Мери Хигинс Кларк
Престъпен експеримент (79)

78

Прибра се в девет и петнадесет. Приятното чувство, че най-накрая бе елиминирал последната заплаха, го изпълваше с ведро настроение. Беше приключил с вечерята преди по-малко от час, но дори не си спомняше какво беше ял. Може би Хилда му е оставила нещо леко за закуска.

Оказа се по-хубаво, отколкото се беше надявал. Бъркани яйца с топено сирене. Хилда ги правеше чудесно. Може би това беше най-доброто й кулинарно постижение. Запали газта под съда и нагласи ключа на тих огън. В панерчето беше оставена хрупкава франзела френски хляб, покрита с платнена салфетка. Ще си направи салата… сигурно имаше ругола. Днес беше казал на Хилда да купи.

Докато яйцата се топлеха, той щеше да довърши папката на Кейти де Мейо. Нямаше търпение да приключи с нея. Искаше да обмисли как щеше да действа утре с двете нови пациентки — донора и приемника. Беше уверен, че може да дублира своя успех.

Но щеше ли да бъде достатъчно? Нямаше ли да бъде по-интересно, ако приемникът трябва да износва близнаци — два чужди зародиша от различни донори?

Имуно-реактивната теория, която беше усъвършенствал, можеше да рухне. Вероятно щеше да стане именно така. Но колко време щеше да отнеме? Какви специфични проблеми щяха да възникнат?

Той отиде в библиотеката, отвори чекмеджето на бюрото и извади от скришното отделение папката на Кейти де Мейо. На последната страница нанесе заключителните бележки:

„Пациентката постъпи в болницата към 6 часа вечерта с кръвно налягане 100/60 и хемоглобин не повече от 10 г. Настоящият лекар даде последните две хапчета кумадин в 7 часа. В 8:30 настоящият лекар се върна в стаята на госпожа Де Мейо и й сложи инжекционно 5 мл хепарин. Госпожа Де Мейо се събуди за момент. В почти коматозно състояние тя попита въпросния лекар: «Защо убихте Ванджи Луис?»

Настоящият лекар излезе от стаята на госпожа Де Мейо, за да вземе още хепарин. Явно беше недопустимо госпожа Де Мейо да повтори този въпрос пред свидетели. Когато се върна, пациентката беше напуснала стаята. Вероятно осъзнала изреченото, тя се бе опитала да избяга. Пациентката беше задържана, след което й бяха инжектирани нови 5 мл хепарин. Тази вечер тя ще почине от загуба на кръв в болницата «Уестлейк». С това попълването на настоящата папка приключва.“

Остави писалката на бюрото си, протегна се, стана, отиде до стенния сейф и го отвори. Окъпани в светлината на кристалните лампички, жълтеникавокафявите папки излъчваха почти златисто сияние.

Те наистина бяха златни: архивът на неговия гений. Той въодушевено ги грабна до една и ги пренесе на бюрото си. Като цар Мидас, съзерцаващ своето съкровище, прокара пръсти по етикетите. Неговите победи. Бъркли и Луис. Пръстите му застинаха и лицето му помръкна. Апълтън, Кари, Дрейк, Елиът… провалите. Над осемдесет. Всъщност не бяха истински провали. Научи толкова много от тях, те също имаха своя принос. Онези, които бяха починали, както и онези, които не бяха успели да задържат чуждия зародиш. Те всички бях част от историята.

Луис. Беше необходимо допълнение. Към папката на Ванджи той добави описание на срещата си с Емет Сейлъм.

Яйцата сигурно вече бяха готови. Той нерешително погледна папките. Дали да ги прибере сега, или да си достави удоволствието да изчете някои от тях? Може би трябваше да ги проучи отново. Тази седмица беше толкова тежка. Налагаше се да си припомни някои от лекарствените комбинации, които възнамеряваше да използва при следващия случай.

Долетял някъде отдалече, звукът успя да проникне в библиотеката: пронизителен вой на полицейска сирена, довян от смразяващ вятър. Постепенно се засили, а после внезапно секна. Той бързо се приближи до прозореца, дръпна завесата и се взря навън. На алеята беше спряла полицейска кола. Бяха тук!

Нима бяха намерили Кейти? Дали е била в състояние да говори? Той изтича до бюрото, грабна папките, върна ги обратно в сейфа, затвори вратичката и плъзна дървената плоскост обратно на мястото й.

Спокойно. Трябваше да запази спокойствие. Кожата му стана лепкава, устните му изтръпнаха, коленете му омекнаха. Беше длъжен да се овладее. Оставаше една последна отчаяна карта в колодата, която той винаги би могъл да изиграе.

Ако Кейти беше проговорила, това щеше да бъде краят.

Но ако полицията беше дошла тук по друга причина, сигурно все още беше възможно да ги надхитри. Може би Кейти вече е мъртва и са намерили само тялото й. Спомни си въпросите и обвиненията, когато умря Клер. Те не бяха довели до нищо. Нямаше никакви доказателства.

Всички възможности и последствия експлодираха едновременно в съзнанието му. Беше точно както по време на операция или раждане, при внезапно усложнение, когато той беше принуден да вземе фаталното решение.

И тогава го усети — леденото, съзнателно и целенасочено спокойствие, чувството за мощ, това божествено всезнание, което никога не го напускаше при трудни операции. Почувства как пронизва тялото му и обгръща мозъка му.

Разнесе се рязко и властно тропане на вратата. С бавни и сигурни движения той приглади косите си. Пръстите му, сега удивително сухи и топли, затегнаха възела на вратовръзката му. Отправи се към входната врата и решително я отвори.