Усмивката й беше самодоволна, въпреки болката в очите й. — С голямо удоволствие ви информирам, че сте арестуван.

— Разкарайте тези хора от тук — изкрещя Ланс към служителите и се обърна към триумфалното изражение Алонзо. — Член на вашето общество току-що нападна един от моите заместници — информира го яростно. — Като водач на тази малка сбирщина, може би трябва да арестувам и вас.

Ланс усещаше как яростта нараства вътре в него, докато се бореше да се сдържи да не забие юмрук в злорадото пълно лице на преподобния.

— Адвокатът ми ще бъде тук сутринта — увери го Алонзо, докато останалата част от тълпата се насочваше към изхода. — Не се притеснявайте, шерифе, ще продължа да върша божието дело, със или без ваша помощ.

— Божие дело? — Хармъни се изправи на крака, дишайки тежко, тласна нападателя си към служителите на реда и се втурна към преподобния. — Нека ти покажа…

— Хармъни — каза остро Ланс, завъртайки я бързо. — Имаш доклади.

Тя спря, тонът на гласа му я накара да се поколебае за миг, след което присви очи и погледа й се фокусира над рамото му.

— Веднага — напомни й той твърдо.

Усети как напрежението кара тялото й да потръпва и разбра, че болката й започва да се надига. Двама мъже за една нощ, срещу които бе принудена да се защитава, себе си и другите.

Хармъни стисна устни, след което повдигна горната заплашително.

— Докладите — произнесе тя бавно, без да изпуска от поглед Алонзо. — Разбира се, шерифе. Веднага се заемам с тях. Мога да си поиграя по-късно. — Заплахата не остана тайна нито за него, нито за Алонзо.

— Само животните реагират по такъв начин…

Преди Ланс да успее да се сдържи, ръката му се стрелна и сграбчи твърдия плат на ризата на преподобния и повдигна другият мъж на пръсти.

— Разкарайте се от отдела ми — изръмжа той. — И докато говориш с адвокатите си, кажи им да очакват обаждане и от окръжния прокурор.

Ланс го блъсна към вратата, ненавиждаше яростта, бушуваща вътре в него. Беше се борил за спокойствие през целия си живот, да намери онзи баланс в себе си, който на Хармъни все още й предстоеше да научи. Но имаше хора, като преподобния Алонзо, които можеха да го нарушат по всяко време.

Алонзо се отдръпна и оправи ризата си оскърбено, месестия му нос потрепваше от гняв.

— Не ме виждате за последно, шерифе. Мой дълг е да се уверя, че тези същества няма заразят всички нас. И ще изпълня дълга си. Каквито и да са препятствията. Заклех се пред бога…

— И съм сигурен, че той мисли за него толкова, колкото и аз — изръмжа Ланс. — Сега се махайте от тук.

Той се обърна и махна на Лени по посока на преподобния.

— Увери се, че ще намери вратата бързо — нареди и се насочи към кабинета си. — И че няма да се върне.

Ланс затръшна вратата зад гърба си и прекоси стаята до мястото, където стоеше Хармъни, потриваща ръцете си една в друга с ужасено изражение.

— Ръцете ми замръзват. — Тя го погледна нещастно. — Или изгарят. Не мога да го накарам да спре.

Хармъни не знаеше дали да се смее или да плаче. Онова, което бе просто неудобно и дразнещо преди, сега ставаше пронизващо. Студеното изгаряне по ръцете и по предната част на тялото й беше непоносимо. Особено между бедрата й, задето бе принудена да възседне двамата мъже.

Когато Ланс улови ръцете й, тя очакваше още една от онези нежни целувки в средата на дланите й. Те бяха помогнали преди. Вместо това, той ги пъхна под широкия долен край на ризата си и обхвана главата й със свободната си ръка.

После я целуна.

Погълна я.

Устните му плячкосваха нейните с дълбоки, упоителни целувки, а езикът му се извиваше и плъзгаше по нейния. Хармъни простена от огромното облекчение и копнеж, когато препълнените подути жлези под езика й започнаха да се отпускат. Сладкият вкус възпламени сетивата й още повече, наелектризира плътта й, но нищо не можеше да засили желанието й към Ланс повече, отколкото вече беше.

Адреналинът препускаше в тялото й, най-голямата й слабост бе това нарастващо вълнение. Понижаването му до нормално я депресираше, нуждата от човешка утеха, която винаги бе отхвърляла. Сега обаче не беше депресирана. Беше отчаяна. Гладна.

Тя разкъса малките копчета на ризата му, разтвори краищата й и обви ръце около врата му. Усещаше копринената му коса успокоително под дланите си, а топлината на тялото му беше като пожар през зимата, затопляше всички студени самотни местенца вътре в нея.

И имаше нужда да усети повече от него. Преди напълно да разбере точно какво прави, Хармъни се опитваше да се покатери по тялото му. Бедрата й се обвиха около неговите и измъчената й женственост се притисна към набъбналия му пенис, потърка се в него и простена от прелестното удоволствие. Ланс стисна двете полукълба на дупето й и я задържа към себе си, докато се поглъщаха с устни.

Целувките бяха опияняващи, пламенни. Хармъни усети как студеният огън под плътта й се оттегля, когато станаха по-дълбоки и по-жадни.

— Проклетият офис не е място за това. — Ланс откъсна устни от нейните и се раздвижи, гласът му бе дрезгав и изпълнен със страст.

Хармъни изпъшка, когато той я постави на малкия диван от другата страна на стаята. С бедра, обвити около кръста му и тялото му, покриващо нейното сега, натискът на пенисът му върху чувствителната й плът стана по-твърд и по-горещ.

— О, това ми харесва. — Тя се размърда под него и бедрата й погалиха твърдата, покрита с дънки ерекция.

— Обзалагам се, че е така. — Отговорът, наполовина смях, наполовина сумтене, предизвика лека усмивка по устните й. — Ако продължим да го правим в офиса ми, накрая ще ме уволнят.

— Аз ще те защитя. — Хармъни се задъха, когато той сведе глава и устните му докоснаха шията й. — Кажи им, че съм насочила пистолет към главата ти… О, господи, Ланс… — Ръцете му се плъзнаха под блузата й и обхванаха гърдите й силно и настойчиво, докато зъбите му драскаха врата й.

— Харесва ли ти това? — Ланс я ухапа, след това успокои лекото болезнено удоволствие с езика си.

— О, да — простена тя и се изви по-близо към него, задъхана, когато палците и показалците му уловиха зърната й и ги завъртяха възхитително. — Това също ми харесва.

Хармъни дишаше тежко, опиянена от удоволствие. Беше странила от него, въпреки желанията на тялото си, и сега осъзна, че това само е увеличило нуждата.

— Боже, вкусът ти е прекрасен. — Ланс се върна на устните й, покри ги, пленявайки и двама им в едно безумно пътуване към удоволствието, докато Хармъни се гърчеше под него.

— Ланс, имам нужда от повече. — Тя стисна бедра силно, когато устните му се върнаха на шията й, след което се плъзнаха към ключицата. — Сега.

— Една минута само. Още малко да те вкуся — изръмжа мъжът. Тя се изви назад, когато почувства устните му над горната извивка на гърдите, разкриващи се над тясната блуза.

— Повече. Сега…

Хармъни завъртя глава, обръщайки я настрани и очите й се разшириха шокирано. Джонас пристъпи в кабинета, затвори вратата и се взря в тях подигравателно.

— Това не е моята нощ — прошепна тя, когато Ланс спря и също обърна глава. — Мислиш ли, че можем просто да не му обръщаме внимание?

Изказването предизвика намръщване по мрачното лице на Джонас и смях от страна на Ланс.

— Той ще стане сприхав — отговори Ланс с въздишка и я целуна бързо по устните.

Хармъни улови главата му с намерение да го задържи само за още една секунда. Една секунда се удължи, стонът му замъгли сетивата й, и тя почти забрави, че имат компания, при това от най-лошия вид.

— Пакостница. — Ланс се отдръпна, преди тя да успее да го спре, въпреки че усмивката му бе откровено одобрителна, когато улови ръцете й и я издърпа да се изправи. — Заеми се с докладите. Аз ще се погрижа за това.

— За какво има да се грижиш? — Хармъни изпъна блузата си, докато се взираше в брат си.

— Мога да видя, че не се е променила много — отбеляза Джонас с развеселена усмивка. — И от това, което чух от членовете на сектата отвън, не е станала по-бавна.

— Всъщност станах — каза провлечено жената. — Преди една седмица не бих се поколебала да дръпна спусъка.

— Докладите, Хармъни. — Ланс улови погледа й непоколебимо, докато закопчаваше отново ризата си.

— Добре. Докладите. — Тя дръпна отново блузата си. — Кълна се, че никога не е трябвало да пиша доклад, когато съм убивала някое копеле. Прерязвам гърлата им и си тръгвам. Без канцеларска работа, без караници. Освен ако нямаш брат, решен да те убие. — Усмихна се към Джонас.

Джонас наклони глава утвърдително, когато тя излезе от стаята. Ръмжейки тихо, Хармъни се запъти към бюрото и се тръшна на твърдият дървен стол, след което потърси документите, които й трябваха. Глупави доклади. Убийците не подаваха доклади. Това бе нелепо.

* * *

— С какво мога да ти помогна, Джонас? — Ланс му махна към стола, преди да заобиколи бюрото и да се настани на своя.

Тялото му пулсираше от страст, желанието да изблъска Породата извън вратата и да довърши онова, което бе започнал на дивана, беше почти непреодолимо.

Джонас зае мястото си, изражението му бе студено и подигравателно, както винаги. Имаше нещо в него, което едновременно отблъскваше и привличаше хората. Беше там, в очите му с цвят на живак — безпощадност, чувство за цел, на които никога не бе сигурно, че можеш да се довериш.

Ланс знаеше, че не може да се довери.

— Тя установи ли се добре? — Джонас се облегна назад с любопитно изражение.

— Справя се чудесно — кимна Ланс. — Но имам чувството, че не си дошъл точно за това… — Погледна към часовника. — Един часът сутринта е.

— Минавах от тук — сви рамене Породата. — Тази вечер бях при Мегън и Брейдън. Брейдън ми каза, че си променил графика си, така че реших да се отбия.

Това беше интересно. Джонас не беше любопитен за нещо, той винаги имаше план.

— Остави тези глупости, Джонас — изръмжа Ланс. — Хвърли бомбата си и се омитай. На Хармъни няма да й отнеме много време написването на докладите, а имам чувството, че в момента вие двамата сте доста разделени.

Устните на Джонас се извиха.

— С цялата си сериозност, както казах, просто се отбих да видя как се справя тя…

— Или да разбереш дали е забременяла вече? — Ланс се наведе напред и понижи глас. — Брейдън спомена веднъж, че Породите надушват новия живот. Достатъчно любопитен си да провериш и да разбереш дали си успял да я победиш?

Джонас се вторачи в него мълчаливо.

Ланс поклати глава уморено и се облегна назад в стола си.

— Не съм глупак, Джонас. Какво искаш от нея? Винаги има причина за всичко, което правиш. Когато я доведе тук знаеше какво ще се случи. Точно както знаеше шансовете за ранно зачеване, ако не получи хормоналната терапия на време. Бременна ли е?

Когато Ланс приключи, лицето на Джонас бе станало безизразно.

— Какво искаш от нея, Джонас? — попита го с режещ глас. — Какво я постави в ситуация, за която ти си почти сигурен, че ще се провали, ако намерението ти е било да я спасиш?

Това го безпокоеше. Джонас бе неин брат, основната му грижа би трябвало да бъде да се увери, че тя се справя, а не да я затруднява възможно най-много.

— Тя научи ли се как да работи в рамките на закона, промени ли се? — попита Породата, вместо да отговори на въпроса.

— Перфектно — отсече Ланс. — Сега отговори на въпроса. Какво искаш от нея?

Джонас се взря в него мълчаливо.

Ланс поклати глава.

— Забрави. Рано или късно ще разбера. И ако открия, че си я поставил на пътя на опасността, ще те накарам да си платиш. Порода или не, ще си платиш, Джонас.

Преди година този мъж си бе играл с Мегън и нейната лоялност, опитвайки се да обвини Ланс за изтичането на информация от офиса, за да я принуди да се хвърли в кошмара от емоции, причинен от смъртта на две Породи. Способностите на Мегън да долавя емоциите, когато те умряха, бе важно за разследването на убиеца. Начина, по който се бе опитал да я манипулира, не се харесваше на Ланс, нито на половинката на Мегън, Брейдън.

— Виждам, че проверката ми е била безполезна. — Джонас се изправи, изражението му стана заплашително, когато погледите им се сблъскаха. — Дръж я на каишка, Ланс. Не ми се иска да я предавам на Закона на Породите, ако пресече линията отново.

Ланс се надигна бавно на крака.

— А на мен не ми се иска да те убивам, ако се опиташ, Джонас — отговори той хладно, напрягайки се от заплахата, съдържаща се в гласа на другия мъж. — Не се заблуждавай, игричките ти ще те погубят, ако забъркат Хармъни още повече. С или без закон, това, което е мое, си остава мое.