Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (53)

52.

Уолт не се сещаше кога за последно бе разговарял с баща си. Няколко месеца по-рано бяха постигнали временно примирие, но никоя от страните не поде инициатива за преговори. Бездействието и на двамата доведе отношенията им до нормалното им състояние на отчужденост и безразличие. Някога Уолт се бе надявал, че бракът му и появата на децата ще изгладят недоразуменията помежду им; крепила го бе вярата, че здравата семейна връзка не може да бъде разрушена от незначителни проблеми. Но надеждата не успя да надвие реалността и идеалът се срути под тежестта на житейската проза. Уолт се съмняваше, че приятелството им може да бъде възстановено. В крайна сметка се оказа, че смъртта на брат му бе отнела три живота, а не само един.

— Какво правиш тук? — попита той Фиона, когато влезе в кабинета си.

— Ти каза, че мога да използвам компютъра ти.

— Така ли съм казал?

— Добре ли си?

— Не — отвърна той. — Трябва да звънна на баща ми. Редно е да го уведомя.

— Имам нещо за теб. — Кимна му да седне до нея, но той остана прав, докато гледаше екрана. — Уши — каза тя.

— Уши — повтори Уолт.

— Неповторими като пръстовите отпечатъци.

— Наясно съм с това.

— Нали искаше доказателство, че е бил Кантел?

Флеминг се наведе към монитора.

— Да…

— Ето я магията на дигиталната фотография!

Фиона отвори профилна снимка на Кантел от досието му, отряза дясното ухо, увеличи го, направи го прозрачно и го наложи върху кадър от видеозаписа, направен от камерата в авиационната служба. Изображението съвпадаше напълно с ухото на Кантел от втората снимка.

— Мога да направя същото и с Роджър Макгинес — каза тя, — макар че ъгълът, от който е сниман, не е перфектен като този.

— Значи ги пипнахме, а? — възкликна Уолт.

— Не е нужно да звучиш чак толкова развълнувано — саркастично го скастри младата жена.

Шерифът грабна телефона и излая в слушалката заповед за арестуването на Артър Реми „по подозрение в измама“. После добави:

— Три четвърти от моите подчинени плюс всички полицаи от долината са там. Открийте Реми и го задръжте за разпит.

Остави слушалката обратно и се зае да обясни мотивите си на Фиона:

— Знаем, че бутилките са фалшиви. Можем да свържем Кантел с опита за кражба на бутилките, а Реми — който пък е обвързан с бутилките и Кантел — с кражбата на самолета и отвличането на двама тийнейджъри. Това ни дава възможност да разпитаме някого. Имаме действителен заподозрян благодарение на теб. Може да извадим късмет, кой знае?

— Да запазя ли файла в такъв случай? — попита тя.

— Задължително.

Той погледна към телефона.

— Обади се и… просто поемай ударите, ако има такива — каза тя.

— О, със сигурност ще има, познавам го.

— Много е важно как реагираш. Във всяка една ситуация.

— Да, скъпа. Благодаря за съвета.

— Пак заповядай. — Фиона се нацупи и стана от стола. От неговия стол.

— Съжалявам — извика след нея той. Твърде късно.

Уолт седна зад бюрото си, изпусна дълга въздишка и посегна към телефона. Започна да натиска цифрите от номера, който знаеше наизуст. Но този път го правеше по-бавно от обикновено, а преди да натисне последната, показалецът му увисна във въздуха, сякаш се съпротивляваше.

Изпъна рамене, подпря лакти на бюрото и чак тогава натисна последния бутон.

— Охо, гледай ти кой се е сетил за мен! — каза Джери Флеминг вместо поздрав.

— Отдавна не сме се чували.

— Така ли? Не ми е направило впечатление.

— Тук… възникна една ситуация. Възможно е Кевин да е замесен. Положението е много сериозно. Имам нужда от познанствата ти във военната авиация.

— Кев? Каква ситуация?

Уолт му разказа за осуетената кражба на виното, за експлозията в близост до търга, за блокадата на моста. Кражбата на самолета остави за най-накрая. Когато стигна до пожара в двигателя, баща му го прекъсна:

— Кевин е в самолета?

— Все още не е потвърдено, но аз смятам, че е там, да.

— Исусе Христе!

— Разбрах, че военната авиация разполага с радар, чийто обхват може би стига дотук. Така поне смятат от Федералната авиационна администрация. И понеже ти имаш приятели там, сметнах…

— Че мога да те измъкна от тази каша.

— Нямах точно това предвид.

— Ще им се обадя. Загазил си до шия.

— По всяка вероятност към този момент вече са излезли отвъд пределите на моя район и моите правомощия.

— Не и ако вторият двигател се е подпалил. Всеки пилот с малко мозък в главата би приземил самолета в рамките на минути, ако е загубил един двигател, а вторият гори. Няма как да са стигнали много далеч.

— Действаме по случая. Уведомяваме всички летища.

— За да приземиш реактивен самолет, е нужна достатъчно дълга писта.

— Действаме по случая — повтори Уолт.

— Има сателити, които могат да прихванат наличието на пламък. Мога да проверя и това.

— Всичко, което е по силите ти… Колкото по-скоро открием този самолет…

— Идвам там.

— Това не е необходимо.

— Не съм те питал дали може. Казах, че идвам. Ако откриеш Кевин, веднага ми се обади. В противен случай, направо ела да ме вземеш след… деветдесет минути. Ще ти се обадя от самолета.

— Самолетът на компанията?

— Ти също можеше да разполагаш с това, Уолт. Това беше твой избор, не мой. Ще се обадя от самолета и ще ти дам номер, на който можеш да ме откриеш. Ще се видим след малко.

Шерифът се намръщи и затвори. Разполагаше с деветдесет минути, за да спаси кожата си от безмилостния гняв на баща си.