Лора Лей
Да обичаш Порода (22)

Двадесет и първа глава

Порочно еротично чувство се обви около Ланс, когато той се облегна на стената от вътрешната страна на дома си и погледна надолу в екстаз.

Хармъни не бе жена, на която можеш да откажеш нещо, щом тя си науми, че трябва да го получи. Бе успяла да откопчае джинсите му още преди да стигнат до къщата, а ноктите й драскаха леко пениса му, карайки го да се бори да си поеме дъх.

Той едва успя да я отнесе до къщата и в мига, в който вратата се затвори зад тях, тя се бе свлякла на колене пред него. В момента тя бе на колене, а неговите заплашваха да се подгънат всеки момент.

Не можеше да откъсне погледа си от нея. Гледката на лицето й, затворените й очи и изражението й, толкова чувствено и зачервено, докато поемаше пениса му в устата си.

Гладък и горещ, езика й облиза набъбналата глава на пениса му, преди да го поеме навътре, чак до гърлото си, подлудявайки го с вибриращото си мъркане срещу плътта му.

Вплитайки ръце в косата й, той отметна глава, назад към стената борейки се да възвърне контрола си. По дяволите, имаше нужда от цялата си сила, за да остане на крака. Малката развратница щеше да го изсмуче целият, докато той се гърчеше от удоволствие.

— Определено ще те напляскам — каза той, в мига, в който успя да си поеме дъх. — Господи, бейби… да. Устата ти е дяволски добра.

Беше много повече от добра. Беше второто най-прекрасно място на този свят. Първото бе влажно и горещо и го очакваше между прелестните й бедра.

Още едно шумно мъркане се откъсна от гърлото й. Той можеше да се закълне, че го усети направо в тестисите си. Мачкайки косата й, той стисна зъби и опита да се пребори със замайващото удоволствие, което заплашваше да го погълне. По дяволите, не искаше да свършва. Все още не. Не и след като чувството беше толкова дяволски добро. Не и сега, когато страстта и възбудата преобразили лицето на Хармъни го държаха в плен на магията си.

— Мамка му! — Той стисна зъби, когато очите й се отвориха бавно, а набъбналата главичка на пениса му се изплъзна измежду устните й за да може езика й да го оближе.

Ближеше го сякаш това бе любимото й лакомство, галейки с горещия си малък език изпъкналата главичка преди отново да я поеме в устата си.

— Вещица — простена той. — Ще бъдеш напляскана, заради тази твоя гореща малка уста.

Той можеше да види голият й задник, леко зачервен от ръката му, а гънките на женствеността й — покрити със сладка влага.

Тя простена възбудено.

— Харесва ли ти? — попита той, борейки се да си поеме дъх, щом едната й ръка обви останалата част от пениса му, която не можеше да бъде достигната от устните й. С другата си ръка тя обхвана топките му и започна леко да ги драска с нокти, карайки го да изпитва толкова силно удоволствие, че той помисли, че ще свърши всеки момент.

Тя отне разсъдъка му. Обви се толкова здраво около душата му, че с всяко докосване, всеки поглед към нея, той се чувстваше като в рая. Това бе много повече от удоволствие.

Пот покри челото му, гърдите му, карайки ризата да залепне за тялото му като втора кожа. Накъсан вик се откъсна от устните му, когато тя го стисна за последно преди да го освободи. Езика й направо го убиваше.

— Няма да мога да издържа повече, бейби. — Той премигна от потта влизаща в очите му, а ръцете му стегнаха хватката си в косата й, докато се опитваше да я издърпа към себе си.

Тя стисна предупредително зъби. Вероятно би трябвало да го заболи. Не му допадаше да усеща зъби около члена си. Но острите ъгълчета на зъбите й го одраскаха нежно, изпращайки мълнии на удоволствие през тялото му. В същото време хватката й около члена му се затегна, а всмукванията на устата й станаха по-силни, погубвайки го. Ланс чу собствения си вик, дрезгав от удоволствието, докато свършваше в устата й. Членът му потръпна, стегна се и семето му се изля в устата й на силни струи. Всяко впръскване караше тялото му да тръпне, докато тя продължаваше да го смуче нежно. Дъха излизаше на тласъци от гърдите му, коленете му едва не се подкосиха, и той се наведе напред, за да ги подпре с ръце.

— Господи, да… — простена той. — О, небеса. О, бейби.

Той бе опустошен от екстаза и безсилен пред силата на освобождението си, когато последната струя сперма се изстреля в устата й.

Едва тогава тя се отдръпна от него и чувството на устните й, плъзгащи се назад по дължината на пениса му изпрати силни тръпки на удоволствие по всеки негов нерв, го накара бързо да я изправи на крака.

Нямаше да успее да стигне до леглото. Просто не бе възможно. Вдигайки я на ръце, той игнорира слабия й протест и влетя във всекидневната. Нямаше време да я съблича. Ако не влезеше в нея на мига, щеше да полудее от силната нужда.

Заставайки пред големият покрит с възглавнички стол, който се оказа първата мебел изпречила се на пътят му, Ланс бързо я пусна долу.

— Обърни се. — Той я завъртя, а ръцете му на мига се заеха да свалят панталоните й.

— Диванът е…

— Майната му.

— Пода. — Тя дишаше също толкова тежко колкото и той, докато се опитваше да свали панталоните му, както правеше той с нейните.

— Наведи се напред.

Панталоните й се смъкнаха надолу по бедрата й. Златистите твърди полукълба го накараха да спре за миг. Притискайки я към стола, с ръка между раменете й, той я изви напред, докато тялото й не се отпусна върху меките възглавници.

— О, по дяволите, да — прошепна той, когато ръката му погали сатенено меката плът. — Красиво. Толкова дяволски красиво, бейби.

— Имаш фетиш към задници, Ланс — простена тя, щом и другата му ръка се присъедини в изучаването на меката й плът.

— О, бейби, и идея си нямаш. А това сладко задниче е най-красивото нещо, което някога съм виждал.

По меката златиста кожа нямаше нито един недостатък. Задника й бе достатъчно закръглен, че да може един мъж да го обхване с ръце и толкова изваян, че да му стане хоби по цял ден да я гледа единствено как крачи напред-назад. А той обожаваше да я гледа как ходи.

— Ланс. — Тя простена, когато пръстите му се плъзнаха между изкусителните полукълба, за да открият меката сладка влага между тях.

— Толкова си влажна, Хармъни. — Той се приближи, обхвана с ръка дължината на члена си и го потърка между бедрата й.

— Спри да си играеш…

— Но като си играя, ставаш толкова влажна. — Той позволи на пениса си да се плъзне по сладките й гънки, докато гледаше към подутият й клитор.

Хармъни потръпна.

— Толкова гореща и влажна — не се стърпя да я похвали той. По дяволите, само преди миг тя почти го бе пресушила и все пак само докосването й бе достатъчно да го задържи в плен на магията й.

— Ланс. Имам нужда от теб. — Гласът й трепереше. Нарастващата възбуда и нуждата бяха превърнали звънливия й глас в дълбок и дрезгав.

И той имаше нужда от нея.

Ланд отметна глава в екстаз, когато члена му откри сладкият вход към вагината й. Мускулите й го стиснаха, бавно засмуквайки го, докато той се навеждаше над нея. Ланс подпря ръце на облегалката на стола, а устните му докоснаха ухото й.

— Обичам те — прошепна той нежно.

Хармъни се шокира от собствения си вик. Прошепвайки тези две думички, той проникна в нея бързо и твърдо, тласкайки между чувствителните гънки и стегнати мускули, докато разпалваше огън в цялото й тяло.

Тя изви гръб, опитвайки се да се изправи, само за да осъзнае, че е прикована на място от ръцете му, покриващи нейните ръце и гърдите му, прилепени към гърба й.

— Толкова си стегната, скъпа — прошепна й той, извивайки бедра, галейки я отвътре, докато тя се мъчеше да си поеме дъх. Имаше нужда да си поеме дъх. Но всеки път щом опиташе, той се раздвижваше, изпращайки мълнии на удоволствие през сетивата й.

Отмятайки глава назад, от гърлото й се изтръгна дрезгав стон, докато устните му галеха лицето й, драскайки я леко със зъбите си и изпращайки чувствени тръпки по цялото й тяло.

— Имам нужда от теб… — Тя едва можеше да говори, докато се опитваше да раздвижи бедрата си, за да се наслади на дължината му, заровена дълбоко в тялото й.

Господи, члена му бе толкова голям, че разтягаше силно мускулите на влагалището й.

— Имаш ме, скъпа. — Той захапа брадичката й, преди устните му отново да се преместят до ухото й. — Всяка част от мен.

Тогава той започна да се движи с тласъци, които не бяха нито бавни, нито нежни. Нуждата пулсираше между тях, превръщайки се в отчаяна възбуда.

Хармъни никога не бе чувствала това напрежение, което изпитваше сега с Ланс и което все повече и повече стягаше гърдите й… Повече удоволствие, повече емоции се вихреха в гърдите й и засядаха в гърлото й. Преди този мъж не бе осъзнавала, че има нужда от друго, освен от отмъщението си.

Това, което изпитваше в този миг, бе нещо, без което не би могла да живее. Връзката с друго човешко същество. Топлината, която обгръщаше душата й, след всяко негово докосване.

— Ето, бейби…

Тя простена, когато тласъците му се засилиха, забивайки пръсти в материята, с която бе застлан стола. Едната му ръка сграбчи бедрото й, задържайки я на място, докато члена му се забиваше в нея със силни тласъци.

Разтърсващи, мъчителни усещания се стрелнаха от вагината й, разпространявайки се по цялото й тяло, умоляващо я за освобождаване. Беше толкова близо. Хармъни можеше да почувства как изгаря утробата й, но Ланс я възпираше, забавяйки тласъците си, преди отново да ги забърза и пак да ги забави, отново и отново.

Тя започна да ръмжи. Тихи малки звуци на животинско удоволствие, които се изтръгваха от гърлото й, щом изви гръб и започна да се бори да го задържи в себе си, стягайки вътрешните си мускули всеки път щом той се отдръпнеше назад.

— Лошо момиче. — Лекото плясване по задника й само допринесе за нарастващата й възбуда.

Болка ли бе или удоволствие?

Тя се притисна отново назад към него.

— Хареса ли ти, бейби? — Ръката му се спусна отново, но този път на другата буза на задника й. — Колко красиво се изчерви хубавото ти задниче.

Следващото плясване бе малко по-силно от предишните, удоволствието бе по-остро, а зад клепачите на затворените си очи видя звезди. Тя се стегна отново около него, стенейки от невероятното удоволствие струящо през тялото й.

— Казах ти, че ще те напляскам, бейби.

Още едно плясване и още един силен тласък. Оттегляне, плясване, тласък. Сетивата й стенеха, нестихващи писъци на нужда, докато усещаше как огъня пламва в утробата й. Тя беше близо. Господи, толкова близо.

В следващия миг той сграбчи бедрата й с две ръце и започна да се тласка силно в нея. Твърдата дължина на члена му разтягаше вътрешните й мускули, галейки ги, възпламенявайки всяко нервно окончание, до което се докоснеха, изтръгвайки стонове от гърлото й.

Оргазмът не просто изригна в нея. Беше експлозия, всяка нейна клетка, всеки мускул в тялото й се сви, стегна се, възпламенявайки я с шокиращ резултат. Викът на Ланс отекна някак далечно в ушите й. Усещането на тялото му, покриващо я, държейки я близо, защитавайки я, докато тръпките разтърсваха тялото й, само усилваше невероятното удоволствие.

— Скъпа моя — прошепна той в ухото й, докато тя се бореше да го задържи в тялото си, а вагината й се напрегна, докато пениса му изстреля семето си в нея за последен път.

* * *

Хармъни бе останала без сили и воля, когато Ланс се размърда, излезе от тялото й и обу панталоните си, преди да я вдигне на ръце. Главата й се отпусна на рамото му и тя затвори очи, борейки се да вземе под контрол емоциите си.

Той се насочи към банята, където съблече и двамата, и постави Хармъни под струите топла вода.

Тя го наблюдаваше, докато я къпеше. Ръцете му бяха нежни, изражението смесица от задоволена похот и нежно веселие, докато я гледаше как му се мръщи.

Ланс не говореше, а тя нямаше енергията да говори за всичко, което чувстваше и което растеше в душата й. Затова тя стоеше и го гледаше, удивена от мъжа, който, коленичил пред нея, довърши измиването, преди да я обърне и да се заеме с измиването на задната част на тялото й.

— Готово, вече си чиста — прошепна той, обръщайки се, за да измие бързо тялото и косата си. Със собственото си тяло той се отнасяше много по-грубо, отколкото с нейното.

Водата от душа изми първо пяната по красивото му лице, после по тила, раменете и мощните му гърди.

Къпейки тялото си надолу, той изми наполовина еректиралият си член и тежките торбички под него. Беше бърз, ефективен и не губеше никакво време. Упражняваше същата сила, докато миеше тялото си, каквато упражняваше и във всяко нещо, което правеше. С изключение на случаите, в които докосваше нея.

Хармъни го гледаше през водните струи, осъзнавайки че с нея Ланс до някаква степен бе нарушил някои от собствените си правила.

Неписаните си правила. Тя го знаеше. Ланс бе мъж, който приемаше живота такъв какъвто е, и поправяше това, което бе по силите му да поправи. И го правеше без колебание.

Той не бе човек на преструвките и никога не се оправдаваше, ако се провали.

Той виждаше всички различни нюанси на свята и правеше всичко, което е по силите му, за може този свят да стане едно по-добро място.

— Заслужаваш нещо по-добро — каза тя тъжно, когато Ланс спря водата и взе две дебели меки кърпи.

— По-добро от какво? — попита започвайки да я подсушава. Бавно, с нежни движения, сякаш се боеше да я докосне.

— По-добро от убиец с грозно минало и още по-грозна същност. — Тя го наблюдаваше внимателно, когато той хвърли кърпата настрани и започна да се подсушава с другата.

Той не каза нищо. Тя дори реши, че ще игнорира думите й. Но щом привърши, той хвърли кърпата настрани и я погледна преценяващо.

— Бих умрял за теб, Хармъни — каза той простичко. — Обичам те. Никога не съм казвал това на друга жена в живота си, с изключение на жените в семейството си. Всичко, което съм, принадлежи на теб. С грозното минало и всичко останало. Никой мъж не може да желае нещо повече от това, което си ти. — Ръцете му обгърнаха лицето й и тя почувства как очите й се изпълват със сълзи. — Красива, силна. Способна. В твое лице получавам много повече от това, което заслужавам. Никога не го забравяй. — Очите му блеснаха пакостливо. — Или ще се наложи отново да те напляскам. А сега се приготвяй. Трябва да планираме следващите си действия.

Той помилва задника й, ефективно напомняйки й за пляскането, което бе получила.

За нещастие, частта с пляскането й бе харесала много повече, отколкото би трябвало.

* * *

— Къде е скрита информацията? — Час по късно Ланс разчистваше празните чинии от вечерята и отново напълни чашите им с кафе, преди да се върне на мястото си.

Хармъни се бе облегнала назад на стола си и го гледаше. Можеше да почувства промяната в него. Точно това правеше Ланс една от най-големите сили наоколо. Той решаваше проблеми и бе готов да реши и този. Веднага.

Тя въздъхна тежко и се наведе напред, хващайки чашата си за кафе с две ръце.

— Болдър, Колорадо — каза тя тихо. — Скрих ги в планините.

— Защо не в депозитна кутия в някой сейф?

Тя поклати глава.

— Заради камерите. От тях няма начин да се скриеш напълно и някой от треньорите на Съвета би могъл лесно да ме разпознае, без значение как ще се маскирам и без значение, че когато избягах от лабораториите бях много млада.

Ланс кимна.

— Бунгало ли имаш или…?

— Не е толкова просто, Ланс. — Искаше й се да беше. — Скрих я много отдавна. На място където знаех, че със сигурност ще бъде защитена. Да стигнем до нея няма да е никак лесно.

— Няма да тръгна натам, без да знам всичко — сопна се той. — Няма подслушватели в къщата и никой не ни слуша отвън. Тук сме в безопасност, Хармъни. Кажи ми къде е?

Хармъни сви устни. Сега пред нея в пълна сила се разкриваше твърдоглавия шериф. Тя се облегна отново назад на стола си, наблюдавайки го внимателно.

— В малка пещера, която всяка година е обитавана от една или друга женска пума. Макар че през последните няколко години, една и съща пума успява да задържи мястото за себе си. Самата информация е прибрана в специална кутия и заключена с код. Всеки опит да бъде разбита или отворена без кода, ще унищожи всичко, което се намира в кутията.

Едната му кафява вежда се повдигна леко и тя бе стоплена от одобрението, което разпозна в погледа му.

— Умно — промърмори той.

— И аз така мисля.

— Ще трябва да дадеш информацията на Отдела по делата на Породите…

Тя поклати глава.

— Има шпионин в Убежището. Лео ще бъде заловен или убит преди от Отдела да разберат къде се намира. Това решение не е приложимо.

Той се облегна назад на стола си и прокара ръка през косата си, загледан за дълъг миг в тавана.

— Ами Брейдън? Той знае, че има шпионин. Той и Мегън могат да се заемат с това.

— Това може да повлияе на работата им с Породите, които вече са под крилото им. — Тя поклати глава. — Не знам, Ланс.

— Това е единствената ни възможност — каза той грубо. — Ако не друго, той ще познава някой, с който да се свържи, извън Убежището. Породите са сплотени, но като при всички останали, някои от Породите работят срещу останалите. Това е единствената ни възможност, защото след това, повече няма да бъдеш в играта.

Ето го още веднъж този заповеднически тон. Той изпрати тръпки по гръбнака й, докато му хвърляше намръщен поглед.

— Не можеш да измъкнеш убиеца от породата — каза му тя тихо.

— Не, но мога да измъкна моята порода от средата на убийствата. — Той се наведе напред, а погледа му стана твърд, когато я погледна. — И никога не се съмнявай, скъпа, че ще бъдеш измъкната.

Защо ли тези думи накараха тялото й да потръпне някак развълнувано?

— Може да обсъдим това по-късно — каза тя, вместо да спори за нещо толкова безсмислено. По дяволите, и тя искаше да се измъкне. Искаше всяка нощ да спи в прегръдките на Ланс и да чувства как детето им расте в тялото й.

— Не сме далеч от Болдър — каза той. — Но в момента ни следят прекалено много очи. Ще се обадя на Брейдън, за да приготви всичко, което ни е нужно, и да се срещнем довечера зад съда. Там има подземен тунел, който преди е служил за път към подземните килии, които някога са се използвали много често. Можем да се промъкнем в съда и да се измъкнем през тунела.

Това вероятно щеше да се получи. Хармъни се поизправи на стола си, докато на ум вече съставяше плана за действие.

— Можем да стигнем в Болдър до сутринта — кимна тя. — Ще вземем стая, докато се стъмни. Това е единствения начин да се измъкнем в планината, ако някой ни следва.

— Няма да ни проследят. Но въпреки това ще тръгнем, след като се стъмни, само за да се сигурни, че е безопасно. Направи ми списък с всичко, което ще ти е нужно, а аз ще го предам на Брейдън.

Хармъни повдигна вежди.

— Имаш предвид, че и аз ще участвам? — попита тя сладко.

Ланс кимна, гледайки я намръщено, заради сарказма в гласа й.

— Ако можех да те заключа тук и да те задържа далеч от опасността, щях да го направя — заяви той, макар да знаеше, че и двамата са наясно с това. — Страхувам се за теб, Хармъни, но това е твоя свят. Ти го познаваш дяволски по-добре от мен. Този път аз ще те следвам.

Тя бе истински шокирана. Погледна го невярващо. Много добре знаеше, че този мъж не е свикнал да следва когото и да е било.

— Не казвам, че ще ми хареса — изръмжа той. — Казах, че ще го направя. Има огромна разлика. И ще те напляскам заради това по-късно.

По дяволите, тя отново измърка. Хармъни премигна чувайки тихия звук, който се откъсна от гърлото й.

— Палавница. — В очите му гореше син пламък, щом погледна назад към нея. — Продължавай в същия дух и просто ще те завържа за леглото, докато всичко това приключи. Този звук ме прави по-твърд от камък.

— Разгонването го прави така или иначе — посочи му тя.

— Кажи го на пениса ми. — Той се изправи от стола си, давайки й възможност да види издутината под дънките му. Дебела. Тежка. Устата й се напълни със слюнка. — И спри да ме гледаш така. Събирай си краката и да потегляме.

Той беше много властен. Хармъни го гледаше как се отдалечава от масата, въпреки твърдият член под дънките му. Той бе готов да работи с нея. Харесваше й това. Не го бе очаквала, но й харесваше. Очите й го проследиха, забивайки се в твърдия му гръб, когато той се отдалечи от нея, и за миг тя усети как нещо в гърдите й омеква.

Тя го обичаше.

Този факт изведнъж сякаш се заби в ума й. За момент можеше да се закълне, че видя звезди посред бял ден.

Тя го обичаше.

Това определено бе най-силната емоция, която някога бе изпитвала. Ето защо не бе намерила сили да го напусне. Въпреки че знаеше каква опасност представлява за него, не бе успяла да се насили да го напусне, защото се бе влюбила в него още от първата нощ, когато се запознаха.

Когато за пръв път той я докосна, Хармъни се почувства така, сякаш е красива, сякаш е нещо чупливо, нещо, за което трябва да се грижи. Докато шепнеше неприличните си искания в ухото й и я караше да се чувства повече жена, отколкото някога е била, тя просто се бе влюбила в него.

— Хармъни, този поглед на лицето ти ме кара да те изчукам отново, а вече нямаме време за това. Направи списъка и да тръгваме. Искам да се справим с това по-скоро.

— Едно бързо…

— Вече си получи бързото — изръмжа той и гласа му накара вътрешностите й да се разтопят. — Искам цяла нощ. По дяволите. Искам да те чукам завинаги. Сега нека се погрижим за това.