Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (51)

50.

Уолт трябваше да стои пред екип от двайсетина квалифицирани полицаи в чисто новия си Аварийно координационен център, но вместо това стоеше пред четирима, двама от които — цивилни служители. Петима дежурни полицаи вече пътуваха насам, но все още се намираха на поне двайсет-трийсет минути разстояние. Командни табла, сателитни връзки, етернет — всичко това сякаш му се присмиваше в почти празната зала.

Субаруто беше на Кевин. Лиърджета го нямаше. Разполагаха с обаждане на делтапланерист до 911, в което се казваше, че нисколетящ реактивен самолет е ударил ято гъски и когато бил видян за последно, от двигателите му излизал пушек. Според GPS програмата за проследяване на мобилни телефони, по времето на инцидента Кевин се е намирал над град Кечъм.

Шерифът се опита да не дава израз на отчаянието си, но тази последна новина го изпълни с паника и сковаващ страх. Небезизвестният самолет на US Airways се бе приводнил в Хъдсън за по-малко от две минути. Уолт се улови, че гледа втренчено телефона си и го чака да звънне. Преди няколко години загуби брат си. Не искаше дори да си представи, че би могъл да загуби и сина му. Посегна да разкопчае най-горното копче на униформата си, но се оказа, че вече го е направил.

Не му бе присъщо да бяга от отговорност, но за миг му се прииска да излезе през вратата и просто да тръгне нанякъде. Никакви телефонни разговори, никакви лоши новини. Погледът му следеше секундната стрелка на стенния часовник.

С периферното си зрение забеляза, че Фиона не откъсва очи от него. Седеше на първия ред, сама. Направи гримаса и леко наклони глава; безмълвно го питаше как е. Той вдигна рамене в отговор и огледа пустата зала. Така му се искаше телефонът му да не звънне изобщо.

— Така — започна Уолт и привлече вниманието на четиримата души в залата, включително и Фиона. — Свържете се със Службата за издирване и спасяване. Обадете се на Хоакин в Станли и на шерифа в Чалис и ги запознайте със ситуацията. Няма да е зле да уведомим и Горската служба, че има вероятност за възникване на пожар. Нека имат готовност. Ако самолетът падне… хм, там горе е предимно гора.

Телефонът звънна и Флеминг прие разговора на високоговорител.

— Шерифе?

Уолт нямаше никакво намерение да се разпада емоционално пред неколцината присъстващи.

— Слушам те.

— В Мобилния команден център дойде някой си Тиодор Съмнър, който иска да осъществи видеовръзка с теб. Ще я приемеш ли?

Уолт включи лаптопа. Екранът пред него светна, както и мониторът над главата му. Той не искаше лицето на този мъж да виси отгоре му, но не знаеше как да го изключи.

Теди Съмнър преживяваше тежък момент, съдейки по избилата по лицето му пот и болката, която струеше от погледа му.

— Готово — каза Флеминг и прекъсна телефонния разговор. — Слушам ви, господин Съмнър.

— Добър вечер, шерифе — започна Теди. — Както и предполагах, пилотът ми е в хотелската си стая и гледа телевизия. Но аз го помолих да се обади в авиационната служба и разбира се, вие сте прав: самолета го няма. Наистина е излетял десетина минути преди да ми се обадите, което — уверявам ви — е станало без мое позволение. Единственият логичен извод е, че самолетът ми е откраднат. Защо? Нямам представа. При една добра организация извършителите могат да бъдат заловени веднага след кацането, макар че с пълен резервоар — както е в случая — те спокойно могат да стигнат до Мексико. Ако това се случи, аз най-вероятно ще го загубя. Попитах пилота за ключа му — те са само два — у него е. Когато потърсих моя — неприятно ми е да го кажа — установих, че липсва. Както и дъщеря ми впрочем, но господин Уеб ме уведоми, че вие вече сте наясно с това. Очевидно дъщеря ми е взела моя ключ и е намерила пилот за самолета, макар че — убийте ме! — отказвам да го повярвам.

— Всъщност не е така. — И Уолт му разказа накратко за видеозаписа от авиобазата в Сън Вали и за тримата заподозрени, участвали и в други мащабни обири, но премълча имената им. — Възможно е някой от тримата да е убедил или заставил насила дъщеря ви да вземе ключа — продължи той. — Освен това е възможно… има вероятност… дъщеря ви да е на борда на самолета заедно с придружител. Това е теория, подкрепена от косвени улики, а именно: телефонно обаждане до служител в това управление.

Реакцията на Съмнър бе мигновена — шок и отказ да повярва на ушите си. После погледът му се изпълни с бащинска тревога и той се задави от вълнение.

— Невъзможно… това е… просто не е възможно.

— Ще бъда напълно откровен с вас и ще ви разкрия, че по всяка вероятност придружителят й е моят племенник — Кевин Флеминг. Той е служител на „Сън Вали Кампъни“ и работи в хотела, в който сте отседнали.

— Вашият племенник?

— И вашата дъщеря, да. Повярвайте ми, предпочитам да са където и да било другаде, но не и на този самолет. Освен това, сър, разполагаме с информация, че машината може да е претърпяла повреда по време на полета.

— Моля?

— Гъски… ято гъски. Имаме очевидец, който е съобщил, че и двата двигателя са били в пламъци.

— Мили боже… в пламъци? Моят самолет? До каква степен сте сигурен, че Самър е на борда?

— Твърдението ми не се базира единствено на предположения. Разполагаме с телефонното обаждане, както и с данни от софтуер за джиесем проследяване. Часовете съвпадат. Уликите са сравнително убедителни, но не и окончателни. Държа да подчертая това.

— Но какво прави тя на борда на самолета? — Ако Теди Съмнър можеше да протегне ръка през екрана и да улови Уолт за яката, щеше да го направи. — Твоят племенник я е забъркал в това! Исусе всемогъщи, ще му смъкна кожата от бой!

— Все още не знаем как се е стигнало дотук. Но въпреки оскъдната информация, вече алармирахме Службата за издирване и спасяване и те подготвят екип. Освен това…

— Освен това…?

— Смятаме, че кражбата не е терористичен акт, но въпреки всичко уведомихме съответните федерални власти, според изискването на закона. Те ще изпратят изтребители, които ще свалят самолета принудително…

— Божичко, не мога да слушам повече!

— Освен ако не става въпрос за кражба, а аз смятам, че е точно така; застрахователна измама най-вероятно, което ще рече, че крадците изобщо не възнамеряват да пътуват далеч. Планините блокират проследяващия радар, господин Съмнър. А седемнайсет милиона са една много примамлива цел — добави шерифът.

— Искате да кажете, че са изнудили Самър да участва в това?

— Нямаме доказателства, че вашата дъщеря или моят племенник са замесени. Разполагаме единствено с улики, които сочат, че те са на борда.

— Ама че каша! — изкрещя Теди. Слюнката му опръска обектива на камерата срещу него. — Пожар в двигателите? — Изписаният по лицето му гняв започна да отстъпва пред страха, който лека-полека се просмукваше в съзнанието му.

Чак до сърцето, помисли си Уолт, който изпитваше същото.

— Да се надяваме, че не е така — отвърна той.