Мери Хигинс Кларк
Престъпен експеримент (39)

39

Фил Кънингам и Чарли Нюджънт наблюдаваха ядно последните пътници, прекосяващи чакалнята откъм вход номер две на летище Нюарк. Чарли придоби още по-печално изражение от обикновено.

— Ето, това е — каза унило той и сви рамене. — Луис трябва да се е досетил, че ще го чакаме. Хайде да тръгваме.

Отправи се към най-близкия автомат и се обади на Скот.

— Не е бил на борда? Ами ковчегът?

— Той пристигна. Хората на Ричард го прибират. Искаш ли да изчакаме тук? Има един-два полета с прекъсване, може да е взел някой от тях.

— Не се занимавайте повече с това. Ако не ни се обади до утре, пускам заповед за задържането му като важен свидетел. А утре сутринта първата ви работа ще бъде да огледате под лупа апартамента на Една Бърнс.

Чарли затвори. Обърна се към Фил:

— Доколкото познавам шефа, до утре вечер ще бъде издадена заповед за арестуването на Луис.

Фил кимна.

— А след като приберем Луис, надявам се, ще можем да спипаме и онзи психиатър, ако горкото момиче наистина е било бременно от него.

Двамата мъже тръгнаха мрачно надолу по стълбите към изхода. Минаха покрай мястото за багажа, без да обръщат внимание на хората, скупчили се около транспортните ленти. Няколко минути по-късно районът беше пуст. Само един багаж продължаваше да се върти самотен и изоставен — голяма черна чанта, добре затворена и стегната с ремъци, според правилника на авиокомпаниите. Кап. КРИСТОФЪР ЛУИС, №4, УАЙНДИНГ БРУК ЛЕЙН, ЧЕЙПИН РИВЪР, Ню Джърси. Вътре в чантата, сложена най-отгоре в последния момент, беше снимката, която родителите на Ванджи бяха тикнали в ръцете на Крис.

На нея се виждаше млада двойка в някакъв нощен бар. Надписът отзад гласеше: Спомен от моята първа среща с Ванджи, момичето, което ще промени живота ми. С любов, Крис.