Джейн Ан Кренц
Огнени кристали (31)

31.

Сам седна зад кормилото, но не запали двигателя веднага. Той се загледа в осветените прозорци на залата от другата страна на улицата. Вътре все още имаше тълпа от хора.

— Разкажи ми за Кейн Търстън — каза той.

Изненадана, Аби го погледна въпросително.

— Няма кой знае какво за разказване. — Тя закопча предпазния си колан. — Той не беше първият мъж, с когото съм излизала, който смяташе, че ще наследя част от парите на Стрикланд. Хората правят тази грешка постоянно.

— Защото всички се преструват, че сте едно голямо, щастливо и любящо семейство?

— Такъв ни е имиджът.

— А кой каза на Кейн, че няма да наследиш нищо?

— Аз. Веднага щом осъзнах, че той преследва парите ми. Почувствах се като идиотка, защото обикновено надушвам измамниците веднага. Но за да отдам на Кейн дължимото, той все пак беше много, много добър измамник. Все пак не успя да заблуди Гуен и Ник. Те разбраха какво представлява още при първата си среща с него и ме предупредиха.

— И ти не се ли усъмни в преценката им?

— Не, макар че известно време отказвах да я приема. Накрая осъзнах, че трябва да се доверя на Ник и Гуен. И когато погледнах Кейн с трезв поглед, осъзнах, че приятелите ми са прави. Съжалявам, че се е наложило да изслушаш лекцията на баща ми. Опитах да обясня на всички от семейството, че си ми просто клиент, но те винаги почват да мислят за най-лошия възможен сценарий.

— Най-лошият възможен сценарий е наистина да поискам да се оженя за теб?

Тя примигна.

— Нямах предвид това. Извинявай, тази вечер не ми беше лесно.

— Предполагам, че мащехата ти искаше да говорите за финансовите проблеми на Доусън?

— За какво друго? Тя отчаяно иска семейството да си върне парите, отчасти защото иска да приключи брака си с баща ми. Според нея той вече е стъпил с единия крак навън, което е логично предположение. Ако книгата и телевизионната поредица пожънат успех, той вероятно ще я напусне.

— Той спомена нещо такова. Мисля, че се е отказал от план А.

— Който е бил?

— Надявал се е Оринда Стрикланд отдавна да е опънала петалата. Изглежда, е смятал, че без Оринда той би могъл да убеди Даяна да унищожи предбрачното споразумение.

— Може би преди би могъл да успее. От време на време татко прилага познанията си по психология, за да манипулира хората. Направо е ненадминат в това отношение. Но сега вече е прекалено късно. Даяна категорично иска да се разведе с него. Единствената причина да се колебае, е, понеже не желае да се окаже без пукната пара.

— А защо е останала с него толкова дълго? — попита Сам.

— За да не даде повод на майка си да злорадства, че е била права, когато е била против брака й с баща ми. — Аби поклати глава. — Можеш ли да си представиш? Да прекара близо две десетилетия с един мъж, защото не е искала да признае правотата на майка си.

Сам запали двигателя.

— Семейства.

— Вечен източник на забавление.

— Правят живота интересен. Наистина ли мислиш, че баща ти се е задържал в този брак толкова дълго заради парите на Стрикланд?

— Разбира се. Въпреки че не е сред наследниците, тези пари със сигурност са му осигурявали комфорт и ценни връзки в обществото. — Аби замълча. — И като се замисля, че той още не подозира, че парите ги няма. Чудя се кога ще му съобщят лошата новина.

— Добър въпрос.

Сам изкара джипа от мястото, където беше паркиран, и пое по улицата към центъра на града. Светлините на офис сградите, хотелите и небостъргачите с апартаменти блестяха като мокри бижута през обливаното от дъжда предно стъкло.

— Само още един въпрос за Кейн Търстън — каза той.

— Какъв?

— Някога закусвали ли сте заедно?

— Не. Освен че няколко пъти обядвахме леко в един ресторант. Това брои ли се?

— Не. Лек обяд в ресторант определено не се брои.

Телефонът на Аби иззвъня. Тя бръкна в чантата си, извади го и погледна номера на дисплея.

— Ник е. — Изведнъж гласът й прозвуча малко по-весело. — Здрасти, Ник.

Сам долови непринудената близост и привързаност в гласа й и усети бодването на простичка, съвсем първична ревност. Макар да знаеше, че Ник е гей, това не променяше реакцията му. Аби имаше близка връзка с приятелите си. Тази връзка беше изграждана в продължение на години. Той, от друга страна, беше нов човек в живота й и поне според нея отношенията им бяха трудни за дефиниране. Страстта беше силна, но Сам усещаше, че Аби не се доверява напълно на интимността помежду им. Всичко се развиваше прекалено бързо за нея.

Тя се нуждае от време, за да осмисли и приеме връзката помежду ни, помисли си той. Но междувременно той не беше длъжен да харесва факта, че свири втора цигулка в живота й, след един крадец и една специалистка по разчитане на аури, без да се споменава кучето.

— Сигурен ли си? — Тонът на Аби се промени рязко. В гласа й се долови тревога. Тя се наведе напред на седалката, притиснала телефона до ухото си. — Ник, чакай, не затваряй. Какво значи това? Кажи ми какво става. Добре, добре, разбрах. Код червено. Да, той е с мен. Да. Десет минути. Обещавам.

Тя прекъсна връзката и остана неподвижна, стиснала телефона в ръката си. Беше осезаемо напрегната през цялата вечер, но сега излъчваше много по-силно напрежение.

— Какво е станало? — попита Сам.

— Има един бар на половин пресечка от Бродуей. Не е далече оттук. Трябва веднага да отидем там. Ник ни чака.

— Какво значи този код червено?

— Това е старият сигнал, който тримата използвахме в „Самърлайт“. Означава, че се е случило нещо много лошо.