Джон Мъри
Дългият път на любовта (20)

Глава 20

Джени беше много изненадана от разкоша на богатото жилище, което щеше да бъде нейния бъдещ дом. Свикнала досега с неудобствата на стара, от преди двеста години къща, тя не бе подготвена за съблазнителния лукс на това жилище, от вътрешния му облицован с мраморни плочи двор до покрития с разкошен паркет бален салон. Екстравагантността при подбора на мебелировката придаваше на къщата грациозна елегантност.

Канапета с облегалки, тапицирани с бледозелена камилска кожа и облечените в жълто белезникаво кадифе кресла, стил „кралица Анна“ бяха подредени из цялата къща. Дърворезбата на скриновете, етажерките и масите, изработени от скъп махагон, носеше типичния рисунък на Дънкан Файл.

Изящни ориенталски килими даваха ярка цветова украса, в унисон с бляскавата дамаска на завесите.

Щом пристигнаха Джени бе представена на Джъдсън и Хилда Мюлер, едно немско семейство, което въртеше цялото домакинство. Макар че се постараха да я посрещнат топло, тя изведнъж усети липсата на непринудеността на Консуела и Анита, а също така и на топлотата и уюта на Лос Кабалос.

На сутринта, когато се събуди, Крис отдавна вече бе излязъл и Джъдсън я уведоми, че той ще се връща само за обяд. Тя се луташе объркана из къщата и разучаваше стенописите и фино изработените от нефрит и слонова кост предмети, когато Джъдсън неочаквано я покани да иде във всекидневната.

Стаята, в която влезе сега бе обърната на ателие, в което се бяха настанили прочутата френска модистка мадам Хенриета Симон заедно с антуража си. Бе изпълнена с топове от разнообразни фини тъкани, аксесоари и какви ли не още добре подбрани дреболийки.

Джени изведнъж се озова в центъра на стаята, съблечена по комбинезон, а мадам Симон я оглеждаше внимателно отвсякъде.

— О, чудесно — възкликна одобрително тя.

Само за минути обученият й екип успя внимателно да вземе всичките необходими мерки, включително и тези на крака й. Започнаха да слагат на раменете й мостри от какви ли не платове от фини кадифета до блестящи шифони, а мадам Симон ги одобряваше или отхвърлеше. Очите на Джени светнаха от удоволствие при вида на прекрасния сатен с цвят на слонова кост.

— О, колко е красив — възкликна тя и погали мекия плат.

Мадам Симон доволно поклати глава и го замени с друг — бледозелен органдин.

По обяд шивачката завърши работата си и съобщи на Джени, че ще дойде след седмица за пробите.

Все още объркана от суматохата, Джени кимна с глава, а мадам и нейните помощници бързо събраха мострите си и си заминаха.

Джени тежко въздъхна и се отпусна на стола, все още не на себе си от бясното темпо, с което бе преминала сутринта. След няколко минути Крис се появи и наруши отдиха й.

— Кристофър Кирклънд, защо не ме предупреди? — скара му се тя. — Главата ми се върти. Никога през целия си живот не съм била така връхлетявана, нападана и притисната.

Крис се смееше от сърце, докато тя подробно му разказваше за това как мадам Симон й е извадила душата.

— Казах й, че след две седмици тръгваме за Европа и ако дотогава не попълни гардероба ти, повече няма да я потърся. Обещах й специално възнаграждение, ако спази срока — отвърна весело той. — А междувременно, понеже не искам жена ми да се появява все в една и съща рокля, взех от нея няколко готови, които смятам, че ще ти станат.

— Но откъде знаеш мярката ми? — изненадано го попита тя.

— Мила — дяволито й се усмихна той и я притегли до себе си, — мога да си представя всеки сантиметър от това твое малко прелестно тяло. Наредих Джъдсън да ги занесе в стаята ти.

Пламенните му устни се впиха в нейните и тя усети как в обзелата я от това докосване възбуда му отговаря. Огъна се и се прилепи до силното му мускулесто тяло и сякаш всичко наоколо престана да съществува, освен страстта, която ги разтърсваше.

— О, Крис — прехласнато промълви тя.

— Господи, Джени — изстена той, — не ме гледай така или ще те обладая сега и тук.

Устните му отново намериха нейните и той жадно пиеше от сладостта им.

— Хъм — дискретно ги прекъсна Джъдсън Мюлер, появил се на вратата. — Обядът е сервиран, сър.

— Аз току-що се наобядвах — прошепна на ухото й Крис. Така не му се искаше да я пусне от прегръдките си.

— Мъжът не живее за единия хляб само — с пресипнал глас издекламира Джени и го погледна с все още замъглените си от страст очи.

 

 

Джени седеше и внимателно решеше косата си. Мъчеше се да събере достатъчно кураж, за да каже това, което искаше да му каже през целия ден. Беше минала почти седмица от пристигането им в Сан Франциско и тя бе безкрайно отегчена от безделието на новия си живот. Крис се стараеше да бъде вкъщи толкова, колкото му бе възможно, но имаше още много работа, която трябваше да свърши преди да заминат.

Крис я наблюдаваше и напразно се опитваше да си обясни защо е толкова притеснена. Бе сигурен, че нещо я тормози. Усещаше през последните дни, че някак се е отдръпнала от него, че нещата помежду им продължават да се усложняват.

За щастие изглежда нямаше сериозни последици от преживяването й със Страйкър. Избягваха да коментират личните си отношения, но той чувствуваше като че ли съществува някаква празнота между тях.

За него Джени бе извор и център на всякаква възможна страст — физическа, емоционална и духовна. Запълнила бе изцяло живота му и макар че на драго сърце му се отдаваше телом, имаше нещо в нея, което той не можеше да достигне. Тази й недосегаемост го правеше неспокоен.

Приближи я, хвана ръката й и внимателно постави един пръстен на пръста й.

— С този пръстен аз се женя за теб — каза той и целуна дланта й.

Джени гледаше възхитена красивата му изработка. Две нежни златни ленти — едната, обсипана с диаманти, а другата с изумруди, изящно се преплитаха около пръста й.

— Това е най-прекрасното нещо, което някога съм виждала — промълви тя, дълбоко развълнувана от жеста му.

— Сега вече ти официално си обречена, мисис Кирклънд — засмя се той. — Моя си до края на живота.

Тя сведе очи с чувство за вина заради своите мисли. Той се стараеше така много да я направи щастлива. Сигурно му изглеждаше като голяма неблагодарница.

Той усети тревогата й.

— Какво има, мила? Какво те тревожи?

Джени отиде до прозореца и с удоволствие усети прохладата на нощния бриз. Нарочно се отдалечи от него. Страхуваше се, че няма да устои на близостта му.

— Сигурно ти изглеждам ужасно неблагодарна, но трябва да ти кажа, че не съм щастлива, Крис.

Той отчаяно отпусна рамене. Бе усетил преди да я чуе, че ще му каже точно това. Изпитвал бе страх от тези думи. Надявал се бе, че по някакъв начин, по някакво чудо, ще я направи щастлива.

— Не мога да понасям това бездействие. Трябва нещо да правя — продължи тя, без да обърне внимание на реакцията му.

Крис повдигна радостно глава. Не можеше да повярва на това, което чу. Страхувал се бе, че тя ще поиска да се освободи от брака, а тя искаше само нещо, с което да се занимава. С грейнали от щастие очи отиде при нея и повдигна лицето й.

— Мила, много лесно ще разреша проблема ти. Остава ни още една седмица до тръгването ни, мога в това време да те представя на моите приятели. Аз лично ще се погрижа кого да поканим.

— Но, Крис, нямам и най-малка представа какво трябва да направя — протестираше тя.

— Ти само ще кажеш на Джъдсън какво желаеш и колко на брой да са гостите, той ще свърши другото. Мисля, че около двеста ще са достатъчно.

— Ти си луд! Никога не съм подготвяла прием за толкова много хора и то за по-малко от седмица. Не съм в състояние да го направя.

— Разбира се, че ще можеш, скъпа. Щом се заемеш и ще го направиш. Спомни си как твърдеше, че можеш да направиш всичко, ако се наложи. Добре, Дженифър Кирклънд, хайде да видим — каза Крис, взе я в прегръдките си и заглуши по-нататъшните й протести с една дълга целувка.

В следващите дни Джени бе изцяло погълната в подготовката на предстоящия бал и често се съветваше с Джъдсън за разни неща. Бе ангажирана и в пробването на дрехите си. Мадам Симон, нетърпелива да получи обещаното й възнаграждение я увери, че всичките й рокли ще бъдат готови след три дена.

Вълнението й достигна върха си в деня на бала, когато започна да подрежда цветята. Подбираше ги и така ги съчетаваше, че най-добре да прилегнат на обстановката. Бе осигурена и допълнителна помощ на Джъдсън и Хилда за приготовленията и сервирането. Кристалите примамливо блестяха.

Когато Крис се завърна всичко бе подредено и готово за посрещането на гостите.

Преди да се облекат, хапнаха нещо леко в стаята си. Багажът им бе готов. Рано на другия ден щяха да отплуват с параход за Европа.

Мадам Симон изпрати роклите, както бе обещала и Джени с възхищение ги разглеждаше. Бяха повече от дузина с подходящите им аксесоари. Имаше и няколко кожени наметки. Получила бе и няколко дузини бельо, изработено от тънка батиста и чиста коприна.

За бала бе решила да облече сатенената рокля с цвета на слонова кост. Мадам Симон изкусно я бе оформила така, че да разкрива дискретно нежната красота на раменете и гърдите й. Полата падаше в богати гънки до пода. Джени, още необлечена старателно подреждаше косата си. Поглеждаше често в огледалото и наблюдаваше Крис, който се обличаше. Черният му костюм бе освежен от снежнобялата риза и брокатените нишки по жилетката му. Съжали за мустаците, които скоро бе обръснал. Все още не бе в състояние да устоява на мъжествената му красота. Черните му дрехи още по-силно я подчертаваха.

Преди да облече роклята, се зае да постави изумрудената огърлица и обици, които Крис й бе подарил.

— Смайваща си, нали го знаеш? — каза той и я прегърна през кръста.

Тя погледна образите им в огледалото. Наистина бяха невероятно красива двойка — той мъжествен и тъмен, тя светла и деликатна.

Крис дълбоко поемаше уханието й.

— Когато стигнем в Париж, напомни ми да ти купя един галон от този парфюм — закачаше се той, заврял глава в косите й. — Готова ли си вече, мисис Кирклънд?

— Мисля, че съм готова толкова, колкото винаги съм била — боязливо отвърна тя и усети, че се напряга от това, което й предстои.

— Не се тревожи, скъпа, ще ги смажеш всичките — гордо заяви той и взе ръката й.

Джени и Крис посрещаха гостите, а салонът се пълнеше все повече и повече. Каймакът на обществото бе добре представян. Всички бяха любопитни да видят жената, която Кристофър Кирклънд така дълго бе търсил, за да я направи своя съпруга.

Имаше много майки, които напразно бяха хранили надежда да омъжат дъщерите си за този богат и прочут млад човек. Той бе един от най-желаните и не едно момиче тъжно бе въздишало, представяйки се в прегръдките на този висок, широкоплещест и мъжествен млад мъж.

Джени често обръщаше поглед към него. Това бе един непознат за нея Крис. Този безупречно облечен мъж, грациозен, приветствуващ своите гости. Той се чувствуваше така удобно в облятата от светлина бална зала, както и в издигнатата набързо празна палатка по време на пътуването им.

В този момент Крис поздравяваше един изискан побелял джентълмен, като топло стискаше ръката му, а възрастния мъж приятелски го тупаше по рамото. От поздрава им личеше, че помежду им има дълбока емоционална връзка.

Това ли беше същият Крис, онзи Крис, който седеше пред огъня изпънал крака, докато пиеше кафето си в компанията на Енди Скот и Уоко?

Джени разбра колко малко всъщност го познава. Та той притежаваше толкова различни страни. Какво бе онова, което можеше да плени както един високопоставен банкер, така и един одърпан безделник по време на пътуване? Дали не си играеше с тях така, както си играеше с нея? Дали различните характери и изисквания на хората не бяха предизвикателство за него? Дали не ги манипулираше като пионки, за да задоволява егоистичните си нужди и да ги има под ръка, когато му потрябват?

Когато обгърна раменете й, за да я представи на гостите, Джени кисело се засмя. Няма нищо мистериозно в това защо аз съм му нужна? Той не го крие!

Крис посрещаше една руса жена, облечена в прекрасна бежова рокля, подчертаваща изящните й линии. Вдигна ръката й, за да я целуне. Тя се повдигна на пръсти, безцеремонно сложи ръката си на тила му и завъртя така главата си, че устните им се допряха. Очите й предизвикателно блеснаха.

Той отстъпи и придърпа Джени към себе си.

— Джени, мила, искам да те представя на Диан Карпентър.

Усетила погледа на две враждебни зелени очи, Джени разбра, че тази жена е уверена в своята привлекателност и че не би се поколебала да постигне всичко, което пожелае. А това, че желаеше Крис Кирклънд бе вън от всякакво съмнение.

— Приятно ми е, мисис Кирклънд. С нетърпение очаквах да се запознаем. — С фалшива усмивка заяви Диан. — Трябва да ми разкажете как успяхте да примамите този неуловим мъж. Да ми кажете каква дяволия измислихте, за до го хванете в капана.

Крис се помъчи да остане спокоен, но добре знаеше как Джени би отговорила на такова гадно обвинение.

Усетила сериозен противник, Диан Карпентър продължаваше да наблюдава Джени. Чудеше се дали тя ще се досети за тяхната някогашна връзка. Макар че Крис не й обръщаше внимание, Диан бе решила, той все пак някога ще се ожени за нея. И тази малка уличница нямаше да промени плановете й. Това бе временна пречка, която тя щеше да преодолее.

— Ще се видим по-късно, Крис — измърка като котка и ги напусна.

Той я проследи с поглед и се смръщи. Не можеше да се очаква нищо добро от тази мръсница. Прокле се, че се е отдал на слабостта си и бе имал вземане-даване с нея, след като загуби Джени. По дяволите, по това време всички други жени за него бяха еднакви, а тази мръсница сама се бе навряла в ръцете му. Проклет да е! Нещата помежду им с Джени и без това бяха така нестабилни, оставаше само и тя да налее масло в огъня.

Обърна се и срещна замисления поглед на Джени. „О, боже, така добре знам какво значи този й поглед — изохка той. Тя вече започва да си въобразява.“

Балът вървеше, както му е реда. Джени, свикнала още във Вирджиния на такива приеми, не срещаше трудност да забавлява гостите си. Макар че повечето от тях я приеха с искрена топлота, все пак усещаше, че има и такива, които я гледат с пренебрежение. Крис, през цялото време, решително бе стоял до нея, като че ли, за да я предпази от нещо непредвидено.

За момент той изчезна и Джени се намери до Фред Сютън, съдружник и приятел на Крис. Докато разговаряха, Диан Карпентър бавно се приближи. За нейно щастие, досега Диан явно я бе отбягвала, а на Джени никак не й се искаше да води празни разговори с жената, която явно е била метреса на Крис. Диан пък с раздразнение усещаше, че хората приемат добре Джени заради изящността и красотата й.

— Парите на Крис също си казват думата — промърмори на себе си тя.

— Кажете, мисис Кирклънд, от дълго ли познавате Крис — престорено мило я попита тя.

— Срещнахме се преди доста време във Вирджиния — отвърна сдържано Джени, но вече нащрек, защото се усъмни в невинността на въпроса й.

— О, искате да кажете по време на онази глупава война — вметна Диана. — Защо Крис се включи тогава в играта на войници и досега не мога да си го обясня.

Възмутена от плитката й забележка, Джени се помъчи да се овладее.

— Наистина е странно, мис Карпентър, но аз никога не съм го питала за мотивите му. Сигурна съм, че каквито и да са били, то той грижливо ги е преценил. Онези от нас, които понесоха мъките на тази война, няма никога да забравят цената, която бе заплатена и от двете страни. Беше тъжен урок както за победителите, така и за победените.

— Не мисля, че Крис е изпитал удоволствие от това — продължи Джени. — Победата не донася удовлетворение. Война, в която брат се бие срещу брата и баща срещу сина, надали оставя у някого чувството за победа. Би ли могъл някой да каже кой е победител и кой победен в такава една трагедия.

— Не мога да разбера — отново подхвана Диан, ни най-малко не развълнувана от думите, които чу, — защо не сте се оженили веднага след войната. Защо той е чакал досега?

— Така се случи, че се разделихме по пътя си за Калифорния — колебливо й отвърна Джени и усети, че с това се бе поставила в опасност да се хване в клопката й.

Диан злобно се засмя. Бе успяла да доведе разговора до целта си.

— О, да — самодоволно възкликна тя. — Вие живяхте с един от тези езически варвари, преди да се ожените за Крис.

Хората наоколо бяха шокирани от злобата на Диан. Стъписана от нейното нахалство, но като съзнаваше, че Диан е изрекла гласно това, което и други между тях си мислят, Джени с огромно усилие се овладя и й отвърна спокойно:

— За да задоволя любопитството ви, мис Карпентър, името на този мъж бе Чата. Той бе сиукски войн, син на племенния вожд. Този варварин, както презрително го нарекохте, бе много по-цивилизован и държеше на човешкото достойнство много повече, отколкото тези, които го гледат от високо с абсурдите си претенции. Бих добавила още, че неговата изисканост и почит към човешкото достойнство не би му позволила да обиди някой, който му е предложил гостоприемството си. Дали е езичник не мога да съдя. Знам само, че той почиташе създаденото от бога, ценеше го и му беше благодарен много повече, отколкото голяма част от лицемерните християни с техните притчи, които разказват по такъв начин, сякаш са сътворени или преживяни от тях.

— Това, че живях с него не крия — заключи тя и гордо се изправи, — защото този принц за своя народ, във вените на когото тече кръвта на племенните вождове, ми направи честта да ме вземе за своя жена.

Диан Карпентър сконфузено се отдръпна. Джени я бе победила с достойнството и искреността на думите си. Крис, станал свидетел на тази схватка, се приближи гордо усмихнат и й предложи ръката си.

— Имам удоволствието да изтанцувам този валс с жена си.

Джени му се усмихна през сълзи с благодарност за подкрепата му. Хванати за ръце двамата се отправиха към дансинга.

Фред Сютън, който от край време не можеше да търпи плоската и разглезена Диан, дяволито й намигна.

— Изглежда, мила Диан, че си намери майстора. Трябва да се признае, че те превъзхожда.

— О, върви по дяволите — яростно извика Диан и изхвърча навън. — Да бъде проклета тази малка курва! — изруга тя. — Крис е мой! Няма да се откажа от него!