Том Кланси, Стив Пиечник
Огледален образ (74)

72.

Вторник, 11:57 часа през нощта, Хабаровск

Москитото се появи отгоре внезапно като градоносен облак — черен, могъщ и тих. Скуайърс проследи с очи хеликоптера, когато премина над локомотива и въглищния тендер, после спря, завъртя се на 180 градуса и започна да се приближава леко към тях.

Стълбата падна бързо и Сондра слезе на няколко стъпки по нея. Хванала здраво една от стъпенките, тя се наведе с протегната ръка, готова да помогне.

— Хайде! — извика тя.

— Нюмайър! — изкрещя Скуайърс, надвиквайки шума на машината.

— Да?

— Пусни руснака и подай Грей. След него тръгвай и ти!

Нюмайър се подчини без колебание. Както всеки друг екип от специалните войски, и хората от „Защитник“ бяха обучени да се подчиняват веднага и безпрекословно на заповедите по време на кризисна ситуация, независимо дали те противоречаха на инстинкта, или чувствата им. После, когато щеше да премисля отново и отново тази ситуация, Нюмайър щеше да си спомня всеки миг от процеса, независимо дали лежи в леглото си, работи или разговаря с психоложката Лиз Гордън. Сега обаче той направи това, което му заповяда подполковник Скуайърс.

Като пусна руснака, Нюмайър подложи рамото си под Грей. Хеликоптерът застана точно над главата му и пилотът го спусна още малко надолу, за да изравни последната стъпенка на стълбата с коленете на Нюмайър.

Редникът постави стъпалото си върху втората стъпенка и започна да се издига. Щом достигна до обсега на ръката й, Сондра и редник Пъпшоу хванаха и вмъкнаха Грей в машината. Докато помагаше на Пъпшоу да вмъкне сержанта и протягаше ръка към Нюмайър, Сондра не отделяше очи от подполковник Скуайърс.

— Тридесет секунди! — извика им вторият пилот Йовино.

— Сър! — извика тя, когато видя, че той се опитва да поеме Никита върху гърба си. — Остава половин минута!

— Двадесет и пет! — извика Йовино.

Скуайърс пусна косата на руснака, метна го върху рамото си и яхна перваза на прозорчето. Докато се опитваше да измъкне другия си крак, Никита започна да го бута отзад, като се мъчеше да се върне към кабината.

— Двадесет!

— Дяволите да те вземат! — изръмжа Скуайърс и сграбчи дрехата на Никита, който се наведе назад към кабината.

Никита успя да докопа ръчката на управлението и се задържа здраво за нея.

— Петнадесет!

Лицето и гласът на Сондра вече показваха напрежението й:

— Подполковник, петнадесет секунди!

Все още застанал на прозорчето, Скуайърс направи знак на хеликоптера да застане откъм неговата страна.

Москитото се насочи на изток и пилотът свали стълбата леко надолу, за да я изравни със Скуайърс. Той му направи знак да се спусне още малко.

— Десет секунди!

Като пусна дрехата на Никита, подполковникът се хвана за покрива на влака с лявата си ръка, а с дясната извади пистолета си, насочи го към ръката на лейтенанта и стреля. Руснакът изстена, изпусна ръчката и падна в кабината.

Скуайърс скочи подире му.

— Не! — изкрещя Сондра и слезе надолу по стълбата.

Нюмайър се заспуска подире й.

— Пет секунди! — извика Йовино.

— Чакай! — закрещя нагоре Сондра.

Стълбата висеше точно до прозореца на кабината. Като пъшкаше и ругаеше, Скуайърс избута припадналия Никита през прозореца. Сондра и Нюмайър го хванаха за дрехата и го задърпаха нагоре.

Пилотът изчака, докато Пъпшоу посегна навън и помогна на Нюмайър да вдигне руснака по стълбата. Подполковникът залитна към прозореца. В мига, в който ръката й се освободи, Сондра посегна към него. Ръката му се подаде навън…

Първият вагон експлодира, последван след миг от втория. Взривовете накараха локомотива да подскочи рязко, като задната му част подскочи повече от носа, а въглищният тендер се откачи и се преобърна, разпръсквайки въглищата по снега. Когато се върна на земята, локомотивът беше леко извън релсите.

— Подполковник! — изкрещя Сондра, когато видя Скуайърс да пада назад в кабината, а пилотът на хеликоптера го вдигна нагоре и напред, за да го отдалечи от взривната вълна. — Капитане, не тръгвайте още!

Пилотът се насочи на север и изви, за да предпази машината от шрапнелите.

— Влизай! — извика Нюмайър към Сондра с пресекващ глас.

Очите на Сондра отразяваха яростните червени пламъци, докато наблюдаваше как локомотивът се плъзга по релсите и се отдалечава от мястото на взрива, а под колелата му летят искри и пушек.

— Той е още там! — каза тя през стиснатите си зъби. — Трябва да се върнем!

И тогава под локомотива и безпомощната му кабина за управление избухна взрив. Експлозията беше някак сюрреалистична и като че ли премина на бавен кадър пред очите им. Едва когато котелът избухна, всичко се забърза. Взривът разпръсна локомотива на части и ги запрати нагоре, надолу и встрани. Тъмни парчета метал, летящи сред червени пламъци и черен дим. А после всичко това заедно с релсите и железния парапет на моста се срути в пропастта.

Пламъците обхванаха и подпорите, докато москитото се забиваше като нож нагоре в ледените небеса.

— Не… — продължаваше да повтаря Сондра, когато нечии силни ръце се протегнаха надолу и я сграбчиха за раменете.

— Трябва да приберем стълбата! — извика Йовино.

Нюмайър погледна към Сондра.

— Качвай се! — извика й той под воя на вятъра. — Моля те!

Сондра се вмъкна в хеликоптера с помощта на Нюмайър и Пъпшоу. Щом тя влезе, Хонда издигна стълбата, вратата се плъзна и се затвори.

С лице, изразяващо желание да убива, Пъпшоу използва пакета си за първа помощ, за да помогне на Грей, а после се надвеси над руснака. С изключение на стоновете на Никита тишината в москитото беше абсолютна и ужасна…

— Той беше точно до мен — най-после проговори Сондра. — Само още няколко секунди. Само толкова ми трябваха…

— Пилотът ти ги даде — отговори Нюмайър. — Виновна беше експлозията.

— Не. Аз го изпуснах — обвини се Сондра.

— Не е вярно — продължи да я успокоява Нюмайър. — Нищо не можеше да направиш.

Тя се извърна.

— Можех да направя онова, което ми подсказваше инстинкта. Да застрелям това копеле, което той се опитваше да спаси! Попълнихме значи товара си — каза тя горчиво и извърна блесналите си очи към руснака. — Но ако зависеше от мен, бихме могли и да олекнем още. — После като че ли засрамена от жестокостта си, продължи: — О, боже! Защо? — и се обърна настрани.

До нея Нюмайър изплака, прикрил устата си с ръкав, докато Пъпшоу превързваше ръката и крака на Никита толкова нежно и внимателно, колкото му позволяваше това горчиво изпитание на милосърдието му.