Мери Хигинс Кларк
Престъпен експеримент (10)

10

Скот Майерсън, окръжният прокурор на Вали, насрочи среща в пет часа в кабинета си с Кейти, Ричард и двамата детективи от екипа по убийствата, натоварени с разследването на самоубийството на Ванджи Луис. Кабинетът на Скот не отговаряше на телевизионния образ за покоите на прокурора. Беше съвсем малък. Стените бяха боядисани в болезнено жълто. Мебелите бяха овехтели; старите папки бяха посивели, а прозорците гледаха към местния затвор. Кейти пристигна първа. Предпазливо се отпусна в един относително удобен допълнителен стол. Скот я погледна с прикрита усмивка. Той беше дребен човечец с удивително плътен глас. Очила с дебели рамки, тъмни, добре поддържани мустаци и безупречно ушит старомоден костюм, който му придаваше по-скоро вид на банкер, отколкото на блюстител на закона. През целия ден бе в съда по дело, което водеше лично, и се беше чул с Кейти само по телефона. Сега огледа превързаната й ръка, синината под окото и гримасата, в която се сгърчваше лицето й, щом помръднеше тялото си.

— Благодаря ти, че дойде, Кейти — каза той. — Зная колко си претоварена и съм ти признателен. Но по-добре утре си вземи почивен ден.

Кейти поклати глава.

— Не, нищо ми няма, пък и тази неразположеност ще отмине до утре сутринта.

— Добре, но запомни, ако се почувстваш зле, веднага се прибирай вкъщи. — После стана делови: — Случаят „Луис“. С какво разполагаме?

Ричард и детективите пристигнаха, докато тя говореше. Мълчаливо се настаниха на останалите три сгъваеми стола.

Скот слушаше и потропваше с молив по бюрото си. После се обърна към детективите.

— А вие какво ми носите?

Фил Кънингам извади бележника си.

— Това място не е било вила за меден месец. Семейство Луис са ходили на няколко съседски събирания. — Той хвърли поглед към Кейти. — Сестра ти явно се е опитвала да ги приобщи. Всички са харесвали Крис Луис, смятали са Ванджи за досадна, явно го е ревнувала непрекъснато. Липса на всякакъв интерес към каквито и да било дейности на общността. На събирания винаги се държала за него и ужасно се разстройвала, ако разговарял с друга жена повече от пет минути. Той бил много търпелив с нея. Една от съседките сподели как след едно такова събиране мъжът й казал, че ако той бил женен за Ванджи, щял да я убие с голи ръце. А след като забременяла, вече станала наистина непоносима. През цялото време говорела само за бебето.

Чарли беше отворил собствения си бележник.

— Потърсиха я от акушеро-гинекологичния кабинет, за да й насрочат консултация. Казах, че утре ще отидем в болницата, за да разговаряме с нейния лекар.

Ричард заговори тихо:

— Има няколко въпроса относно състоянието на Ванджи Луис, които бих искал да задам на този неин лекар.

Скот го погледна.

— Свърши ли с аутопсията?

— Да. Смъртта без всякакво съмнение е причинена от цианкалий. Починала е моментално. Устата и гърлото бяха силно изгорени. Което води до критичната точка.

Върху кантонерката имаше кана с вода и няколко картонени чаши. Ричард стана, отиде дотам и наля солидно количество в една от чашите.

— Добре — каза той, — да речем, че това е пълно с разтворен цианкалий. Смятам да се самоубия. Поемам голяма глътка. — Той бързо преглътна. Чашата все още бе наполовина пълна. Останалите го наблюдаваха напрегнато. Той вдигна картонената чаша. — По моя преценка Ванджи Луис трябва да е изпила поне стотината грама, които аз погълнах току-що, за да има това количество цианкалий, което установихме в кръвта й. До тук добре. Но възниква един проблем. Отвън устните, брадичката и дори шията й са изгорени. Единственият начин, по който би могло да се случи, е тя да е изплюла част от течността… при това доста голяма част от нея. Но ако е погълнала толкова, колкото споменахме, на една глътка, това означава, че устата й е била празна. Тогава какво е направила — поела е следваща глътка и след това е изплюла течността? Изключено. Реакцията е мигновена.

— Не може ли да е погълнала само половината от количеството, което е било в устата й, а останалото да е изплюла? — попита Скот.

Ричард сви рамене.

— Имаше твърде много и в кръвта, и по лицето си, за да предположим, че дозата е била по-малка. Въпреки това количеството върху завивката беше нищожно, а на дъното на чашата имаше само няколко капки. Тъй че, ако е държала пълна чаша, първо трябва да е разляла част от течността върху устните и брадичката си, а после да е изпила останалото. Не е изключено да е било точно така, но аз лично не вярвам. Другият проблем е обувката на крака й.

Той бързо изложи убеждението си, че Ванджи не би могла да ходи удобно с обувки, здраво пристегнати на краката й. Докато слушаше, Кейти си представи лицето на Ванджи. Мъртвото лице, което беше видяла в съня си, и мъртвото лице от леглото се плъзгаха напред-назад във въображението й. Наложи си отново да се съсредоточи върху онова, което ставаше в кабинета, и осъзна, че Чарли говори на Скот:

— … Ричард и аз имаме чувството, че съпругът забеляза нещо по тялото, което не ни каза.

— Мисля, че са обувките — поясни Ричард.

Кейти се обърна към него.

— Телефонният разговор, който проведе Крис Луис. Вече ти споменах за него, Скот.

— Да, така е. — Скот се облегна назад. — Вие двамата — той посочи към Чарли и Фил, — разберете всичко, което можете, за капитан Луис. Вижте коя е тази Джоун. Разберете кога е пристигнал самолетът му тази сутрин. Проверете телефонните разговори, които е провела Ванджи Луис през последните няколко дни. Нека Рета се срещне с лекаря на госпожа Луис и да чуе мнението му относно нейното физическо и психическо състояние.

— Аз мога да ви кажа за физическото й състояние — обади се Ричард. — Или в най-скоро време е трябвало да роди това бебе, или е можела да си спести цианкалия.

— Има и още нещо — каза Скот. — Как се е сдобила с този цианкалий?

— В къщата няма следи от него — докладва Чарли. — Нито капка. Но тя се е занимавала с градинарство. Може да е имала малко от миналото лято.

— В случай, че реши да се самоубие? — Гласът на Скот прозвуча без всякакъв хумор. — Има ли нещо друго?

Ричард се поколеба.

— Може и да се появи — каза той бавно. — Но засега не е сигурно… а и в светлината на това, което чух току-що, може да се окажа на погрешна следа. Затова ми остави на разположение двадесет и четири часа. Тогава може би ще имам какво още да хвърля на масата.

Скот кимна.

— И ми се обади. — После стана. — Надявам се, че всички сме единодушни. Не приключваме този случай като самоубийство. — Той отправи поглед към Ричард. — Още един въпрос. Съществува ли възможност да е починала някъде другаде и после да е била пренесена на леглото си?

Ричард се намръщи.

— Не е изключено… но начинът, по който кръвта се е съсирила в тялото, ми говори, че е лежала в същото положение, в което я намерихме, от момента, когато е погълнала цианкалия.

— Добре — каза Скот. — Просто ми хрумна. Нека да приключваме за тази вечер.

Кейти понечи да се изправи.

— Зная, че е безумие, но… — Усети, че ръката на Ричард я подкрепя.

— Ти наистина изглеждаш доста вдървена — прекъсна я той.

За момент бе изпитала желание да му каже за идиотския сън в болницата. Но сега гласът му я тласна обратно в реалността. Каква глупачка щеше да им се стори. Усмихна се с благодарност на Ричард.

— Вдървена, и то предимно в главата, струва ми се — изкоментира тя.