Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (9)

9.

Тя не се престори, че не разбира за какво говори Сам.

— Естествено. Дори приятелката ми Гуен ги е научила.

— Не съм убил Касиди Лорънс.

— Знам.

Това не беше реакцията, която той очакваше.

— Откъде знаеш? — попита той.

Аби сви рамене.

— Гуен никога не би ни оставила заедно сами, ако смяташе, че си способен на подобно нещо.

Той се намръщи.

— Толкова ли е добра?

— Толкова.

— Хм.

Дотук с фантазиите как Аби се хвърля в обятията му и се кълне, че му вярва безусловно. Радвай се на това, което имаш, Копърсмит.

— Има едно нещо, което искам да изясня — настоя той.

— Какво?

— Поради някаква причина много хора, изглежда, смятат, че двамата с Касиди сме били сгодени.

— Не сте ли били?

— Не. Известно време се виждахме доста често и хората са си направили някакви заключения. Имахме връзка, но не бяхме сгодени.

— Ясно. — Телефонът на Аби наруши внезапно възцарилото се мълчание. Тя се стресна видимо и после го взе в ръка. Погледна дисплея, усмихна се и отговори на обаждането. — И това ако не е телепатия. — Тя излезе иззад кухненския плот и се отправи към бюрото си. — Тъкмо говорехме за теб, Гуен. Да, точно така му казах. Можеш да заминеш за Хаваите, без да се тревожиш за мен. — Аби спря пред бюрото си и започна да преглежда малката купчина на пощата. — Да. Обещавам да се обадя на Ник, ако имам нужда от помощ. Но всичко ще бъде наред. Да. Лека нощ. Приятно пътуване. Знам, че е по работа, но опитай да се позабавляваш, щом си там. Да, обещавам, ще ти се обадя, ако има новини. — Тя затвори телефона и го остави на бюрото. — Добри новини. Гуен току-що потвърди, че аурата ти е съвсем чиста и здрава.

— Оценявам го.

Аби хвърли последното писмо настрани и протегна ръка към малкия пакет на бюрото.

— Не помня напоследък да съм поръчвала нещо по интернет.

Аби видимо потрепери, когато пръстите й докоснаха пакета. Тя ахна задавено. Енергия заискри в атмосферата.

— О, боже! — прошепна тя.

Нютън скочи на крака, наострил уши. Той изскимтя тихо.

Сам вече прекосяваше стаята към мястото, където стоеше Аби, и се взираше в пакета, който тя държеше с две ръце.

— Какво не е наред? — попита той.

— Нищо не е наред. — Тя се отърси от първоначалния шок. Тревогата блесна в очите й. — Мисля, че някой ми е изпратил много специален подарък. Може би книга, ако съдя по енергията. Стара книга.

Сам долови трептенето на енергия около пакета.

— Каквото и да е, енергията му е много силна.

Косъмчетата на тила му настръхнаха.

— Кой го е изпратил? — попита Сам.

— Още не знам. Липсва адрес на подателя. Може би вътре ще има някаква бележка. Имам предчувствие, че е благодарствен подарък от някой от клиентите ми.

— Клиентите ти знаят домашния ти адрес?

— Не, разбира се, че не. Прекалено много откачени има наоколо. Цялата ми бизнес кореспонденция отива в една анонимна частна пощенска кутия и след това ми я препращат тук.

Тя свали хартията, с която беше увит пакетът, и отдолу се показа кутия, украсена с изящна дърворезба.

— Това са алхимически мотиви — каза Сам.

— Определено.

Аби отвори капака на кутията. Вътре имаше малка книга с кожена подвързия. Аби я извади с две ръце. После се усмихна.

— Какво? — попита Сам предпазливо.

— Криптирана е с един много деликатен парапсихичен код. — Аби отвори корицата внимателно и огледа заглавната страница. Удоволствие и топлина грейнаха в очите й.

Сам надникна през рамото й и видя надписа на латински.

— Какво означава?

— Заглавието се превежда като: „Трактат върху билките и цветята, които са най-полезни за изкуството да се смесват парфюми“. Това е ръководство за правене на парфюми, написано от някой с паранормален талант в тази насока. Според заглавната страница книгата съдържа някои от личните рецепти на Клеопатра. Не е ли очарователно?

— Аби — каза Сам. — Това не ти е било изпратено по пощата.

— Да, знам. Нали ти казах, пощата ми минава през лична пощенска кутия.

— Не това имам предвид — каза той със спокоен глас. — Не е било изпратено изобщо. По хартията няма пощенски марки и клейма. Пакетът е бил доставен от някого.

Аби вдигна глава. Очите й се присвиха леко. Сам осъзна, че най-после е привлякъл вниманието й.

— Е, аз имам няколко приятели. — Тя погледна дървената кутия. Вътре имаше малък бял плик. — Чакай, ето го обяснението. — Остави книгата и отвори плика. Извади малката картичка, която беше вътре, и прочете написаната на ръка бележка: — Моля те, приеми този малък подарък като знак на възхищението ми към уникалния ти талант. Искам да се възползвам от услугите ти, за да ми откриеш един рядък предмет, за който се говори, че скоро ще се появи на черния пазар. Цената няма значение. Ако успееш, ще получиш щедър бонус. Независимо от решението ти, книгата за билките си е твоя.

— Някой се опитва да те подкупи да го приемеш за клиент — каза Сам. — И този някой знае къде живееш.

— О, по дяволите! — възкликна Аби.