Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (37)

37.

Той сънуваше…

Жената вървеше по безкрайния коридор в мазето. Той знаеше, че тя ще отвори вратата на лабораторията, знаеше, че убиецът я чака вътре.

Опита да тръгне след нея, но попадна в капана на сенките. Опита да я извика, отчаяно искаше да я предупреди, но не можа да изрече името й.

Тя спря пред вратата, поставила ръка върху дръжката. За пръв път видя лицето й. Това не беше Касиди.

— Аби.

— Сам, сънуваш. Събуди се. Всичко е наред. Аз съм тук.

Енергията потрепери в атмосферата, извличайки го от кошмара. Той се събуди с прилив на адреналин и психична енергия, усещайки топлата длан на Аби върху отвитата си ръка.

Той отвори леко очи и видя, че тя стои надвесена над него. Тревогата й беше физически осезаема. Страхотно. Сигурно я беше изплашил до смърт. Бодигардовете не би трябвало да спят, когато охраняват някого, камо ли да сънуват кошмари. Имаше си правила по този въпрос.

Той свали крака от табуретката и се наведе напред, като разтърка лице с дланите си. Насили се да се събуди напълно.

— Аби.

— Тук съм.

Тя беше в безопасност. Не беше попаднала в безкрайно повтарящия се цикъл на проклетия кошмар.

Сам бързо отвори леко сетивата си и с облекчение установи, че те реагираха моментално. Не знаеше колко време е минало, но беше ясно, че се е възстановил от тежкото изтощение. Погледна часовника си. Кристалните цифри грееха. Беше спал почти три часа.

— Извинявай — каза той. Гласът му прозвуча дрезгаво, сякаш го извличаше от мъглата на кошмара си. — Сигурно съм бълнувал насън.

— Да. Извика името ми.

Той опита да мисли.

— Беше онзи повтарящ се сън, за който ти разказах. Но този път беше различен. Извинявай. Не исках да те събудя.

— Бях вече будна.

Той се изправи на крака.

— Не можа да заспиш ли?

— Не. — Тя се дръпна настрани, за да му направи път. — Всъщност не съм и опитвала. Малко се тревожех за теб, след като заспа. Изглеждаше така, сякаш имаш треска, затова реших да остана будна, докато не ми се стори, че си по-добре и че вече спиш нормално.

Първо трябваше да се справя с благодарността й. А сега тя го третираше като инвалид. Тази връзка не отиваше на добре.

— Просто нормална треска след тежко изгаряне на енергия — каза той, като се опита да звучи невъзмутимо и спокойно, като човек, който може да се справи с работата си. — Не съм болен. И на теб ти се е случвало да изразходваш твърде много паранормална енергия. Знаеш как е.

— Знам какво е усещането, но никога не съм била толкова близо до човек, който преминава през фазата на възстановяване, за да знам как изглежда отстрани. Не си давах сметка, че състоянието е подобно на симптомите на треска.

— От горещината на аурата.

— Да, но ти излъчваше много енергия — каза тя. — Трябва да ти кажа, че е малко плашещо. Страхувах се, че светкавицата може да е причинила някакъв допълнителен парапсихичен стрес.

— Казах ти, добре съм. — Страхотно. Сега той отново й се сопваше. — Не е нужно да се правиш на медицинска сестра.

— Просто те наблюдавах, докато спеше. — Аби започваше да звучи раздразнено. — Не съм искала да засегна имиджа ти на мачо. Винаги ли се събуждаш в такова лошо настроение?

— Не. Но с теб всичко е различно.

— Не забравяй, че и аз имах тежък ден и за разлика от теб, още не съм успяла да поспя. Не съм в настроение за сарказъм.

Сам обмисли това за няколко мига.

— Не ти ли прави впечатление, че пак спорим за глупости.

— Да, прави ми. — Аби скръсти ръце. — Имаш ли идея защо се получава така?

— Разбира се. Аз искам да правя секс с теб, но ти или ми благодариш, или се опитваш да се грижиш за мен. Затова предизвиквам спор, за да те ядосам. Разбираш ли, предпочитам да те ядосам, отколкото да приема факта, че за теб съм просто един немощен бодигард.

Последваха няколко секунди мълчание. Сам най-после беше успял да накара Аби да замълчи.

— Мили боже — каза тя. — Това е… много проницателно.

— Имаш предвид като за мъж?

— За когото и да е. Впечатлена съм.

Тя започна да се кикоти. Прикри устата си с ръце и се обърна към прозореца. Кикотът се превърна в приглушен смях.

— Сега пък ми се смееш — каза той примирено. — Знаеш ли, действаш много зле на егото на един мъж.

Аби стана сериозна, отпусна ръце и се обърна с лице към него. Очите й блестяха, насълзени от смеха.

— Добре че твоето его не е прекалено крехко.

— Всеки мъж си има предел.

— Също и всяка жена. Беше само наполовина прав в интерес на истината.

— Така ли?

Тя се усмихна тъжно.

— Може би не само ти си виновен за споровете ни. Може би и аз ги предизвиквам отчасти.

— Защо?

— Поради същата причина.

Той застина неподвижен.

— Така ли?

— Исках да спя с теб, но част от мен смяташе, че това е много лоша идея.

— Защо?

— Защото се случва нещо много странно, когато ти и аз правим… — Тя млъкна и се изкашля. — Когато правим секс.

— Какво наричаш странно?

Аби разпери ръце.

— Не знам как да го обясня, но ми се струва, че е нещо, свързано с аурите ни. Сякаш дължините на вълните на моята аура резонират с вълните на твоята. Това е много интимно усещане. Сигурно е плод на въображението ми. Но се чудех…

— Какво се чудеше?

Тя въздъхна.

— Чудех се дали е някакъв аспект на психичния стрес, който преживях, когато разбих кода на книгата в библиотеката на госпожа Вон. Може би някаква енергия от онова състояние влияе на нормалните ми сетива или нещо подобно.

— Ааа… — Той се усмихна.

Тя се намръщи.

— Какво означава това?

— Чудела си се дали като правиш секс с мен, не се побъркваш — каза той, ухилен до уши. — Това е любопитен въпрос. Откриването на отговора му ще изисква много повече експерименти и проучвания.

— Подиграваш ли ми се?

— Да. А онзи резонанс в аурите ни? Аз също го чувствам.

Аби грейна.

— Наистина ли?

— Ако ти полудяваш, значи и аз полудявам. Но за разлика от теб, аз не се тревожа от това.

— Изпитвал ли си такова нещо преди по време на секс? — попита тя, изпълнена с надежда.

— Не. — Сам се усмихна и пристъпи към нея. — Може би затова ми харесва толкова. Трябва да ти кажа, че аз лично не съм никак разтревожен от това.

— Но какво мислиш, че става? — попита тя, видимо притеснена. — Имам предвид по какъв начин се намесва паранормалната физика? Със сигурност не е нещо нормално.

— Да ти кажа ли истината? Не ми пука изобщо за паранормалната физика.

— Така ли?

— Точно така.

Той обгърна раменете й с длани. Под плата на черната тениска кожата й беше гладка и топла, мека и толкова женствена. Уханието й, опияняващо и завладяващо, замъгли сетивата му. Той стисна раменете й още по-силно и я придърпа към себе си. Тя не се възпротиви.

Устните й бяха леко разтворени. Той задейства таланта си и видя, че в очите й горят пламъчета на паранормална енергия. Усещаше загряването в аурата й. Сексуалната енергия беше толкова гореща, че грееше във всички части на спектъра от нормалния до паранормалния обхват. Това беше суровата енергия на живота. Сам никога не се беше чувствал по-жив, отколкото в момента.

— Аби — прошепна той.

— Ти си ученият от двама ни. Приемам, че щом ти не се тревожиш, и аз трябва да спра да се тревожа.

— Харесва ми логиката ти.

Той зарови пръсти в косата й и залепи устни върху нейните.

Тя обви ръце около врата му и отвърна на целувката му толкова горещо, че запали буен огън в тялото му. Сам вече едва успяваше да запази самоконтрола си.

Той откъсна устата си от нейната и целуна шията й. Ръцете й се плъзнаха под тениската му. Дланите й бяха толкова меки и топли върху гърдите му.

— Пак имаш треска — каза тя.

— Без майтап. И ти имаш треска.

— Но е приятно.

— Така е.

Тя избута тениската му нагоре, а той я издърпа през главата си и я захвърли настрани. Аби целуна рамото му, топлите й и влажни устни докоснаха татуировката с феникса. Сам се отдръпна за момент, за да се освободи от останалите си дрехи. Когато се обърна отново към Аби, тя му се усмихваше. Сам вече долавяше зараждането на резонанса в аурите им.

— Да — каза той. — Адски приятно е.

Сам издърпа тениската, с която Аби беше облечена, вдигна я на ръце и я положи върху леглото.

* * *

Много по-късно Аби усети тежестта на бедрото на Сам върху нейното. Ръката му беше преметната през гърдите й. Тя обърна глава на възглавницата и видя, че очите му са затворени. Той изглеждаше дълбоко заспал. Тя опита да се измъкне предпазливо изпод разпереното му тяло. Той я притисна с ръката си като в капан, но не отвори очи.

— Буден си.

— Вече да. — Той неохотно се претърколи по гръб. — Знаеш ли, трябва да правим това по-често.

— Кое? Да срещаме някакви странни типове, които се опитват да ме отвлекат, след като са те зашеметили с уникално паранормално оръжие?

— Винаги ли трябва да мислиш за лошото? Говорех за разгорещения секс.

Аби се усмихна.

— О, за него ли.

Сам сви ръце под главата й.

— Да, за него.

Тя се претърколи по корем и се подпря на лакти.

— По какво се различаваше от снощи?

— Сексът ли? — Той погледна към тавана. — Чакай да преброя по колко начина…

— Не сексът. Сънят.

— Онзи, който ти прекъсна?

— Той, да. — Тя замълча. — Ти извика името ми.

— Сигурно защото не очаквах ти да се появиш в него.

— Какво правех в съня ти?

— Изплаши ме до смърт.

— Обясни ми.

— Сънят е същият, който ти разказах преди.

— Този, в който бедната Касиди върви по коридора към вратата на лабораторията?

— Да. Обикновено е като повторение на някоя видеокасета. Върти се едно и също, отново и отново. Абсолютно еднакво. До снощи.

— Какво беше различното снощи?

Сам я погледна. Очите му горяха в сенките.

— Снощи ти беше жената, която вървеше по коридора и се канеше да отвори вратата на лабораторията. Аз те извиках. Опитах да те спра. Но ти не ме чуваше.

— Ти се тревожиш, че трябва да ме опазиш, и тази тревога се е проявила в новата версия на съня ти. — Тя се наведе и целуна леко устните му. После се дръпна назад. — Но всичко е наред. Аз не съм Касиди. Ако ме извикаш и опиташ да ме предупредиш, дори и насън, аз ще те чуя.

— Наистина ли?

— Да — потвърди тя. — Снощи те чух, нали?

Сам погали бузата й с опакото на пръста си. Тя завъртя глава и целуна дланта му. Той обви ръка около кръста й и я издърпа върху себе си.