Мери Хигинс Кларк
Престъпен експеримент (53)

52

В четири часа Ричард, Скот, Чарли и Фил огледаха трупа на Ванджи Луис, облечен отново в дрехите, които бе носила преди смъртта си. Цветното парцалче, намерено закачено на вилата в гаража, пасваше съвсем точно на едно раздрано място близо до подгъва. Там, където покриваше прясната рана, чорапогащникът на левия й крак беше скъсан.

— Само че няма никакви следи от кръв — отбеляза Ричард. — Вече е била мъртва, когато кракът й е бил одран на вилата.

— На каква височина е рафтът, върху който е оставена тази вила? — попита Скот.

Фил сви рамене.

— На около половин метър от пода.

— Което означава, че някой е пренесъл Ванджи Луис през гаража, оставил е тялото й на леглото в спалнята й и се е опитал да инсценира самоубийство — каза Скот.

— Безспорно — съгласи се Ричард. Но после се намръщи. — Колко е висок Крис Луис? — попита той.

Скот сви рамене.

— Грамаден е. Някъде към метър и деветдесет.

— Нека да пробваме нещо. Чакай малко. — Ричард излезе от стаята и се върна с една линия. Внимателно измери и отбеляза на стената двадесет и пет, петдесет, седемдесет и пет и сто сантиметра от пода. — Ако приемем, че именно Крис Луис е пренесъл Ванджи, според мен тя не би трябвало да се одраска на тази вила. — Той се обърна към Фил: — Сигурен ли си, че рафтът е бил на половин метър от земята?

Фил сви рамене.

— Приблизително.

Чарли кимна в знак на съгласие.

— Добре. Аз съм метър и осемдесет и пет. — Ричард внимателно пъхна едната си ръка под врата на мъртвата, а другата — под коленете й. Вдигна я и отиде до стената. — Вижте докъде стига кракът й. Тя е дребна. Нямаше да бъде одраскан от какъвто и да било предмет на по-малко от седемдесет и пет сантиметра от земята, ако е била пренесена от висок мъж. От друга страна… — Той отиде до Фил. — Ти колко си висок? Към метър и седемдесет и пет?

— Горе-долу.

— Добре. Крис Луис е по-висок от тебе с близо петнадесет сантиметра. Вдигни я и виж докъде ще стигне кракът й, ако я носиш ти.

Неохотно Фил пое тялото и мина покрай стената. Кракът на Ванджи докосна първия белег, който Ричард беше оставил. Фил бързо я върна на масата.

Скот поклати глава.

— Не е достатъчно. Няма как да се прецени точно. Може да се е привел, опитвайки да я държи далеч от тялото си. — Той се обърна към асистента. — Тези дрехи ще ни трябват за веществено доказателство. Съхранявайте ги добре. Направете няколко снимки на драскотината на крака й, на чорапа и на роклята.

После двамата с Ричард се върнаха в кабинета му.

— Ти продължаваш да мислиш за психиатъра, нали? — попита Скот. — Той е някъде към метър и седемдесет.

За миг Ричард се поколеба, но реши да не казва нищо, докато не разговаря с Джим Бъркли и с пациентката, която беше завела дело срещу доктор Хайли за професионална злоупотреба. Той смени темата.

— Как е Кейти?

Скот поклати глава.

— Трудно е да се каже. Тези хулигани сега набеждават за вандалщините си един свой приятел, който катастрофирал с мотоциклета си и починал миналия ноември. Новата им версия е, че поели неговата вина, защото им било мъчно за родителите му, но сега техният свещеник ги убедил, че заради собствените си семейства са длъжни да кажат истината.

Ричард изсумтя.

— Но съдебните заседатели не им се хващат на въдицата, нали?

— Сега са в почивка — каза Скот. — Чуй, без значение колко се мъчиш да ги убедиш в правотата си, винаги ще се намери едно кървящо сърце, което ще се поддаде на някоя сълзлива история. Кейти свърши голяма работа, но решението може да бъде и в двете посоки. Добре. Ще се видим по-късно.

В четири и половина в отговор на обаждането на Ричард позвъни Джим Бъркли.

— Разбрах, че се опитвате да се свържете с мен. — Гласът му беше добре овладян.

— Да — отговори Ричард със съответстващ безстрастен тон. — Трябва да говоря с вас. Можете ли да се отбиете в кабинета ми на път за вкъщи?

— Да — сега гласът на Джим прозвуча някак примирено. — И мисля, че знам за какво искате да поговорим.