Глен Бек
Залезът на демокрацията (11)

Глава 9

Тъй като тенът му не беше перфектен, Ноа реши да се преоблече насаме, но когато отиде в тоалетната, видя, че и там е пълно с хора. Във въздуха определено се носеше мирис на марихуана. Вече беше забелязал няколко души с вид на екстремисти и предположи, че те са причината за това. Може би бяха дошли тук, за да присъединят своите искания към тези на мнозинството.

Ноа съблече мократа си риза и облече сухия суитчър, който беше взел назаем.

Нямаше как да смени и панталоните си, но те така или иначе бяха започнали да изсъхват. Поне така, без бялата риза и вратовръзката, щеше по-лесно да се слее с простолюдието в кръчмата.

Когато отново тръгна към масата, видя, че едрия мъж го нямаше, но на негово място беше дошъл нов човек.

Спря до една колона, иззад която можеше да наблюдава, без другите да го виждат. Нямаше намерение да ги шпионира, съвсем не. Щеше да е изключително нелюбезно, а ако някой от двамата го забележеше, щеше да стане направо неудобно. Но след като остана зад колоната повече от минута, безпокойството му да не бъде забелязан беше изместено от по-голяма тревога.

Моли и мъжът бяха седнали съвсем близо, ръцете им почти се докосваха, говореха си и си шепнеха, бяха погълнати изцяло един от друг, разбираха се с половин изречение и често се смееха. Имаше някаква особено интимна близост между тях, държаха се съвсем естествено. Такава връзка много рядко може да се наблюдава между братя и сестри, понякога между стари приятели, но най-често между влюбени.

— Ама нашата Моли е прекрасно момиче, нали така?

Ноа подскочи, когато чу гласа съвсем близо до ухото, си. Обърна се и вида огромния приятел на Моли, Холис, който, също като него, наблюдаваше масата.

— Аз просто…

— Прекрасна е. Освен това е и умна. Умът й сече като бръснач.

При тези думи акцентът му прозвуча съвсем ясно. Мъжът беше от областта на Апалачите и по-точно от Западна Вирджиния.

— Няма значение — продължи Ноа. — Ние съвсем скоро се запознахме, така че…

— Онзи там с нея, казва се Дани Бейли. Моли ми е казвала, че преди години са били доста гъсти с него, но никога не съм я разпитвал.

Беше съвсем безсмислено да се прави, че това не го интересува. Или Холис беше отличен познавач на човешката природа, или бе толкова очевидно, че Ноа е влюбен в момичето, че нямаше смисъл да го крие повече.

— Значи така се казва, а какъв е всъщност? — попита Ноа.

В този момент разбра, че е разкрит. Моли го беше забелязала и му правеше знак с ръка да отиде при тях.

— Честно казано и аз не знам почти нищо за него — отвърна Холис и последвалите му думи прозвучаха много странно, като се има предвид, че бяха казани от огромен мъж, който без усилие с голи ръце може да повали мъжката горила в зоологическата градина в Бронкс. — Но ме плаши.

Ноа се приближи до масата, придърпа още един стол и седна при другите двама.

— Ти трябва да си Ноа — започна Дани Бейли. — Моли почти нищо не ми каза за теб.

Ако се съди по лекото потрепване на дълбокия му глас, Бейли вероятно смяташе, че току-що е казал нещо много забавно. Държеше се като човек, който е свикнал да бъде на сцена или пред камера и външният му вид беше в съответствие с това. Изглеждаше много добре, но ако човек го загледаше отблизо, щеше да забележи дефектите, които сценичното осветление крие — около очите му имаше твърде много фини бръчки за толкова млад човек, стърчащата му коса беше боядисана и крайчетата й изсветлени, лицето му бе прекалено слабо, а очите хлътнали и сухи. Изобщо приличаше на мъж, който е надхвърлил трийсет и пет, но отчаяно иска другите да мислят, че е на двайсет и една.

— Това не ме учудва — отвърна Ноа. — Ние почти не се познаваме и много се съмнявам, че от видяното до този момент ме харесва особено.

Бейли побутна Моли с рамо.

— Какво ще кажеш за това, сладурче?

Моли изглеждаше смутена и пристигането на келнерката с напитките я спаси от неудобната ситуация.

— О, хайде, всички, я по-весело. Шегувам се, защото ви обичам. Ето така — при тези думи той вдигна малката чашка и изля кафеникавата течност в гърлото си, след това вдигна празната чаша като за наздравица. — Пия за новите приятели, а може би и за още един нов фен.

Ноа отпи от бирата си.

— Извинявай, нов фен ли каза?

— Точно така, човече — мъжът подаде ръката си през масата и Ноа я пое. — Аз съм Дани Бейли — заяви той и изчака известно време Ноа да даде някакъв признак, че го е познал. — Само не ми казвай, че не си гледал видеото.

Ноа примигна и поклати глава.

— „Сгромолясване“, човече, видеото. То ще доведе до окончателното сгромолясване на тази шибана зла империя. Трийсет и пет милиона пъти е било гледано в YouTube. Това там съм аз. Направо съм шокиран, наистина ли не си го гледал? Навсякъде по форумите в интернет се говори за мен.

— Значи филтърът на компютъра ми срещу спама е много добър — отвърна Ноа.

За известно време легендарният Дани Бейли изглеждаше така, сякаш някой го беше плеснал през лицето с ръкавица и му бе обявил дуел.

— Спокойно, момчета — намеси се Моли.

Бейли остави напрежението между тях да продължи още малко. След това се усмихна, поклати глава, вдигна чашката, която стоеше пред момичето, обърна я на един дъх и се изправи. После се наведе, целуна Моли по бузата, прошепна нещо в ухото й и погледна към Ноа.

— Желая ти късмет — каза Бейли.

— И на теб също — отвърна Ноа.

Когато Бейли си тръгна, Ноа се обърна към Моли и посочи чашката:

— Да ти поръчам ли още едно?

— Не, благодаря, не пия. Той затова го направи, а не защото искаше да се държи грубо.

— Да, разбира се.

— Дани е добро момче, просто мисля, че представите му за движението вече са остарели. Казвала съм му го право в очите. Когато дойде редът му да говори тази вечер, ще видиш какво точно имам предвид. Вярно е, че невинаги разграничава важното от маловажното и кара хората да се палят по неща, които не са правилни, а има толкова други истински каузи, за които да се борим. Но не може да му се отрече, че умее да привлича вниманието на аудиторията.

— Чуй какво е мнението ми по въпроса — започна Ноа — и вярвай ми, разбирам от тези неща. Трябва много да внимаваш с кого се свързваш. В пиар бизнеса имаме такъв израз — посланието не носи никакъв смисъл, ако не си избрал правилния посланик и трябва да знаеш, че невинаги е вярно, че няма лоша реклама.

— Ще имам предвид съвета ти — отвърна тя и го изгледа внимателно. — Радвам се, че суитчърът ти става.

— Нося стандартен М размер — поясни Ноа и остави купчината мокри дрехи на празния стол между тях. — Благодари ти още веднъж.

Тя кимна.

— Радвам се, че дойде — заяви тя след миг и се премести малко по-близо до него. — А сега ми разкажи нещо за себе си, нещо, което не знам до този момент.

— Ще ти разкажа, ако и ти ми разкажеш — Ноа веднага влезе в тона й.

Моли като че ли се замисли за момент.

— Добре — съгласи се накрая.

— Добре — повтори той и прехапа устна, като че ли дълбоко се замисли какво да бъде първото му откровение. — Имам почти свръхестествена способност да долавям кога някой крие нещо.

— Не ти вярвам.

— Така е. Докато другите деца ходеха на скаутски лагери, аз стоях пред стъкло, през което се вижда само от едната страна, ядях бонбони и наблюдавах фокус групи. Пред очите ми са минали поне един милион. Затова познавам хората — заяви той и потупа с пръст слепоочието си. — Това тук е човешки детектор на лъжата.

— Докажи го.

Ноа се огледа бързо наоколо, избра един мъж и за няколко секунди съсредоточи вниманието си върху него.

— Добре. Погледни назад през лявото си рамо по посока на знака „изход“. Мъжът по потник, с пиратска обица, широко палто, рус, подстриган на опашка. Обърни се дискретно.

Ноа изчака, докато тя се обърна да погледне, и след това продължи:

— Този не е от вашите хора. Ако не е дошъл сред вас да ви шпионира, значи нищо не разбирам.

Моли се обърна още веднъж. Когато отново насочи вниманието си към Ноа, изобщо не изглеждаше впечатлена, беше разтревожена и ядосана.

— Успокой се. Ти да не би да си въобразяваше, че противниковият лагер няма да изпрати на събирането някой да ви наблюдава?

— Не е редно.

— Хайде, не му обръщай внимание — продължи той. — Е, аз започнах, сега е твой ред да ми кажеш нещо за себе си.

Моли кимна, пое дълбоко въздух, покачи се на стола, на който седеше, и се провикна, така че всички в кръчмата да я чуят:

— Хей, ти там! — тя посочи с пръст мъжа, който както повечето хора се беше извърнал с лице към нея. — Харесва ли ти шоуто? Чуйте всички! Сред нас има предател!

От злобното изражение по лицето на мъжа стана ясно, че публичното разобличаване не беше сред най-любимите му неща, които можеха да му се случат в петък вечер. Хората около него започнаха да го освиркват, той хвърли още един зъл поглед през рамо, стана и се отправи към вратата.

Моли седна на стола си и въздъхна дълбоко.

— Нещо за мен ли?… Чакай да си помисля — наведе се близо до Ноа, като че ли искаше да сподели някаква съкровена тайна. — Понякога ставам малко импулсивна — прошепна тя.