Джон Мъри
Дългият път на любовта (24)

Глава 24

Връщането им в Сан Франциско развълнува много приятелите и бизнеспартньорите на Крис. Последваха много приеми, на които той бе почетният гост.

Джени с учудване разбра, че търговски партньори на Крис са такива светила като Милс, Ралстън, Хърст и Хънтингтън. Инвестициите на Кирклънд бяха направени в банките и предприятията на тези далновидни съвременни гении.

Джени беше известна и обществото на Сан Франциско я приемаше добре. Само шепа новозабогатели и то благодарение на усилията на Диан Карпентър все още се отнасяха към нея някак презрително заради предишните й връзки със сиуксите. Така или иначе повечето хора от „Хълма“ я уважаваха заради добрия й произход и смятаха случката с индианците за неприятен инцидент.

Знаеше, че Диан Карпентър прави всичко възможно, за да разтрогне брака й. По разните приеми тя безсрамно се тикаше в ръцете на Крис. Канеше го да танцуват или увисваше на ръката му и всячески се стараеше да привлича вниманието му.

На една вечеря у тях, Диан прекали с приказките си за „старите времена“, прекарани с Крис и Джени едва се овладя да не избухне.

Диан остана последна от гостите и умишлено се бавеше при сбогуването си с Крис. Когато го обгърна с ръце и го целуна, Джени не издържа, врътна се и се втурна нагоре по стълбата.

Горе в спалнята яростно изрита сатенените си пантофки, седна на леглото и още по-яростно започна да събува копринените си чорапи.

Затварянето на вратата предизвести присъствието на Крис, но тя не му обърна внимание.

— Редно бе да изчакаш да си отиде последния гост и тогава да се оттеглиш — студено забеляза той.

Джени му хвърли убийствен поглед с изумрудено зелените си очи.

Хвърли първо едната, после другата обица и накрая огърлицата си от изящни перли на тоалетната масичка. Същата участ последва и иглите й за коса. Меденочервените й къдрици се разпиляха по раменете й в целия си блясък.

— Сигурен съм, че ако знаеш цената на тези перли, няма да си така небрежна — каза той.

Тази му забележка бе посрещната с нов убийствен поглед. Започна яростно да дърпа копчетата на гърба си, за да съблече роклята си.

— Преди да съсипеш дрехата си, аз ще ти помогна — язвително подхвърли той.

Тя потисна яда си и се принуди търпеливо да седи, а той нарочно бавно разкопчаваше копчетата едно по едно. Докосна леко с устни голото й рамо, а тя грубо отблъсна ръката му и продължи да се съблича. С малко усилие развърза връзките на гащичките си и те се смъкнаха на пода.

— Смъкни и ризата си, бебче, и ще го имаш веднага, на самото това място — подхвърли той.

Джени рязко се обърна и косите й се разхвърчаха.

— Какво да имам? — дръзко попита тя.

Застана пред него, предизвикателно, като вилнееща циганка, подпряла ръце на кръста си. Гърдите й се надигаха под прозрачната риза, която едва стигаше до върха на гладките й кадифени бедра.

Той бе свалил сакото и връзката си и стоеше насреща й с отворена риза, изложил бронзовите си от слънцето гърди. Изгарящият му поглед бавно я обгръщаше от глава до пети. Нямаше нужда да поглежда издайническата подутина на панталона му, за да разбере, че вече е възбуден. Достатъчно често бе виждала тези искрящи чувствени очи, за да знае какво ще последва. Нямаше съмнение, че ако продължи да го предизвиква, той ще изпълни заканата си да я обладае веднага.

Тя изпухтя с възмущение, грабна нощницата от леглото и се скри зад един изящен японски параван в ъгъла.

С гръм паравана падна на пода. Крис грубо я сграбчи за раменете. Очите му светеха като горящи въглени.

— Можеш да имаш колкото си искаш такива паравани в стаята, но никога не се опитвай да изпречиш един от тях помежду ни.

Устните му я връхлетяха и главата й се килна назад под напора на неговите целувки. Така здраво я бе стиснал, че не можеше да мръдне. Когато отдръпна устни, Джени се опита да се освободи. Той още по-силно я притисна и съблече ризата й. Занесе я на леглото и бързо се съблече.

— Как можеш да се отнасяш така с мен? — слисана го попита тя. — Как може да целуваш метресата си и после да идваш при мен?

— О, по дяволите — изръмжа с отегчение той. Когато беше с Джени в леглото, не му се искаше да губят време в излишни спорове. — Преди всичко — заяви той, — ако си бе направила труд да присъствуваш на малката сцена на сбогуване, която Диан разигра, щеше да видиш, че аз не я целунах, само тя ме целуна. Не мога да понасям тази кучка!

— Гледах от тази сцена толкова, колкото можах да изтърпя — язвително каза тя и отново се помъчила се освободи.

— Второ — продължи Крис и завря глава в косите й, — мъж, който има метреса, не прекарва всяка нощ вкъщи, като мен. Не люби всяка нощ дивата си, темпераментна, червенокоса жена, когато знае, че може да има студения задник на Диан.

Джени не можа да сдържи усмивката си, защото женското й любопитство тайно бе насочено да разбере как Крис преценява Диан като сексуална партньорка.

Предишните му усилия не бяха напразни. Отпуснато под неговите ласки, тялото й започна да отговаря на страстните му устни, които вече целуваха гърдите й. Обгърна го с ръце и леко почна да го гали по тила.

— Защо винаги съм принудена да гледам отстрани как жените се трупат около теб? Ако не е Диан, ще е някоя проститутка в Индепенданс.

— Но, мила, аз дори не помня името й.

— Името й бе Пърл — бързо отвърна Джени и съжали, че това се изплъзна от устата й.

Той вдигна глава и самодоволно се засмя.

— Значи това те безпокои толкова много? Не мислиш ли, че е крайно време да приемеш истината?

— Ти си сатана, Кристофър Кирклънд — въздъхна тя и устните й започнаха да отвръщат на целувките му, първо кратко, а после все по-дълго и по-дълго.

— Приеми я, мила — прошепна той.

— Ти винаги можеш да го постигнеш по твоя си начин, нали?

Не й отговори, устните му бяха твърде заети да я целуват. Тялото й започна да потръпва под тях.

— Добре. Приемам, че ревнувах.

— Толкова мъчно ли бе да го признаеш, бебче? — попита той и продължи да я гали. Устните им отново се срещнаха. Не можеха повече да продължат тази игра.

Джени галеше косата му и го гледаше влюбено.

— Ревнувам, защото те обичам, Кит — задъхано промълви тя.

 

 

Когато се върнаха в Сан Франциско Крис нареди „Трекбур“ да бъде превърнат в яхта, която да използват за своите пътувания. Интериорът бе преобразен и така се оформиха кабини и салони. Направена бе голяма зала с дансинг и луксозни отделения за Джени и него.

Пол Гронтън, помощник-капитанът на „Трекбур“, стана капитан на новата яхта.

През юли „Червенокосата бунтовничка“ бе готова за първото си плаване.

Енди и Ребека Скот се възползваха от любезното предложение на Дом да се грижи за децата и щяха да придружат Крис и Джени при пътуването им до бреговете на Мексико.

Джени за първи път виждаше яхтата. Крис не я допусна да я разгледа, докато я поправяха. Когато стъпи на борда, очите й радостно блеснаха.

Когато потеглиха заедно с Беки започнаха да обикалят всички помещения.

— Нямам и представа какво е струвало това — каза Джени и присви вежди съсредоточено. — Крис никога не говори за пари с мен. Кара ме да се чувствувам като метреса, а не като съпруга.

— Нали не се оплакваш, мила? — засмя се Беки.

— Не, но гледам вас с Енди. Вие сте семейство. Ето, заедно започвате да строите ранчото си. Иска ми се и той да споделя с мен. Иначе какво излиза, че съм му нужна само за едно нещо.

— Джени, това не е вярно — убеждаваше я Беки. — Ти не знаеш, как изглеждаше Крис, когато мислеше, че те е загубил. Приличаше на човек, преследван от призраци, тласкащи го към самоубийство. Погледни го сега! Ти си му нужна повече, отколкото можеш да си представиш. Явно всеки може да го разбере, освен теб.

Беки хвана ръката й и в кафявите й очи се четеше обич и съчувствие.

— Послушай ме, мила. Животът ти досега бе пълен с мъки и скръб. Защо отблъскваш този си шанс за щастие? Ако с тялото си доставяш удоволствие на Крис, то бъди благодарна на това тяло. Ако красотата ти го пленява бъди благодарна, че си красива. Би ли била по-щастлива, ако си грозна или с някакъв недостатък, за да поставиш на изпитание любовта му към теб? Не бе ли подложена тази любов, вече на твърде много изпитания? Не бе ли достатъчна вашата раздяла и мъките, които и двамата изтърпяхте? Джени, любовта между мъжа и жената и времето, което имат за нея е нещо много скъпоценно, но често твърде кратко. Никой от нас не знае колко ще продължи. Аз обичах Джош и какво стана? Само осем месеца бяхме заедно. Какво ни остава на нас с Енди? Пет години? До края на живота ни? Нали ти обичаше индианския си съпруг? Къде отлетя времето ти с него? Крис те обича и ти го обичаш. Има ли значение защо. Научи се просто да се наслаждаваш на времето, което ти е отредено да бъдете заедно.

— О, Беки, кълна се, че ти си мъдра от раждането си — засмя се Джени и топло я прегърна. — Крис се отнася с мен като към дете, а сега ти ме убеди, че и аз се държа като дете.

— Не съм искала това и ти добре го знаеш — усмихна се Беки.

Смеховете на Крис и Енди, които влизаха през вратата, привлече вниманието им. Джени многозначително намигна на Беки, приближи се до Крис, обгърна с ръце врата му и като се повдигна на пръсти топло го целуна.

Крис я погледна недоумяващо, но скоро в очите му блеснаха онези дяволити пламъчета, които тя така обичаше.

— Нещо ми подсказва, че моята жена ми казва с поглед „искам да ми направиш дете“ — прошепна на ухото й той.

Тя се притисна до него, пламнала от любов. С очарователна усмивка тя промълви страстно:

— Грешиш, Кит Кирклънд. Погледът ми казва „искам да се любя с моя съпруг“.

Хванати за ръка тръгнаха да излизат, а Енди им извика:

— Ей, двамата, какво ще кажете за една игра на карти?

— По-късно — през рамо отвърна Крис, без да откъсва поглед от очарователните очи на жена си. — Много по-късно.

 

 

Слънцето грееше силно, когато слязоха на брега в Ла Пац. Земята бе спечена, напукана, прорязана от дълбоки бразди. Приличаше на ненаредени парчета мозайка.

Кирпичените постройки, много от които боядисани в светло розово, ярко контрастираха със сухата и сива местност, която ги заобикаляше. Малкото разпръсната тук-там растителност бе като оазис всред напечена пустиня.

Джени бе доволна, че е облякла светла памучна рокля, тънка и лека. Предвидливо бе събрала косата си, за да й бъде колкото се може по-хладно. Нито тя, нито Беки се бяха сетили да вземат чадър и това беше първата им покупка.

Вече с чадъри, защитени от убийствено горещото слънце, те продължиха да се шляят по магазините и сергиите. Крис и Енди търпеливо се тътреха след тях, а момичетата се спираха и разглеждаха разни дреболии.

Енди и Ребека спряха да разгледат някакви сламени животни, търсеха подарък за децата си. Крис пък се бе загледал в една пъстра риза, подобна на тези на туземците и умуваше дали да я купи за жена си. Джени излезе от магазина и продължи да разглежда сергиите. Търсеше пресни плодове.

Точно тогава, когато купуваше портокали, тя привлече вниманието на Диего Монтоя.

Някога във войната на мексиканците срещу французите, Монтоя беше лейтенант под командуването на Порфирио Диас. По рождение бе метис, син на войник от мексиканската армия и майка индианка. Бе израснал като ауткаст, презиран еднакво и от мексиканците и от съплеменниците на майка си.

Съвсем млад се бе включил във войската и бе стигнал до чин лейтенант заради смелостта си и вродената си склонност да убива. Неспособен да овладява тази си страст сега бе самозван диктатор на малка група бандити. Тероризираше и убиваше всеки, който дръзнеше да му се противопостави.

Като видя Джени сама на пазара, помисли че това е някое ново момиче от околните бардаци и си обеща да отмъсти на притежателя, че не го е осведомил навреме за нея. Даде инструкции на двама от своите хора и влезе в кръчмата.

Джени и хабер си нямаше какво й се готви. Изпусна чадъра си, когато някой хвана двете й ръце. В следния момент се намери между двама яки мъже. Бе ужасена. Напразно се опитваше да се освободи от своите похитители.

— Върви напред, сеньорита — заплашително нареди единият и я задърпаха към кръчмата.

— Крис, Крис — безпомощно извика тя през рамо.

Никой не обърна внимание на вика й за помощ. Крис се бе спрял до една музикална кутия и слушаше мелодията с учудване, че я чува именно тук — една позната му ирландска балада. Направи някои покупки и се присъедини към семейство Скот, чийто ръце бяха пълни със сламени животни. Чак тогава разбра, че Джени не е с тях. Тримата излязоха от магазина и той неспокойно се огледа да я открие.

— По дяволите, къде може да бъде? — безпокоеше се той. — Тази моя жена може да се загуби по-бързо и от дете.

Тримата започнаха да я търсят из магазините, но нямаше и следа от нея. Тогава Крис видя чадъра й на земята и разбра, че изчезването й не е случайно.

Вдигна чадъра и се обърна към най-близкия продавач.

— Къде е тя? — тревожно го попита той.

Мъжът свали шапка и поклати глава. Престори се, че нищо не знае.

— Не зная, сеньор.

— Къде е синьората? — попита този път на испански.

Човекът не отговори, само поклати глава.

— Синьората с червената коса — обясняваше Крис и сочеше към тъмната си коса. Ядосан хвана продавача за ризата. Бе сигурен, че го лъже.

Уплашеният селянин добре знаеше какво е наказанието на Монтоя, ако не си държиш езика зад зъбите и продължи да мълчи. Крис го пусна и отчаян се върна при Енди и Ребека.

С тревога видя как Том Уебстър се приближава, разбра, че ще му каже нещо за Джени. Морякът им съобщи, че когато бил в насрещната кръчма, двама души насила въвели Джени там. В кръчмата били само хората на Монтоя и той решил, че по-добре ще помогне, ако намери бързо Крис.

А в това време Джени се срещна с жестокия Монтоя. Двамата й похитители насила я завлякоха до него. Стоеше нехайно облегнат на бара, тънък като сабя.

— Какъв е смисълът на всичко това? — възмутено питаше Джени и очите й хвърляха гневни светкавици.

Бяха близо един до друг и тя се вгледа в хитрото му лице. С блестящо белите си зъби и спуснати мустаци той би бил красим мъж, ако не бяха очите му. Макар тъмни като на Крис, в тях липсваха топлотата и дяволития плам, така характерни за очите на нейния съпруг. Тези бяха жестоки, сатанински.

— Ах, мила — усмихна се сластно Диего, — такъв огън обещава голямо удоволствие. Къде работиш? При мадам Роза в „Каза Делиоза“?

С безумен поглед Джени огледа стаята, търсеше помощ. Лицата на мъжете, насядали около масите бяха еднакви, погледите им — цинични и похотливи. Светна й, когато позна Том Уебстър, моряк от екипажа им. Той излезе от кръчмата. Разбра, че отива за помощ. Въпросът бе как да забаламоса Монтоя, докато Крис дойде.

С очарователна усмивка се обърна към Диего.

— Очевидно вие грешите, сър. Аз съм просто една туристка.

— Туристка, която се мотае сама из града? — подигравателно отвърна той. — Ела, не се страхувай. Ставам все по-нетърпелив. Каква е цената ти?

Монтоя просто не можеше да повярва на очите си — такива пламтящи коси и тези лъжовно зелени очи. Погледът му бе привлече от съблазнителните й гърди. Усети как членът му се уголемява и втвърдява. Облиза с език устните си при мисълта, че скоро с наслада ще суче тези заоблени красоти.

— Искаш ли вода, мила? — попита той и й подаде чаша мексиканско пиво. — Ще пийнем по едно, а после ние с теб ще се качим горе. Ако ми харесаш, ще ти платя двойно, а може да те взема и за метреса — заяви той.

— Обясних ви вече, сър, че не съм такава, за каквато ме мислите. Моят съпруг е с мен и…

— О, ти имаш сводник — прекъсна я той. — Това изобщо не е пречка. В този град всеки е зависим от Диего Монтоя — похвали се той.

Посегна похотливо с ръка и сграбчи гръдта й. Джени кипна, грабна чашата и я плисна в лицето му. Израз на крайна изненада се изписа на жестокото му лице. Никой не смееше да се държи така с него.

— Това е груба грешка от твоя страна и ти ще си платиш — каза той с безмилостна усмивка.

Джени безмълвно следеше как извади пура от джоба на ризата си и нарочно, без да бърза, я запали. Завъртя я между пръстите си, размаха я и върхът й заискри.

— Кажи ми, мила, знаеш ли какво една пура, допряна до женска плът, може да направи? — предупредително я попита той. — Нека видим как ще крещиш и ще молиш за прошка, щом усетиш горящата й пепел върху зърната на прекрасните си гърди.

— Сложете я да легне на онази маса и я дръжте — нареди той на хората си.

— Нямам намерение да гледам с удоволствие вашето забавление, сеньор — чу се един ледено спокоен глас.

Изненадани всички насочиха поглед към вратата. Досега те гледаха сцената, която се разиграваше пред очите им. Не бяха забелязали кога Крис и Енди са влезли. Те стояха с насочени пистолети.

Джени хълцаше от радост, а Монтоя бързо пресегна и я улови за ръка.

— Не си струва да се биеш за това, амиго. Ако изчезнеш веднага, няма да ти търся сметка.

Крис се мъчеше да се владее. Знаеше, че трябва да запази спокойствие, ако искаше успешно да изведат Джени оттук.

— Препоръчвам ти да освободиш ръката на жена ми, мръсен садист, преди да ти пръсна черепа ти.

При тази заплаха към водача им, мъжете около масите се надигнаха, но Енди насочи оръжие към тях и те седнаха отново.

Диего бе прекарал не една битка, за да може веднага да разбере, че срещу него стои достоен противник. С неохота пусна ръката на Джени и тя изтича при Крис.

— Жена ти направи груба грешка, амиго. Не мога да оставя сметката ни неуредена.

— Нейната грешка не бе така груба, както твоята, амиго — презрително каза Крис. — Има хубава пружина в този пистолет и много точен спусък.

Монтоя бавно вдигна нагоре ръце с обърнати напред длани, знак, че се предава.

— Ти имаш предимство, амиго. — Очите му светнаха със стоманен блясък. — Но няма място наоколо, където можеш да се скриеш — предупреди го той.

— Може би тогава трябва да направя нещо, за да спечеля време. Моля, господа, свалете патрондашите — нареди Крис и нервно насочи пистолета си.

С явно неудоволствие мъже разпасаха колани и Джени ги събра и струпа на куп.

— Джени, върви и ги хвърли във водата. Чакай ме вън — нареди той и особено наблегна на последните думи.

За първи път, откакто се познаваха, тя изпълни нареждането му.

— А сега, бъдете така любезни и събуйте панталоните си — захили се Крис.

Очите на Монтоя искряха гневно, но и той изпълни заповедта.

— Тези две оскърбления не могат да бъдат забравяни, амиго. Скоро пак ще се срещнем.

Крис взе петролната лампа и я хвърли върху купа дрехи. В миг се издигна висок пламък.

— Бързай полека — провикна се Крис към Енди и здраво залостиха вратата. Хванаха Джени за ръка и тримата затичаха надолу по улицата. Крис се обърна и видя гъст пушек да излиза през прозорците на кръчмата.

Капитан Гронтън бе вдигнал платната и яхтата бе готова да отплува. До нея част от екипажа бе в готовност за отбрана. Беки и капитанът тревожно ги очакваха на палубата и щом всички се качиха на борда, капитанът даде знак за тръгване.

Двете жени въздъхнаха с облекчение, а до тях с доволни усмивки двамата бойни другари, облегнати на парапета, гледаха как брегът бавно изчезна.