Мери Хигинс Кларк
Престъпен експеримент (34)

34

Когато Ричард се върна в кабинета си, дълго време остана неподвижен до прозореца, вперил поглед навън. Гледката от тук му харесваше повече, отколкото от стаята на Скот. Освен североизточния ъгъл на окръжния затвор се виждаше и част от миниатюрния парк пред съда. Нищо, до което се докосваше погледът му, не стигаше до съзнанието му. Наблюдаваше разсеяно как мокрият сняг се стелеше по вече слегналата се замръзнала трева.

Чудесно време, помисли си той. Вдигна поглед към небето. Задаваха се тежки снежни облаци. Тялото на Ванджи Луис бе пренесено от Минеаполис в Нюарк с полет 230. Щяха да го вземат в седем часа и да го докарат в моргата. Утре сутринта щеше да му направи нов щателен преглед. Не че очакваше да установи нещо повече от онова, което вече знаеше. По него не се виждаха никакви синини, беше убеден в това. Но имаше нещо около левия й крак, което беше регистрирал и отминал като несъществено.

Изтласка тази мисъл от съзнанието си. Беше безпредметно да разсъждава, преди да е огледал трупа отново. Ванджи очевидно беше емоционална натура. Възможно ли е да е била подтикната към самоубийство от доктор Фукито? Ако Ванджи е била бременна с негово дете, той трябва да е бил обзет от паника. С кариерата му на лекар беше свършено в мига, в който се разбереше, че отново си е позволил интимни отношения с пациентка. Но Крис Луис си имаше приятелка — добра причина да желае да се освободи от съпругата си. Ами ако е научил за връзката им? Очевидно дори родителите на Ванджи не знаеха, че тя е възнамерявала да се върне в Минеаполис. Възможно ли беше Ванджи да се е надявала да роди тайно при акушер-гинеколог от Минесота? Може би си е мислела после да каже, че е загубила детето. Ако е искала да запази брака си, не е изключено да е прибягнала към подобна стъпка. Или пък ако си е давала сметка, че разводът е неизбежен, абсолютното доказателство за нейната изневяра можеше да натежи при решаване на делото.

Нито едно от горните предположения не му звучеше правдоподобно.

Ричард въздъхна, пресегна се, щракна интеркома и нареди на Мардж да дойде при него. Когато се върна от кабинета на Скот, тя беше на обяд и той не беше взел съобщенията, получени в негово отсъствие.

Мардж влезе бързо с куп листчета в ръка.

— Нищо съществено — уведоми го тя. — О, да, има едно, получи се веднага след като тръгнахте за кабинета на господин Майерсън. От някой си доктор Сейлъм. Не ви потърси по име, просто попита за съдебния лекар. После поиска да разбере дали ние сме извършили аутопсията на тялото на Ванджи Луис. Аз му казах, че вие сте съдебният лекар и че сте направили аутопсията лично. Полетът му от Минеаполис бил след минути, но помоли да го потърсите в „Есекс Хаус“ в Ню Йорк около пет часа. В гласа му се чувстваше явно нетърпение да разговаря с вас.

Ричард събра устни, сякаш за да подсвирне.

— И аз нямам търпение да разговарям с него.

— Освен това разполагам със статистиката за пациентките на гинекологичното отделение в болницата „Уестлейк“ — каза Мардж. — През осемте години, откакто се работи по проекта за майчинство, шестнадесет пациентки са починали или при раждане, или вследствие на токсична бременност.

— Шестнадесет?

— Шестнадесет — повтори натъртено Мардж. — Въпреки това практиката е значителна. Доктор Хайли е считан за отличен специалист. Някои от бебетата, които е изродил, са почти чудо, а всички жени, които са починали, са били предупредени от други лекари, че за тях една бременност крие твърде висока степен на риск.

— Искам да проуча всички смъртни случаи — каза Ричард. — Но ако помолим Скот да изиска документацията по съдебен ред, ще ги изплашим, а аз все още не желая да го правя. Имаш ли още нещо?

— Може би. През тези осем години двама души са завели дела срещу доктор Хайли. И в двата случая предявените обвиненията за злоупотреба с професионално положение са били отхвърлени. Освен това един братовчед на жена му твърдял, че смъртта й вследствие на сърдечен удар за него била твърде неправдоподобна. От прокуратурата се свързали с нейния личен лекар и той казал, че въпросният братовчед е луд. Преди Уинифред Уестлейк да се омъжи за доктор Хайли, този човек бил единственият й наследник. Може би по тази причина е търсел начин да го злепостави.

— Кой е бил личният лекар на Уинифред Уестлейк?

— Доктор Алън Лъвийн.

— Той е отличен интернист — каза Ричард. — Ще разговарям с него.

— А хората, които са завели дела за професионална злоупотреба? Искате ли да знаете кои са?

— Да.

— Предположих. Ето.

Ричард сведе поглед към двете имена на листчето, което му подаде Мардж. Антъни Колдуел, Олд Кънтри Лейн, Пийпак, Ню Джърси, и Ана Хоран, Уолнът Стрийт 415, Риджфийлд Парк, Ню Джърси.

— Чудесна работа си свършила, Мардж — каза той.

Тя кимна.

— Зная. — Тонът й изразяваше удовлетворение.

— Скот вече е в съда. Можеш ли да се обадиш и да оставиш съобщение да се свърже с мен, когато се върне в кабинета си? О, и предупреди в лабораторията, че искам дрехите на Ванджи Луис да са на разположение утре сутринта, за да й бъдат облечени, тъй че всички изследвания по тях трябва да бъдат приключени днес следобед.

Мардж излезе, а Ричард се върна към работата.

Скот се обади едва след четири. Той изслуша решението на Ричард да разпита ищците срещу доктор Хайли и определено не беше възторжен.

— Виж какво, днес просто няма лекар, какъвто и да е той, когото да не атакуват с някакви обвинения от този род. Ако доктор Швайцер беше още жив, пази боже, щеше да се защитава срещу тях в джунглата. Но ако държиш на всяка цена да действаш, моля. Ще изискаме по съдебен ред болничната документация, когато си готов. Притеснен съм от големия процент смъртност сред родилките, но дори и това може да бъде обяснено. Той действително се занимава със случаи на високорискова бременност.

Тонът на Скот стана строг.

— Това, което ме интересува най-много, е какво има да ни каже доктор Сейлъм. Говори с него и после ми се обади, а аз ще се опитам да задвижа нещата. Между нас казано, Ричард, мисля, че трябва да притиснем достатъчно убедително капитан Крис Луис, за да го накараме да направи признания. Знаем, че е скрил действията си в понеделник вечерта, когато жена му е починала. Знаем, че Една Бърнс му се е обадила във вторник вечерта. Сега знаем, че се е разделил с погребалния агент преди девет часа във вторник вечерта. След това е бил сам и спокойно може да е излязъл. Ами ако наистина е отишъл у тях? Сръчен е. Чарлс каза, че имал доста сложни инструменти в гаража си. Когато му се е обадила, Една е била доста пияна. Съседката ни го каза. Представи си, че е отишъл там, отворил е с нещо, вмъкнал се е в апартамента и е блъснал горката жена, преди дори да е разбрала какво става? Откровено казано, имам чувството, че е било точно така и тази вечер ще го докараме тук, за да ни разкаже всичко.

— Може и да си прав — каза Ричард, — но все пак смятам да проверя тези хора.

Хвана доктор Лъвийн точно когато си тръгваше от кабинета си.

— Ще те черпя едно питие — предложи Ричард. — Няма да ти отнема повече от петнадесет минути.

Уговориха се да се срещнат в Паркуудс Кънтри Клъб. На средата на пътя и за двамата, това място имаше преимуществото да бъде спокойно през седмицата. Щяха да си поговорят в бара, без да се безпокоят, че някой ще ги чуе или пък че ще видят познат, който ще седне при тях уж за едно „здрасти“.

Алън Лъвийн приличаше на петдесет и пет годишен Джими Стюарт — факт, който много се харесваше на по-възрастните му пациенти. Двамата притежаваха непринудената отзивчивост на професионалисти, които се уважаваха взаимно, с удоволствие пийваха заедно по едно питие, ако пътищата им се кръстосат, и си махваха приветливо, когато се срещнеха на игрището за голф. Ричард пристъпи направо към въпроса:

— По ред причини в момента проявяваме интерес към болница „Уестлейк“. Уинифред Уестлейк беше твоя пациентка. Нейният братовчед твърдял, че тя не е починала от сърдечен удар. Какво можеш да ми кажеш по този въпрос?

Алън Лъвийн изгледа Ричард, отпи от мартинито си, хвърли поглед през огромния прозорец към заснежения път и сви устни.

— Налага ми се да отговоря на този въпрос от няколко позиции — каза той бавно. — Първо — да, Уинифред беше моя пациентка. Години наред тя страдаше от предполагаема язва. По-точно, имаше всички симптоми на класическата язва на дванадесетопръстника, която обаче изобщо не се прояви на рентгенова снимка. Когато периодично започваше да я боли, аз я пращах на рентген, получавах отрицателен резултат, предписвах й специална диета за язва и тя усещаше облекчение почти веднага. Не беше голям проблем. После, година преди да срещне Хайли и да се омъжи за него, тя получи остра криза на гастроентерит, която на практика промени кардиограмата й. Пратих я в болница със съмнения за сърдечен удар. Но след два дни болничен режим кардиограмата й се нормализира напълно.

— Значи проблемът с нейното сърце не е безспорен? — попита Ричард.

— Не, даже смятам, че не е имало проблем. Никога не се е проявявал при стандартните изследвания. Но майка й почина от сърдечен удар на петдесет и осем годишна възраст. А Уинифред беше почти на петдесет и две. Беше по-възрастна от Хайли с близо десет години. Няколко години след брака им започна да ме посещава по-често, като постоянно се оплакваше от болки в гръдната област. Изследванията не показаха нищо съществено. Казах й да спазва стриктно диетата си.

— И после тя получи фаталната криза? — попита Ричард.

Другият лекар кимна.

— Една вечер, докато се хранели, получила спазъм. Едгар Хайли веднага се обадил в службата си. Дал им моя номер, номера в болницата и им казал да повикат полиция. От това, което разбрах, Уинифред се захлупила на масата в трапезарията.

— Бяхте там, когато тя почина, така ли? — полита Ричард.

— Да. Хайли все още се опитваше да я спаси. Само че положението беше безнадеждно. Почина няколко минути след пристигането ми.

— И диагнозата сърдечен удар те удовлетворява? — попита Ричард.

Отново едва прикрито колебание.

— Тя чувстваше болки в гърдите от години. Не всички сърдечни заболявания се проявяват на кардиограма. Около две години преди да почине, периодично правеше хипертонични кризи. Несъмнено това сърдечно страдание често се предава по наследство. Да, на времето за мен тази диагноза беше удовлетворителна.

— На времето? — наблегна на думата Ричард.

— Мисля, че през тези три години абсолютната убеденост на онзи братовчед за някаква нередност в нейната смърт ме е тормозила постоянно. Когато дойде при мен, аз на практика го изхвърлих от кабинета си, защото обвини и мен във фалшифициране на документацията. Тогава реших, че е недоволен роднина, който ненавижда другия, заел мястото му в завещанието. Но Глен Никърсън е добър човек. Треньор е в гимназията на Паркуудс. Сега децата ми ходят там. Умират за него. Семеен човек, много деен в църквата и в кметството, безспорно не от оня тип хора, способни да се побъркат, че са обезнаследени. Освен това той със сигурност е знаел, че Уинифред ще остави имота си на своя съпруг. Тя беше луда по Хайли. Защо, така и не разбрах. Той е една студена риба и нищо повече.

— Доколкото разбирам, ти не го харесваш.

Алън Лъвийн довърши питието си.

— Да, не го харесвам, при това никак. Хвърли ли поглед на статията за него в „Нюзмейкър“? Излезе точно днес. Изкарва го полубожество. Сега ще бъде още по-непоносим, предполагам. Но трябва да призная — той е превъзходен лекар.

— Достатъчно превъзходен, за да предизвика по химичен път сърдечен удар на жена си?

Доктор Лъвийн погледна Ричард в очите.

— Откровено казано, често съжалявам, че не поисках аутопсия.

Ричард направи знак за сметката.

— Много ми помогна, Алън.

Другият сви рамене.

— Едва ли. Каква полза имаш от всичко това?

— Засега ме прави по-проницателен, когато говоря с други хора. А занапред… кой знае?

Разделиха се пред входа на бара. Ричард бръкна в джоба си за дребни, отиде до телефонния автомат и набра номера на „Есекс Хаус“ в Ню Йорк.

— Доктор Емет Сейлъм, ако обичате?

Последва сигналът от хотелския телефон, който звънеше. Три, четири, пет, шест пъти. Чу се гласът на телефонистката от централата:

— Съжалявам, но номерът не отговаря.

— Сигурна ли сте, че доктор Сейлъм е пристигнал?

— Да, сър. Абсолютно. Той се обади специално да каже, че очаква важен телефонен разговор и иска да е сигурен, че ще го свържа. Беше преди не повече от двадесетина минути. Но предполагам, че е променил решението си или нещо такова. Защото сега звъним в неговата стая, но никой не отговаря.