Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (55)

54.

Уолт нервно кръстосваше Аварийно координационния център. Благодарение на баща му вече разполагаха с последните известни координати на самолета. От военновъздушната база „Маунтин Хоум“ отказаха да признаят, че имат радар, способен да проникне през планината, така че всички данни, с които разполагаше Уолт, бяха неофициални. А щом бяха неофициални, от него се очакваше да е в неведение, че два изтребителя са били изпратени да свалят самолета принудително — ако се наложи — защото е бил откраднат. Той припомни на баща си, че умишлено се е забавил да съобщи за кражбата на самолета, за да предотврати този предсказуем начин на действие. Джери му отговори, че нещата не могат да се случват така, както на него му отърва, и го уведоми, че каца след шейсет минути.

Евелин Холмс, цивилна служителка от счетоводния отдел, отвори вратата и се приближи към него.

— Евелин — неохотно я поздрави той. Нямаше време да обсъжда бюджетни проблеми, но не искаше да изглежда груб. Като цивилен служител, тя нямаше работа в Аварийно координационния център, но шерифът не смяташе да я гони.

— Говори се, че ти трябва някой, който да изчисли летателен курс.

— Доколкото разбрах — взе да увърта той, защото не искаше да я обиди, — било доста сложна работа. Скорост във въздуха, скорост над земята, скорост при спускане… фактът, че двигателите непрекъснато губят мощност…

— Може ли да погледна данните?

— Разбира се. Не бих искал да прозвучи грубо, но съдейки по това, което чух от Стивън Гарман, наистина става въпрос за доста сложни изчисления.

— Имам докторска степен по астрофизика от Импириъл Колидж, Лондон.

— Имаш докторска степен — повтори той.

— И магистърска степен по материалознание.

И тази жена работеше в управлението за малко повече от минималната заплата.

— Тази долина… — заекна той.

— Синът ми искаше да се състезава в републиканското първенство по сноубординг. Аз и баща му направихме някои саможертви.

— Но ти си тук от…

— Шест години, да. Той счупи глезена и коляното си през втория си сезон. Това сложи край на спортната му кариера. Но всички ние просто се влюбихме в това място. Нямахме абсолютно никакво желание да се връщаме в Южна Калифорния.

Уолт й предостави оскъдната информация, с която разполагаха относно самолета.

— Искам да предвидя възможните летища и писти за кацане — обясни той.

Евелин хвърли бегъл поглед на данните и въздъхна.

— Добре, веднага се залавям.

Един от подчинените на Флеминг почука и влезе в залата. Полицаят се почувства смутен от втренчените погледи на всички и замълча.

— Какво има? — извика Уолт.

— В Центъра за извънредни ситуации е получено сведение за НЛО… точно така, шерифе, правилно ме чу… Обектът е забелязан на юг-югоизток от Станли. Жълта светлина, неподвижна, просто висяла в небето в продължение на минута, после бавно потънала към хоризонта и изчезнала. От Центъра за извънредни ситуации подозират, че това е твоят самолет.

— Дай цялата налична информация на Евелин — нареди му Уолт.

— Човекът, който се е обадил, е пенсиониран служител от военноморските сили. Специално наблегнал на това. Не искал да го вземат за луд. Дал е координатите си в дължина и ширина.

— Щом обектът е изглеждал неподвижен — каза Евелин и прие бележката от полицая, — очевидецът би трябвало да се е намирал точно зад него, когато е наблюдавал линията на полета. Това е полезна информация.

Шерифът посочи към картата, изобразена върху един от мониторите над главите им, и Евелин начерта линия през Станли в посока север-северозапад.

— Там няма нищо — изпъшка той. — Никакви летища. Няма дори пътища.

— Имайки предвид скоростта му на спускане, самолетът е паднал някъде тук — каза Евелин и начерта перпендикулярна линия на първата, под формата на буква Т. После погледна към стенния часовник. — Преди двайсет, до двайсет и пет минути.

— Паднал? — попита Уолт.