Том Кланси, Стив Пиечник
Огледален образ (44)

42.

Вторник, 9:13 часа сутринта, Сеул

Прозорците на хангара в базата, намираща се извън Сеул, бяха бронирани и боядисани в черно. Вратите бяха заключени и пред всяка от тях стоеше въоръжен пазач. С изключение на членовете на група М на военновъздушните сили на никого не се разрешаваше да се приближи до сградата.

Машината „Москито“ се намираше под командването на генерал Доналд Робъртсън — шестдесет и четири годишен здравеняк, който бе открил скоковете с ластик, когато беше на шестдесет години, и всяка сутрин преди закуска правеше по един.

Вътре, групата от двадесет войници бе тренирала този процес десетки пъти с прототипи от дърво и пластмаса. Сега, когато извънредната ситуация и товарът бяха реални, те се движеха с още по-голяма скорост и точност, подтиквани от необходимостта и пренасяйки изненадващо тихо и внимателно леките матовочерни компоненти. Бяха се упражнявали в товаренето им в различни въздухоплавателни съдове: от хеликоптер „Сикорски S-64“ за мисии на разстояние под 400 километра до транспортни самолети, като се започне от „Старлифтър“ и се стигне до стария „Шорт Белфаст“ на военновъздушното разузнаване за полети от над 7000 километра. За 1200-километровия полет до Хокайдо генерал Милтън А. Уордън бе одобрил използването на „Локхийд С-130Е“. Той имаше най-големия товарен отсек от всички самолети, намиращи се в момента в Южна Корея, а и достъпът отзад към главното товарно помещение с хидравлично движещата се рампа правеше процеса на влизане и излизане относително лесен. Както бе казал Майк Роджърс на Уордън, когато херкулесът кацнеше в Япония, скоростта щеше да бъде отчайващо важна.

Докато група М товареше, пилотът, вторият пилот и навигаторът преглеждаха отново плана на полета, проверяваха четирите турбовитлови двигателя „Алисън Т-56-А-1 А“ и изискваха разрешения за маршрута от кулата на секретната американска военновъздушна база, намираща се по средата на пътя между Отару на брега на острова и столицата на префектура Хокайдо — Сапоро. Базата бе създадена отдавна в началото на студената война като предна позиция за мисии в Източна Русия и там квартируваха обикновено между десет и петнадесет американски шпионски самолета, докато в началото на 80-те години появата на сателитите не им отреди относително странична роля. Сега войските, базирани там, се наричаха на шега „наблюдатели на миграцията на птичите ята“ и единствената им работа бе да подслушват с радар полетите на руските самолети.

Но сега, когато към тях пътуваха двата тежки транспортни самолета и беше необходима абсолютно прецизна информация за времето и географските особености, наблюдателите на птичите ята се бяха върнали отново в старата игра. И докато херкулесът бе издърпван от хангара си в Сеул, войските в Хокайдо се подготвяха да помогнат в точното определяне на целта, в излитането и насочването на машината, която щеше да накара руснаците да се чудят и маят какво всъщност ги е чукнало.