Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (86)

85.

Първо дойде обаждането от баща му по радиостанцията. Открил замаскирания самолет, пренебрегнал обещанието си към Уолт, влязъл в хижата без подкрепление и намерил следи от борба, купчина мокри дрехи и никакви хора. Радиостанцията била счупена и при огледа установил, че една от стаите и един килер са били залостени отвън.

— Като се има предвид, че открихме само два комплекта отпечатъци до лифта — каза Джери, — би трябвало да са се разделили. Предполагам, че са тръгнали покрай реката, но ще огледам и гората наоколо.

— Трябваше да чакаш подкрепление, татко.

Ето, каза го.

— Можеше, трябваше, не трябваше… той е мой внук.

Джери приключи разговора.

Няколко минути по-късно телефонът на Уолт прекъсна внимателното му взиране в килима от борови иглички.

Това бе второто обаждане от управлението за последните петнайсет минути и съдържаше резюме на разговора между Съмнър и Кантел. Единствената полза от този разговор бе фактът, че вече разполагаха с координатите на похитителя, който се намираше на около километър западно от Уолт и се движеше в същата посока като него: юг-югоизток. Самър несъмнено бе част от споразумението за откупа, а Кантел твърдо държеше на исканията си.

Шерифът отбеляза върху картата местоположението на Кантел — тъй като не умееше да борави много добре с портативното GPS устройство в раницата си — и установи, че има реални шансове за успех в трудната задача да настигне похитителите. Отказът на Кантел да преговаря с бащата на момичето, който се явяваше негов първоначален партньор в кражбата на самолета, ясно показваше едно: той изобщо не възнамеряваше да води преговори.

Местоположението им на картата потвърждаваше предположението на Уолт, че крайната им цел е ранчо „Морган Крийк“. До всички имения в района на Мидъл Форк имаше възможност за достъп със самолет, а тъй като повечето от тях бяха обитаеми през летния сезон, съществуваше голяма вероятност в имота да има самолет.

Флеминг подозираше, че похитителите планираха разузнавателна акция около ранчо „Морган Крийк“ с надеждата да се измъкнат със самолет.

Не можеше да изключи вероятността, че те могат да пресекат реката със следващата въжена линия, което щеше да му предостави идеална възможност да им устрои засада. Но в такъв случай защо повечето от тях не бяха използвали лифта, с който се бе придвижил Кевин?

Това противоречие го объркваше. Може би Кантел бе разделил екипа си и заложниците, за да избегне или поне затрудни залавянето им? Две различни групи, всяка с по един заложник, и два различни маршрута.

Такава ли бе ситуацията? Или просто бяха натирили Кевин в гората, за да намери смъртта си?

Нямаше друг избор, освен да продължи по следите им. Спасяването на племенника му бе най-важната му задача. Дъщерята на Съмнър щеше да почака.

Уолт се свърза с Брандън по радиостанцията и го попита за местонахождението му.

— Преди около километър си се отклонил от пътеката, нали така? — добави, докато разглеждаше картата.

— Точно така.

— Върни се обратно на същата пътека. Тръгни по нея в източна посока, към ранчо „Морган Крийк“. Прекоси реката по някакъв начин. Извади от строя всички възможни превозни средства — от четириколесен мотоциклет до самолет — и напусни ранчото. Ако има коне, вземи ги със себе си.

— Разбрано.

— Ако разполагаш с време, преоблечи се в цивилни дрехи, после яхвай коня и тръгвай в посока север-североизток. Може би има някоя пътека, която да хванеш. Целта е да стигнеш до ранчо „Мичъм“.

— Разбрано.

— Ако случайно се натъкнеш на тях, прави се на ударен и гледай да ги забавиш. Кевин ще те разпознае, така че му дай някакъв знак, ако е възможно. Искам да ми спечелиш време, за да ги изненадам в гръб, но не се престаравай.

— Ясно.

— Ако се наложи да ги нападнем — а най-вероятно ще се наложи — трябва да сме безмилостни. Стъпиш ли на пътеката, трябва да изключиш радиостанцията и да я скриеш някъде, така че това ще е последният контакт помежду ни. Ако имаме късмет, ще се срещнем някъде по пътеката. Ако ли не, ще се чуем отново по радиото след два часа.

Уолт излезе от гората и се озова срещу още една стара въжена линия. Следите водеха до ръба на каньона, а паянтовата седалка от отсрещната страна беше празна.

Той погледна към буйната вода петнайсетина метра по-надолу, улови въжето и задърпа седалката към себе си.