Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (32)

32.

Ландър Нокс изучаваше снимката на гърба на книгата, докато чакаше на опашката за автографи. Усмихнатите лица на семейство Радуел предизвикаха в него дълбок изблик на изгаряща киселина. Едва се сдържаше да не запрати книгата по главата на автора й. Едно голямо щастливо семейство.

Извади малко шишенце с хапчета против киселини и лапна едно. Тази картина е измамна — напомни си той. Нещата вече не бяха съвършени за клана Радуел благодарение на неговите собствени финансови игри. Мисълта, че им беше нанесъл сериозни щети в няколко посоки, го успокои.

Придобиването на лабораторния дневник и откриването на човек с паранормален талант, който да отключи кода, който охраняваше неговото собствено наследство, си оставаше основната му цел. Но загубата на парите на Стрикланд започваше да предизвиква шокови вълни в семейството. Беше очевидно, че не всички от клана знаеха какво се е случило. По време на последния им обяд заедно той беше усетил паниката и безпомощния гняв, които измъчваха Оринда Стрикланд. Старицата беше ужасена. А тази вечер беше забелязал напрежението в погледа на Даяна Радуел. Още малко, помисли си той. Скоро всички те щяха да бъдат принудени да се изправят пред колосалния размер на надвисналия финансов крах.

Щеше да бъде интересно да види какво ще се случи, когато финансовата секира на банкрута се стовареше отгоре им. Като начало старицата сигурно щеше да получи сърдечен удар. И беше всеизвестен факт, че сериозните финансови проблеми често водеха до разводи. Бракът на Радуел несъмнено щеше да бъде следващата жертва. Доусън вече беше погълнат от чувството за вина и се възприемаше като пълен провал. Нямаше как да се предвиди до какво ще го доведе това. Не беше нещо нечувано, когато човек загуби всичко, да прибегне до самоубийство. Красивите руси близначки вече нямаше да могат да си позволят да учат в скъпия частен колеж. В крайна сметка идеалното семейство Радуел щеше да бъде напълно опустошено.

Изгарящата киселина изчезна. Внезапно Ландър се почувства много по-добре. Човекът пред него на опашката благодари на Радуел за автографа и се отдръпна. Доктор Брандън С. Радуел се усмихна.

— Имате ли предпочитания какво да напиша в книгата ви? — попита Брандън.

— Ще може ли: „На Ландър, който някой ден ще избере семейството си“?

— Разбира се. — Брандън бързо написа посвещението и подписа книгата. — Успех, Ландър. Помнете, семейството е всичко. Избирайте мъдро.

— Непременно, доктор Радуел.