Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (38)

37.

След като постави експлозива в количката за голф, Роджър Макгинес се срещна с Мат Салво, който — след първия неуспешен опит — бе успял да открадне товарния камион.

Макгинес включи на скорост и двамата потеглиха, оставяйки зад гърба си базата „Колд Спрингс“ на „Сън Вали Кампъни“ — огромен склад за строителни материали и техника.

— Всичко наред ли е? — попита Салво.

— Подминах поне десет патрулни коли, движещи се в северна посока — отвърна Роджър.

Зад тях се разнесе вой на сирена.

— Горе главите! — рече Макгинес и впери поглед в страничното огледало на камиона.

Мат удари с юмрук по таблото.

— Мамка му!

— Успокой се. Ще се справим — каза шофьорът.

Наближаваха светофара на разклонението за „Грийнхорн“ и „Ийст“. На около триста метра след него се намираше онзи участък от магистралата, който минаваше по бетонен мост.

Салво протегна ръка и хвана дебелия черен електрически кабел, който лежеше между седалките и излизаше през задното прозорче на кабината, за да стигне до дървените трупи, закопчани с вериги към каросерията. В края, който държеше в ръка, имаше черен превключвател.

Полицейската кола се движеше на около метър от червените предупредителни флагчета, забодени по краищата на по-дългите трупи.

— Не бързай — предупреди го Роджър.

— Гадината е точно по петите ни!

— И какво ще направи? Ще ни избута от пътя? Не взривявай експлозивите, Мат. Изчакай.

Палецът на Салво застина над бутона.

Камионът подмина светофара и набра скорост в посока към моста.

— Подбирането на точния момент за действие стои в основата на всичко — каза Макгинес. — Аз поставих онази бомба. Знам какво трябва да направим, за да успее планът ни. Не е нужно да се побъркваш заради някаква си патрулка.

Полицейската кола навлезе в платното за насрещно движение и се изравни с камиона. Идващите отсреща автомобили старателно го заобикаляха.

Оставаха стотина метра.

Палецът на Мат стоеше в готовност над бутона.

— Сложил си предпазния колан, нали? — попита Роджър.

— Да.

— Добре. Дръж се!

Макгинес рязко изви волана наляво, бързо го върна обратно и натисна спирачката. Гумите изсвириха и започнаха да пушат, а кабината и ремаркето се понесоха на една страна като в забавен кадър; първо в унисон, после ремаркето се изви грациозно и застана под остър ъгъл. Маневрата привлече вниманието на полицая — в един момент се движеше до камиона, а в следващия едва не се оказа премазан под гумите му. Той направи рязък завой и се качи на велосипедната алея.

Роджър бе успял да завърти камиона напречно на магистралата, точно между перилата от двете страни на моста. Красота!

— Сега!

Салво натисна бутона.

Последва серия от малки експлозии и във въздуха се издигна огромен облак сив пушек. Гигантските дървени трупи се изсипаха с трясък от ремаркето.

Получи се точно както го искаше Кантел — ужасяваща грамада от дървени трупи, които се търкаляха и подскачаха във всички посоки. Камионът издаде оглушително металическо скърцане и най-после спря. Макгинес бе успял да го заклещи в края на моста като коркова тапа в бутилка.

— Чудесно! — отбеляза Мат и грабна моторния трион, който лежеше в краката му.

— Ще се видим на уреченото място — каза Роджър и слезе от кабината.

Стиснал триона в ръка, Салво си запроправя път през разпилените трупи, като не изпускаше от поглед полицейската кола, покатерена върху мантинелата до колоездачната алея.

Дръпна кордата и трионът изръмжа. Острието захапа близкия електрически стълб.

Мат извърна глава настрана, за да избегне хвърчащите трески и стърготини, и тогава забеляза опашките от автомобили. И в двете посоки движението бе спряло; някои от последните коли се опитваха да обърнат и да напуснат магистралата, което създаваше още по-голям хаос.

Той направи втори разрез с триона. Парче дърво се откърши от стълба и излетя встрани. Мат продължи да реже.

Един от шофьорите слезе от пикапа си и започна да му крещи. После хукна към смачканата полицейска кола.

От север се чуваха сирени. Салво погледна на юг. Оттам полиция не се задаваше, точно според предвижданията на Кантел.

Той натисна триона с цялата си тежест. Стълбът се пропука. После поддаде и падна на земята.

Жиците над главата му започнаха да хвърлят искри. Бе пропуснал някак факта, че заедно със стълба ще повали на земята и няколко хиляди волта електричество. Захвърли триона и хукна през моста в южна посока. Свиреха клаксони. В ушите на Салво те звучаха като аплодисменти за добре свършена работа.

Прекоси магистралата, скочи по насипа, но загуби равновесие и се затъркаля надолу. Изправи се и отново се затича.

Някакъв смелчага бе зарязал колата си и търчеше след него.

— Ей, задник такъв, спри веднага! — извика мъжът.

Мат извади ножа си, шмугна се в близката трепетликова горичка и ненадейно се озова до барака за инструменти в някакъв двор. Скри се до стената от другата й страна и отправи безмълвна молба към преследвача си да се откаже.

Но миг по-късно смелчагата изскочи от горичката и Салво — израсъл в Спаркс, Невада, в квартал, където ръкопашният бой бе не просто ежедневие, а средство за оцеляване — прецени момента за атака със съвършена точност. Появи се изневиделица иззад ъгъла на бараката и стовари дръжката на ножа си право в челото на натрапника.

Мъжът тупна на земята като камък.

— Добър опит — измърмори Мат.

Огледа се наоколо, за да се ориентира, и се запита колко ли дълго щяха да го чакат Лорейн и Макгинес.