Мери Хигинс Кларк
Престъпен експеримент (76)

75

Той слезе на втория етаж на болницата и веднага усети напрежението във въздуха. Сестри с уплашени лица се суетяха по коридора. Един мъж и една жена във вечерно облекло стояха до бюрото на сестра Ренджи.

Той бързо отиде при тях. Когато заговори, в гласа му прозвуча неодобрение и рязък укор.

— Сестра Ренджи, случило ли се е нещо?

— Докторе, госпожа Де Мейо… изчезнала е!

Жената беше около тридесет и пет годишна и му изглеждаше позната. Разбира се! Това беше сестрата на Кейти де Мейо. Какво я беше накарало да дойде в болницата?

— Аз съм доктор Хайли — представи се той. — Какво означава това?

Моли не можеше да говори. Нещо се беше случило с Кейти. Знаеше го. Никога нямаше да си прости.

— Кейти… — гласът й секна.

— Аз съм доктор Кенеди — намеси се мъжът до нея. — Жена ми е сестра на госпожа Де Мейо. Кога я видяхте за последен път, докторе, и какво беше състоянието й?

Това не беше човек, който можеше лесно да бъде измамен.

— Видях госпожа Де Мейо преди малко повече от час. Състоянието й не беше добро. Както вероятно знаете, тази седмица й бяха направени две кръвопреливания. В момента кръвните проби, взети от нея, се изследват в лабораторията. Очаквам твърде нисък хемоглобин. Както ще ви каже сестра Ренджи, предпочитам да направя кюртажа още тази нощ, вместо да чакам до сутринта. Мисля, че госпожа Де Мейо е криела от всички колко обилни са били тези кръвотечения.

— О, Господи, но къде може да е тя? — изстена Моли.

Той я погледна. Нея лесно можеше да излъже:

— Вашата сестра изпитва почти патологичен страх от болници. Възможно ли е просто да си е тръгнала?

— Дрехите й са в гардероба, докторе — обади се сестра Ренджи.

— Може би това са само част от тях — поправи я той. — Вие извадихте ли нещата от чантата на госпожа Де Мейо?

— Не.

— В такъв случай не знаете какви други дрехи си е донесла?

— Възможно е — каза Бил бавно. После се обърна към Моли: — Скъпа, знаеш, че е възможно.

— Трябваше да бъдем тук. Много ли е зле, докторе.

— Налага се незабавно да я намерим и да я върнем. Къде е по-вероятно да отиде — в собствения си дом или у вас?

— Докторе… — плахият глас на сестра Ренджи трепереше, — с това приспивателно госпожа Де Мейо отдавна трябваше да спи дълбоко. Беше най-силното, което сте предписвали някога.

Той я изгледа втренчено.

— Наредих да й го дадете именно защото бях наясно с тревожността на госпожа Де Мейо. Подчертах изрично да видите как ще го глътне. Тя не искаше хапчето. Наблюдавахте ли я, докато го пиеше?

— Видях как го сложи в устата си.

— А видяхте ли как го глътна?

— Не… всъщност не.

Той обърна гръб на сестрата в израз на раздразнение. Заговори на Моли и Бил, а в гласа му звучеше внимание и загриженост.

— Не мисля, че госпожа Де Мейо обикаля около болницата. Съгласни ли сте, че може да си е тръгнала по собствено желание? Било е съвсем просто да се качи на асансьора, да слезе във фоайето и да си тръгне заедно с посетителите, които идват цяла вечер. Мислите ли, че е възможно?

— Да, да. Дано да е станало така! — възкликна умолително Моли.

— Тогава нека се надяваме и да очакваме, че съвсем скоро госпожа Де Мейо ще си бъде у дома.

— Искам да видя дали колата й е на паркинга — каза Бил.

Колата. Не беше помислил за колата. Сега ако почнат да я търсят из болницата…

Бил се намръщи.

— О, по дяволите, тя е все още с онази, наетата от сервиза. Моли, каква марка беше? Мисля, че изобщо не съм я виждал.

— И аз… не знам — промълви Моли.

Едгар Хайли въздъхна.

— Мисля, че дори и да познаете колата й, само ще си губите времето да оглеждате паркинга. Предлагам да позвъните в дома й. Ако не е там, вървете у тях и я изчакайте. Не може да е тръгнала преди повече от час. Когато се свържете с нея, моля, настоявайте да се върне в болницата. Можете да останете с нея, госпожо Кенеди. Докторе, ако смятате, че това би подействало успокоително на госпожа Де Мейо, ще се радвам да присъствате в операционната. Но не можем да допуснем кървенето да продължава. Госпожа Де Мейо е много зле.

Моли прехапа устни.

— Разбирам. Благодаря ви, докторе. Много сте любезен. Бил, хайде да отидем до къщата на Кейти. Може да е там и да не вдига телефона.

Те се отдалечиха. Повярваха му. Поне няколко часа нямаше да поискат претърсване на болницата. Повече не му беше необходимо.

Той се обърна към сестрата. Глупавото й, неумело поведение се бе превърнало в преимущество. Разбира се, че Кейти изобщо не беше глътнала приспивателното. Разбира се, че беше оправдано от негова страна да й го изпише.

— Сигурен съм, че много скоро ще имаме вести от госпожа Де Мейо — каза той. — Веднага ми се обадете, щом научите нещо. Ще си бъда вкъщи — усмихна се. — Имам да дописвам някои анамнези.