Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (13)

13.

Аби усещаше едновременно жега и студ и не успяваше да пъхне ключа в ключалката. Какво й ставаше? Сякаш я бе обхванала треска, но не се чувстваше болна. Точно обратното. Чувстваше се дивашки опиянена. Летеше.

Ключът падна на пода.

— Това е направо неловко — промълви тя.

Сам вдигна ключа, отвори вратата и бутна Аби вътре. Тя смътно чу как ноктите на Нютън дращят по плочките зад тях. После кучето изчезна по коридора към дневната. Сам затвори вратата, свали коженото си яке и веднага се зае да съблича шлифера на Аби.

Част от нея беше шокирана от силата на реакцията й. Сякаш физическият контакт беше събудил нещо дълбоко в нея, нещо, спящо от дълги години, сякаш тя беше чакала тази среща.

Сам рязко дръпна шлифера й, хвърли го към закачалката и обви решително и силно ръце около раменете й. Но при цялата сила, която Аби усещаше у него, физическа и паранормална, имаше някаква изключителна нежност в докосването му и тя бе невероятно чувствена. Сякаш държи в ръцете си фин, деликатен кристал, помисли си тя.

Тя плъзна длани под тениската му и ги притисна върху гръдния му кош. Кожата му гореше под пръстите й. Усещането за гладките, твърди мускули под топлата кожа възбуди сетивата й. Аби виждаше пламъка в очите му. Той зарови пръсти в косата й и целуна шията й. За пръв път в живота си Аби осъзна какво е да си зашеметена от възбуда.

— Да, да, да — шепнеше тя.

Той се дръпна за миг, колкото да свали тениската си. Аби прокара върховете на пръстите си върху елегантната птица с огнени крила, която украсяваше лявото му рамо.

— Това е феникс, нали? — попита тя.

— Да.

— Знаеш ли, никога не бих те определила като човек, който има татуировка.

— Направих си я, когато бях на деветнайсет.

Той стисна брадичката й с пръсти и погали с палец устните й. Светът се завъртя около Аби. Чак след няколко мига тя осъзна, че Сам я е взел на ръце. Той я завъртя внимателно и я понесе по коридора, през слабо осветената дневна към тъмната спалня.

Стовари я върху леглото и веднага се отпусна отгоре й, притискайки я с тежестта си. Устните му жадно откриха нейните.

Тя усещаше топлината, която беше плъзнала по цялото й тяло. Той не беше направил почти нищо друго, освен да я целува, но тялото й вече беше готово за него. Нетърпението, нуждата, които я завладяха, би трябвало да я накарат да се поколебае, да се отдръпне. Някаква смътна аларма отекваше някъде в съзнанието й и я предупреждаваше, че това, което прави, крие куп неизвестни рискове.

Но тя не желаеше да обръща внимание на слабите протести, които се надигаха в онази част от съзнанието й, която още беше в състояние да мисли рационално.

Сам я целуна още веднъж и после се откъсна от нея. Претърколи се настрани и седна на ръба на леглото.

— Дай ми секунда. — Гласът му беше нисък и дрезгав, дишането — накъсано. Той свали панталона си и започна да тършува в джоба си. — По дяволите. Ръката ми трепери толкова силно, че ще бъде цяло чудо, ако успея да се преборя с това.

Тя се наслади на мисълта, че е причината за състоянието му. Усещането за собствената й женска сила се надигна в нея. Тази вечер тя беше богиня.

Сам успя да си сложи презерватива. Той се отпусна отново върху Аби, притискайки я с тежестта си. В мрака очите му пламтяха от желание, което преминаваше и в паранормалния спектър. Пръстенът на дясната му ръка грееше с мека медена светлина.

Собствените й сетива реагираха диво и неописуемо. Аби усещаше с необикновена чувствителност и най-лекото докосване.

— Пламнала си — каза той. Думите му бяха изпълнени с почуда и възторг.

— Ти също. — Тя галеше изпъкналите мускули на гърба му. Кожата му беше плувнала в пот. — Направо гориш.

— Никога в живота си не съм се чувствал по-добре.

Внезапно някаква несигурност се вряза в мъглата от усещания. Аби стисна напрегнатите мускули на ръцете му.

— Не съм сигурна, че това е нормално — каза тя.

— И какво от това? Никой от двама ни не е нормален.

Той е прав, помисли си Аби. Прогони тревогата в дъното на съзнанието си и се предаде на опияняващия резонанс на енергиите в спалнята.

Той я галеше и предизвикваше огън и лед да се разливат в тялото й. Тя се извиваше, напрягаше се да е още по-близо до него, да го прегръща още по-силно. Сам целуна извивката на рамото й.

— Не мога да чакам повече. Искам те сега.

— Да — прошепна тя. — Сега.

Той се намести между бедрата й и Аби ахна задавено от усещането за горещата му сила. Отново й се стори, че чува прошепнато предупреждение, че това не е нормално. Нещо се случваше. Нещо, което тя не можеше да разбере напълно. Каквото и да беше то, значението му си оставаше кодирано.

Но сега той я изпълваше докрай и аурите им резонираха заедно по уникален, неописуем начин. Аби не можеше да мисли за друго, освен за непреодолимото желание, което изпитваше. До тази нощ не беше вярвала, че е способна на толкова силни усещания.

В следващия миг освобождението я заля на вълни от енергия, която не се поддаваше на описания като удоволствие или болка. Не е нормално — помисли си отново тя. — Но е невероятно.

Аби извика и заби нокти в гърба на Сам. Той застина неподвижен за момент и после достигна своя връх, който го изстреля сред вълните на екстаза. Гърленият му стон на удоволствие и триумф отекна в сенките.

В този разтърсващ сетивата момент Аби можеше да се закълне, че пламтящите потоци ултра светлина от аурите им са постигнали хармонична връзка, спираща дъха резонираща интимност.

Успя само да помисли, че това не е възможно.

И след това вече не можеше да мисли за нищо.