Джон Мъри
Дългият път на любовта (17)

Глава 17

Крис Кирклънд слезе по стълбата във фоайето на хотела. Проклинаше, че бе принуден да остане и тази нощ в града. Уоко и другите момчета пристигнаха едва миналата нощ и целия ден бе минал в покупки на провизии и приготовления за връщането им в ранчото.

Усмихна се самодоволно. Бе успял да продаде цялото стадо за повече, отколкото очакваше. Добра работа свърши за един ден, макар и в този загубен град.

Обиколи празното фоайе, макар че знаеше, че няма да намери никое от момчетата. Уоко бе ангажиран с блондинката от „Сребърния Чехъл“, а другите кой знае къде търсеха развлечения, преди да напуснат утре града.

Крис се отправи към заведението, но нещо го караше да бъде нащрек. Нещо не бе в ред! Ръката му се плъзна неволно към пистолета, висящ на бедрото му. През ума му бързо преминаха всички възможности. Опита се да разбере какво точно става.

Внезапно откри причината за безпокойството си. Тишината! По това време на нощта заведението обикновено бе препълнено, тогава защо е така тихо? Къде е обичайната какофония от звуци — тракане на чиповете, звъна на чашите, бръмченето на гласовете.

Ослуша се внимателно и долови само тихия звън на пианото и приятната мекота на женски глас. Тръгна към салона, но изведнъж спря.

Позна гласа. Но това не можеше да бъде, та тя бе мъртва.

Краката му се подкосиха, не можеше да преглътне, сякаш буца бе заседнала в гърлото му. Едва стигна до вратата, облян в студена пот.

Джени седнала върху пианото, бе кръстосала обутите си в черни мрежести чорапи, изящни крака, разкриващи се през цепката на роклята й. Блестящата червена коса, пусната на една страна, покриваше раменете и гръдта й, а голямо черно цвете бе затъкнато от другата.

Белотата на раменете й контрастираше ярко с дълбоко изрязаната черна рокля, очертала предизвикателно красивите й гърди.

В средата на светлото петно в затъмнената зала тя изглеждаше все така нежна и ранима.

А мъжете, сякаш хипнотизирани от това момиче, бяха потънали в спомените си. Каквито и спомени да криеха тези загрубели мъже — миньори, планинци и скитници, Джени с песента сякаш ги съживяваше и правеше да ги преживяват отново.

В този миг за всеки един от тях тя бе любовницата, съпругата или майката от миналото им — единствената жена, която нарочно бе изтласкана в подсъзнанието им — образът, който бяха забравили или се бяха опитали да забравят.

С дълбока вглъбеност Джени пееше тъжната балада.

Песента свърши, а в салона все още цареше мъртва тишина. Сякаш никой не смееше да развали магията, която бе възкресила миналото му.

Крис бавно се приближи до пианото. Джени все така седеше със затворени очи. Все още обхваната от прочувствеността на песента и призраците, които тя бе събудила. Под дългите клепки, засенчващи изящното й лице, блестеше една-единствена сълза.

Крис застана вцепенен, поглъщайки с поглед това незабравимо лице. Та тя бе още по-красива от преди! Каквото и да е преживяла през последните години, то само правеше още по-изящна красотата й.

Джени бавно отвори очи и срещна погледа му. Изненадата й премина в учудване и отприщи натрупаните и крити през последните две години копнежи и любов.

Крис пристъпи и я вдигна от пианото. Ръцете й обвиха врата му. Успешно я измъкна от залата. Странно, никой не се опита да го спре. Сякаш всички знаеха, че тези двама влюбени, се срещат отново. Никой не дръзна да се вмеси и оскверни тяхната любов.

Тя се сгуши в него и той я понесе нагоре към стаята си. Не бяха си казали нито дума. Крис внимателно я сложи на леглото и седна до нея. Не можеше да откъсне поглед от тези очарователни очи, които дни и нощи през изминалите две години неотклонно го бяха преследвали.

Все още зашеметен от изненадата, той извика:

— О, боже мой, Джени! Мислех, че си мъртва.

Погледът й сякаш галеше любимото лице. Вдигна ръка и нежно помилва косата му, преглади и немирния кичур, паднал на челото му. Той продължи да й шепти, а тя не можеше да промълви и дума.

Крис и не чакаше да говори. Обсипваше лицето й с целувки — клепачите, бузите, устните й и все още не можеше да повярва, че я е намерил. Обхвана с ръце лицето й и дълго гледа в любимите очи, сякаш се опитваше да се увери, че това наистина е тя, а не плод на фантазията му.

Бавно сведе устни до нейните и те се разтвориха, за да го приемат. Целувката им, започнала нежно, стана страстна и таените им желания и копнежи избухнаха във взрива на страстта.

Намериха се голи и прегърнати, без да разберат кога се бяха съблекли. Познатото докосване на ръцете и устните му до плътта й сломиха съпротивата й.

Истина беше! Пръстите й се впиха в мускулестия му гръб. Бедрата й усещаха възбуждащия натиск на тялото му. Поривът му да я обладае.

Забравен бе Чата. Миналото бе далеч, за бъдещето така и не мислеше. Съществуваше само този миг, без начало и без край. Мигът на пълното, абсолютно сливане на мъжа и жената, както в градината на Едем.

Трепереща с всяка фибра на тялото си, тя го очакваше. Устните им отново се сляха, а когато я облада тя извика от възторг и задоволство.

Първите лъчи на зората се просмукваха през прозореца и бавно падаха на пода. Крис лежеше буден, а Джени, сгушила глава в рамото му, спеше до него. Все още не можеше да повярва, че това наистина е тя.

Колко често през изминалите години се бе гърчил в болка при спомена за нея.

Тя проплака в съня си и протегна ръка. Той я притисна плътно към себе си с желание да я закриля.

Вгледа се в нея. Това бе една нова и различна Джени. Вече приличаше на зряла жена, а това някак облагородяваше красотата й.

За първи път откакто се любеха му се бе отдала без всякакви задръжки, изведнъж и всецяло. През цялата нощ си говориха и се любеха, докато тя заспа.

Крис напразно се бе опитвал да не мисли за нея през тези две години. Споменът за красотата й, за неукротимия й дух и смелост, правеха всички други жени така незначителни в сравнение с нея. Сега, когато отново я намери, трябваше да я задържи завинаги. Но как да й го каже? Как да й обясни, че далеч не само заради физическото удоволствие, той има нужда от нея? Дали и тя изпитва към него същите чувства?

Толкова много въпроси, а Крис не смееше да й ги зададе. Отново я погледна. Спеше отпуснато и спокойно, значи всичко беше в ред.

Джени му бе разказала за пребиваването си при сиуксите. Нищо чудно, че не можаха да я открият из лагерите на племето кроу.

Спомни си как със сълзи на очи му разказа за индианския си съпруг Чата. Дали го бе обичала? А ако е така, защо го бе напуснала? Дали не е късно вече да започнат пак? Дали сърцето й не принадлежи другиму?

Като че ли разбудена от тези му мисли, Джени отвори очи и учудено го погледна.

— Но ти не си спал. Какво има, Крис?

— Ние потегляме тази сутрин и аз искам да дойдеш с нас, Джени.

Крис не пропусна да забележи болката в очите й.

— Така всичко пак ще започне отново. Отговорът ми е — не, Крис. Няма да дойда с теб. Ще се опитам да се справя сама. Това е нещо, на което Чата ме научи. Да бъда независимо същество, да не разчитам на никого. За това време аз пораснах, Крис. Не съм вече онова малко, невинно момиче, с което ти си играеше, както си поискаш. Чата ме научи, как да не бъда метреса на никой мъж.

Крис гневно скочи и започна да се облича. Нищо не се бе променила помежду им. Все така погрешно приемаше неговите намерения. А бе готов да й каже как пламенно я обича и колко много иска да стане негова жена. Добре, че не го каза, да стане за смях! Явно тя все още бе завладяна от спомена за индианеца.

— Добре. Ако ще се чувствуваш по-удобно като моя съпруга, можем да се оженим. Казвал съм ти го и преди, аз съм много богат. Мога да уредя да прекараш приятно живота си.

— А какво бих могла да ти дам в замяна? — с горчивина попита тя.

— О, мила, няма защо да крия, че аз извличам безкрайно удоволствие от малкото ти треперещо тяло — саркастично отвърна той. — Усещам, че ти не изпитваш отвращение да задоволяваш моите нужди. Може да се споразумеем. Кажи ми къде живееш и аз ще ида да донеса нещата ти.

— Не се тревожи — потиснато промълви тя, — нямам нищо ценно.

Крис вдигна роклята, с която бе облечена предишната вечер и подигравателно каза:

— При създалите се обстоятелства може би, това нещо е твърде подходящо, но все пак мисля, че трябва да ти намеря по-приемлива сватбена рокля. Хайде поспи още, докато се върна.

Джени чу, че когато излезе, превъртя ключа на стаята. Зарови главата си във възглавницата и тихо зарида.

Крис скоро се върна с няколко пакета в ръце.

— Вдигнах собственика от леглото му и той беше бесен — смееше се той.

Като постави покупките си на леглото, бързо дръпна чаршафа и я плесна по голия задник.

— Ставай, сънливке, днес е твоят сватбен ден — провикна се той.

Крис се стъписа като видя подутите и зачервени очи на Джени.

— Мила, нима мисълта да се омъжиш за мен така те отвращава? — нежно я попита той.

А тя така много искаше да превъзмогне всичките си задръжки и да му каже как не може без него. Копнееше да го убеди, че го обича и то много, но се съмняваше, че ще успее. Той ясно бе заявил защо иска да се ожени за нея, а тя бе достатъчно горда, за да не се излага пред него.

— Ти не можеш да ме разбереш — хълцаше тя и завря глава в гърдите му.

— Мисля, че те разбирам — тихо промълви той, убеден, че тъгува по Чата.

— Мила, може би ти казах груби думи — стараеше се да я успокои той. — Има и предимства в това да се омъжиш за мен. Ще имаш свобода толкова, колкото поискаш. Ако се случи да се появи някои друг, който ти предпочетеш, аз няма да ти преча.

А на ум си каза: „Готов съм да убия първия мръсник, който те погледне. Ще се опитам да залича някак спомена за този индианец. Ще дойде денят, когато ще ме обикнеш, така като аз те обичам“ — мислено се закле той.

Повдигна брадичката й и нежно избърса сълзите й. На вратата леко се почука. Крис бързо я целуна и я върна в леглото.

— Сигурно банята ти е готова — каза той и я зави с чаршафа. Отвори широко вратата, за да могат двете сънливи мексиканки да вкарат количката с няколко съда, пълни с вода. В ъгъла на стаята имаше малка ниша, а вътре вана, кана и леген. Двете момичета бързо напълниха ваната и си отидоха.

Крис отля малко вода в легена, грабна я от леглото и безцеремонно я потопи във ваната.

— Хайде, започвай — подкани я той — или аз ще го направя вместо теб.

Съблече ризата си и започна да се бръсне.

— Не мога ли за малко да остана сама — капризно попита Джени.

— Има място и време, когато човек да бъде сам — заяви той. — За жалост нямаме време, а и това не е точното място. Освен това би ли лишила един младоженец от това малко удоволствие — ухили се той и сапуниса лицето си.

Започна да бръсне наболата си брада, а Джени гледаше как играят мускулите на раменете му, докато движеше бръснача. Тялото му бе великолепно! Усети как се възбужда само при спомена за допира на това силно тяло. Смутена от това, тя насапуниса лицето си. Изплакна го обилно и когато вдигна мократа си глава, го видя наведен над нея.

— Да ти помогна ли за гърба?

Познатото й мъжко ухание отново я възбуди. Погледът й блуждаеше по окосмените му гърди надолу към корема му, а страстта й се надигаше. Погледна го крадешком, страхуваше се да не отгатне нескриваното й желание.

Без да й каже дума, той я вдигна от ваната и зави в хавлията. Притисна я в прегръдките си, занесе я до леглото, а устните му шареха по шията й.

Еротична тръпка разтърси цялото й тяло. Вдигна ръка в опит да го отблъсне, а той я целуваше и целуваше.

— Джени, любов моя, не ме отблъсквай — шепнеше той. — Бъди честна спрямо себе си. Ти ме желаеш така силно, както и аз теб. Защо не го приемеш?

— Не — извика Джени — грешиш. Не те желая и никога не съм те желала. Човекът, когото бих пожелала, ще може да ми даде много повече, отколкото ти ми даваш. Искам любов и нежност, а това, което ти ми предлагаш, е сласт. Искам някой, с когото да деля мислите и мечтите си. Какво общо имаме ние двамата?

— О, мила, как можеш да кажеш, че не сме свързани? — леко се присмя Крис. — Тези твои дяволски очи ме призовават, предизвикват ме да те грабна. Нали знаеш, винаги отговарям на предизвикателствата.

Впи устни в гръдта й, а ръката му се плъзна надолу, следвана от целувките му. Там, където я докоснеше, сякаш до плътта й се допираше нажежено желязо, огънят проникваше до сърцевината на съществото й. Разтвори бързо крака в пламенно очакване.

— Нали виждаш, любов моя, тези ти устни искат да общуват. Те се разтварят, за да ме призоват. — И той притисна устни, а езикът му проникна така дълбоко, че нейната съпротива рухна напълно.

Джени простена и силно притисна главата му към себе си. Тялото й се гърчеше под неговите ласки. Крис вдигна глава и страстно я целуна. Проникна дълбоко навътре с езика си, докато срещне нейния.

Тя стенеше и се гърчеше, а ноктите й оставяха следи по гърба, чак до бедрата му. Притисна ги страстно и го придърпа още повече към себе си.

Крис продължаваше тази страстна игра и се бавеше да влезе в нея. С устрем тя сграбчи члена му, за да го вкара сама в себе си. И двамата бяха облени в пот.

— Моля те, Крис — викаше тя, — не ме мъчи!

— Тогава кажи го, Джени. За бога, само го кажи! Кит, желая те.

— Защо ме изтезаваш? — простена тя.

Отново обхвана в ръце члена му. Крис не можа повече да издържи. Със сподавен вик отблъсна главата й далеч от изгарящите я целувки. Притисна я и влезе в нея. Двамата едновременно стигнаха до разтърсващия ги климакс.

— Проклета да си, Джени. Ти малка мръснице — ругаеше той. — Все ще го кажеш някой ден.

— Никога — извика тя. — Никога няма да го чуеш от моите уста. Не мога нищо да направя срещу това, че владееш тялото ми, но никога няма да властвуваш над духа ми. Няма начин да дойда при теб от любов.

Крис взе лицето й в ръце и дълго гледа в тези очи, които до преди минута бяха замъглени от страст, а сега гневно блестяха. Нежно приглади една къдрица от бузата й и тихо каза:

— Ще го кажеш, Джени, ще го кажеш.

Два часа по-късно се венчаха в присъствието само на Уоко и момчетата. Всички сърдечно поздравиха Крис, а Джени получи по една целувка от Бен и Ерин Фрейзър. Уоко я прегърна с обич и очите му се овлажниха.

— Не мога да повярвам. Бяхме загубили надежда, че ще те видим пак — говореше Уоко и едва успяваше да овладява чувствата си. — А ти се появи в този кравешки град. Само намесата на съдбата ви събра пак двамата. Горя от нетърпение да се срещнеш с Дон. Той ще бъде страшно щастлив. Отдавна чака този свой син да си намери някоя прилична жена и да създаде семейство. Изглеждаше, че това никога нямаше да се случи, когато бе отвлечена от индианците. Крис беше като луд тогава.

— Не разбирам за какво говориш, Уоко — учудено го попита Джени.

В този момент Крис се появи и прекъсна разговора им.

— Можете да тръгвате с момчетата, ние ще ви настигнем — нареди той. — Джени трябва да се преоблече, а аз да й намеря кон. Скоро ще ви настигнем, но все пак спрете и устроите лагера преди да се мръкне. Не ми си иска цяла нощ да ви догонвам.

Още веднъж Уоко поздрави Крис и събра момчетата. Яхнаха конете и потеглиха. Джени и Крис се върнаха в хотела. Той спря долу, за да уреди сметката, а тя се качи в стаята. Крис вече й бе доставил ботуши и панталони, подобни на тези, които имаше по време на предишното им пътуване. Тя бързо ги навлече и бе се навела над багажа, когато Крис влезе. Бутна шапката си назад и свирна с уста.

Джени рязко се обърна и бузите й пламнаха.

— Вулгарен ли е видът ми? — смутено попита тя.

— Изглеждаш великолепно, мила — отвърна той и я погледна с възхищение. — Ти имаш най-хубавите малки…

— Не го казвай — прекъсна го тя. — Хайде по-скоро да напускаме този град, преди всички да са ме видели. Може би пък ще ме вземат за момче.

Крис свали шапката си, захлупи я на главата й и я целуна.

— Мила, никой здравомислещ човек, като те види, макар и с панталони, не може да помисли, че си момче — ухили се той.

Преметна през рамо торбите и ръка за ръка двамата тръгнаха, а смехът им се носеше надалеч.

Когато стигнаха фоайето, Джени спря пред входа на заведението. Джейк Ричърдс и Джо Роджърс седяха на бара.

— Дойдох да се сбогувам и да благодаря и на двама ви за помощта, която ми оказахте. Моята кариера завърши така бързо, както и започна.

Джо я прегърна. Широка усмивка озари мършавото му лице.

— Ти бе сензация, Джени!

— С моята единствена песен ли? — засмя се тя. Обърна се към Джейк Ричърдс и му протегна ръка.

— Благодаря ти, Джейк, за всичко. Оставих роклята горе в стаята.

Джейк вдигна ръката й до устните си и я целуна.

— От първия момент разбрах, че си много добра, за да останеш. — После хвърли многозначителен поглед към Крис, изправил се до вратата и добави: — Ако някога пак ти се наложи да търсиш работа, мила, знаеш къде да дойдеш. С твоя вид и с твоята класа ще сразим всяка конкуренция. При това имаш и хубав глас.

Джени се сети за думите на отец Хелорън, че винаги ще се намери някой да ти помогне, когато си в нужда. Очите й светнаха с благодарност и тя го целуна по двете бузи.

— Няма да ви забравя. Вие се появихте, когато имах нужда от подкрепа.

Обърна се и ги остави. Като доближи вратата весело се засмя и мушна ръката си в ръката на красивия мъж, който я чакаше. С радост усети топлината на пръстите му.

Любопитно се оглеждаше наоколо, когато тръгнаха към конюшнята. Конят на Крис бе оседлан и готов. Отдръпна се смутено назад, докато той се пазареше за една кестеняво кафява кобила.

Крис забеляза, че собственикът на конюшнята с двусмислена усмивка нахално оглежда Джени, докато оседлаваше коня й.

— Искаш да кажеш нещо на жена ми ли? — строго го попита той. Не можа да овладее гнева си.

Човекът побледня, разбрал, че нечистите му мисли към момичето са разкрити и го поставят в неприятно положение. От къде можеше да знае, че това е съпругът на момичето? Та това бе същото момиче, което снощи бе видял в заведението на Джейк. А пък и никоя почтена жена няма да тръгне по улиците, обута в тесни, прилепнали панталони, като че ли сама си го иска.

— Попитах те, има ли нещо да казваш на жена ми? — повтори ледено Крис и плъзна ръка по бедрото към пистолета си.

Джени приближи и леко хвана ръката му. Той хвърли още един гневен поглед към разтреперения мъж, преди да се обърне и помогне на Джени да се качи на коня.

Спряха на пощата, за да може да телеграфира на баща си за техния брак и за предстоящото им пристигане.

— Може и да стигнем у дома, преди да е получил съобщението — смееше се той.

— Къде е твоя дом, Крис? — запита го Джени. Вече бяха тръгнали и яздеха из равнината. — Та аз не знам почти нищо за теб.

— Така е — засмя се Крис. — Можех и да имам някъде скрита жена и ти да нямаш и представа за това. На път сме за Лос Кабалос, това е нашето ранчо. Намира се на около петдесет мили от Сан Франциско. В Сан Франциско имам и къща, там ще живеем повече от времето, защото там ми е работата.

Обърна се и я погледна.

— Ще ти е приятно ли да живееш в града?

— Има ли някакво значение — трепна тя.

Крис, доловил мъката й, се намръщи.

— Това е от съществено значение за мен, Джени.

— Преди много време ти казах, Крис, че мога да направя всичко, когато ми се наложи да го направя.

— Надявам се, че не гледаш на нашия брак като на наказание, което трябва да изтърпиш — нервно забеляза той, пришпори коня и препусна напред.

През останалата част на пътуването формално разменяха по някоя дума. Привечер настигнаха другите и се настаниха в приготвения вече лагер.

Крис седеше намусен и гледаше как Джени отпуснала се до огъня весело разговаря с Уоко. Все още бе объркан от днешната й поза на „мъченица, примирена със съдбата си“. То бе далеч от неотдавнашната й декларация, че държи съдбата си в свои ръце. Проклетата малка мръсница! В един момент пламенна и трепереща в ръцете му, а в следващия — Жана д’Арк на път за кладата.

Не бе я принуждавал да се омъжи за него. Изборът все още беше неин. Наистина, щеше да бъде по-добре, ако бе имал време с дълго ухажване да разруши стената от подозрения, с която се бе обградила, но нямаше време. Защо жените са така неимоверно сложни?

Той знаеше, че трябва да намерят някаква обща база, на която да изградят отношенията си. Връзката им не можеше да се крепи само на преживяванията им в леглото. Господи, сегашното им положение приличаше на бойно поле! Още някоя и друга схватка, като днешната и тя щеше да спечели битката. Той я въведе в изкуството на правене на любов, но тя го бе усъвършенствувала.

Джени се приближи до него с помирителна усмивка.

— Пак започва — простена Крис, загърна се в одеялото и й обърна гръб. Усещаше, че се е навела над него и го гледа, а после с познатите движения бързо се настани до него.

Опита се да лежи и да не обръща внимание на това, че е на сантиметри до него. Подскочи, когато усети ръката й на рамото си.

— Спиш ли? — колебливо попита тя.

— Бях заспал — излъга той.

— Студено ми е — оплака се тя.

— Няма защо да ми го казваш — отвърна той със сарказъм.

— Сериозно ти казвам, замръзнала съм — промълви Джени.

Крис се обърна и отгърна одеялото. С усмивка на облекчение тя пропълзя и се сгуши до него, той я прегърна.

Притисна устни до главата й и прошепна:

— Джени, мила, не знаеш ли, че тук е твоето място.

Затвори очи и се унесе в спокоен сън.

Сложила глава на гърдите му Джени усещаше равномерните удари на сърцето му.

Заслепена от блясъка на първите слънчеви лъчи, отвори очи, седна и сведе поглед надолу към дълбоко спящия си съпруг. Съсредоточено разучаваше спящото му лице. Сега, когато спуснатите клепачи закриваха дяволитите му и пламенни очи, то изглеждаше момчешки наивно, беше ли се променил през последните две години? Имаше нещо ново, беше си пуснал мустаци. Почувствува се гузна. Всъщност никога преди не бе се взирала в това лице, а само в очите му, които сякаш я хипнотизираха. Гледаше прехласнато изразителните черти, келтските скули и решителната брадичка. Само дългите тъмни мигли го омекотяваха.

Това бе нейният съпруг! Каквито и да бяха мотивите им, те бяха свързали живота си. Внимателно прокара пръста си по челото му. При този допир той мигновено сграбчи китката й и отвори очи. Джени безшумно се опита да я издърпа, но той със силна хватка стискаше ръката й. Изпъшка от болка, а той я придърпа към себе си и устните им се сляха.

Притисна я до земята и я целуваше безспир. Сръчно разкопча ризата й, промуши ръка през процепа и нежно замилва гърдите й.

— Недей! Не бива — протестираше тя и се опитваше да го отблъсне.

С целувки той неутрализираше съпротивата й. Езикът му галеше устните й и пламенно и страстно влизаше все по-дълбоко и по-дълбоко, а ръката му бавно се плъзгаше по тялото й.

— О, боже мой — простена той, — махни, по дяволите тези гащи.

— Моля те, Крис, недей. Не тук. Ще ни види някой — молеше го тя.

Той се отдръпна, обърна се по гръб и небрежно закри с ръка очите си. Джени се наведе и леко докосна устните му.

— За какво е това? — изненадан я попита той.

— За да ти благодаря — мило му се усмихна тя.

Взе ръката й и я вдигна до устните си, а с очи сякаш й казваше, че все още не се знае какво може да се случи.

— Значи друг път и на друго място ще се любим, мисис Кирклънд — предупреди я той.

Малко по-късно отново бяха на път. Джени бе радостна и спокойна. Яздеше между Крис и Уоко и се наслаждаваше на красивите места, през които минаваха. Не забеляза и следа от напрежение у него. Те с Уоко се шегуваха и весело се смееха.

Все така, шегувайки се Уоко й разправи една случка — как на младини при опит да обязди първия си кон, Крис бил хвърлен в едно торище. Обърна се към него и продължи:

— И оттогава ти си… — Съобрази се с присъствието на Джени и млъкна по средата.

— Виждаш ли, Джени, колко е добре да имаш такъв възпитател. След малко може да ти разкаже и за първото момиче, с което, хъм, съм споделил леглото.

— Ти какво си мислиш, че не знам, че аз не съм първата — закачливо каза Джени, — а също така смятам, че няма да бъда и последната.

Уоко се прилепи плътно към седлото и се засмя гръмогласно. Крис й намигна застрашително и удари коня й по задницата. Той се стрелна мигновено напред и двамата мъже останаха зад нея.

Джени лежеше до Крис. Небето бе така ясно и звездите така ниско. Имаше чувството, че ако протегне ръка ще ги достигне.

— Защо тук звездите са така близо до нас? Много по-близо, отколкото във Вирджиния.

Крис се намръщи и не отговори. Вълнуваше го много повече тяхната близост, отколкото тази на звездите.

— Не разбираш ли, глупаво момиче, че от два дни сме мъж и жена, а още не сме чествували брака си.

— Бих казала, че бракът ни прилича на това да затвориш вратата на обора, когато конете са навън — подкачи го тя.

Отегчен от нейните закачки, Крис рязко каза:

— Престани с тези банални шеги! Това, което очаквах да яздя в медения си месец, определено не беше кон.

— Мили, винаги ли си недоволен, когато не става това, което искаш? — смееше се тя.

— Как може да бъде доволен един мъж, подложен на двойна болка — промърмори той. — Ти много ухаеш, бебчето ми — прошепна той, наврял глава в косите й.

Захапа ухото й, Джени изтръпна и се обърна. Устата му пропълзя до нейната и устните му докосваха нейните.

Страстта й кипна. Тялото й се изви и прилепи до него. Крис се изкиска и продължи да я измъчва с измамната игра преди устните му отново да достигнат нейните. Ръката му се плъзна през дрехите й.

Тя още по-плътно се прилепи към него, с копнеж да го има съвсем близо до себе си. Взе ръката му и я мушна под ризата си. Плътта й жадуваше всяко негово докосване.

— Хайде да се махнем от тук — прошепна той.

Стана, изправи я на крака и грабна едно одеяло. Излязоха от лагера и се отправиха към близката горичка.

Крис разстла одеялото, обърна се и замря. На тъмния фон на нощта Джени гола, с разпусната коса, се открояваше като млечнобял силует. Легна в пламенно очакване и продължи да й се любува. Приличаше на волна горска нимфа.

Тя се наведе над него и му предложи сладостта на устните си. Ръцете му се плъзнаха по гърба й. Гладката като коприна кожа го накара да потръпне от възбуда.

— Нежна моя, скъпа моя, Джени — промълви той.

Галеща нежно тялото му, тя разкопча токата на колана и започна да свлича панталоните му. Той леко се повдигна да я улесни.

Остана неподвижен с ръце отпуснати встрани в привидно безразличие. Издаваше го само набъбналият му член. Не направи никакво движение, за да й помогне, но не й и пречеше. С любопитство наблюдаваше докъде ще стигне в усилието си да му достави удоволствие, преди да поиска да бъде задоволена.

А тя изгаряше от любов към него. Не можеше да я изрази с думи, но я показваше с всяко докосване на устата си. Жарките й целувки слизаха по тялото му надолу, а ръката й галеше бедрата му. Спря. Нежно обхвана тестикулите му в ръце, а треперещия й език докосваше върха на члена му.

— О, Джени! Ти се добра, ти си така добра — простена той.

Нямаше сила да се владее повече. Сграбчи я, притегли я към себе си и впи устни в нейните. Преобърна я, притисна я и влезе в нея. Членът и езикът му синхронно ускоряваха ритъма си, за да стигнат до взрива на климакса, с който консумираха своя брак.