Джон Мъри
Дългият път на любовта (9)

Глава 9

Събудиха се призори. Преди да смени превръзката му Джени стъкна огъня и приготви закуска. Раната изглеждаше спокойна, нямаше признаци да е инфектирана.

Наклони се назад и се усмихна с облекчение, докато довършваше превръзката. Крис я гледаше с любов, пресегна се и сграбчи кичур от косата й.

— Безкрайно си горда от себе си. Така ли е, червенокоске?

— Наистина съм горда — отвърна тя и самодоволно кимна с глава. Станаха, тя се отдалечи, а той се възхити на очарователния вид на пристегнатия в панталона й задник.

Трябваше да изоставят фургона. Крис не беше в състояние да го кара. Джени се зае да приготви най-необходимите неща за пътуването им. Наниза пръстена на Джош на златната си верижка и я окачи на врата си. Погледна и към малкото неща, останали от Бю, за да вземе нещо за спомен. Остра болка я прониза, когато взе една малка значка — знамето на Конфедерацията. Някога майка им му я беше дала.

Крис реши да оставят писмо до Ребека и Енди и да им известят какво ги е сполетяло. Джени трябваше да го напише. Съобщаваха им за смъртта на Бю и за намерението си да продължат към Калифорния. Забодоха писмото на платнището на фургона, с надеждата, че патрул от крепостта или някой на път за Форт Ларами ще го намери и ще им го предаде.

Вече беше възседнал Один, а Джени отиде до гроба на брат си за последно сбогом. Тъжна, с приведени рамене тя се върна и се качи на коня си.

Очите им се срещнаха. С поглед Крис сякаш искаше да й каже, че все още не е късно да промени решението си. Джени го разбра и поклати отрицателно глава. Обърнаха конете и потеглиха на Запад.

Постепенно се отърси от тъгата си и с радост се любуваше на хубавите места, през които минаваха. Околните хълмове бяха така гъсто покрити с борове, че изглеждаха черни. Очароваше я тази прекрасна, недокосната девственост.

Установиха се да нощуват до малък поток всред борове и кедри. Крис уби един заек и докато го печаха, Джени с мъка успя да избръсне наболата му от няколко дена брада. Той я притегли към себе си и понечи да я вдигне.

— Така ли ще правиш през целия ни път до Калифорния? — дръпна се тя.

— Надявам се понякога ти да вземаш инициативата — дразнеше я той, а устните му обсипваха лицето и шията й с примамващи целувки.

— Ако не внимаваш, раната ти пак ще се отвори — протестираше Джени все по-слабо и по-вяло, вече усещаше как тялото й тръпне под изкусните му ласки.

 

 

След пет дни настигнаха своите хора при Норд Форк на Плейт Ривър. Новината за гибелта на Бю натъжи всички. Уоко бе поразен, защото двамата с Бю бяха неразделни от началото на пътуването им.

Крис разбра дълбоката му мъка, когато по-късно разискваха в кой фургон да настанят Джени.

— Накарай момчетата да почистят един от фургоните за Джени — нареди той. Уоко кимна и си тръгна. — Да пренесат и моите неща там — извика му Крис.

Уоко учудено се обърна.

— Значи намери начин? — промълви той и в яда си сините му очи светнаха със стоманен блясък.

Крис вдигна учудено вежди, недоумяваше откъде идва тази му враждебност.

— Защо се противопоставяш?

— Защото акълът ти е между краката — сопна се Уоко — и само с това можеш да мислиш.

— Какво искаш да кажеш? — яростно извика Крис.

— Това момиченце току-що е загубило брат си. Няма вече никого на света, а ти гледаш да използваш. По дяволите, не можеш ли да различиш една истинска лейди от твоите курви?

Разгневен Крис цинично заключи:

— Да ти кажа ли, мили приятелю? Те са все едни и същи, когато са проснати по гръб и те чакат — процеди през зъби с презрение той.

Очите на Уоко помръкнаха от болка.

— Не предполагах, че си такъв мръсник! — извика той, обърна се и забърза да предаде нареждането.

Тази нощ Крис я люби необуздано и диво. Накрая я обърна по корем и вкара члена си в дупето й. Тя изстена от болка. Той свърши и легна до нея, а Джени остана неподвижна, измъчена и незадоволена.

— Защо го направи — питаше тя и сълзите течаха от очите й.

— Време беше да разбереш, че мъжът има възможност да се задоволява и по друг начин — отсечено отвърна той.

Знаеше, че говори глупости. Още от началото, когато започнаха да се любят, Джени се беше показала като очарователна и отзивчива ученичка, готова да приеме без задръжки всички начини, които той й бе показал, доставящи удоволствие и на мъжа и на жената. С естествените си отговори и импровизации го бе довеждала до такива еротични изживявания, каквито той не бе и предполагал, че съществуват. Докосването на пръстите или езика й до тялото му го възбуждаха така, както това не бе се случвало с никоя друга жена досега. Дълго след като той заспа, Джени остана будна объркана и наранена от тази му постъпка. Това беше някакъв нов, непознат Крис. Досега, независимо от страстта си, винаги се бе показвал като нежен и деликатен любовник. На какво се дължеше тази промяна? Дали вече й се бе наситил? Навярно бе от онези мъже, които победата възбужда, а капитулацията — отегчава!

Рано на другата сутрин вече бяха готови да преминат реката. Беше твърде дълбока да бъде прегазена, а сега от обилните дъждове течеше огромна и страшна и преодоляването й изглеждаше твърде опасно. Мъжете вече бяха направили солиден сал. Наредиха провизиите си на него и конете, между които и Отело, а останалите неща вързаха от страни на сала, за да бъдат влачени по водата. Фургоните, здраво завързани един за друг щяха да бъдат влачени зад сала. Всеки от мъжете зае съответно място с дълъг прът в ръка и така импровизираната им лодка се впусна в опасното течение на реката.

С всички сили екипажът се стремеше да държи сала под контрол. Неспособен да се включи пълноценно поради ранената си ръка, Крис ги насърчаваше с думи и ги предупреждаваше за евентуална опасност. Джени извика от ужас. Някои от конете се бяха отвързали и паднаха във водата. Те безпомощно се бореха, докато течението ги понесе надолу. От фургоните също изпадаха разни вещи и бързо изчезваха във водата.

Викове на възторг огласиха благополучното достигане на отсрещния бряг. Крис радостен грабна Джени със здравата си ръка, плътно я притисна и я свали от сала.

Бързо се приготвиха и след час потеглиха отново.

През този ден Джени забеляза враждебността между Крис и Уоко. Вечерта, когато останаха сами с Крис във фургона, тя го запита за това.

— Той не одобрява факта, че спим заедно — кратко и без повече обяснения й отвърна той.

През последвалите нощи продължаваше да я люби все така грубо и агресивно, но гневът му сякаш бе насочен повече към него самия, отколкото към нея. Все пак не повтори опита си от предишната нощ, който така много я бе разстроил.

Не беше естествено такава дълбока дружба, каквато съществуваше между Крис и Уоко да бъде трайно помрачена. Когато стигнаха Индепенданс Рок лошите чувства помежду им се бяха изпарили. Джени помагаше на Пит да приготвят вечерята, когато Крис се появи.

— Пит, ще ми се разсърдиш ли, ако те лиша от чирака ти? — попита той с обичайната си подкупваща усмивка, която не се бе появявала на лицето му от няколко дни.

— Ами да — отвърна Пит, — нейното присъствие прави работата ми приятна.

— Единственото нещо, което днес направих, беше да помогна при направата на бисквитите — засмя се Джени.

— Къде отиваме? — попита тя, когато Крис я хвана за ръка и я поведе.

— Там горе — посочи той с глава върха на скалите.

Джени изпита възхита и удивление от невероятно красивия пейзаж, простиращ се пред тях. Водите на реката лъкатушеха през равнина, обградена отвсякъде от причудливо оформени скали. В далечината се издигаха високите върхове на Скалистите планини, величествени и зловещи.

— Запленена съм от тази страна — възкликна тя с блеснали очи. — Толкова е огромна и така разнообразна.

Преди да си тръгнат се опитаха да издълбаят инициалите си, за да останат между стотиците други на скалите.

Привечер отидоха до лавката в подножието на скалите. С типично женско любопитство тя пробваше една от изложените шапки, когато с крайчеца на окото си забеляза двама скитника. При вида на брадясалите им лица я обзе отново ужаса, изживян със смъртта на Бю. Пребледня и се разтрепери. Крис се бе обърнал към нея, за да й покаже едно огледало с ръчно изработена рамка, което бе открил между изложените на тезгяха стоки. Изплашен от вида й бързо се приближи.

— Какво има — загрижено запита той.

Проследи погледа й, видя двамата скитника и мигом разбра причината за страха й. Джени стоеше скована на мястото си, а ужасът в очите й нарастваше. Крис бързо я изведе от лавката. Вдигна я в прегръдките си, трепереща, и обезумяла, и я отнесе до фургона. Бързо я съблече и сложи в леглото и легна до нея.

Обгърна я с ръце и плътно я притисна до себе си. Тя се сви до него. Чувството на сигурност, което винаги изпитваше, когато беше в неговите ръце, бавно се завърна. Успокой се, престана да трепери.

— По-добре ли си? — нежно попита той, усетил вече как се отпуска.

Тя само кимна с глава и още по-плътно се притисна до него.

— Джени, мила, не трябва да изпадаш в ужас, всеки път, когато срещнеш някой скитник — съветваше я той.

— Зная — промълви тя, завряла глава в гърдите му. — Сигурно толкова се изплаших, защото внезапно ги видях. Няма да се повтори. Благодаря ти. Не знам какво щях да правя, ако не беше там. Така много съм ти задължена, Крис.

Той се надигна и я погледна. В тези широко отворени очи, подобни на два зелени басейна, човек можеше да се удави.

— За бога, Джени — измъчено простена той, — ощастливи ме с всичко друго, само не с твоята признателност. Не я искам.

Впи жадно и гневно устни в нейните, но когато тя ги разтвори, стана мил и нежен. Покриваше лицето й с целувки, а ръката му галеше гърдите й. С устните си прекара горяща пътека до тях, зърната се втвърдиха, а той продължи надолу. Джени стенеше в захлас, когато стигна слабините й, но той продължаваше все по-надолу по изящните й крака чак до петите.

Възбудена и възторжена Джени забрави неприятните спомени от преди няколко нощи и с наслада се отдаваше на нежния любовник, такъв, какъвто го знаеше. Той продължаваше да я целува и когато отново стигна до бедрата й тя напълно загуби контрол над реалността, понесена от вълните на любовта. А когато я облада бе така зашеметена, че не чу и собствения си вик на екстаз.

 

 

За една седмица успяха да изкачат Скалистите планини. Джени остана учудена, че така лесно то постигнаха. Сякаш сам бог ги бе водил по трудния път в желанието си да има някой, който да го възвеличи в тази огромна естествена катедрала.

Щом приготвиха лагера, въпреки строгите предупреждения на Крис, Джени реши да отиде наблизо и да набере ягоди за пая. Без да се обади на никого, взе кошницата и пое.

Остана прехласната, когато зърна наперената бяла опашка на малко еленче. То пасеше и когато го приближи я погледна с добродушните си блестящо черни очи и бавно се отдалечи на все още нестабилните си крака. Тя го последва в желанието си да го опази, защото явно се бе загубило от майка си. Усмихна се щастливо, когато една огромна кошута се появи и почна нежно да ближе четирикракото си бебе.

Реши, че е време да се връща. Огледа се наоколо и с ужас разбра, че не знае нито къде се намира, нито накъде трябва да тръгне. Изпадна в луда паника, но се насили да се овладее и помисли спокойно. Отчаяно се заоглежда дано намери нещо познато, някакъв знак, който да й покаже посоката.

Боеше се, че скоро ще се мръкне, но нямаше представа колко е часа. В планината вечерите са студени и Джени бе наясно, че не може да прекара нощта навън без покрив.

Дали вече бяха забелязали, че я няма и бяха започнали да я търсят?

— Ехо — извика с цяло гърло тя. Подскочи от страх, защото шумът подплаши няколко яребици, които изпърхаха от храстите. С надежда, че ще получи отговор.

Джени извика отново, но и този път зовът й бе последван от мъртва тишина.

Обзе я ужас. Очакваше някаква непредвидена опасност — мечка да я прегази или глутница виещи вълци да я нападнат. Спомни си пумата, която Бен Фрейзър бе убил миналия ден и почти усети как мъжкарят вече я дебне.

Въображението й работеше бързо и вече се виждаше попаднала в най-различни опасности, само не в тази, която бе надвиснала над нея — появата на скритите дотогава в тревите полуголи диваци.

При вида им за миг остана парализиран от страх, после побягна, но внезапно бе хваната сякаш в клещи от ръцете на други двама, които изникнаха отнякъде.

Груба ръка, миришеща на меча мас, запуши устата й. Извиха назад ръцете й и здраво ги завързаха зад гърба й. Омотаха с въже и краката й. За няколко минути Джени бе превърната в безопасен вързоп и положена на земята. Един от индианците със заплашителен жест й показа, че трябва да мълчи. Натъпка устата й с прясно сено и я привърза. После индианците извадиха ножове, разпределиха се в кръг и се скриха отново във високата трева.

Внезапно тя дочу някой да вика името й. Изтръпна, когато Крис се появи. Яздеше бавно и внимателно оглеждаше земята наоколо. Спря, сложи ръце около устата си и отново извика името й, сетне бавно продължи нататък.

Джени започна отчаяно да скимти, за да му даде някакъв знак, да го предупреди, че отива към клопката, която му готвят. Усилията й бяха напразни. Диваците изскочиха и свлякоха Крис от седлото, преди дори да докосне пушката си. Нападението бе внезапно, борбата бе кратка и той се намери по гръб на земята с опрян до гърлото му нож.

За секунди завързаха ръцете му и изправиха Джени. Погледите им се срещнаха. В очите им се четеше отчаяние и пълна безпомощност. Единият от диваците развърза краката й, другият възседна Один и с ръка ги прикани да вървят напред, като ги подбутна.

Не след дълго стигнаха до техния лагер. Там ги очакваха двама индианци и младо бяло момиче с бебе на ръце.

Индианците се посъветваха помежду си, настаниха Джени при момичето, а Крис бе отведен на другия край и захвърлен под някакви дървета. Похитителите им срязаха въжето и привързаха лявата ръка на Крис за ствола на едно дърво, а дясната — на друго.

На светлината от огъня, около който бяха насядали Джени ги видя как говорят и ръкомахат. Усети, че говорят именно за нея. Погледна към Крис. Той лежеше без да помръдне. Погледна и към младото момиче. Ръцете й не бяха вързани, все още държеше спящото бебе.

С гневен вик двама от индианците възседнаха коне и поеха нанякъде. Останалите трима около огъня захванаха да ядат месото, което печаха. Единият стана и напусна лагера, а другите двама шумно се оригваха и явно не знаеха какво да правят. Джени изтръпна, когато единият от тях се наведе над нея и дългата му коса увисна до тялото й. Той протегна ръка и тъкмо когато се опитваше да я докосне, другарят му извика нещо, сочейки Крис.

Какво му бе съобщил Джени така и не разбра, но „Дългата Коса“ се върна до огъня и взе лъка и стрелите си. Тя с ужас ги проследи. Първият се прицели и стрелата му се заби точно над китката на Крис. После другият пусна стрелата си и тя се заби над другата му вързана ръка. Смееха се весело, увлечени в играта, а Джени виждаше как пот облива лицето на Крис. Следващата стрела се заби в земята, като бръсна ботуша му.

Той стоеше неподвижен без да издаде звук. Индианците умираха от смях, тупаха се по гърбовете и явно много се забавляваха. Джени заплака, защото разбра, че те много бързо ще се наситят на играта си и някоя от следващите стрели ще бъде смъртоносна.

Внезапно десният крак на Крис потръпна и кръвта му шурна. Стрела го бе улучила в бедрото. След миг кръв се стичаше и по двата му крака.

Неочаквано третият индианец се появи като възбудено сочеше към дърветата. Дългата Коса бързо се върна да събере нещата си. За щастие, Джени загуби съзнание, когато видя как първият индианец със злобен смях насочи стрелата си към гърдите на Крис.