Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (33)

33.

Отвън клубът изглеждаше като евтина дупка. Приличаше на много от другите клубове в този квартал. Вратата и прозорците към улицата бяха боядисани в черно. Но когато Сам и Аби влязоха, се озоваха в уютно и елегантно пространство, стоплено от голяма каменна камина. Барът в дъното блестеше от полираното дърво и стъклените чаши.

Единият ъгъл на помещението беше зает от роял. Жена на средна възраст, облечена в рокля, обшита с мъниста, и със стегната на висок кок руса коса, свиреше някаква класическа мелодия. Беше с тежък грим, а ушите, вратът и китките й бяха украсени с бижута от изкуствени кристали.

Клиентелата на бара представляваше изненадваща смесица от мъже и жени, но от жестовете и езика на телата им беше ясно, че мъжете и жените на масите бяха приятели, а не гаджета. Дрескодът беше разнообразен, с лек превес на скъпите дизайнерски дънки, ризи и сака за мъжете. Питиетата бяха предимно вариации на мартини и космополитън.

Няколко глави се обърнаха, когато Сам и Аби влязоха в бара, но след кратко дискретно оглеждане всички се върнаха към разговорите и питиетата си.

Ник седеше сам в едно сепаре в дъното. На масата пред него имаше синьо мартини, което изглеждаше недокоснато. Аби се плъзна на мястото срещу него, а Сам седна до нея. Ник го изгледа отегчено.

— Виждам, че още не си се разкарал — отбеляза Ник.

— Аха — потвърди Сам. — Живея с надеждата някой ден двамата с теб да станем приятели.

— Не разчитай много.

— Това разбива сърцето ми. Но съм сигурен, че ще го преживея.

Аби се наведе напред.

— Какво става, Ник?

— От пет и трийсет днес следобед вече не съм ти конкурент — заяви Ник. — Отказах на клиента си да работя за него и престанах да търся криптираната книга. Ако имаш здрав разум, ще направиш същото.

— Какво се е случило? — попита Аби.

— Бени Спароу е получил сърдечен удар и е умрял в магазина си снощи.

— Не и Бени! — прошепна шокирана Аби.

— Да. — Ник отпи съвсем малко от питието си и остави чашата. Бях склонен да повярвам, че Уебър е получил сърдечен удар. Той беше на години и с разклатено здраве. Стават такива неща. Но сега, след като с Бени се случи абсолютно същото, съвпаденията стават прекалено много.

— Кой е Бени Спароу? — попита Сам.

— Един от тримата или четиримата дилъри, за които беше най-вероятно да се крият под псевдонима Милтън — обясни Ник.

— Убиецът трябва да е научил името на Бени от Тадеус — каза Аби.

— Така изглежда — съгласи се Ник.

— Мислиш ли, че дневникът е бил у Бени? — попита Сам.

— Ако е бил, вече е у убиеца. Няма да разберем, докато не стане ясно дали планът за търга си остава в сила. Засега не съм получил никакви новини. — Той се обърна към Аби. — Тази история надмина и най-дълбокото на този пазар. Това стана направо като Марианската падина. Време е да се спасяваме, приятелко.

— Не мога, Ник — каза Аби.

— Чуй ме, Аби, трябва да изоставиш Копърсмит още сега и да изчезнеш от града. Веднага. Аз заминавам тази вечер. Можеш да дойдеш с мен.

— Ако книгата е заключена с паранормален код, и да напусна града, няма да има полза — изтъкна Аби. — Ако убиецът е открил книгата и е решил, че му трябвам, ще тръгне да ме търси. Не мога да бягам вечно.

— Мога да ти осигуря фалшиви документи за самоличност. Преди известно време направих по един комплект за теб, Гуен и за мен, просто за всеки случай.

— Благодаря, но ще бъде трудно да изчезна за постоянно — настоя Аби. — Семейството ми може и да не е много сплотено, но повярвай ми, близките ми ще забележат, ако просто изчезна.

— Без да споменаваме мен — каза Сам. — И аз бих забелязал.

Ник го изгледа ядосано.

— Все още ли мислиш, че можеш да се погрижиш за нея?

— Със сигурност по-добре от теб — заяви Сам.

Аби изгледа Ник разтревожено.

— Къде ще отидеш?

— На Хаваите, при Гуен. Направих си резервация преди час. Ще си взема продължителен отпуск, докато не мине търгът.

— Кой беше клиентът ти? — попита Аби.

— Господин Анонимен. Работил съм и преди за него. Виж, сигурна ли си, че не искаш да дойдеш с мен, Аби?

— Не мога — повтори тя.

— Тук може да си реално застрашена.

Аби се облегна назад.

— Ще се оправя.

Ник погледна Сам недоверчиво и отново се обърна към нея.

— Сигурна ли си?

— Да — усмихна се Аби. — Сигурна съм.

— Ще ми се обадиш, ако размислиш, нали?

— Ще ти се обадя.

— В такъв случай аз тръгвам. — Ник допи мартинито си наведнъж и се измъкна от сепарето. Погледна Сам. — Помни какво ти казах, Копърсмит. Ако с Аби се случи нещо, ще отговаряш пред мен.

— Ще се грижа за нея, не се безпокой — увери го Сам.

Ник се завъртя на пети и изчезна през вратата, на която пишеше „Тоалетна“.

Сам погледна Аби.

— Май не отиде в тоалетната.

— От онзи коридор има изход към задната уличка — обясни Аби. — Ник трябва да е уплашен до смърт, щом се страхува да излезе през предната врата.