Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (45)

44.

Дейв Маккормик стисна здраво пластмасовите ръкохватки на делтаплана и за пореден път се наслади на удивителното усещане, че парчето плат над главата му се подчинява на волята му. Пред погледа му се простираше поразително красива гледка — оранжево-червен водопад от светлина обливаше назъбения хоризонт. Без да поглежда висотомера на китката си, съдейки единствено по накъсаното си дишане и ледените иглички във въздуха, Дейв разбра, че е надхвърлил три хиляди метра височина. Не искаше да се изкачва по-нагоре, защото на земята бе по-тъмно, отколкото във въздуха, а това щеше да затрудни кацането.

Избута малко въздух от платното и започна да се спуска в спираловидна траектория надолу. От север се появи тъмно V-образно очертание, което се движеше право към него. Ято от няколкостотин гъски.

Той се спусна още по-ниско с надеждата да се присъедини към ятото и се гмурна в сумрака с шеметна скорост. Озова се на няколко метра от гъската водач и наруши симетрията им с появата си. Ятото светкавично възстанови подредбата си и Дейв Маккормик внезапно се оказа на около стотина метра зад тях.

Ярък проблясък привлече погледа му.

Самолет. Приближаваше се ужасно бързо и летеше безумно ниско.

Дейв виждаше онова, което пилотът все още не знаеше: на самолета му предстоеше неминуем сблъсък с гъските.

А най-вероятно и с него.

Той трескаво задърпа делтаплана, опитвайки се да го спусне надолу, за да избегне удара. Самолетът се вряза в гъските като стрела; V-образното очертание се разпръсна във въздуха, а от крилете на машината лумнаха оранжеви пламъци.

От левия двигател се разнесе пушек.

Дейв Маккормик посегна към двупосочната радиостанция, закопчана отпред на якето му, и точно тогава въздушната струя го преобърна и го запокити далеч от самолета като семенце. Сега на всяка цена трябваше да овладее падането.