Мери Хигинс Кларк
Престъпен експеримент (78)

77

Тя се носеше по тъмен коридор. В отсрещния край се мержелееше светлина. Когато стигне, там щеше да бъде топло. Топло и безопасно. Но нещо я задържаше. Трябваше да свърши нещо, преди да умре. Трябваше да им каже какъв е доктор Хайли. Сега пръстът й кървеше обилно. Чувстваше го. Тя лежеше на пода. Толкова беше студено. През всичките тези години бе сънувала кошмар, че ще умре в болница. Но в края на краищата не беше чак толкова лошо. Как се страхуваше да остане сама. Сама без татко, а после без Джон. Толкова се страхуваше от болката. Всички ние си приличаме. Раждаме се в самота и умираме в самота. Просто нямаше от какво да се страхува. Дали не би могла да изпише на пода името на доктор Хайли с кръвта от пръста си? Той беше луд. Трябваше да бъде спрян. Бавно, с мъчителна болка, Кейти започна да движи пръст. Надолу и надясно, още веднъж надолу и наляво.