Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (46)

46.

Доусън седеше отпуснат на един стол в главната каюта на яхтата. Китките му бяха вързани зад гърба му. Краката му бяха стегнати за краката на стола. Той вдигна глава, когато Аби се появи пред него. На лицето му се изписа изненада и недоумение.

— Какво, по дяволите, правиш тук, Аби? — попита той. — Аз му казах, че няма да дойдеш.

Привлекателният мъж с пясъчноруса коса, който стискаше оръжието си, насочено към Аби, се засмя.

— Но аз бях сигурен, че ще дойде. Все пак ти е сестра.

— Доведена сестра — каза Доусън вяло. — И ти обясних, че тя не ми е кръвна роднина. Тя дори не ме харесва.

— Но всички вие сте част от модерното смесено семейство на доктор Радуел, неговото семейство по избор. Признавам, че не разбирам лоялността към семейството, но тя определено се оказа полезна.

Аби спря точно до вратата на каютата, стиснала пакета с лабораторния дневник в ръце. Тя погледна мъжа с оръжието. Той имаше излъскания и добре поддържан вид на човек, който не е финансово притеснен и е свикнал да се движи в кръговете на най-богатите. Откритото му лице с класическа хубост будеше доверие. Той беше облечен от главата до петите с дрехи като за пътешествие с яхта — тъмносиня трикотажна риза с якичка, бял панталон с идеална кройка и подходящи обувки. Пръстенът на ръката му беше с голям диамант. Часовникът му беше златен, от онези, за които в рекламите се твърдеше, че могат да се предават от поколение на поколение. В тези реклами не се споменаваше, че дори с малко парченце от часовника можеше да се купи билет до някой неизвестен остров, ако се наложи спешно бягство от закона.

— Вие трябва да сте Ландър Нокс — каза Аби.

— Вече си се досетила, а? — Ландър я погледна, развеселен.

— Сам Копърсмит беше човекът, който установи истинската ви самоличност.

— Ясно. Няма лошо. Когато това свърши, аз ще изчезна отново, точно както направих преди няколко години, когато исках всички да ме мислят за мъртъв.

Доусън поклати глава.

— Не трябваше да идваш, Аби. Той е абсолютно откачен. Сега ще убие и двама ни.

— Не — обади се Ландър. — Няма да убия никого от вас, освен ако не ме принудите да прибягна до крайни мерки.

— Глупости — измърмори Доусън.

— Защо да убивам теб и сестра ти? — попита Ландър с глас на съвършено разумен човек. — Тя изпълни всички мои изисквания днес. Дойде сама, както беше инструктирана. Плати за чартър, с който да дойде дотук. Тя знае какво ще се случи, ако чуя или видя друга лодка да се приближава или ако някой малък самолет се снижи наоколо. Нали така, Аби?

— Да — кимна тя. — Ще убиете Доусън.

— Точно така. — Ландър й се усмихна одобрително. — Но ако всички се придържаме към плана, и двамата ще си тръгнете невредими оттук, а аз ще отплавам в неизвестна посока. Няма да ме видите никога повече.

— А защо ви е оръжието? — попита Аби. — Вече сте убили поне двама дилъри на книги, използвайки паранормални средства. Обзалагам се, че сте убили и другите по същия начин.

— Открих, че хората се впечатляват повече от пистолет, отколкото от нещо паранормално. Оръжието веднага привлича вниманието.

— Сам каза нещо подобно.

— И всички, които твърдиш, че съм убил, всъщност умряха от сърдечен удар. Нищо не ме свързва със смъртта им. — Той погледна пистолета си. — Със сигурност не и това устройство.

— Устройство? — Аби огледа по-внимателно пистолета в ръката му.

— Прилича на пистолет, но не е обикновен пистолет. Този се задейства от кристал. Убива, без да оставя следи.

— Той лъже, че ще ни пусне — каза Доусън уморено. — Той е откачен психопат. Лъже без дори да се замисля. Той те е дебнал от месеци, като е използвал баба ми и мен. Той е човекът, който ме е въвлякъл във финансовата пирамида. Подмамил ни е да инвестираме в нея.

Ландър отправи на Аби топла, чаровна усмивка.

— Не искам да ми се налага да убивам някого. Искам само лабораторния дневник. Ако отключиш кода и се уверя, че това е истинският дневник, ще предприемем кратко плаване. Ще оставя теб и Доусън на брега на един от необитаваните острови от архипелага. Може да ви отнеме известно време, но рано или късно ще успеете да сигнализирате на някоя минаваща лодка. А аз ще имам достатъчно време да изчезна.

— Ами ако се обърнем към полицията? — попита Аби.

— Те няма да ви повярват. Не са плащани пари за откуп. Не са извършени банкови преводи. В най-добрия случай историята с отвличането ще се възприеме като опит за допълнителна публичност и реклама, за да се засилят продажбите на книгата на баща ти. Като говорим за книги, дай да видя дневника на Уилис. Искам да съм сигурен, че си донесла истинската тетрадка.

— Страхуваш се да не бъдеш измамен, така както ти си измамил Доусън ли? — попита Аби.

— Не би поела такъв риск — каза Ландър. — Знаеш, че това би коствало живота на Доусън, както и твоя собствен. Но след като си направих целия този труд, искам да бъда сигурен, че книгата, която си намерила, е тази, която ми трябва. Знаеш какви неща стават на черния пазар, има толкова фалшификати и измамници.

— Вярно е. — Аби остави пакета върху бюрото и започна да развива опаковъчната хартия. — Как ще разбереш дали това е истинският дневник?

— Ще разбера — настоя Ландър. Той пристъпи към бюрото, за да огледа по-добре пакета, който Аби развиваше. — Всъщност вече усещам енергията, която се излъчва от дневника.

— Това е енергията, с която е криптиран. — Аби разви напълно тетрадката. Атмосферата в каютата се загря леко, но Аби знаеше, че причината не е само в дневника. Ландър беше задействал таланта си. Странното оръжие в ръката му изведнъж беше станало искрящо зелено. Аби усети нови ледени тръпки по гръбнака си. — Използвал си кристал от мината „Феникс“ за това оръжие — каза тя.

Той проследи погледа й и отново се усмихна одобрително.

— Много прозорливо от твоя страна. Баща ми предвидливо си беше запазил един кристал като сувенир. Направих много експерименти с него, преди да открия какво може да прави.

— Ето какво си използвал при убийството на Тадеус Уебър и другия дилър.

— Да. Познавам пазара на паранормални книги на Източния бряг доста добре. Осъществявам анонимно сделки от доста време. Но за нещастие нямах нужните връзки на Западния бряг, особено тук, на север.

— Но от връзките си на Изток си научил как да откриеш Тадеус.

— Не беше лесно, но когато го открих, успях да изтръгна от него имената на най-вероятните дилъри за търга, преди той да получи сърдечния удар.

— Имаш предвид, преди да го убиеш. И изпрати онези двамата да ме отвлекат.

— Исках да избегна насилието, но стана ясно, че имаш друг клиент и че скъпият ти брат няма да може да те убеди да работиш за него. Наложи се да прибягна до по-драстични мерки. Не бях съвсем сигурен, че ще се появиш в дома на Уебър, но ми се струваше доста вероятно. Нямах време да стоя да наблюдавам къщата, така че наех онези двамата да приберат със себе си всяка жена, която видят да излиза оттам. Очевидно те се издъниха напълно с тази задача. Предполагам, че Копърсмит е бил с теб в онзи ден?

— Да.

— Това обяснява как си се измъкнала. Няма значение, станалото — станало, важното е, че сега нещата завършват така, както аз исках. Дай да видя дневника. — Ландър отвори кожената корица и огледа първата страница. — Пише името на Уилис и датите са верни. — Той прелисти на следващата страница, после на по-следващата. Очите му се напрегнаха. — Тук е описан експеримент с редкоземни минерали и кристали, извлечени от мината, но не се споменава за паранормални свойства, нито за местоположението на мината.

— Тетрадката все още е криптирана — напомни му Аби. — Информацията в нея няма да бъде смислена, докато не отключа кода.

— Направи го — изръмжа Ландър.

Тя отвори сетивата си, откри честотите, които й трябваха, и протегна дневника към Ландър.

— Готово — каза тя. — Сега е разкодирана. Хайде, вземи я и ни пусни да си ходим.

Ландър посегна към книгата, без да обръща внимание на молбата й. Пръстите му стиснаха твърдата корица. Аби насочи енергията от криптирането към аурата му.

Ландър се напрегна. Той опита да пусне дневника, но не успя.

— Не можеш да ми го причиниш — извика той. — Ще те убия пръв, кълна се!

Лявата му ръка все още стискаше книгата. Аби усети, че енергията от криптиращия код преминава направо през аурата му. Но той беше много по-силен, отколкото тя беше очаквала. Ландър успя да пусне тетрадката. Възвърнал силите си, той насочи пистолета към нея.

— Кучка! — изкрещя той.

Дулото на пистолета видимо се нагорещи. Ледени потоци пронизаха сърцето й.

Сам влезе в каютата. Кристалът на пръстена му гореше ярко. Паранормална светкавица разцепи малкото пространство и подпали аурата на Ландър. Лумнаха пламъци от ултра светлина. Ландър започна да се тресе, гърчи, извива.

Той впери поглед в Сам от сърцето на ада.

— Не! Не може да свърши така! Кристалите са мои.

В следващия момент той се строполи на пода. Аурата му и психичният огън изгаснаха с ужасяваща необратимост.

Сам вдигна пистолета с кристала и погледна Аби.

— Казах ти, че планът не е добър — каза той.

— Мисля, че премина доста добре — възрази тя. Гласът й прозвуча прекалено високо и пискливо.

Тя се хвърли върху гърдите на Сам. Ръцете му я прегърнаха силно.