Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cradle Will Fall, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2014)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2015)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Престъпен експеримент

Американска. Първо издание

ИК „Гарант-21“, София, 1996

Редактор: Катерина Стоянова

ISBN: 954-800-960-9

История

  1. — Добавяне

29

За Кейти вечерта в сряда изглеждаше безкрайна. Легна си веднага щом се върна от апартамента на Една, като не забрави да вземе едно от хапчетата, които й беше дал доктор Хайли. Спа неспокойно, подсъзнанието й беше обсебено от образа на Ванджи, който се носеше през съня й. Преди да се събуди, този сън се разми в друг: лицето на Една така, както беше изглеждало в смъртта; доктор Хайли и Ричард, надвесени над нея.

Събуди се с мъгляви, тревожни въпроси, които й се изплъзваха, отказваха да застанат на фокус. Старата черна износена шапка на баба й. Защо мислеше за нея? Естествено. Заради онази смачкана обувка, която Една очевидно ценеше; онази, която държеше при бижутата си. Това беше. Но защо само една?

Стана от леглото с гримаса. Имаше чувството, че през нощта болките по цялото й тяло се бяха увеличили. Коленете й, целите в синини от удара в контролното табло, сега бяха дори по-сковани, отколкото веднага след катастрофата. Слава богу, че Бостънският маратон не е днес, помисли си тя унило. Никога нямаше да спечеля.

С надеждата, че една гореща вана може да поуталожи болката, тя отиде в банята, приведе се и пусна крановете. Зави й се свят, залюля се и успя да се вкопчи в страничната стена на ваната, за да не падне. След няколко секунди това усещане отмина и тя бавно се обърна, все още със страх, че може да припадне. Огледалото в банята отразяваше смъртната бледност на кожата й, капчиците пот, които бяха избили по челото й. Всичко е от това проклето кръвотечение, помисли си тя. Ако не отивах утре в болница, вероятно много скоро щяха да ме откарат там.

Ваната наистина поотпусна скованото й тяло. Бежовият фон дьо тен намали бледността. Новият тоалет — риза с набор, подходящо сако от туид в цвят меланж и пуловер, довърши опита й за камуфлаж. Поне сега не изглеждам така, сякаш всеки момент ще се строполя по очи, помисли си тя, дори и да е истина. С портокаловия сок глътна още едно от хапчетата на доктор Хайли и отново си помисли за смъртта на Една — факт, който продължаваше да й се струва невероятен. След като напуснаха апартамента на Една, двамата с Ричард отидоха да пият кафе. Ричард си поръча хамбургер, като й обясни, че е възнамерявал да вечеря в Ню Йорк. С дама, тя беше сигурна в това. И защо не? Ричард беше привлекателен мъж. Без съмнение не прекарваше вечерите си затворен в апартамента си или у семейството на Моли и Бил. Ричард бе изненадан и доволен, когато тя му разказа как е отишла отново в ресторант „Палисейдс“. После изведнъж се замисли за нещо и стана разсеян. На няколко пъти придоби такъв вид, сякаш всеки момент щеше да я попита нещо, но после очевидно се отказа. Въпреки че тя протестираше, той настоя да я последва у тях, да влезе в къщата заедно с нея и да провери дали вратите и прозорците са заключени.

— Не знам защо, но се притеснявам, когато си сама тук — каза той.

Тя сви рамене:

— Една беше в апартамент с тънки стени. Никой не е разбрал, че е била зле и че се е нуждаела от помощ.

— Не е така. Тя е починала почти моментално. Кейти, а този доктор Хайли, ти познаваш ли го?

— Днес следобед го разпитвах за Ванджи — отвърна тя уклончиво.

Намръщеното лице на Ричард се разведри.

— Разбира се. Добре. До утре. Предполагам, че Скот ще направи съвещание заради Една Бърнс.

— Убедена съм.

Ричард я погледна с тревожно изражение.

— Заключи вратата — каза той.

Нямаше леки прощални целувки по бузата.

Кейти прибра чашата от портокаловия сок в миялната машина. Бързо грабна някаква връхна дреха, чантата си и излезе при колата си.

Тази сутрин Чарли и Фил бяха започнали обиска в апартамента на семейство Луис. Скот съзнателно плетеше паяжина около Крис Луис — от косвени доказателства, наистина, но здрава. Само ако можеше да докаже, че има друга линия, която трябва да се проучи, преди Крис да бъде подведен под отговорност. Бедата при ареста по обвинение в убийство е, че дори и да се докаже, че си невинен, името ти си остава опетнено. След това години наред хората ще казват: „О, това е капитан Луис. Беше замесен в смъртта на жена си. Някакъв хитър адвокат го отърва, но той си е виновен като грешен дявол.“

Пристигна в канцеларията на прокуратурата точно преди седем и половина и изобщо не се изненада, когато завари там Морийн Кроули. Морийн беше най-съвестната им секретарка. Освен това беше природно интелигентна и можеше да изпълнява поставените й задачи, без непрекъснато да пита за указания. Кейти спря при бюрото й.

— Морийн, имам една работа. Можеш ли да влезеш при мен, когато разполагаш с малко време?

Момичето скочи. Имаше елегантна фигура с тънка талия. Зеленият пуловер подчертаваше живите й зелени очи.

— Да дойда ли веднага, Кейти? Искаш ли кафе?

— Чудесно — отвърна Кейти и добави: — Само че без шунка и ръжено хлебче… поне засега.

Морийн се смути.

— Съжалявам, че казах това вчера. Ти най-малко се движиш по шаблон.

— Не съм убедена. — Кейти влезе в кабинета си, окачи палтото си и седна, стиснала в ръка бележника, който бе използвала в болницата „Уестлейк“.

Морийн донесе кафето, придърпа един стол и зачака мълчаливо със стенографската си тетрадка в скута.

— Ето какъв е проблемът — започна бавно Кейти. — Версията, че смъртта на Ванджи Луис е плод на самоубийство, ни се струва неудовлетворителна. Вчера говорих с нейните лекари в болницата „Уестлейк“ — доктор Хайли и доктор Фукито.

Тя чу звук от рязко поемане на дъх и бързо вдигна поглед. Лицето на момичето беше пребледняло като платно. Докато Кейти я гледаше, по скулите й избиха две червени петна.

— Морийн, нещо не е наред ли?

— Не, не. Съжалявам.

— Казах ли нещо, което да те е стреснало?

— Не. Наистина.

— Добре. — Без да бъде убедена в това, Кейти отново сведе поглед към бележника си. — Доколкото знаем, доктор Фукито, психиатърът на болница „Уестлейк“ последен е видял Ванджи Луис жива. Искам да науча колкото се може повече факти за него. Направи проверка в Медицинското дружество на окръга и в АМА. Доколкото разбрах, работи на доброволни начала в болницата „Вали Пайнс“. Може би оттам ще научиш нещо. Подчертай поверителността, но установи откъде е дошъл, къде е учил, други болници, с които е бил свързан, минало… въобще всичко, до което можеш да се добереш.

— Не искаш ли да говоря с някого от болницата „Уестлейк“?

— За бога, не! Не желая никой там да подозира, че проверяваме доктор Фукито.

По някаква причина момичето сякаш си отдъхна.

— Веднага се заемам с това, Кейти.

— Наистина не е честно да те караме да идваш рано, да си вършиш работата и после да те товарим с други задачи. Добрата стара областна прокуратура не се е преработила. И двете го знаем.

Морийн сви рамене.

— Това няма значение. Колкото повече работя в тази канцелария, толкова повече ми харесва. Кой знае? Може един ден и аз да взема диплома по право, но това означава четири години колеж и още три години юридическо образование.

— Ще станеш добър адвокат — каза Кейти и наистина го мислеше. — Учудена съм, че не си била в колеж.

— Бях достатъчно луда да се сгодя същото лято, в което завърших гимназия. Родителите ми ме убедиха, преди да се омъжа, да изкарам един курс за секретарки, тъй че поне да имам някаква професия. Колко прави се оказаха! Годежът не си заслужаваше чакането.

— Защо не отиде в колеж миналия септември, вместо да започваш работа? — попита Кейти.

Лицето на момичето помръкна. Кейти си помисли, че изглежда много нещастна, и реши, че сигурно доста тежко е изживяла скъсването с годеника си.

Без да поглежда Кейти, Морийн каза:

— Бях много нервна и не ми се искаше отново да ставам ученичка. Това беше добро решение на нещата.

Тя излезе от стаята. Телефонът иззвъня. Беше Ричард. Гласът му звучеше някак предпазливо.

— Кейти, току-що разговарях с Дейв Брод, оглавяващ лабораторията за изследвания на предродилния стадий в „Маунт Синай“. Имах известни подозрения и му пратих за анализ зародиша, който износваше Ванджи Луис. Кейти, съмненията ми се оказаха основателни. Ванджи не е била бременна с детето на Крис Луис. Плодът, който отстраних от утробата й, притежава ясно изразени азиатски черти!