Даниъл Силва
Художникът убиец (18)

17. Тел Авив

Изпълнителният директор на ЦРУ Ейдриън Картър беше мъж, който на пръв поглед лесно можеше да бъде подценен. Тази подвеждаща черта той бе използвал много резултатно по време на дългата си кариера. Беше нисък и слаб, но жилав като маратонец. Рядката коса и очилата без рамки му придаваха донякъде вид на научен работник, а панталоните и блейзерът му изглеждаха така, като че ли е спал с тях. Той сякаш не бе на мястото си в студената модерна конферентна зала на булевард „Цар Саул“, едва ли не залутал се тук по погрешка. Обаче Ари Шамрон бе работил с Картър, когато той оглавяваше центъра за борба срещу тероризма към ЦРУ, и знаеше, че Ейдриън е опитен оперативен агент. Той говореше свободно шест езика и можеше да се скрие с еднаква лекота в задните улички на Варшава или на Бейрут. Шамрон знаеше за уменията му на бойното поле, както и в бюрократичните „окопи“.

— Има ли напредък в разследването за Париж? — попита Картър.

Шамрон бавно поклати глава:

— За съжаление — никакъв.

— Никакъв? Трудно ми е да повярвам.

— Щом научим нещо, ти ще си първият, който ще го узнае. А какво става при теб? Случайно да сте прихванали интересни разговори, които би искал да споделиш? Някои приятелски арабски служби не са ли ти казали нещо, което не биха споделили охотно с ционистите?

Картър току-що бе завършил двуседмичната си обиколка в региона, по време на която бе разговарял с шефовете на разузнаването на страните от Персийския залив и Северна Африка. Службата на булевард „Цар Саул“ беше последната му спирка.

— За съжаление нищо не са ми казали — отговори той. — Обаче чухме някои слухове от други наши източници.

Шамрон надигна вежди:

— О, наистина ли?

— Зад атентата в Париж стоял Тарик.

— Той се беше спотаил за известно време. Защо сега ще излиза на светло?

— Защото е отчаян — отговори Картър. — Той е против мирното споразумение. Смята се и за историческа личност, а историята май го подминава.

— Това е интересно предположение — рече Шамрон, — но не сме се добрали до никакво доказателство, че е замесен Тарик.

— Ако получите такова доказателство, естествено ще ни информирате.

— Разбира се.

— Няма нужда да ти напомням — продължи Картър, — че една американска гражданка бе убита заедно с вашия посланик. Президентът обеща на американския народ, че нейният убиец ще бъде изправен пред правосъдието. Смятам да му помогна да изпълни обещанието си.

— Можеш да разчиташ на подкрепата на нашата служба — скромно отвърна Шамрон.

— Ако е бил Тарик, бихме искали да го намерим и да го отведем в САЩ, за да бъде изправен пред съда. Обаче няма да можем да го направим, ако преди това се окаже надупчен с двадесет и два милиметрови куршуми.

— Ейдриън, какво ми намекваш?

— Казвам, че мъжът в голямата бяла къща на Пенсилвания Авеню иска ситуацията да се разреши по цивилизован начин. Ако наистина Тарик е убил Емили Паркър в Париж, президентът иска той да бъде съден в американски съд. Никакви тайни екзекуции!

— Очевидно имаме различно мнение как да се справим с човек като Тарик — прекъсна го Стареца.

— Освен това президентът смята, че показно убийство в този момент не е в интерес на мирния процес. Убеден е, че така ще налеете вода в мелницата на онези, които искат да го провалят.

— И какво трябва да направим според твоя президент, когато терористите избиват хладнокръвно нашите дипломати?

— Да покажете някаква шибана въздържаност! — повиши глас Картър. — Според скромното ни мнение ще е по-мъдро няколко рунда да приемате ударите, без да отвръщате. Дайте на преговарящите малко място за маневриране. Ако радикалите ви нападнат, след като е подписано споразумението, тогава им отвърнете по всички начини. Но не влошавайте нещата сега, като търсите отмъщение.

Шамрон се приведе напред и потърка длани:

— Мога да те уверя, че нито Службата, нито който и да е отдел на израелските служби по сигурността планира някаква операция, срещу който и да е член, на която и да е арабска терористична група — в това число и Тарик.

— Възхищавам се на вашата предпазливост и смелост. Президентът ни също ще бъде възхитен — кимна Картър.

— Моите уважения за откровеността ти.

— Ако ми разрешиш, бих искал да ти дам един малък съвет. Израел сключи споразумение с няколко западни разузнавателни служби, като обеща, че няма да води операции на територията на тези страни, без първо да уведоми разузнаването им. Мога да те уверя, че Управлението и неговите приятели ще реагират остро, ако тези споразумения бъдат нарушени.

Шамрон го изгледа с присвити очи:

— Това ми звучи повече като предупреждение, отколкото като приятелски съвет.

Картър се усмихна и отпи от кафето си.

Министър-председателят работеше над купчина документи на бюрото си, когато Шамрон влезе в кабинета му, седна и му предаде накратко разговора си с човека от ЦРУ.

— Отлично познавам Ейдриън Картър — допълни Ари. — Той е добър играч на покер. Знае повече, отколкото казва. Намекна ми да се оттеглим, за да си нямаме проблеми.

— Или подозира нещо, но не разполага с достатъчно информация, за да излезе направо с нея — отговори премиерът. — Ти трябва да решиш какъв е случаят.

— Искам да знам дали още държите да проведа операцията при тези нови обстоятелства.

Премиерът най-сетне вдигна очи от документите:

— А аз искам да знам дали можеш да я проведеш, без ЦРУ да разбере за нея.

— Мога — кратко отвърна Шамрон.

— Тогава направи го.