Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уолт Флеминг (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Killer Summer, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Ридли Пиърсън. Смъртоносно лято

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2010

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Недялка Георгиева

Компютърна обработка: Емилия Минчева

ISBN: 978-954-26-0910-0

История

  1. — Добавяне

41.

Уолт се покатери върху дървените трупи с радиостанция в ръка, опитвайки се да набележи най-апетитните обекти за обир в южната част на долината. Веднага се сети за оръжейния склад на Националната гвардия, където се съхраняваха всякакви видове оръжие и около половин дузина джипове „Хамър“. Щетите биха били катастрофални. В този район имаше и други примамливи мишени — колекции от произведения на изкуството, богати и известни личности за отвличане. Изведнъж осъзна, че в това отношение долината бе изключително уязвима за организирано нападение от такава величина. Тази мисъл му помогна да се изкачи до върха на купчината два пъти по-бързо.

Точно в този момент, насред цялата какофония от автомобилни клаксони, той чу как зад него някой пъшкаше и ругаеше, докато се опитваше да се изкатери по камарата от дървени трупи. Обърна се, готов да тегли едно конско на Брандън.

Насреща му стоеше Фиона и го пронизваше с поглед. Държеше черната си рокля вдигната високо над коленете, но веднага я пусна надолу.

— Казах ти — вдигна вежди тя.

* * *

— Не бива да си тук — каза Уолт от шофьорската седалка на конфискуваната „Тойота Приус“. Слава богу, собственикът й се бе подчинил безпрекословно.

— Обаче съм тук, така че свиквай.

— Ти си цивилен гражданин, ще те оставя в града.

— Не, няма да ме оставиш. Заслугата за разгадаването на този замисъл е моя. Очевидно имаш нужда от мен.

Той се подсмихна пренебрежително на опита й да го изнуди.

— Освен това по случайност съм жена — каза тя, — което очевидно ти е убягнало. Когато откриеш избягалото момиче, ще имаш нужда от жена в екипа си.

— Откъде знаеш, че…? — Замълча по средата на изречението и си отговори сам: — Майра.

— Не, не е Майра — отрече Фиона. — Може случайно да съм се сблъскала с Чък Уеб. Възможно е… не казвам, че е било така.

— Не мога да се занимавам с Кевин и момичето… не и в този момент.

— Точно затова съм тук.

— Ти си ме проследила.

— А ти наистина си гениален детектив.

— Но с каква цел си ме проследила? — попита той.

— Задаваш твърде много въпроси.

— Това не е отговор.

— Разкъсват ме противоречия.

— Какво означава това?

Голям детектив си, няма що!