Джон Мъри
Дългият път на любовта (5)

Глава 5

Когато тръгнаха рано на другата сутрин, непрестанният проливен дъжд помрачи още повече настроението на Джени.

Групата им се състоеше от техния фургон, фургона кухня и още два други. Освен Крис, Енди Скот и Уоко Барнс имаше още четирима мъже.

Отело волно подскачаше между конете и цвилеше от удоволствие, че е вън от обора.

Единствен Бю бе пълен с ентусиазъм. Начело на кервана той весело си подсвирваше и никак не се боеше от дъжда. Джени и Беки се бяха свили вътре, благодарни на Енди, че бе настоял да вземат и столове.

Джени все още не бе превъзмогнала яда си от предишната вечер. А тази сутрин Крис не бе й обърнал почти никакво внимание. Тя беше очаквала, че ще се опита някак си да й се извини. „Крис си е Крис — гневно си повтаряше тя, — дори и мисъл не му минава да се извини.“

Не по-малко тя се гневеше и на себе си, че се поддаде и отиде в стаята му. „И защо така се плаша от него? — мислеше си тя. Не съм повече от проститутка, щом така лесно се поддавам на мъжкото му обаяние. А другите мъже с почтените си намерения съвсем не ме привличат. Само като ме погледне с тези си проклети черни очи и краката ми се разтреперват. Заклевам се, че няма да му позволя повече да ме докосне с пръст“ — тържествено си обещаваше тя.

Фургонът се тресеше по неравните пътища. По обяд Джени усети, че цялото тяло я боли. Предпочиташе да излезе и върви, вместо да се люшка насам-натам във фургона.

Дъждът продължаваше да вали, пътят беше хлъзгав и кален, създаваше им сериозни затруднения. На няколко пъти се наложи да изтикват фургоните от калта. Енди, осведомил се за състоянието на предстоящия им път, ги съветваше да не продължават. И Крис реши, че без полза преуморяват конете и нареди да спрат. Оттеглиха се встрани от пътя и под навеса на група дървета се разположиха да нощуват.

Но и дърветата не бяха достатъчна закрила от дъжда. Все пак успяха да намерят сухи дърва, запалиха малък огън, колкото да си направят по едно кафе. Хапнаха студена храна от резервите си.

Джени бе доволна, че може да разкърши тялото си извън фургона. Тя предпазливо разтъркваше натъртените си задни части, когато Уоко се приближи и й подаде едно бурканче.

— Ще те боли и там, където никога не си предполагала, че може да боли — захили й се той. — Крис ме прати да ти донеса този мехлем. Поръча с мис Беки добре да се натъркате с него. Ще облекчи болката.

— Ха — присмя се Джени, — благодари на шефа си за неговата загриженост. Да се грижи за другите съвсем не му е присъщо.

Уоко се засмя добродушно.

— Поръча още да кажа, че ако ви трябва някой да ви намаже с мехлема, той е готов да ви услужи.

— Трябваше да предположа, че е направил някоя от мръсните си забележки — ядоса се Джени, врътна се и влезе във фургона.

Бю си спеше спокойно под фургона. Беки и Джени, след като се намазаха с мехлема, заспаха дълбок сън. Сутринта беше мрачна. Ниско надвисналите облаци, застрашаваха всеки момент да се излеят в пороен дъжд. Закусиха набързо и потеглиха на път. Все още беше кално. Напредваха бавно, като се стараеха да избягват издълбаните коловози.

Към обяд слънцето проби облаците и момичетата тръгнаха пеша. Трудно се ходеше, но все пак бе за предпочитане пред люшкането на фургона.

Джени разглеждаше измачканата си рокля и калните си обувки.

— Кога ще можем да се приведем в ред — мърмореше на Беки тя. — Надявам се скоро да спрем до някоя река и се поизмием.

— Не вярвам това да помогне — оплакваше се Беки. — Дрехите ни са напълно скапани.

— Нямам кой знае колко много дрехи — заяви Джени. — Ти скоро ще имаш съпруг, който да се грижи за теб, а аз трябва да ги пазя, за да ме изкарат по-дълго време. Ще се погрижа да ги изчистя, щом мога.

— Това, от което имате нужда са ботуши и панталони — намеси се Енди. — Жалко, че не ни дойде на ум това, преди да тръгнем, а тези, които имаме са много грамадни, няма как да ги използвате.

— Енди — протестираше Беки, — нима смяташ, че ще облечем мъжки панталони? Това просто не е прилично.

— Аз пък бих облякла — бурно заяви Джени. — Всичко друго е за предпочитане пред тази мокра усукваща се пола. Ще видя да си намеря чифт ботуши и един панталон. Ако помислиш, Беки, и ти ще го направиш.

— Джени Хънтър, бедната ти майка би се обърнала в гроба, ако знаеше, че ще навлечеш мъжки панталони.

— Мама не е трябвало да пътува за Калифорния — защитаваше се Джени. — Тя ще се съгласи да направя това, което е най-практично. А и кой друг ще ме види, освен нашите мъже? Решително ще го направя — заяви Джени. Седна отзад на фургона и размаха крака.

Енди възседна коня си и подаде ръка на Беки.

— Искаш ли да пояздим, мила?

— Всичко друго, освен друсането на фургона и газенето в калта е за предпочитане — засмя се Беки и обгърна с ръце кръста му.

— Не мога да кажа, че съм особено поласкан от това ти изявление, мисис Хънтър, но пък ето те в ръцете ми — закачеше се Енди. — От два дни се мъча да го осъществя.

Джени унило въздъхна, като гледаше как се отдалечават. Те така открито показваха чувствата си, че винаги, когато беше с тях, се чувстваше излишна. Знаеше, че трябва да приеме факта, че Беки ще се омъжи за Енди, щом пристигнат във Форт Ларами. Това означаваше, че те с Бю трябва да продължат по-нататък без Беки.

Странно й беше, че ще се разделят. Бяха станали така близки, откакто Джош я бе довел у тях. Останала от рано сирак, Беки бе живяла при близки роднини, преди да се срещне с него. Бяха се влюбили и се ожениха шест месеца преди войната. През последвалите трагични години двете бяха разчитали една на друга в борбата за оцеляване. Джош я обичаше много и я обграждаше с нежност и грижа, не по-малки от нейните. Явно бяха щастливи.

За първи път през своите деветнадесет години Джени усети, че копнее за такава привързаност.

Свечери се. Спряха да лагеруват до една река. Мъжете се разпределиха и всеки се зае със своите задачи. Джени и Беки решиха да отидат на реката и изперат изцапаните си дрехи преди да се е стъмнило.

— Не е чак толкова студена — каза Джени, предпазливо натопявайки босия си крак във водата. — Защо да не влезем? — предложи тя на зълва си.

— Дженифър Хънтър, не мога да разбера какво става с теб — смъмри я Ребека. — Ако не знаех, че никога не боледуваш, от начина, по който се държиш напоследък, щях да си помисля, че имаш температура.

— От два дни не сме се къпали и бог знае кога пак ще имаме възможност за това. Още повече, че мъжете са заети с работа. Така, че нищо не ни пречи — увещаваше я Джени.

Беки се засмя дяволито. Две дълбоки трапчинки се откроиха на бузите й.

— Дали да не се осмелим. Една баня би била великолепна.

— Добре, хайде да влизаме. Моля те, помогни ми да се разкопчея.

Джени бързо се съблече и влезе във водата като тракаше зъби.

— Идвай бързо, Беки! Не е толкова страшно.

Беки срамежливо не съблече пликчетата си и влезе при Джени. Двете весело лудуваха във водата и съвсем забравиха, че се крият. Накрая Беки изтощена излезе на брега и започна да се бърше.

От близката горичка се появи една сянка. Енди в целия си ръст, засмян до уши, се приближи и седна на земята.

— Ако досега не знаех какво се крие под тези дрехи, вече го научих.

Изплашена Ребека изпусна кърпата, с която се бе увила.

— Знаех си, че някой ще дойде насам — смотолеви объркано тя.

Енди взе кърпата и започна да изсушава дългата й черна коса, вперил жаден поглед в нея.

— Като се оженим ще ми позволяваш ли да правя това всяка вечер? — питаше я той. Вече не я бършеше, просто я галеше. Беки потръпна, не от студ, а от желание. Енди уви кърпата около раменете й и я прегърна. Сведе устни към нейните в една целувка, коя го ги накара да изтръпнат.

— Какво още чакаме, Беки — прегракнало мълвеше той. — Чак след един месец ще бъдем във Форт Ларами.

Тя сложи пръст на устата му.

— Искам да бъда сигурна, мили, — нежно каза тя, а той целуваше дланите й. — Сега разбирам, че постъпих глупаво. Трябваше да се оженим в Индепенданс.

Още веднъж устните им се сляха, сякаш нищо друго не съществуваше наоколо им.

— Ей, вие двамата. Посиняла съм от студ — викаше Джени през тракащите си зъби. — Ще се махнеш ли от тук, Енди Скот, че да мога да изляза от водата?

— О, не! — простена Енди, като чу гласа на Джени. С въздишка на примирение той бавно отпусна Беки.

— Но ти можеш да излезеш, Джени — пошегува се той. — Аз ви гледам вече от десетина минути.

— Няма да изляза — заяви Джени. — Тръгвай с него, Беки, иначе той няма да си отиде — нахока ги тя. — Умирам от студ.

Със смях Беки събра дрехите си и хванати с Енди за ръце, тръгнаха, а Джени посиняла и трепереща се загърна в кърпата. Енергично се изтърка и се облече. Решеше косата си, освежена и ободрена, когато се появи Уоко Барнс.

— Май, че си си направила хубава баня — любезно каза той.

Наклонила в страни глава, тя го съзерцаваше внимателно.

— Знаеш ли, ти си друг човек, когато не си на кон — весело каза тя.

Приветлива усмивка се появи на лицето му и го направи сякаш по-млад.

— Точно така е, мис Хънтър. По ми е лесно, когато съм на коня си.

— Наричай ме Джени, Уоко — помоли го тя. — Ще бъдем заедно месеци наред и няма смисъл от формалности.

— Голяма чест е за мен — захили се той, — никога не съм имал щастието да бъда близо до една истинска лейди, но все се надявах, че ще я срещна някъде по пътя си.

— Как се е случило така, че някоя щастлива жена не се е омъжила за теб?

— Не се е случило да срещна такава, за която да съм искал да се оженя. А и си знам, че никога от мен няма да излезе добър съпруг. Бедното момиче трябва да свикне с миризмата на коне.

Джени бе във възторг от неговата искреност.

— Вие сте близки приятели с капитан Кирклънд, нали?

— Да, мадам — отвърна топло той. — Когато отидох да работя при баща му в Лос Кабалос, някъде през петдесетте, той беше едно малко жребче, което се опитваше да ходи. Уайзър и аз пристигнахме от Тексас да опитаме късмета си в търсене на злато, а Дом, бащата на Крис, бе вече сполучил през четиридесет и девета и ни нае да пазим неговия участък, тогава Крис беше едно слабичко малко момченце с големи тъжни очи. И не след дълго започна да върви след нас, където и да отидехме. Оттогава винаги сме били заедно, освен по време на войната и по времето, когато го изпратиха да учи в Англия.

— И вие с него бяхте противници по време на войната?

— Да — замислено отвърна Уоко. — Всеки човек трябва да постъпва така, както мисли, че е най-добре, за да е спокойна съвестта му. Крис направи това, което смяташе, че трябва да стори и аз направих същото. Уговорихме се, ако останем живи, да се срещнем в Индепенданс и заедно да се приберем у дома. През цялата война се тревожех за този малък глупак.

— Сигурна съм, че капитанът се е грижил само за собствените си интереси — с нескриван сарказъм вметна Джени.

Уоко я погледна, учуден от нейната враждебност.

— Не знам какво става между вас, не е и моя работа. Но знам, че той досега не е имал връзка с нито една свястна жена. Майка му почина, когато беше едва на десет години. Винаги е имал лесни успехи с жените, но мисля, че той се страхува от по-дълбока връзка, поне колкото и аз. Това, което със сигурност знам, че е един добър човек, Джени. И като говорим за добри мъже, трябва да призная, че твоят брат много ми харесва. Добър е също с конете.

При споменаването на Бю в очите й проблесна топлота и нежност.

— Заради него тръгнахме на Запад — каза Джени. — Той реши да се заселим на ново място. Много ми се иска и аз като него да вярвам, че правилно постъпихме. Но във всички случаи нямаше какво да правим повече във Вирджиния.

— Калифорния ще ти хареса. На места прилича много на Вирджиния — безкрайно зелена, покрита с цветя. Можеш да яздиш с дни и да не стигнеш другия й край. По това пък прилича на Тексас — говореше Уоко. — Голямо удоволствие е за мен да си говоря с едно такова прекрасно момиче, но мисля, че е по-добре да се връщаме, за да не изпуснем яденето — заключи той и подаде ръка да й помогне да стане.

Когато стигнаха до лагера, Джени се удиви от това, което видя. Издигнатите палатки заедно с фургоните бяха подредени в кръг. В центъра гореше огромен огън и мъжете вече седяха наоколо. Конете и мулетата бяха завързани и нахранени.

Пит Дейвидсън, който отговаряше за кухнята, се появи с голям съд със задушено и току-що опечени бисквити. Той й смигна и сипа един черпак от гозбата в чинията й, прибави и няколко бисквити. Джени се огледа да си намери място за сядане. Енди и Беки както винаги се бяха сгушили един до друг. Бю беше седнал с Уоко и братята Фрейзър. Останалите мъже образуваха друга група. Джени реши да не се присъединява към никоя от тях, отиде до фургона, седна и облегна гръб на колелото.

Едва, когато започна да се храни, разбра колко гладна е била. Лакомо опустошаваше задушеното.

Крис я бе наблюдавал от мига, когато се върнаха с Уоко. Взе чинията си и се приближи до нея.

— Искам да видя едно момиче с добър апетит — пошегува се той и седна до нея. — Всяка жена, която не задоволява тялото си е достатъчно храна и питие, не я бива и в леглото.

Джени хвърли вилицата си с отвращение.

— Пак ли започваш? — вбеси се тя, като му отправи яростен поглед.

— Джени, мила, не виждаш ли, че се шегувам — засмя се той. — Хайде, свърши си вечерята.

Тя взе вилицата си и захапа парче говеждо месо.

— Сега трябва да внимавам какво слагам в устата си. Много ще ми е неприятно, ако погрешно разбираш мотивите ми.

— Но, мила, аз много добре те разбирам — хилеше се Крис и я гледаше с възхищение. — Ти си розова и ухаеш на рози. Сигурно си се къпала.

— По-скоро трябваше да бъда синя, а не розова — отвърна Джени. — Един нахалник ме задържа във водата и едва го изгоних.

Крис умираше от смях.

— Друг път, когато отиваш да се къпеш, вземи ме със себе си да те пазя от Енди — предложи той.

— А кой ще ме пази от моя пазач, капитане? — шеговито попита тя.

— Гарантирам, че няма да оставя да изстинеш толкова, че да посинееш — не й остана длъжен той, като намигна.

— Не ме глези, Крис — предупреди го тя.

Погледна я, а очите му сякаш станаха още по-тъмни.

— Наистина, бих искал да те глезя, Джени. Да ти купя всички хубави неща, които трябва да имаш. Представяш ли си как би ти стоял един хермелинов кеп? Предлагам ти го, Джени. Остава да се съгласиш.

— Да не би да ми предлагаш да се оженим? — слисано попита тя.

— Не съм казал такова нещо. Само споменах, че…

— Твоето предложение, капитане, е долнопробна сделка. С радост бих ти ударила плесник за това унижение, но не искам да въвличам в нашите работи Бю, а също така Енди и Беки. Ще се опитам да го забравя, все едно, че никога не си го казал.

Джени стана и отиде да помогне на Пит Дейвидсън да разчистят след вечерята, а погледът на Крис я проследи със затаен плам.

Късно през нощта Беки много възбудена събуди Джени и й връчи голям пакет, увит в кафява хартия.

— Джени, трябва да го видиш — възкликна тя в радостна възбуда. Отвори го и извади отвътре изящен бледожълт органдин и няколко макари конци. — Не е ли прекрасен? Енди го е купил в Индепенданс за булчинската ми рокля.

Сълзите й напираха, не можа да ги удържи. Беки остави пакета и седна до нея.

— Разочарована си от мен, така ли е, Джени? — тъжно попита тя. — Може би ти е трудно да приемеш връзката ми с Енди. Сигурно смяташ, че изневерявам на паметта на Джош.

— Не, Беки — запротестира Джени. — Много, много се радвам за теб. Ти си още толкова млада и трябва да бъдеш щастлива. А и Джош не би искал да прекараш живота си, свързана единствено с паметта за него.

— Сигурна ли си, че така го приемаш? — плахо попита Беки и се взря в Джени, сякаш да се увери. — Ти го посрещна с такава горчивина, когато ти го съобщих.

— О, мила — прегърна я Джени, — то няма нищо общо с теб. Бях ядосана на всички мъже от нещо, което се случи между мен и капитан Кирклънд. Разбира се, че се радвам за теб. Енди е прекрасен човек и съм сигурна, че ще бъдеш щастлива с него.

— Значи смяташ, че постъпвам правилно? — нетърпеливо попита Беки.

— Нима не е това целта на пътуването ни на Запад, да скъсаме връзките с миналото и да започнем нов живот — отвърна Джени. — Ето твоят шанс дойде. Ти не дължиш нищо на миналото, гледай напред в бъдещето — нервно се засмя Джени и добави: — Започвам да говоря като Бю.

Беки силно я притисна, а сълзите й течаха от радост.

— Джени, толкова те обичам. Как ще живея без теб? Така много ще ми липсваш!

Като се стараеше да изглежда спокойна, Джени през сълзи й каза:

— Не се тревожи, този твой грамаден мъж няма да ти остави много време да се безпокоиш за друго, освен за него.

 

 

Следващата сутрин момичетата свалиха тюфлеците от леглата и усърдно започнаха да кроят на тях булчинската рокля, като комбинираха различни модели. През следващите дни това им бе единственото занимание. Ушиха я и тя бе почти готова, когато стигнаха Канзъс Ривър. Остана само Беки да й направи някаква апликация.

Джени установи с радост, че наблизо има магазини. Бързо се нахрани и отиде на покупки. Намери си мъжки ризи и панталон. Тъкмо пробваше едни ботуши, когато Крис се появи и дойде при нея.

— Виждам, че си послушала съвета на Енди — засмя се той, като погледна дрехите в ръката й. — Не забравяй да си вземеш и шапка иначе лицето ти ще се покрие с лунички — ощипа я по носа той и се отдалечи.

Джени свърши с покупките и вече се канеше да си тръгва, когато той й направи знак да приближи. Държеше великолепен шал от дантела, а продавачът му обясняваше, че са го получили от едно семейство на път към Запада. Бяха го разменили за храна. Джени се натъжи, като си помисли за бедната жена, принудена да се раздели с такава изящна вещ. Това й бе познато. Спомни си как тя самата се бе чувствувала, когато разпродаваха нещата от Хънтърс Кийп.

— Дали Беки ще го хареса? Искам да го купя като сватбен подарък — поиска съвета й Крис.

— Той е просто прекрасен. Сигурна съм, че ще бъде възхитена — отвърна Джени и нежно погали шала.

Продължиха да обикалят из магазина. Крис купи тютюн за Уоко и някои продукти за Пит.

Джени зърна една китара, взе я в ръце и прекара пръсти по струните. Опитваше се да я настрои.

— Нима умееш да свириш? — запита я Крис.

— Мога, стига да успея да я настроя — заяви тя.

— Великолепно! — възкликна той. — Ще я купим и ще си имаме музика за из пътя.

— Не желая нищо да ми купуваш — избухна тя, като си спомни неотдавнашния им разговор.

— Но това е само една китара, Джени. Няма да те обвържа със струните й — смееше се Крис. — Нямам никакви задни мисли.

— Твърде пошла шега, дори и за тебе, капитане — уж на сериозно отвърна Джени.

— О, мила моя — тъжно въздъхна той, — ти не можеш да оцениш същността на нещата.

Крис се разплати и обясни, че на сутринта ще минат да приберат покупките си. Пое пакетите на Джени, китарата и двамата се отправиха към лагера. Джени много се забавляваше, като го гледаше как носи китарата.

— Изглеждаш ужасно смешен с нея — подиграваше се тя.

— Какво искаш да кажеш, че напразно ще си загубя времето, ако реша да ти направя серенада на лунна светлина — весело й отговори той.

— Че ще си загубиш времето, в това съм сигурна, но пък ще бъде весело и ще разнообразим пътуването — смееше се тя.

Стигнаха до фургоните.