Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (27)

26.

— Шерифе, нося сутиен — каза Джанет Финч, — така че присъствието ти изобщо не ме притеснява. Моля те, остани, за да имаме време да го обсъдим.

Тя се обърна с гръб към Уолт и съблече тениската си. Помощник-шериф Уилма Карл закачи миниатюрен Bluetooth микрофон от вътрешната страна на чашката на сутиена й, прокара кабела покрай дясната презрамка през ключицата и го свърза с предавател, не по-голям от кредитна карта, залепен с тиксо върху кожата на гърба й точно под закопчалката на сутиена.

На масата лежеше мобилен телефон, който щеше да замести личния апарат на Джанет. Включен или не, телефонът Motorola CABO щеше да изпраща всичко, което микрофонът уловеше посредством безжичната Bluetooth система с обхват от почти двеста метра. Дори ако вземеха телефона от Финч и го оставеха изключен в помещение в другия край на къщата, момчетата на Флеминг пак щяха да чуват разговора й с Реми от Мобилния команден център.

По нейно настояване Уолт остана в стаята. Отдавна не беше виждал гол женски гръб, а Джанет Финч имаше стегнато тяло с гладка кожа. Завладя го смесица от усещания: чисто физическото припомняне, че е индивид от мъжки пол; емоционалната болка на измамения съпруг; както и вътрешната увереност в собствените му морални принципи, които поставяха професионализма над всичко останало. Но въпреки това се почувства леко замаян.

— Каква може да е причината за внезапното съгласие на Реми да се срещне с мен? — попита Джанет.

— Брани инвестицията си, предполагам. Едва ли иска да повториш вчерашното си нахълтване на дегустацията. Решил е да се презастрахова.

— Но не иска да ме нарани, така ли смяташ?

— Не, няма такава опасност според мен — отвърна Уолт. — Той е гост в тази къща. А ако се опита да те нарани, ние така или иначе ще чуваме какво се случва, тъй че не се тревожи.

— Лесно ти е да го кажеш.

— Не забравяй, че ти ме потърси по собствено желание.

— Защото той ми се обади! Добре де, любопитна съм. Искам да го направим — каза тя. — Признавам.

— Страхуваш се. Това е добър признак. Щеше да е по-тревожно, ако не се страхуваше.

С помощта на полицайката Джанет навлече отново тениската си.

Уилма помоли Финч да каже нещо, за да тестват апаратурата, и Джанет изпълни молбата й.

— Всичко е наред, шерифе — каза Карл.

Флеминг й благодари и я отпрати.

— Ако успееш да го накараш да мине в отбрана… — каза Уолт на Финч, връщайки се на темата, която бяха обсъждали малко по-рано.

— Да, ясно. Да му подложа крак, за да се препъне.

— Не, всъщност нямах това предвид. Ти си там по негова покана. Не бива да му залагаш капани, които той не очаква и биха му дошли изневиделица. Но ако му отправиш интелектуално предизвикателство, може би ще успееш да докоснеш някоя струна в душата му. Да пробиеш защитата му.

— Слушам те много внимателно.

— Ние използваме същите похвати при разпит. Идеята е неусетно да отведеш човека там, където се чувства като у дома си, независимо къде е това. Съобразявай се с неговата гледна точка, не със своята. Започни да говориш на неговия език. Дръж се като негов гост. Ако изказът му е ясен, точен и безцеремонен, отговаряй по същия начин. Дърпай бавно юздите му и внимателно го предизвиквай, като непрекъснато се съобразяваш с него. Не бързай да го притискаш в ъгъла, докато не го заведеш до центъра на стаята, образно казано. Това се нарича диференцирано подкрепление. Ако позволиш на човека отсреща да се почувства победител, впоследствие той ще започне да защитава позициите си. Предизвикаш ли го още в началото — ще се затвори в себе си. Уловката е в това, че се налага да потиснеш собственото си его. Изисква усилия, но ти гарантирам, че върши работа.

— И в крайна сметка какво точно трябва да правя? — попита тя.

— В общи линии го остави да говори. Колкото се може повече. Имай предвид, че той може да приложи същите похвати върху теб. Не те съветвам да изтъкваш каквото и да било като факт. Спокойно можеш да задаваш въпроси. Но изтъкването на факти би могло да предизвика нежелана ответна реакция, което в твоя случай може да затвори събеседника ти обратно в черупката му.

— Но аз съм сигурна в това, което твърдя! — запротестира Джанет.

— Точно това трябва да загърбиш: този начин на мислене, това поведение. Не е изключено човекът, който дебнеше наоколо, да е бил изпратен от Реми. Възможно е и да греша, но смятам, че съм прав. Реми вероятно е искал да те изплаши и по този начин да те прогони от долината. Но това не се случи, ето защо той прибягва до резервния си план — сприятеляване с врага и опровергаване на твърденията ти. Дори да не постигне нищо друго, разговорът с теб ще му помогне да се ориентира. Той е наясно, че ще му се наложи да измисли приемливи отговори, ако се появиш на търга със същия гръм и трясък като на вчерашната дегустация. Разиграва те. Ако бутилките се окажат фалшификати…

— Те са фалшификати!

— Тогава той вече е успял да заблуди много хора. А както ти каза, това означава, че е инвестирал доста време и пари в този проект. Поел е огромен риск и може да загуби много, в това число и репутацията си. А ти си Антихристът.

— Агитация ли ми прилагаш?

— Не — отвърна той.

— А ако все пак се опита да ме нападне…

— Няма. Но и да го направи, ние ще сме на две-три минути разстояние от теб. — Уолт взе от масата мобилния телефон и й го подаде. — Записваме всичко. Тръгвай и гледай да изкопчиш максимално количество информация.

* * *

Джанет Финч застана пред входната врата на къщата, която се намираше на Аспен Драйв и бе собственост на семейство Кристенсен. Натисна звънеца със свито сърце. Пое дълбоко дъх в опит да уталожи напрежението си, но не успя.

Отвори й Реми. Супермодерните очила и ниско подстриганата коса, копринените панталони и ленената риза му придаваха вид на истински богаташ.

— Госпожице Финч. — Той отстъпи встрани, за да й направи път.

Джанет прекрачи прага и с възхищение огледа мебелировката, в това число и пианото във всекидневната.

Домакинът кимна към един от диваните, който сякаш я погълна. Реми седна на доста по-твърдо кресло от лявата й страна. Присъствието му я плашеше.

— Бих искал да вярвам, че идвате тук по своя собствена инициатива, госпожице Финч^[1] — какво прекрасно име, между другото: полезна и красива птица е чинката — и изразявате собствените си мисли. Защото се опасявам, че е по-вероятно това ваше така наречено проучване да е опит от страна на трето лице да обезцени и опетни моята историческа находка. Мотивите биха могли да бъдат както евтина задкулисна злоба, така и научна завист.

Говореше й отвисоко, опитвайки се да изтъкне собственото си превъзходство.

Тя устоя на изкушението да се защити.

— Искрено съм ви благодарна за обаждането и отделеното време, господин Реми.

— Наясно сте, предполагам, с огромния труд, който съпътства находка от такава величина? — каза той. — Със строгите изисквания при проучването и анализите, необходими за потвърждаването на автентичността? Припомням ви: тези бутилки бяха открити преди почти единайсет месеца, малко след колекцията „Джеферсън“, и анализите във връзка с тяхната автентичност продължават и до днес. Най-добрите експерти в областта са им правили всякакви огледи и тестове, но въпреки това вие, аспирантка с първа специалност животновъдство, сте убедена, че тези експерти грешат. Това не ви ли се струва малко нахално?

Тя си пое дълбоко въздух.

— Вероятно съм създала у вас погрешно впечатление, господин Реми. Да, имам въпроси към вас, това е вярно. И да, те са от научно естество, във връзка с докторската ми дисертация. Не съм очаквала… не очаквам… да бъда поставяна на едно ниво с експерти от ранга на Шилинг, Партуук и Хамлин. Надявах се, колкото и нахално да ви се струва това, да ви помогна, а не да оспорвам заслугите ви; да ви предпазя от допускането на ужасна — според мен — грешка и по този начин да предпазя от опетняване вашата изключителна репутация… Грешка, която би могла да окаже пагубно влияние не само върху вас, но и върху цялата ни индустрия.

Той я изгледа внимателно, присвивайки подозрително очи зад дебелите стъкла на очилата си. Джанет се почувства уязвима и скръсти ръце пред гърдите си.

— Това означава да допусна, че твърденията ви биха могли да се окажат верни — каза той.

— Така е.

— Обаче подобна вероятност за мен не съществува. Разполагаме с документация, потвърждаваща автентичността на тази находка. По-големият проблем в случая е твърдоглавата ви упоритост да ме убедите, че греша, защото това може да окаже пагубно влияние върху тръжната цена. Ако се опитвате да се сдобиете с известност, госпожице Финч, може би трябва да промените стратегията си. Гарантирам ви, че ако продължавате да сте така настоятелна, ще пострада не моята репутация, а вашата.

Тя отново потисна порива си да влезе в словесна битка с него.

— Ха! Разгадахте ме за нула време. Колко сте умен, господин Реми — саркастично отбеляза Джанет и се надигна от дивана. — Ако щете вярвайте, но не съм дошла тук, за да ви забавлявам. И ако все пак предпочетете да останете далеч от прицела на жълтата преса и решетките на затвора, няма да е зле да проучите въпроса за микрофрактурите, отнасящи се до стъклото с дървесно-пепелна консистенция. Имате номера ми.

Той скочи от стола си с удивителна пъргавост, с изненадваща котешка бързина, и я улови за ръката.

— Оскърбих ви — каза. — Постъпих глупаво.

— Вие сте легенда, сър. Един търговец, записал името си в историята, и то многократно. Сигурно имате много пари. Така че аз просто не виждам смисъл в това… надприказване. Дали да ми вярвате, или не, е ваш избор, но моите интереси са именно в тази област. Ученичка съм на същите тези експерти, които са правили вашите анализи. Единственото ми желание е да завърша проучването, необходимо за докторската ми дисертация.

— Микрофрактури? — попита той.

— Стъклото е свръхохладена течност — обясни тя. — В резултат на това при молекулите няма установена подредба. Те биват улавяни в междинно състояние — между твърдо и течно — и никога няма да достигнат абсолютна твърдост. Заради това произволно разпределение на молекулите, в процеса на шлайфане или гравиране стъклото образува микрофрактури, които пълзят настрани от обработващия инструмент. Съвременното гравиране се извършва с диамантени остриета, които се въртят с феноменална скорост, много по-бързо от инструментите, използвани преди два века. Днешните инструменти образуват микрофрактури, които пълзят навътре в стъклото, а не настрани… Доктор Вайслинг не е бил случайна жертва. Бил е убит, защото проучването му върху микрофрактурите е доказало, че бутилките ви са фалшификати. Или сте били наясно с това от самото начало, или сте го разбрали впоследствие, но е било твърде късно да се откажете. И в двата случая репутацията ви е застрашена.

Реми я гледаше с широко отворени очи, които изглеждаха огромни иззад дебелите стъкла на очилата му.

— Какво… точно… искате?

Тя се поколеба.

— Едва ли ще ми повярвате.

— Пробвайте ме.

— Да докажа, че Джеферсън е инвентаризирал всяка бутилка от избата си и че тези бутилки „Адамс“ никога не са били част от тях. С две думи: истината.

— Права сте, не ви вярвам. За пари ли става въпрос?

— Искам да оттеглите колекцията „Адамс“ от търга — каза тя. — Искам достъп — пълен достъп — до бутилките за допълнителни изследвания. Искам подробно описание на точното място и обстоятелствата, при които сте открили бутилките. Искам да видя с очите си документ, в който се споменава, че тези бутилки са били собственост на Джеферсън, Джон Адамс или Джон Куинси Адамс, защото до този момент не съм срещала никакво доказателство за размяната на подобен подарък между семействата.

— Това ли е всичко? — саркастично възкликна той и прокара длан по наболата си коса. — Исусе! Ти си… просто… изумителна!

— Защо ме попита дали става въпрос за пари?

— Ти как мислиш?

— Мисля, че ми предлагаш подкуп.

— Глупости! Намеквах, че ти искаш подкуп. Има огромна разлика.

— Чух, че някой се е опитал да открадне бутилките — подметна тя и изпита задоволство, че най-после е намерила начин да вмъкне в разговора случая, който шерифът разследваше.

— Ужасна работа. Бил е убит човек.

— Още един човек — прекрасен човек при това — е бил убит в Амстердам. Тези бутилки са изцапани с кръв.

— Ако ме обвиняваш в нещо, просто го кажи направо.

— Добре…

Тя впери безмълвен поглед в него. Накара го да чака в продължение на минута.

— Убийството на доктор Вайслинг те постави в затруднение. Очаквал си да те потърси някой като мен. Ти си умен човек и си знаел, че това ще се случи. Пътуването ти до Сън Вали вече е било подготвено. Ако можеше да оттеглиш бутилките от участие, предполагам, че щеше да го направиш. Само че това щеше да повдигне допълнителни въпроси около трагедията с доктор Вайслинг. Но ако бутилките не успеят да стигнат до търга, след като автентичността им е потвърдена и са добре застраховани…

— Де да бях толкова хитър, колкото ти си мислиш… дотук ме изкара убиец и изпечен мошеник…

— Ако не си ти, тогава кой? Инвеститор? Някой ти даде идеята за бутилките „Адамс“? Или пък те е изнудил да го направиш? Ако действително е така, вече е късно да криеш името му. Освен ако не планираш да убиеш и мен?

— Нямам нищо общо с опита за кражба — възрази той. — Дали бих спечелил от това? Предполагам, че да. Бутилките са добре застраховани, това е вярно. Дали планирам да те убия? Щях ли да те поканя тук, ако съм имал подобно намерение?

— Може да си искал да разбереш колко сериозна заплаха представлявам за теб.

Той поклати глава и присви устни.

— Ти си млада и зелена аспирантка, скъпа моя. Бутилките бяха анализирани и автентичността им е потвърдена. Опасявам се, че мъничко се надценяваш. Ако твърденията ти са верни, откъде бих могъл да знам кой е убил Вайслинг? Не вярвам и на думичка от тази история.

— В такъв случай нямаш основание за тревога — каза тя.

— Първоначалната цена за тази колекция е седемстотин и петдесет хиляди долара. Имам достатъчно основание за тревога. Ако заради теб загубя тази цена, ще те осъдя, и то така, че няма да видиш и долар от заплатите си, докато си жива. Аз бих се замислил над това, ако бях на твое място.

— Не, не би — отговори Джанет. — Не и ако беше на мое място. Вайслинг беше мой учител и аз го боготворях.

Артър се засмя.

— Божичко! С теб не може да се излезе на глава.

— Ето че започваш да схващаш — каза тя. — Помисли внимателно: който и да купи тези бутилки, непременно ще ги провери при свой собствен екип от експерти и можеш да си сигурен, че и аз ще бъда част от този процес. Микрофрактури, господин Реми. В крайна сметка всичко ще се сведе до микрофрактурите. Най-добре за теб ще е да се измъкнеш от цялата тази работа, докато все още не е късно. Ако нямаш нищо общо със смъртта на доктор Вайслинг, то със сигурност знаеш кой стои зад това. Говори. Кажи нещо. Спаси се, докато все още има време.

— Какъв драматизъм — прошепна Реми с дрезгав глас и завъртя очи. — Може би си сбъркала призванието си.

— Не бъди толкова сигурен.

Джанет Финч му обърна гръб и тръгна, надявайки се, че ще успее да намери пътя до входната врата.

— Пред Бог всички сме еднакво мъдри — извика той след нея — и еднакво глупави.

— Алберт Айнщайн — извика в отговор тя.

Остави го безмълвен.

— Микрофрактури — повтори Джанет и хлопна вратата зад гърба си.