Стив Пери
Дрогата на вечността (10)

9.

Силк се слиса, когато попадна в оръжейния магазин.

Разбира се, бе разглеждал не един търговски спортен комплекс на Земята. Арбалета си купи в специализиран магазин в Сан Франциско, претъпкан с всякакви чудати измишльотини, общото между които беше само тетивата. Избра своя любимец от олимпийска класа сред пет-шест подобни в прозрачния шкаф, като се раздели със заплатата си за два месеца. Но тук… може би се стъписа от изобилието и разнообразието. Стотици пушки, чифтета, пистолети, арбалети, харпуни. Мястото беше истински шибан арсенал с приспособления за убиване. А Силк просто тръгна към най-близкия от дванадесетте подобни магазина в града, посочени му от информационната служба. Това сигурно трябваше да му подскаже нещо за жителите на Нова Земя. Поне едно от правилата проумя: „Въоръжи се, ако ти е мил животът.“

Подмина клиент, увлечен да обсъжда някакви подробности с продавача зад тезгяха. Повечето пистолети бяха заключени в прозрачни витрини, но на стената висяха предостатъчно пушки, към които всеки можеше да се пресегне. Подобна „изложба“ на Земята би навлякла сериозна присъда на собственика си.

Не успяваше да възприеме и осмисли наведнъж гледките. Смяташе, че не би имал проблеми с прикладно оръжие като арбалет или пушка, но каква полза от тях на улицата? Разбира се, нямаше нищо против да държи под леглото си късоцевно чифте със сгъстен въздух, за да се справи с обирджия, но за носене му трябваше нещо по-малко — ще го пъхне в джоба или ще го затъкне в колана…

— Да ви помогна ли в избора?

Вдигна поглед към младата жена. Беше нисичка, с боядисана в червено коса и едри гърди под тънката блуза. Черният панталон очертаваше приятно стройните й крака. Прецени, че е на около двадесет и осем стандартни години.

— Ами да. Търся си подходящо оръжие.

— Попаднал сте на точното място.

Тя махна с ръка към стените и се засмя.

— Нещо малко. Пистолет.

— Каква е целта ви?

— Самозащита.

— Постоянно ли ще го носите?

— Още не знам. Разрешено ли е?

— Разбира се! Стига да нямате криминално досие. Попълвате молба, поставяте отпечатък от палеца си и я пускате по най-близкия полицейски терминал. Разрешителното ще ви струва двадесет и пет стандарта годишно.

— Сериозно? Само толкова?

— От друга планета ли сте?

— Ъхъ — изсумтя Силк.

Жената вдигна рамене.

— Все едно. Ще ви покажа с какво разполагаме. Как сте със стрелбата?

— Имам опит само с пушки и арбалети.

— Правилата са почти същите.

Последва я към друг тезгях. Тя мина отзад, притисна длан към сензора на един шкаф и извади поставка с три пистолета.

— Това са основните типове оръжия, които предлагаме на клиентите си.

Тя вдигна първия — черен карбофибър или пластик, дължина около двадесет сантиметра. Превключи нещо отстрани.

— Безгилзов полуавтоматик. Експлозивът изстрелва куршуми от тежка сплав. Зависи колко сте точен, но можете да пречукате някого на разстояние до петстотин метра. Само на теория, естествено. С този мерник ефективната прицелна далекобойност е до сто метра. А на петстотин трябва да вдигнете цевта едва ли не към небето заради балистичната траектория. Базовият модел струва двеста стандарта и в зависимост от подобренията цената нараства почти до безкрайност. Калибърът му е 10 милиметра, предостатъчно за стрелба по хора.

Жената остави оръжието и взе второто — дебела цев, не по-дълга от показалеца на Силк, също дебели, някак тромави корпус и дръжка. Имаше синкавия блясък на стомана или сплав с подобен цвят.

— Този е със сачми, калибър 12 милиметра. Струва сто и осемдесет. Пълнителят побира пет патрона с газ под свръхналягане. Изстрелва сачми за глиган четвърти номер. Добър е до двадесет и пет метра в тази конфигурация, с гладка цев. За още петдесет стандарта ще се сдобиете с нарезна цев, подходяща за плътни куршуми. Всъщност няма смисъл, безгилзовите са по-удобни. Страхотен е при близка стрелба до десетина метра. Изстрелва бисмутни сачми в доста широк конус. Нямат особено голяма пробивна сила, но ще засегнете мишената, дори да се прицелите на половин метър встрани. Точно попадение при стрелба в упор пробива в човек дупка колко чинийка. Има силен откат.

Устата на Силк пресъхна. Когато купуваше арбалета си, разговорът се въртеше около състезания и максимален брой точки. Никой и не споменаваше, че с правилно избрани стрели и тази спортна играчка убива. Дори разговорът за тези неща можеше да навлече неприятности на бъбривеца. Жената пред него обаче знаеше за какво ще използват покупката си нейните клиенти и говореше само за един тип мишени — живите, с мека плът.

Третият пистолет пак беше черен — пресован карбонекс или лека сплав.

— Осеммилиметров пружинен пистолет. Изстрелва електронно-шокови или химически стрели. Патроните всъщност са корпус с мощна пружинка, оттам и името му. Бива го до петдесет метра. Базовият модел е сто и петдесет стандарта. Имате богат избор на боеприпаси — от зашеметяващи до смъртоносни. Стандартната зашеметяваща стреличка е с високоволтов заряд, който поваля и великан поне за десет минути. По-опасните убиват за секунда — направо блокират импулсите в нервната система. Пружинните пистолети много се търсят от хора, които държат да оцелеят, но не и непременно да пречукат някого.

Силк взе пистолета. Не натежа много в ръката му. Завъртя се и го насочи към стената, където нямаше хора.

— Стиснете по-добре дръжката, ще се включи лазерният прицел.

Веднага видя ярката точица на стената. Прицелът не се различаваше особено от системата в неговия арбалет, само че беше по-прост.

— Стандартният модел — подхвана жената — е с механичен предпазител. Срещу още петдесет стандарта ще имате на показалеца си магнитен пръстен, с който да го включвате. Срещу сто — двупръстов сензор.

Силк я изгледа озадачено.

— В дръжката ще бъде монтиран електронен четец, който не позволява на оръжието да стреля, освен ако магнитният пръстен си е на мястото или отпечатъците от двата пръста съвпадат. Дори някой да ви отнеме оръжието, ще се сдобие с тежест в джоба, нищо повече.

— Освен ако има и магнитен пръстен, нали?

— Или абсолютно същите отпечатъци.

— Вие какво използвате?

По устните й плъзна усмивка на ленива котка.

— Нищо. Стига ми механичният предпазител. Никой няма да ми вземе пушкалото.

Тънка прилепнала блуза над впит панталон. Нямаше къде да държи оръжие, освен в ботушите или между циците. Силк изрази съмнението си, без да се увлича в подробности.

Пак същата котешка усмивка и изведнъж от дясната й ръка щръкна пистолет в матовосиньо, с насочена в тавана цев.

— Господи!

— Кобурът е на кръста ми. Вижте.

Тя се обърна и повдигна блузата си. На колана си имаше малко черно калъфче от кожа. Прибра оръжието и Силк чак сега забеляза, че цевта минава успоредно на колана, а дръжката стърчи нагоре върху вдлъбнатината на гръбнака. Жената пусна блузата отгоре — личеше само лека издутина, но ако не знаеше, не би му хрумнало какво крие там.

— Е, какво ще изберете?

Той се вторачи в трите пистолета. Изобщо не ги искаше, но тъмната уличка и стрелящият по него мъж застрашително изплуваха в паметта му. Не забравяше и че в това забутано градче има дванадесет оръжейни магазина.

— Подскажете ми, моля ви.

Тя се загледа с любопитство в него.

— Земянин сте, нали?

За Бога, да нямаше скапана светеща табела на челото?!

— Ами да.

— Тогава пружинният пистолет с двупръстов сензор.

И неговият избор вече клонеше натам.

— Бива.

— Ще ви послужи. Имаме стрелбище в мазето. С покупката върви и един час безплатни тренировки с цяла кутия учебни стрелички. Ние ще попълним компютърния формуляр и ще го пуснем на ченгетата, ако желаете.

Силк кимна с благодарност.

— Добре, сега ми дайте кредитния си куб.

Той кимна отново и бръкна в джоба си.

— Притиснете тук средния и безименния си пръст. Първо на ръката, с която държите оръжието, след това и на другата.

— Защо и двете?

— Ами може да си счупите едната ръка или да загубите някой пръст. За всеки случай.

Божичко! Колко чести бяха подобни злополуки тук?

Притисна дясната си ръка към сензора, плочата просветна. После и лявата.

— Личният ви чип ще е готов след две-три минути. Ще го включа в управляващия модул на пистолета и сте готов.

— Благодаря.

— Работя на процент — подсмихна се жената. Този път нямаше съмнение, че наистина й е весело. — Между другото, вие сте първият ми клиент от Земята — подхвърля тя доста многозначително.

Веждите на Силк се извиха озадачено. Все пак му стана приятно някой да прояви интерес към него вместо обичайното пренебрежение.

— Кой ви е номерът на комкартата? — попита, преди дори да помисли.

Не беше длъжен да й се обажда, а нищо не му струваше да отвърне с любезност на неочакваната сърдечност. Поне на тази игра знаеше правилата.

Записа номера, докато се чудеше какво ли ще каже Зия, щом научи, че си е купил пистолет. Макар оръжията да бяха неотменна част от нейния занаят, не му се вярваше да остане особено доволна.

 

 

Зия поумува, преди да реши какво да прави с трупа. Беше се изтегнала на леглото встрани от кървавите петна. Подпираше се на лакът и зяпаше изстиващото тяло на говедото. Изпитваше типичната отпадналост след буйния приток на адреналин в кръвта. Точно като след тежка тренировка не й се искаше дори да помръдне. Усещаше и че може да й се придрайфа. Потисна напъна, но след убийство на противник, опитващ се да те очисти, всеки път е така. Превъзбудата винаги си прибираше солената цена от организма.

Питаше се дали не е най-добре да изчака до смрачаване, да напъха трупа в чувал и да го откара до някой район, където рекултивират почвата, или в индустриално сметище. Тъкмо ще се превърне в полезен тор. Нормалната процедура обаче не беше такава. В „Снези“ имаше цял отдел за премахване на подобни проблеми. Пускаш кодиран сигнал на биопата им, даваш адреса и те се оправят нататък. Тялото изчезва и дори най-печеният криминален екип на планетата не успява да установи със сигурност имало ли е убийство или не. Неизбежна част от занаята.

Този път обаче я тормозеха някои съмнения. Първо, защо мръсникът се опита да я убие… в случай че това беше намерението му? Ако е бил извратяга, изпитващ кеф само когато заколи сексуалните си партньорки, защо очебийният факт липсваше в досието му? Щом „Снези“ го е държала под око заради шпионските му забавления, непременно са научили и за любимите му игрички с ножа. Ако пък не е бил побъркан, единственото възможно обяснение беше, че е знаел коя и каква е тя. Как, дяволите го взели, е научил? Срещнаха се за пръв път в пивницата, изпиха заедно по няколко чаши и отскочиха до тази стая да се разтушат. Значи или я е виждал преди, или някой му я е посочил.

А и двете вероятности бяха крайно неприятни.

Предположи, че може все пак да я е забелязал преди време, когато е изпълнявала друга задача. Или пък шефовете му са се погрижили достатъчно за подготовката му, затова е успял да я надуши. Не й се вярваше. Много по-правдоподобна беше версията, че някой му е подшушнал как Зия ще се опита да измъкне уличаващи го сведения и той е решил хем да отстрани проблема, хем да не се отказва от удоволствието.

Ето ти го и следващия въпрос — кой и защо?

Поклати глава. Не виждаше никакъв смисъл в случката.

Надигна се от леглото. Трябваше да се обади на екипа за почистване, иначе щеше твърде много да обяснява, а така можеше да изтърси цялата истина. Дори да я подложат на електронна проверка или да я напомпат с химия, ще научат пак същото. Естествено, предпочиташе да не й бърникат в мозъка — вътре имаше неща, които не държеше да споделя със „Снези“. Ако се стигне дотам, ще трябва да си наеме по-корав адвокат, който ще слухти да не прекаляват с въпросите. Скъпичко ще й излезе.

Допускаше обаче, че ще й повярват, без да се заяждат излишно. Защо ще ги лъже? Дребен шпионин ти посяга и правиш каквото се налага. Е, сигурно щяха да се разфучат, че го е накълцала, вместо само да го осакати, за да измъкнат от него правдиви отговори. Разбираше ги. Ако не се бе оставила да я изненада, наистина щеше да действа по друг начин. Това беше най-голямото главоболие, в случаите, когато някой ти посегне с лоши намерения. От теб очакват да използваш подходящи контрамерки. Замахне ли с юмрук, отбиваш и го поваляш. А ако извади нож или пистолет, пипаш по-строго. И когато реакцията вече се е превърнала във втора природа, не спираш да помислиш за последствията. Зия беше убедена, че който е поискал да я понареже с остър нож, сам се е отказал от правото да диша, освен ако е добронамерен хирург, но случаят не беше точно такъв.

Порови в дрехите си и измъкна комуникатора. Набра номера.

— Системи „Омега“.

Ама че чувство за хумор имат някои хора…

— Имам колет за вас.

Каза адреса на хотела и номера на стаята.

— Благодаря ви, че се обърнахте към „Омега“ — отвърна биопатът. — Желаем ви приятен ден.

Е, дотук със задачата. Поне нямаше да се тревожи ще свърши ли навреме за следващото отбиване в медицинския комплекс. Време беше да се прибира.

 

 

Подземието беше добре осветено, а самото стрелбище представляваше редица преградени места за стрелци с плотове за оръжията и мишените. Пътеките бяха дълги към двадесет и пет метра и завършваха със скосен куршумоуловител от дебел слой мек метал.

Силк застана на своето място, остави пистолета и кутията със стрелички на плота и нагласи акустичните гасители в ушите си. На преградата бяха подпрени десетина пластмасови мишени, оформени като силует на човешка глава и торс. Закачи една на макарата и натисна бутона. Електромоторчето завлече мишената в края на пътеката, където тя спря под засенчените откъм стрелците лампи. В момента още трима или четирима се упражняваха наблизо.

Силк отново огледа оръжието си, за да е сигурен, че знае какво да прави с него. Зареди пълнител с учебни стрелички, които въпреки названието си повече приличаха на заострени цилиндри, дебели колкото края на кутрето му. Били осеммилиметрови, каза му продавачката.

Хвана удобно дръжката с дясната си ръка, подпря китката си с лявата и се прицели. Нагласи червената точица в средата на мишената. Бутна механичния предпазител надолу и натисна спусъка.

Металният звън едва се чу през гасителите. Откатът почти не се усещаше. Спусъкът обаче се оказа прекалено твърд, изискваше по-силен натиск от арбалета на Силк и пушката, с която повали елена. Вдигна предпазителя, извади монета от джоба си и завъртя регулатора до натиск от килограм и половина. Достатъчно за лесна стрелба, без да допуска злощастни случайности.

Отново вдигна оръжието и започна да стреля.

Не бързаше. Когато изпразни пълнителя, над предпазителя замига жълт светодиод.

Силк натисна бутона за връщане на мишената.

През две-три прегради от него някой гърмеше с нещо много мощно, грохотът напомняше за оръдие дори през гасителите.

Огледа малките дупки. Можеше да покрие и шестте с долепените си длани.

— Не е зле — обади се вече познат женски глас зад него. — Но трябва повече да мислите за напеченото положение, в което можете да попаднете на улицата.

Тя натисна бутона и спря мишената на десетина метра. Преди той да се досети за намерението й, ръката й се стрелна зад гърба, измъкна пистолета, насочи го напред и показалецът й натисна спусъка три пъти. Колкото и приглушен да беше звукът, силата на експлозиите накара Силк да трепне.

Обърна се да погледне мишената. Дупките този път бяха по-големи и идеално кръгли. Две в средата на гърдите, третата — в челото.

— Мозамбикска застраховка — ухили му се жената. — Два в сърцето, един в главата. Стопроцентов резултат.

— За да сте сигурна, че няма да стане повече, а?

— Не. За да се опазя, в случай че носи лична броня. Под обикновени дрехи не се забелязват нито елек от синтопаяжина, нито титанова ризница. И двата вида спират повечето куршуми. Ако не се е подсигурил с нищо, двата куршума в гърдите му стигат. Иначе ще го разтресат достатъчно, за да остане време за третия в главата. Запомнете — почти винаги ще се надстрелвате с противника само от десетина метра и всичко ще свърши за две-три секунди. Не си купихте спортен пистолет. Упражнявайте се с него така, както ще го използвате наистина. Специфика, нали разбирате?

Силк закима.

— Още веднъж благодаря.

— Няма за какво. Искате ли да си поговорим за това на вечеря някъде?

Зия не беше в града, с какво да си запълни вечерта? Вторачен в пистолета, Силк изведнъж се почувства самотен. Пък и беше само покана за вечеря.

— Разбира се, защо не.