Том Кланси, Стив Пиечник
Огледален образ (43)

41.

Понеделник, 7:10 часа вечерта, Вашингтон

— Получих го!

Худ дремеше върху канапето си, щастлив, че е предал някои от рутинните си задължение на Кърт Хардауей и нощната смяна, когато Лоуъл Кофи влетя през отворената врата на кабинета му, целият цъфнал.

— Подписано, подпечатано и, та-та — изпратено!

Худ седна и се усмихна:

— КРК са одобрили?

— Одобриха, макар че заслугата не е моя. Самите руснаци ни помогнаха, като изпратиха сто хиляди войници в Украйна.

— Ясно. Каза ли на Майк?

— Току-що. Сега ще дойде и той.

Худ разгледа документа с подписа на сенатор Фокс в горния десен ъгъл, където всеки чиновник би погледнал веднага. Радваше се да го види там. Докато лежеше, той самият вече беше решил окончателно да подкрепи Майк Роджърс за мисията на „Защитник“. Беше преценил, че шансовете са на тяхна страна, но подкрепата и от страна на държавния орган идваше тъкмо навреме.

Когато Лоуъл излезе, за да информира Марта Макол, Худ седна пак на канапето и изпрати по електронната поща документа на Хардауей, а после разтри очите си и си напомни защо наистина искаше да ръководи оперативния център.

Худ и всички останали, включително президента, с когото често не беше съгласен, правеха всичко само и единствено защото за тях не беше достатъчно само уважението към знамето и герба. Те чувстваха необходимост да им отдадат живота и душата си. На бюрото му стоеше метална пластинка с писана някога от Томас Джеферсън мисъл, която му бе подарил Роджърс. Думите бяха: „За да бъде винаги свежо, дървото на свободата от време на време трябва да бъде поливано с кръвта на патриоти и тирани“. Още от времето, когато учеше в колежа, той бе желал да бъде част от тази процедура.

„От тази свещена процедура“ — поправи се сам.

После дойдоха Боб Хърбърт и Роджърс и след като разтърсиха ръцете си, тримата мъже се прегърнаха.

— Благодаря, Пол — каза Роджърс. — Чарли може да го направи.

Худ не каза нищо, но знаеше, че и двамата мислят за същото: сега, когато получиха онова, което бяха искали, те се молеха да са постъпили наистина правилно.

Худ се стовари на стола зад бюрото си:

— Значи сега имат разрешение да навлязат — каза той. — А как ще ги измъкнем оттам?

— Както КРК разреши, така и моите приятели от Пентагона ни дадоха едно „Москито“.

— Това пък какво е?

— Строго секретна летателна машина, разновидност на „Стелт“. Пентагонът още не е приключил с тестовете му, но го изпратиха в Сеул, защото мислеха, че може да ни бъде полезен за работата по време на кризата в района. Но това е и единственият начин, по който можем да влезем и да излезем от Русия, без да бъдем видени, чути или подушени. Така че нямаме друг избор.

— Чарли познава ли го? — попита Худ.

— Той е като дете, когато получи нова играчка — засмя се Роджърс. — Дай му някоя голяма и съвсем нова машинария, и той вече е щастлив.

— И как се разполага това във времето?

— Около десет часа сутринта местно време москитото може да бъде на територията на Япония. Пренасянето му в Ил-76Т трябва да отнеме още четиридесет и пет минути. После ще чакат там, докато им дадем зелена светлина да тръгнат.

Худ попита тихо:

— Ами ако москитото падне?

Роджърс въздъхна дълбоко:

— Ще се наложи да бъде разрушено колкото е възможно по-цялостно. За целта в него има специален бутон за пълно саморазрушение. Ако екипажът му не успее да го взриви поради някаква причина, „Защитник“ ще трябва да го направи. Москитото не бива да попада в ръцете на руснаците.

— А ако москитото не успее да ги измъкне, каква е допълнителната осигуровка?

— „Защитник“ ще разполага само с шест часа тъмнина, през които ще трябва да бъдат изминати осемнадесет километра до самолета Ил-76Т — каза Роджърс. — Теренът е тежък, но не непреодолим. Дори и в най-лошо време, ако температурите паднат с още пет градуса, те имат топли дрехи и очила за нощно виждане. Ще успеят.

— А какво ще бъде поведението на Ил-76Т? Ще може ли да излети? — попита Худ.

— Той е северна птица — намеси се Хърбърт. — Нищо по него няма да замръзне, освен ако температурата не падне с още над десет градуса. Но такова нещо не се очаква.

— И все пак? — настоя Худ.

— Ако температурата започне да пада — обясни Хърбърт, — ние ще го вдигнем, ще уведомим „Защитник“ и те ще трябва да се скрият, докато успеем да ги измъкнем. Те са обучени на това и ще се справят. Според географските изследвания на Катцен там, на запад от планинската верига на Сикоталин, е пълно с малки хълмове и долчинки, а хълмовете изобилстват от пещери, които могат да им послужат за скривалище и подслон.

— Значи и при такова развитие на нещата имаме решение — замисли се Худ. — А какви са възможностите ни, ако руснаците идентифицират Ил-76Т и разберат, че не е техен?

— Това не е много вероятно — каза Роджърс. — Ние успяхме да смъкнем идентификатор от един от руските Ил-76Т, който беше свален в Афганистан. Ако не са променили технологията за идентифициране през последните години, няма да ни открият. Тя не е като на нашите транспортни самолети, които изпращат милиметрови микровълнови сигнали към другите самолети и наблюдаващите станции.

— Ами връзката ни със самолета?

— Единственият контакт с него беше кодиран. Руснаците са свикнали ние да извършваме фалшиви комуникационни връзки, за да разкриваме техните наблюдателни постове, така че обикновено не обръщат внимание на чуждите повиквания на вълните на собствените им самолети. През следващите няколко часа ще се свържем с няколко техни самолета, за да бъдем сигурни, че те ще се заблудят в намеренията ни. Ще си помислят, че пак сме се активизирали, за да разберем нещо повече за придвижването на онези войски. Междувременно нашият Ил ще поддържа радиомълчание като повечето от руските транспортни самолети. Ако военновъздушната им отбрана пък се усъмни нещо, ние ще поговорим с тях. Легендата, която сме дали на пилота, е, че кара резервни части от Берлин и пластмасови бидони за гориво от Хелзинки. Точно сега в Русия има липса на пластмаси. Ако поради някаква причина руснаците са забелязали самолета ни по-рано, това ще обясни защо е бил в Германия и Финландия.

— Това ми харесва — каза Худ. — Даже много. Пък и доколкото разбирам, те пътуват по дългия път — заобикалят Русия, за да не попадат във въздушното й пространство, нали?

Роджърс кимна.

— Там и без това небето е с доста натоварен трафик. Даже и да се наложи на Ил-76Т да говори с руснаците, те ще повярват на версията, защото товарът му не е чак толкова важен като войници например или храна, или оръжия.

— Ами ако поради някаква причина не повярват на прикритието ни? — настоя Худ. — Какво ВПП ще използваме?

— Ако ни се наложи да извършим Внезапно Прекратяване на Проекта над руска територия, радиото на самолета ни ще замлъкне напълно и той ще избяга — каза Хърбърт. — Освен това имаме и няколко трика, които можем да използваме при бягството. Те няма да ни свалят, ако не са абсолютно сигурни, че не сме един от техните самолети. А в това не могат да бъдат уверени по никакъв начин.

— Звучи добре. Кажете на хората от отдела по стратегия и тактика и на останалите от екипа, че са свършили невероятно добра работа.

— Благодаря, ще им кажа. — Роджърс взе картонения глобус от бюрото и го завъртя с ръка. — Пол, има още нещо, което трябва да знаеш. Има и друга причина, заради която Пентагонът пожела да направим представлението с тяхното москито.

Худ погледна изненадано към Роджърс:

— Представление ли?

Роджърс кимна:

— Две от четирите моторизирани бойни дивизии в Туркестан са изтеглени и изпратени в Украйна. Косигин е изтеглил една танкова дивизия от девета армия на Забайкалския военен окръг и една военновъздушна бригада от Далекоизточния военен окръг. Ако започнат да се бият с Полша и изтеглят още сили от границата си с Китай, има твърде голяма вероятност Пекин да реши да създаде неприятности. Китайците наскоро издигнаха за главнокомандващ на единадесета група армии в Ланчджоу генерал Ву Де. Ако си чел доклада на Лиз, трябва да знаеш, че този тип е откачен.

— Четох го. Бил е астронавт от провалената им космическа програма.

— Точно. Значи: проиграни са военни симулации по тази линия, за да не останем напълно изненадани. Всъщност президентът накара Пентагона да ни ги изпрати. Ако китайците вдигнат под тревога петте си гранични дивизии, за да заплашат Русия с втори фронт, руснаците няма да се дадат. Никога не са го правили и няма да го направят. Ще започнат престрелки и ще последва война, освен ако някой хладен ум, в случая президентът Жанин, не вземе надмощие. В тази ситуация нашата позиция ще бъде да подкрепим пацифистите, но за тази цел ще трябва да се обвържем с Жанин и може би даже да го подкрепим във военно отношение…

— И да нарушим съглашението си с „Грозни“ — прекъсна го Худ. — Ужасяваща ситуация. Ще помогнем да държат Пекин и Москва настрани един от друг, а заради нашите усилия ще бъдем възнаградени с вълна от терористични нападения.

— Такава е реалната възможност — каза Роджърс. — И затова нашата въздушна „тайна атака“ става наистина важна. Колкото по-дълго се занимаваме с тази работа без „Грозни“ да открие това, толкова по-добре за нас.

Телефонът бипна. Худ погледна цифрите, изписани на екранчето му. Беше Стивън Винс от НРС. Худ вдигна слушалката.

— Какво става, Стивън?

— Пол? Мислех, че си в отпуска.

— Върнах се. Каква ти е разузнавателната организация, щом не си успял да разбереш?

— Такава една интересна — отвърна Винс. — Боб искаше да наблюдаваме онзи влак по Транссибирската. Има промяна.

— Каква?

— Не е добра. Погледни на монитора си. Ще ти изпратя картина.