Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уолт Флеминг (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Killer Summer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Ридли Пиърсън. Смъртоносно лято

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2010

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Недялка Георгиева

Компютърна обработка: Емилия Минчева

ISBN: 978-954-26-0910-0

История

  1. — Добавяне

61.

Няма да се върна в склада, не спираше да си повтаря Самър. Но в главата си чуваше едно тъничко гласче, което й казваше точно обратното. За да запали купчината дърва, щеше да й е нужно гориво. Сещаше се, че на излизане от склада бе видяла очукана скара за печене и ветроустойчива запалка. До четириколесния мотоциклет имаше няколко бидона, по всяка вероятност пълни с нафта или бензин. Виждаше решението пред себе си; просто не можеше да събере куража да се върне, за да вземе горивото и запалката.

А ако все пак успееше, тогава какво? Ами ако и тримата мъже се отзовяха на пожара? Как трябваше да реагира тя — да тръгне към самолета и да се опита да телефонира или да тръгне към хижата и да потърси Кевин? Ами ако излезеха само двама от мъжете? Или пък само единият? Или просто оставеха огъня да си гори?

Самър не помръдваше от мястото си и трепереше от студ. Искаше единствено да върне времето назад и всичко това да изчезне. Тя въвлече Кевин в това, тя взе ключовете му и го накара да я последва. Ама че глупачка! Сега, заради нея, той бе отвлечен, а може би и още по-лошо. Една огромна част от съзнанието й се мъчеше да я убеди, че най-разумното решение за всички е тя да избяга, да се спаси и да намери начин да се обади на баща си.

Баща й! Предаде го и злоупотреби с доверието му. След като толкова пъти бе спорила с него, за да му докаже неща, в които и самата тя не вярваше, сега Самър виждаше абсурдността на собствената си логика и резултата от собствените си грешки. Сега ясно виждаше всичко през очите на баща си и усещаше неговия гняв. Той още не знаеше къде е тя; може би дори не подозираше, че самолетът е бил откраднат, а когато разбереше, цялата му тревога щеше да се превърне в ярост. Той рядко даваше израз на гнева си — нещо, за което тя трябваше да му е благодарна — но сега просто нямаше да й се размине.

Самър се почувства така, сякаш и последните й жизнени сили бяха напуснали скованото й от страх и студ тяло.