Метаданни
Данни
- Серия
- Уолт Флеминг (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Killer Summer, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Калина Иванова Кирякова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2015)
Издание:
Ридли Пиърсън. Смъртоносно лято
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 2010
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Недялка Георгиева
Компютърна обработка: Емилия Минчева
ISBN: 978-954-26-0910-0
История
- — Добавяне
41.
Уолт се покатери върху дървените трупи с радиостанция в ръка, опитвайки се да набележи най-апетитните обекти за обир в южната част на долината. Веднага се сети за оръжейния склад на Националната гвардия, където се съхраняваха всякакви видове оръжие и около половин дузина джипове „Хамър“. Щетите биха били катастрофални. В този район имаше и други примамливи мишени — колекции от произведения на изкуството, богати и известни личности за отвличане. Изведнъж осъзна, че в това отношение долината бе изключително уязвима за организирано нападение от такава величина. Тази мисъл му помогна да се изкачи до върха на купчината два пъти по-бързо.
Точно в този момент, насред цялата какофония от автомобилни клаксони, той чу как зад него някой пъшкаше и ругаеше, докато се опитваше да се изкатери по камарата от дървени трупи. Обърна се, готов да тегли едно конско на Брандън.
Насреща му стоеше Фиона и го пронизваше с поглед. Държеше черната си рокля вдигната високо над коленете, но веднага я пусна надолу.
— Казах ти — вдигна вежди тя.
* * *
— Не бива да си тук — каза Уолт от шофьорската седалка на конфискуваната „Тойота Приус“. Слава богу, собственикът й се бе подчинил безпрекословно.
— Обаче съм тук, така че свиквай.
— Ти си цивилен гражданин, ще те оставя в града.
— Не, няма да ме оставиш. Заслугата за разгадаването на този замисъл е моя. Очевидно имаш нужда от мен.
Той се подсмихна пренебрежително на опита й да го изнуди.
— Освен това по случайност съм жена — каза тя, — което очевидно ти е убягнало. Когато откриеш избягалото момиче, ще имаш нужда от жена в екипа си.
— Откъде знаеш, че…? — Замълча по средата на изречението и си отговори сам: — Майра.
— Не, не е Майра — отрече Фиона. — Може случайно да съм се сблъскала с Чък Уеб. Възможно е… не казвам, че е било така.
— Не мога да се занимавам с Кевин и момичето… не и в този момент.
— Точно затова съм тук.
— Ти си ме проследила.
— А ти наистина си гениален детектив.
— Но с каква цел си ме проследила? — попита той.
— Задаваш твърде много въпроси.
— Това не е отговор.
— Разкъсват ме противоречия.
— Какво означава това?
— Голям детектив си, няма що!