Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (48)

48.

Аби стоеше със Сам на канарата над малкия залив. Сам говореше по телефона. Нютън изучаваше околните скали.

Сам завърши разговора си и пъхна телефона в джоба на коженото си яке.

— Обади се адвокатът, когото помолих да провери статута на имението на Тадеус Уебър. Оказва се, че има завещание.

— Значи Тадеус се е погрижил най-ценните му книги да отидат в някоя библиотека? — усмихна се Аби. — Страхотно.

— Не е завещал колекцията си на библиотека. Оставил е всичко от хранилището за ценни книги на един-единствен човек.

— Значи все пак е имал някакви роднини?

— Според завещанието му, той е оставил колекцията си на тази, която е възприемал като своя дъщеря, въпреки че при разликата във възрастта вероятно е трябвало да използва думата внучка. Оставил е всичко на теб, Аби.

— Какво?

Сам се усмихна.

На Аби й трябваха няколко секунди, за да успее да проговори.

— Но някои от томовете в колекцията струват цяло състояние!

— Сега са твои. Адвокатът ще се погрижи колекцията да се охранява добре, докато бъде опакована и транспортирана до Копър Бийч. Но ще трябва ти да отвориш хранилището на Уебър. Ти си единствената, която знае кода.

— Това е невероятно. Не мога да повярвам. Първо майка ти и Доусън проследяват семейното богатство на Стрикланд до онази офшорна банка и уреждат връщането му. После един от адвокатите ти успява да уреди освобождаването на Грейди Хейстингс от болницата и в понеделник той започва работа в лабораторията „Блек Бокс“.

— Трудно се намират хора със силни таланти — вметна Сам. — Не исках да го изпусна.

— А сега аз откривам, че наследявам всички книги на Тадеус. На всичко отгоре днес ми се обади Оринда Стрикланд, която ми съобщи, че възнамерява да ме включи в списъка на наследниците на Стрикланд.

— Каза й, че отказваш, нали?

— Как се сети?

— Познавам те, Аби. Парите не са важни за теб. Единственото, което си искала винаги, е да бъдеш част от семейството. Не се тревожи, когато се омъжиш за мен, ще се сдобиеш с по-голямо семейство, отколкото можеш да понесеш.

Късното лятно слънце залязваше, като оцветяваше облаците с огнени оттенъци и превръщаше водата в лист от кована мед. Аби гледаше красивия залез, изпълнена от великолепно усещане за щастие и сигурност.

— Сега знам защо наричат това място Копър Бийч — каза тя.

Сам я придърпа в ръцете си. От очите му струеше топлина.

— Казах ти, че някой ден ще разбереш. Мислиш ли, че можеш да наречеш този остров свой дом?

— Домът е там, където сме аз и ти — отвърна му Аби. — Е, и Нютън, разбира се.

— И Нютън — съгласи се Сам.

Той я целуна под топлата медна светлина на лятната вечер. Аби отвори сетивата си за силната енергия на любовта, която щеше да ги свързва завинаги. Кристалът на пръстена му гореше.