Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (7)

7.

— Да не си се побъркала, Аби? — Гуен Фрейзиър се наведе над масата в ресторанта и снижи глас: — Според това, което открих в интернет, Сам Копърсмит е бил разследван за убийството на годеницата си преди шест месеца. Нямаш работа с мъж като него. Той може да е много, много опасен.

— Успокой се, наела съм го с определена цел, няма да спя с него. Има голяма разлика.

— И това трябва да ме успокои?

— Е, това със сигурност ме кара да се чувствам по-добре — каза Аби.

Двете седяха в едно сепаре на бара към ресторанта. Беше седем и половина. Тълпата от хора, отбили се в заведението след работа, вече се беше разотишла. Сега мястото се изпълваше с хора от околните жилищни сгради. Няколко фризьорки от близкия салон, който затваряше в седем, празнуваха рождения ден на една от тях. Тихите разговори и ненатрапчивата музика от уредбата осигуряваха уединение.

Гуен Фрейзиър беше на годините на Аби — висока, тъмнокоса, с лешникови очи. Тя имаше талант да разчита аурите на хората и работеше като „медиум съветник“. Способностите й позволяваха да работи и с обикновени хора, и с такива, които притежаваха паранормален талант. Както беше обяснила на Аби, нямаше разлика между двете клиентски групи. Тези с истински паранормални способности й вярваха, когато им обясняваше, че разчита аурите им. Другите вярваха, че тя вижда енергийните им полета. Това беше идеална ситуация за жена с нейните способности.

— Това не е шега — настоя Гуен.

— Знам. Извинявай. Денят ми беше много уморителен. Шофирането от Анакортес ми отне по-дълго от обичайното. Имаше катастрофа на магистралата. — Аби отпи от виното си и остави чашата. — Ако това ще те успокои, бях информирана, че няма начин Сам Копърсмит да е убил годеницата си.

— Кой ти го каза?

— Собственикът на водното такси.

— И ти му повярва?

— Той беше сигурен. Каза, че никой на острова не вярвал, че Сам го е направил.

— И какво доказателство ти представи? — попита Гуен.

— Според тях, ако Сам е бил убиецът, е щял да се справи по-добре.

— Моля? Какво означава това?

— Щял е да се погрижи жертвата да изчезне. — Аби махна с ръка. — И е щял да се постарае да не останат никакви улики срещу него.

— И ти си повярвала на теорията на мъжа с водното такси?

Аби погледна Гуен над чашата си.

— След като се запознах със Сам Копърсмит — да, вярвам на тази теория.

— Нали си даваш сметка, че семейство Копърсмит са много богати — каза мрачно Гуен. — Парите и властта вървят ръка за ръка, лесно са можели да уредят член на семейството им да не бъде съден за убийство.

— Цинизмът ти отново проговори, Гуен.

— Това е най-добрата ми черта. Този Сам Копърсмит частен детектив ли е?

— Представи се като технически консултант.

— О, това е просто чудесно — изсумтя Гуен.

— Но аз вярвам, че той е най-добрият човек за тази работа.

— Защо, за бога?

— Защото става дума за книга със силна паранормална енергия и се нуждая от помощта на човек, който поне вярва в паранормалното. А такива не се намират под път и над път, ако не си забелязала. Освен това знаеш не по-зле от мен, че Тадеус Уебър никога не би ме изпратил при Копърсмит, ако смяташе, че има по-добър вариант.

— Този довод го приемам. — Гуен се облегна назад. — Получи ли нов имейл от изнудвача?

— Не, слава богу. Но има още нещо, за което искам да говоря с теб.

— Какво?

— Сънувах много странен сън две нощи поред. И двата пъти в съня ми беше Грейди Хейстингс.

Гуен се намръщи.

— Лудият, който беше нахлул в дома на клиентката ти?

— Да.

— Естествено е известно време да сънуваш кошмари. Ситуацията е била много плашеща.

— Вярно е, но това, което ме притеснява адски в тези сънища, е, че започнах да ходя насън. Никога преди не ми се е случвало.

— В таланта ти няма никаква нестабилност — каза Гуен, — ако това те притеснява.

— Ти си ми казвала, че е възможно смущенията в съня да са ранен признак за сериозни проблеми с паранормалните сетива.

— Така е, но подобни смущения се виждат в аурата. А ти си добре.

Аби огради основата на чашата си в триъгълник от палците и показалците си.

— Моля те. Погледни.

— Добре, добре.

Гуен задейства таланта си. Аби усети раздвижване на енергия в атмосферата. На няколко крачки разстояние един бизнесмен на средна възраст, който стоеше отпуснат на високо столче край бара, внезапно обърна глава и се огледа, сякаш търсеше някого или нещо. Аби знаеше, че той е усетил раздвижването на паранормална енергия, без да знае какво е предизвикало настръхването на тила му. Една червенокоса фризьорка в ъгъла, която пиеше коктейл „Космополитън“, огледа разтревожено помещението, преди да се обърне отново към колежките си.

Аби изчака, докато Гуен свърши работата си. След няколко минути нивото на енергия в атмосферата намаля.

— Не откривам никакви лоши вибрации — увери я Гуен. — Само следите от стрес, за които вече говорихме. Има някакво задълбочаване на интензивността на ултра светлината от горещия край на спектъра, но нищо тревожно. Също така, за протокола, не видях енергията, която се асоциира с обикновеното ходене насън.

— Това как става, за бога?

— Опитах се да ти обясня, че случилото се в библиотеката на Вон е равносилно на ураган пета степен върху паранормалните ти сетива. Канализирала си огромно количество енергия. За бога, успяла си да накараш онзи мъж да загуби съзнание. Това няма как да не се отрази и на теб, да не говорим, че е можело да бъдеш убита. Трябва ти време, за да се възстановиш от шока.

— Не мога да продължа да ходя насън — настоя Аби. — Ами ако отворя плъзгащата се врата и изляза на терасата?

— Успокой се, няма да го направиш. Собствените ти паранормални сетива ще се пробудят, ако опиташ да направиш нещо, което да постави живота ти в опасност.

— Явно имаш повече вяра в моите сетива от самата мен.

Гуен се замисли.

— В този сън имаш ли представа къде отиваш или какво искаш да направиш?

— Виждам Грейди Хейстингс. Той протяга ръце към мен, моли ме да му помогна. Казва ми, че само аз мога да му помогна.

— Това ли е всичко?

— Общо взето.

— Добре, продължавам да се придържам към теорията си, че необичайните състояния, които те спохождат, са предизвикани от стреса, който си преживяла в онзи ден. Но има и друга възможност, която не трябва да пренебрегваш.

— Каква?

— Може твоята интуиция да се опитва да ти подскаже нещо важно.

— Какво например?

— Не знам — отвърна Гуен. — Но ти си прекалено умна, за да пренебрегнеш скрития смисъл. Опитай се да превърнеш съня в полусън и поеми контрол върху него.

— Лесно е да се каже.

— Е, със сигурност е по-лесно за силен талант, отколкото за човек без паранормална чувствителност. Преди да заспиш довечера, програмирай мислите си, че трябва да се събудиш. Внуши си, че трябва да поемеш контрол над съня с Грейди Хейстингс.

— И това ще свърши работа?

— Да, ако успееш да настроиш вътрешния си будилник. Този номер работи на същия принцип, както като си казваш, че трябва да се събудиш в определен час, за да хванеш ранен самолет. Много хора, дори и с минимален талант, успяват да го правят постоянно.

Аби си пое бавно дъх и си напомни, че Гуен е специалистът в тази сфера.

— Добре, ще опитам.

Гуен й се закани с пръст.

— Знаеш ли от какво имаш нужда в действителност?

— Не ми казвай, че имам нужда от ново гадже.

— Имаш нужда от ваканция. Трябва да дойдеш с мен на Хаваите утре. Не е прекалено късно. Обзалагам се, че мога да ти намеря билет за същия полет. Винаги има отказани резервации в последния момент.

— Разбира се, на максимална цена. Знаеш, че не мога да си го позволя. Освен това не може да става и дума да напускам града. Как ще се наслаждавам на ваканцията, ако знам, че изнудвачът ме чака да се върна?

— Да, вярно — съгласи се Гуен. — Но ти си наела Копърсмит да се погрижи за изнудвача. Остави го да си свърши работата, докато ти си почиваш на плажа.

— Не мисля, че може да наемеш частен детектив, а после безгрижно да се отправиш на почивка, докато той се опитва да реши проблемите ти.

— Защо не? Нали приключи работата си за Вон? Като твоя приятелка и духовен съветник ти казвам, че се нуждаеш от почивка, за да могат сетивата ти да се възстановят. Купи билета до Хаваите с кредитната си карта и кажи на Копърсмит да ти праща докладите по имейла.

— Не ми харесва идеята да оставя Сам Копърсмит да се занимава сам и без контрол от моя страна с нещо, което по същество си е мой личен проблем.

Гуен се усмихна многозначително.

— Да, ти искаш да държиш нещата под контрол.

— Кой не иска? Но повярвай ми, ако се запознаеш със Сам Копърсмит, ще разбереш защо запазването на контрол е много разумна идея.

— Какво представлява той?

— Представи си луд учен в подземна лаборатория.

— Не звучи като типичен частен детектив.

Аби отново взе чашата си.

— В Сам Копърсмит няма нищо типично.

* * *

Когато излязоха от ресторанта, навън ръмеше. Мокрият тротоар блестеше от отразената светлина на уличните лампи. Неонови знаци грееха на витрините на безбройните ресторанти, барове и клубове от двете страни на Първо Авеню.

Гуен пъхна ръце в джобовете на шлифера си.

— Мисля си, че може би трябва да отменя пътуването си до Хаваите. Не искам да те оставя да се оправяш сама с Копърсмит и изнудвача.

— Няма да отменяш нищо. Новият клиент ти плаща огромен хонорар и поема всички разходи, за да отидеш да разчетеш една аура. Знаеш много добре, че не можеш да обърнеш гръб на тези пари.

— Майната им на парите. Тревожа се за теб, Аби.

— Ще се оправя.

— Обещай ми, че ако почувстваш, че не можеш да се справиш с проблемите, ще се обадиш на Ник, защото той ще бъде най-близо. И веднага след това ще позвъниш и на мен. Ще хвана първия самолет за Сиатъл.

— Обещавам — увери я Аби.

И двете не споменаха възможността Аби да се обърне за помощ към семейството си. Това не беше вариант и двете го знаеха. Гуен и Ник Сойър бяха истинското й семейство, помисли си Аби. Връзката между тях тримата беше закалена в годините, които бяха прекарали заедно в „Самърлайт Академи“. Нищо не можеше да я разруши.

Тъкмо се канеше да добави още нещо, с което да успокои Гуен, когато осъзнаването, че нещо се е променило, я накара да се закове на място на тротоара.

— Аби? — Гуен също спря, загрижена. — Добре ли си?

— Той е тук — каза тихо Аби.

— Кой? — попита Гуен.

Аби видя една сенчеста фигура, която се откъсна от тъмния вход и тръгна към светлината. Мъжът носеше черно кожено яке, под което се виждаха тъмен пуловер и панталон. Яката му беше вдигната, за да го предпази от вятъра и студа, скривайки строгите му черти.

Той носеше черен кожен спортен сак в едната си ръка. Сетивата й лесно доловиха топлината в очите му. Тръпка на възбуда пробяга през вените й.

Сам я погледна и очите му пламнаха още малко.

— Чаках те. Нали знаеш старата поговорка?

— Коя по-точно? — попита Аби.

— Можеш да избягаш, но не можеш да се скриеш.

Аби погледна Гуен.

— Запознай се със Сам Копърсмит.