Глен Бек
Залезът на демокрацията (48)

Глава 46

Ноа беше подложен на изтезания от много дълго време, физически и психически бе достигнал до предела на силите си. Затова надали някой можеше да го обвини, че не разпозна веднага посетителя си — този човек толкова рядко можеше да бъде забелязан извън обичайното си елегантно обкръжение. Но въпреки всички смекчаващи вината фактори Ноа веднага осъзна кой стоеше пред него, защото те бяха една кръв и плът — на прага бе застанал легендарният Артър Гарднър.

Възрастният мъж влезе, отиде в средата на стаята, освободи бодигардовете си с жест и двамата с Ноа останаха насаме.

Бащата придърпа една висока табуретка и седна на нея, вместо в голямото офис кресло, което бяха приготвили специално за него. Както обикновено, обичаше да има предимство над събеседника си, гледаше сина си от високо, докато Ноа лежеше, завързан за металното легло.

За момент и двамата се взираха мълчаливо един в друг. При бизнес разговори бащата използваше тактиката на директна конфронтация, при трудни преговори много често се оказваше, че губеше този, който заговореше пръв. След известно време обаче мълчанието му омръзна и той загуби търпение.

— Имаш ли представа какво ни струва тази жена, с която се забърка? — започна Артър Гарднър.

— Нямам — отвърна Ноа, гласът му бе прегракнал от жажда и от мъченията, на които го бяха подложили. — Милиарди?

Възрастният мъж стовари тежкия си юмрук върху масата:

— Струва влиянието ни! — изкрещя той. — Всичко трябваше да мине гладко и ефектно, трябваше да е събитие, което да ни оттласне, така че да направим големия скок към новото начало. Вместо това се получи пълен провал. Една експлозия сред пущинака на пустинята, на която почти никой не обърна внимание, дори и жителите на най-близкия град. Дори нямаме и снимки от нея, трябваше да прибегнем до услугите на художници и до специални ефекти. Цяла нощ стояхме будни, за да измислим някаква правдоподобна история, с която все пак да постигнем ефект върху обществото. След всички тези години на подготовка, въпреки съвета ми, избързаха, заради безсмислените действия на съпротивата. В която участва и синът ми.

По всичко личеше, че в този момент бащата очакваше някакво извинение от страна на сина си. Ноа внимателно подбра думите си:

— Не исках да се получи така, татко.

Бащата измърмори нещо злобно под носа си и след това направи усилие отново да възвърне достойнството си. Оправи и без това идеалния възел на вратовръзката си от персийска коприна и когато заговори отново, в гласа му се усещаше обичайното му самообладание:

— Не че всичко се провали напълно. Твоите приятели загубиха битката, още преди да беше започнала. От години изграждаме пред обществото образа им на маргинална група, на опасни наследници на Тимоти Маквей и, разбира се, те ще бъдат обвинени за несполучливия терористичен атентат — при тези думи той се загледа в пространството, като че ли говореше сам на себе си. — Твърде лошо е, че тези твои приятелчета съвсем ясно изразяват желанието си за насилие. Размахват плакати с призиви за „презареждане“ и твърдят, че дървото на свободата трябва да бъде напоено с кръвта на тираните. Носят фланелки, на които политиците са представени като мишени и, Ноа, нека не забравяме за злощастния инцидент в бара, в който и ти се забърка онази нощ. Тези хора никога не са искали да дадат шанс на мира и сега показаха докъде са готови да стигнат, за да чуе светът за тях.

Артър Гарднър се усмихваше, като че ли всичко това му доставяше някакво садистично задоволство.

— За щастие вече започна да се говори за отменянето на президентските избори. Въпреки че всеки един от двамата кандидати щеше да бъде полезен в последвалите събития, отмяната на изборите придава символичен смисъл на нещата. В следващите дни ще бъдат приети множество закони, почти без да се разисква по тях, и те ще ни помогнат да унищожим докрай остатъците от нещастното движение на твоята приятелка Рос. А в момента се извършва мащабна акция за издирването на всички, които имат връзка с ретроградните революционери. И това става с пълната подкрепа на обществото и медиите. Сол Алински се оказа прав, Ноа — целта наистина оправдава средствата. Не мога да си представя как някое мислещо същество може да не вярва в това. Какво, според теб, биха избрали хората, ако знаеха това, което знам аз, а именно, че пред тях има само два възможни избора — бърза, но до известна степен болезнена трансформация или още сто години на мъчително придвижване към неизбежния край. Само че този път цялото богатство и сила на страната ще им бъдат отнети още преди истинският упадък да започне. И въпреки това тези самовлюбени и невежи тарикати, които имат наглостта да наричат себе си патриоти, са готови да застанат на пътя на съдбата. Какво си въобразяват, че са постигнали? Животът на колко души бе спасен тази вечер? На трийсет хиляди? Всеки ден по света умират пет пъти повече хора. Умират, без никой да се е заинтересувал от напълно безсмисленото им съществуване, и се превръщат в прах, все едно никога не са живели. А тези трийсет хиляди щяха да загинат в името на велика кауза, имената им щяха да бъдат изписани на паметниците на новия свят, на гранитните стълбове, обозначаващи новото начало за човечеството. Единен свят, управляван от най-мъдрите, най-способните и най-силните, без наивни илюзии за равенство и измамни обещания за свобода за всички. Колко пъти трябва да повтаряме един и същи урок? Остави безполезните консуматори да търсят щастието според собствените си разбирания и резултатът винаги е кръвопролития и хаос, бедност и отчаяние. Това, което новите ти приятели така и не разбраха, е, че тази страна е само една кратковременно просъществувала аномалия, прашинка в непрестанния ход на времето. Хората често питат как така е могло да съществува робство, но този въпрос само показва невежеството им. Робството и тиранията са процъфтявали от хиляди години, а свободата е едно краткотрайно изключение. Съединените американски щати не трябваше да просъществуват толкова дълго, но всички хубави неща стигат до своя логичен край. Системата се е разпаднала окончателно и не подлежи на реконструкция. Днес, за да се кандидатираш за президент, ти трябват един милиард долара. Днес Ейбрахам Линкълн никога нямаше да успее да спечели първичните избори. И ако случайно постът бъде зает от личности с идеи за бъдещето, те веднага започват да се поддават на корупцията. Затиснати са от проблемите, които получават в наследство. Но по-голямата част от политиците не са нищо друго, освен проститутки и кукли на конци, и така ще бъде винаги. Тяхната първична страст към богатство, секс и власт ги прави лесно контролируеми. Всички те ме отвращават. След като са изпълнили ролята си, и те, както и всички останали, ще разберат какво означава истинската власт. За да имаме шанс да контролираме света, трябва да намерим начин да контролираме онзи, който дърпа конците. Президенти, сенатори, губернатори — всички те идват и си отиват, но аз и другите, равни ми по ранг, сме неизменно тук, ние ги издигаме и после пак ние ги сваляме. Истинските сили, които управляват света, са много по-стари от съвременните правителства и вече е дошло времето да сложим край на напразните надежди за свобода. Сега ние открито ще поемем юздите в наши ръце. Сега ще дадем на хората такова правителство, каквото те показаха, че заслужават. Никой не познава хората по-добре от мен, а аз знам от какво имат нужда. Ще им създадем цел — прост, организиран, спокоен живот, с всички необходими удобства, в служба на нещо много по-велико от една влюбена в себе си нация.

Възрастният мъж стана, приближи се до вратата, почука три пъти, след това отново седна на мястото си. След малко в стаята влязоха някакви нови хора, които Ноа не бе виждал до този момент.

— Майка ти означаваше много за мен — започна отново баща му. — В нея открих последните си надежди за човечност. Тя имаше своите слабости, но сега като си помисля, може би точно това в нея ме привлече. На първо място тя вярваше в хората и смяташе, че доброто в тях е по-силно от злото. За краткото време, което бяхме заедно, усетих, че някои от слабостите й са ме завладели и мен. Имахме дете, макар че се бях заклел никога да не създавам друго човешко същество. И тя вложи най-светлите си надежди в сина си. И докато лежеше на смъртното си легло, майка ти ми каза, че от теб, Ноа, мога да очаквам само най-прекрасни неща. Тази надежда ме крепеше. Но докато стоях отвън и наблюдавах какво се случваше в тази стая през последния час, се питах дали това не е краят на амбициите ми за теб.

— Твоите амбиции… за мен?

— Ако щеш вярвай, момчето ми, но аз няма да живея вечно. Имам още много работа да свърша, преди да умра. Все още никак не е сигурно какъв ще е крайният резултат от делото на живота ми и аз се нуждая от помощта ти, за да доведа нещата докрай. Нуждая се от твоята помощ. Мечтата ми беше един ден да застанеш до мен и двамата заедно да видим раждането на новия свят. Ти имаш големи заложби, Ноа, но тези заложби, поради някаква странна игра на гените, не са се проявили до този момент. Знам, че осъзнаваш конфликта в себе си и вероятно понякога ти е било много трудно. Ти имаш ума на баща си и сърцето на майка си. Нито едно от двете не може да надделее над другото. Но ми се струва, че през последните няколко дни начинът ти на мислене е бил подложен на зловредно влияние. Познавам това влияние, то е като болест, и се страхувам, че когато човек бъде обхванат от нея, тя е нелечима. С други думи, тя ще остане в теб до смъртта ти. И затова, преди да ми помогнеш, Ноа, преди да съм сигурен, че мога да ти се доверя, трябва да се убедя, че тази жена и приятелите й не са те заразили с болестта си.

Техниците, които бяха влезли преди малко, вече бяха започнали подготовката си. Бяха донесли със себе си тежки медни проводници и електроди и ги прикрепяха към различни части на тялото на Ноа. Намазаха двете му слепоочия със студен гел, който да улесни проводимостта.

— Тук съм, за да те спася, Ноа — продължи баща му, — по един или по друг начин, и да съхраня завета си. Един от двамата млади мъже ще си тръгне с мен от тази стая. Първият беше взет заложник от Рос и нейната терористична група, но успя да избяга и след това рискува живота си, застана на пътя и не позволи на полицаите и федералните агенти да преминат, като по тази начин ги спаси от ужасната експлозия в пустинята. Този мъж е герой, той ще продължи моето дело, ще бъде моите очи и уши до крайното реализиране на плана. Другият млад мъж също участва в подобна история, но има една съществена разлика. Той е мъртъв.

Артър Гарднър кимна към един от техниците.

— А сега — каза той, — нека веднъж завинаги разберем дали Ноа Гарднър е достоен син на баща си.