Джон Мъри
Дългият път на любовта (19)

Глава 19

Карл Страйкър не можа да повярва на ушите си, когато чу да се споменава името на Крис Кирклънд. Случи се в една малка кръчма, където с наслада пиеше бирата си.

Все още таеше в душата си разяждаща го омраза към предишния си командир и се бе заклел да му отмъсти. От куршума на Крис бе останал инвалид за цял живот.

Прие го като дар на съдбата, че така неочаквано се бе намерил така близо до човека, заради когото стана дезертьор. Макар че според него един войник повече или по-малко не значеше нищо.

Внимателно слушаше младия мъж, седнал на бара до него да обяснява на бармана, че трябва да занесе телеграма, с която Крис съобщаваше вестта за своята женитба.

„Така значи този мръсник си е намерил и жена — мислеше си той. Ще е някоя снобка от хайлайфа, като онази малка кучка във Вирджиния, която се мислеше за кой знае какво, та не ме хареса.“ Присви злобно жестоките си очи и започна да замисля план за отмъщение.

На другия ден отиде до ранчото и тайно го огледа от всички страни. Изглеждаше да няма много хора. Когато се завърна в града с хитри подпитвания разбра, че Крис с част от хората си е заминал да продава добитък. Същата вечер намери тримата скитника, с който се мотаеше и им разкри плана си.

Бе доволен от себе си и радостен, че всичко така лесно се подрежда. Според плана трябваше да отведат стадото достатъчно надалеч, за да имат време да стигнат в ранчото, преди Крис и хората му да успеят да намерят конете и ги върнат.

Смяташе хрумването си да отвлече цялото стадо за почти гениално. Това щеше да накара Крис да сметне, че нападателите са многобройни и поради това да вземе много от мъжете от ранчото със себе си. Така там нямаше да има почти никой.

 

 

В този спокоен неделен ден Джозе и Консуела, заедно с дъщеря си Анита потеглиха още рано сутринта, за да присъствуват на празничната литургия, а след това щяха да посетят роднините си в близкия град. Другите служител в ранчото също бяха свободни и почти всички отидоха в съседния град с намерение да разнообразят някак живота си.

Джени с удоволствие сама приготви яденето за Дом и нея. Това я отвлече от тревожните й мисли за Крис. Вече съжаляваше, че му обеща да не мърда от къщи. Ако можеше да поязди някъде надалеч и да разсее мрачните си мисли!

Дом в желанието си да отвлече вниманието й, предложи да поиграят на табла. Увлечени в играта и двамата не забелязаха как четири души тайно се промъкват.

Дом скочи на крака, когато вече бяха вътре с насочени към тях пушки.

— Не се тревожи, старче, ако стоиш мирен няма да пострадаш — предупреди го Страйкър. — Сигурен съм, че някъде тук има сейф. Само го отвори и нищо лошо няма да се случи нито на теб, нито на малката лейди.

Джени, замръзна на мястото си, когато позна омразната фигура на Страйкър. Той още не бе дал признаци, че я е познал и тя се стараеше да не насочи по някакъв начин вниманието му към себе си.

— Нямаме обичай да държим пари вкъщи — отвърна Дом. — Губите си само времето.

— Това е много лошо — изръмжа Страйкър и посегна да извади ножа от ботуша си. — За всеки пет минути, които ни губиш, малката лейди ще губи по един от пръстите си.

Дом примирено сви рамене и се отправи към кабинета си.

— Добре, ще направя това, което искате. Моля ви само да не докосвате снаха ми.

Страйкър се засмя подигравателно и нареди на двама от хората си да отидат с Дом. За първи път, откакто бяха влезли, той се обърна към жената, която седеше до масата със сведена глава. Пристъпи към нея, дръпна я за косата и повдигна лицето й нагоре.

— Дяволите да ме вземат — радостно изрева той, разбрал, че това е Джени. — Не мога просто да повярвам! Такъв късмет не съм имал от години! Ще му се насладя до край.

В това време другите двама се върнаха, ухилени до уши.

— Има най-малко две хиляди долара, Страйкър — възкликна алчно единият.

— Вече ви казах, че можете да си ги разделите. Аз дойдох тук за друго.

— Къде ти е спалнята, кучко? — изръмжа той, изправи Джени на крака и я бутна напред. — Като те обработя, както аз си знам, високомерният ти съпруг няма да пожелае и да те докосне.

— Да не си посмял да се допреш до нея — извика Дом и се опита да й се притече на помощ.

Единият от скитниците стреля и куршумът се заби отзад в главата на Дом. Джени изпищя, като видя как безжизненото му тяло се строполи на земята.

Карл Страйкър отвори първата врата, която се изпречи пред очите му и бутна Джени в стаята. Тя се препъна и се просна на пода. Той злобно я зарита и тя пищеше от болка.

— Е, аз не бях достатъчно добър за такава надменна малка кучка — гръмко извика той, — но това не ти пречеше да го правиш с офицерите.

Все по-яростен и настървен той я удряше по лицето. Сграбчи я и грубо я захвърли на леглото, главата й се тресна в таблото му. Нахвърли се и започна да разкъсва дрехите й. Съпротивата й бе безполезна. Жестоко я удряше по главата и тялото. Захапа гръдта й и явно се забавляваше от нейните писъци.

Зашеметена от удара в главата, Джени усети как със сила разтвори краката й и в полусъзнание чуваше само собствените си писъци, като протест срещу насилието му.

Страйкър насити животинската си сласт и се изправи.

Джени тайно се молеше дано с това да се свърши. Но той отново жестоко я сграбчи за косата, изви врата й и я принуди да отвори очи.

— Гледай към мен, курво на Кирклънд, защото аз съм последният човек, който е в състояние да те погледне. Когато обработя лицето ти, мъжът ти няма да иска повече да те види.

С неописуем ужас Джени видя как ножът му се приближава към бузата й. Опита се да го избегне, рязко се дръпна, преобърна се, падна от леглото и загуби съзнание. Страйкър още дърпаше косите й, когато вратата на стаята се отвори.

— Върви по дяволите и не ми се бъркай, докато си свърша работата тук. — Като диво животно изрева той и се обърна да види кой го безпокой. Очите му се разшириха от страх и ужас. Разбра, че видя насреща си смъртта.

Крис Кирклънд стоеше на вратата с насочен пистолет.

Страйкър пусна косата на Джени, започна да отстъпва назад и умоляващо вдигна ръце нагоре.

— Дай ми възможност да бъдем в равни позиции — молеше се той.

— Ще ти дам толкова, колкото ти й даде — студено му отвърна Крис и изпразни пистолета си в него.

Вдигна безжизненото тяло на Джени и я отнесе в спалнята. Отхвърли на страна покривката на леглото и внимателно я настани. Наведе се над нея и започна да разглежда нараненото й лице. Устата й бе подута, а синини имаше и по бузите и по слепоочията й. Постави студен компрес на главата й, а с гъба внимателно изми кръвта и спермата, полепнала по тялото й от изнасилването на Страйкър.

Джени протегна ръце и той я взе в прегръдките си.

— Той ме нарани, Крис. Така страшно ме нарани — хълцаше тя.

Крис не бе плакал от смъртта на майка си, но сега не можа да удържи сълзите си.

— Вече няма да може да наранява никого — с горчивина отвърна той.

Преживяният ужас отново я обхвана и тя отчаяно опипа лицето си, за да разбере колко е увредено.

— Рязал ли е… — Задави се от ридание и не успя да довърши въпроса си. Уплашено впери в него изпълнените си с ужас очи.

Крис поклати глава и така й отговори без думи. Тя не посмя да пита повече и той нежно я взе в прегръдките си.

Тя потръпна от болка, бе натиснал мястото, където Страйкър жестоко я бе ритал. Крис виновно отново я положи на леглото.

— Мила, сега се опитай да поспиш, докато докторът дойде — добави той и я зави.

— Как е Дом? — тревожно го попита тя.

— Той е в много по-добра форма, отколкото си ти — отвърна той и леко погали косата й. — А сега спи, мила.

Свечеряваше се, а Крис все така стоеше до Джени, държеше ръката й и чакаше лекарят да дойде. Тя се мяташе в неспокоен сън, а той си спомни как с невероятна скорост двамата с Уоко се бяха добрали до ранчото. Когато зърнаха четирите чужди коне, нямаха съмнение, че в къщата има проблеми.

Уоко заобиколи и влезе през задния, Крис през предния вход. Бързо се справиха с тримата мъже, погълнати изцяло в подялба на плячката си. Обезоръжиха ги и ги завързаха здраво. Чул писъците на Джени, Крис изтича до стаята. Остана ужасен, когато видя Страйкър с нож в ръка, наведен над безжизненото тяло на Джени. Останалото му се губеше. Имаше спомен само за някаква удовлетвореност, когато изпразни пистолета си.

— Намерихте ли конете?

Звукът на гласа й го върна към действителността. Той кимна и стана да смени компреса й.

— Скоро ще ги върнат, може би утре.

— Крис, как можа да ми стори това? Как изобщо някой може да направи такова нещо? Искаше да ме обезобрази така, че ти да не можеш да ме погледнеш вече.

— И аз не мога да си представя как човек може да таи такава омраза — отвърна той. — Този мръсник винаги е бил дребна душа. Сигурно смята, че аз съм му крив за всичките му нещастия.

— Знаеше ли, че е окуцял? Дали е от твоя куршум във Вирджиния?

— Може и да е така. Помня, че му запратих един куршум, когато побягна. Сигурно от тогава таи тази си омраза към мен.

Крис внимателно проми раните по лицето й.

— Много лошо ли изглеждам? — с безпокойство го попита тя.

Той огледа подутото и обезобразено лице. Изтръпна при мисълта, какво би станало ако беше се забавил само няколко минути още.

— Ти винаги си хубава за мен, мила — нежно каза той.

Опитът й да се усмихне се превърна в гримаса.

— Престани да говориш, мила, така само влошаваш състоянието си.

Леко почукване на вратата извести за пристигането на местния лекар, доктор Свенсън. Той влезе в стаята заедно с Дом.

— Постарах се да дойда, колкото се може по-бързо, Крис — извиняваше се той. — Уоко ми разказа какво се е случило. А сега, моля ви да излезете, за да мога спокойно да я прегледам.

Докторът бе завършил прегледа си, когато Уоко се завърна с шерифа и помощника му. След като Дом им разказа какво се бе случило, те заминаха с тримата арестанти и трупа на Страйкър.

Доктор Свенсън увери Крис, че за щастие няма нищо счупено и подутините по лицето ще преминат за няколко дни.

— Дадох й малко опий, за да облекчим болките и да може да поспи през нощта — обясни той. — Направих, какво можах и относно сексуалното нападение. Но, Крис, трябва да те предупредя, че такова брутално изнасилване може да даде по-късно някой психологични отражения. Съветвам те да бъдеш много сдържан и да проявиш разбиране.

— Мисля, че разбирам какво искаш да ми кажеш, докторе, но съм сигурен, че Джени е достатъчно силна, за да го превъзмогне. Благодаря ти за помощта и ще ти бъда много задължен ако хвърлиш един поглед и на Дом. Както разбрах здравата са го цапардосали по главата.

Върна се в спалнята и се приближи до леглото.

— Докторът ме увери, че всичко е в ред. Трябва ти само спокойствие. За няколко дни всичко ще мине.

Очите й се напълниха със сълзи и бавно започнаха да се стичат по бузите й.

— Крис, трябва да се изкъпя — помоли тя. — Усещам се така мръсна и осквернена. Опитах се да се поизчистя. Моля те, помогни ми.

— Разбира се, мила — отвърна той. — Ще стане след няколко минути.

Приготви банята и се върна, за да я занесе там. Положи я във ваната и тактично отстъпи настрана. Знаеше, че това тя сама трябва да направи. Сама трябваше да се справи, да го превъзмогне и се успокои.

Джени яростно се търкаше без да обръща внимание на болките, които се появяваха, когато докосваше натъртените по тялото си места. Като че ли искаше така да се пречисти и да заличи всяка следа от Карл Страйкър, както от тялото така и от паметта си. Но скоро изразходва силите си, отпусна се, сякаш всичката й енергия бе изцедена от нея.

Крис я вдигна, зави я в хавлията и я пренесе на леглото.

— Благодаря ти — едва успя да промълви тя, хвана ръката му и потъна в благодатен сън.

В сън прекара и целия следващ ден. Консуела и Анита се въртяха около нея, тюхкаха се и виновно повтаряха, че ако бяха си останали вкъщи, тази трагедия нямаше да се случи. Дом и Крис, също изпълнени с чувство за вина, често се качваха в спалнята, за да следят как е.

На другия ден Джени настоя да стане от леглото. Отокът по лицето й бе доста спаднал. Освен леки синини по бузите и по челото нямаше вече други следи от тежкия побой. Наболяваше я от ритниците на Страйкър, но младото й тяло лесно се справеше.

Все още скована от болка тя се появи в трапезарията, където Дом и Крис привършваха закуската си. Като я видяха и двамата скочиха да й помогнат. С отчаян жест Джени ги отстрани, сама стигна до масата и тежко се отпусна на един стол.

— Трябва да ви кажа нещо — заяви тя. — Бъди така добър и извикай Анита и Консуела.

Всички се събраха и с безпокойство впериха очи в нея. С тревога очакваха какво ще им каже. Джени събра сили и решително вдигна глава.

Крис, кръстосал ръце на гърди, загрижено я гледаше. Познаваше я добре и се страхуваше, че високо вдигнатата й брадичка не предвещава нищо хубаво.

— Мисля, че има нещо, което трябва да изясним и изчистим помежду си — започна тя. — Не мога повече да понасям това, как всеки от вас се чувствува отговорен за това, което стана. — Отправи решителен поглед към Анита и Консуела. — Да бяхте тук вие нищо не можехте да направите срещу четирима въоръжени мъже. Най-многото и вас да бе последвала същата участ. Не трябва да се чувствате виновни за това, че сте отсъствали от къщи.

— Дом, ти се упрекваш, че си разрешил на момчетата да отидат в града. Но това е техният свободен ден и те всяка събота са ходили там. Защо точно тази трябваше да ги задържиш? Може би даже тяхното отсъствие ни предпази от излишно проливане на кръв. Няма причини да се чувствуваш виновен.

— Що се отнася до теб, Крис Кирклънд, омразата на Страйкър към теб е в резултат на един инцидент, за който аз съм виновна. Няма причини ти да поемаш отговорността. Ако някой е виновен, то това съм аз. Всичко започна във Вирджиния и за нещастие завърши тук. За това, ако ме обичате, както твърдите, ще ми помогнете да се почувствувам по-добре, ако престанете да се самоосъждате. Това е. Това исках да ви кажа — натъртено отсече Джени.

Последва мъртва тишина. Никой не бе готов да реагира на тази й декларация. Консуела хвана Анита за ръка и двете тихо излязоха. Дом изпи последната си глътка кафе и също изчезна. Крис остана облегнат на стола си, вперил поглед в Джени, а тя в това време си сипваше кафе. Накрая, неспособна да се преструва, че не го забелязва, смело се обърна към него и с изненада срещна усмихнатото му лице.

— Съжалявам, но не виждам да се чувствуваш по-добре — закачливо й каза той.

С дръзка палавост тя му се изплези. Той се изкиска и стана.

— Може би сега се чувствуваш едва ли не могъща — засмя се Крис. — Вероятно си мислиш, че не мога да те сграбча и да те наплескам по задника за тази ти сцена — дразнеше я той.

— Можеш и да го направиш, Крис — захили се тя. — Може би това е единственото място, което не е натъртено. Сериозно ти казвам, Крис — промълви тя, като сложи ръка върху неговата, — много, наистина много съм ти благодарна.

— Казвал съм ти го много пъти и пак го повтарям, не искам твоята благодарност, Джени — раздразнено отвърна той.

Тя стисна ръката му.

— Какво искаш от мен? — Мъка се четеше в очите й, когато ги обърна към него.

— Искам това, което доброволно би ми дала — предпазливо започна той. — Смятам, че ти го казах съвсем ясно, когато се оженихме. Не искам нищо друго.

Джени стана и тръгна към прозореца. Застана там с гръб към него. Той отиде при нея и зарови глава в косите й.

— Мила, все още много си объркана. След това мъчително преживяване струва ми се, че объркваш благодарността с другите чувства. Каквото и решение да вземеш сега, то няма да бъде реалистично. Ще се оградиш с някаква мнима защита, а аз не искам да извличам полза от твоята ранимост.

Джени затвори изпълнените си с мъка очи. „О, господи, той се опитва да бъде мил — помисли си отчаяна тя. Не го интересуват твоите сантиментални, романтични лигавщини. Ти само го притесняваш. Той ясно ти каза, че не желае такъв вид отношения.“ Потисната, че той сякаш отказва да приеме всякаква емоционална заангажираност, тя отстъпи и се обърна към него:

— Добре, Крис. Смятам, че си прав.

Крис се наведе, докосна я с устни и понечи да тръгне.

— Бих искал да не съм прав — промълви тъжно той и напусна стаята.

Джени бързо се възстановяваше и в края на седмицата убеди Крис да излязат да пояздят. След онзи разговор в трапезарията сякаш стена се бе издигнала помежду им и по-лошото беше, че никой от тях не бе в състояние да я преодолее. Крис не се върна при нея, спяха в отделни стаи, макар и да бе оздравяла.

Яздиха до едно от пасищата и вече се връщаха, когато решиха да спрат за малко под сянка и изядат приготвения им от Консуела обяд. Крис, облегнат на дървото наблюдаваше как Джени разчиства остатъците от обяда им. Проклинаше се на ум за нетолерантното си отношение, с което сам бе поставил преградата пред себе си. По дяволите, как всичко се обърка! Така много да я обичаш и да не смееш да протегнеш ръка към нея.

Вгледа се в изящния й профил, а тя седеше вглъбена в своите мисли. Усетила, че я наблюдава, Джени се обърна и го погледна с невероятните си зелени очи.

— За какво си мислеше, мила — попита той, протегна ръка и погали косата й.

— Мислех си колко това място прилича на онези у дома. Тези дървета, същия поток. Спомняш ли си ги?

— Помня, Джени, но това не е същия поток. Тук водата е много по-студена, мога да ти се закълна в това — отвърна той.

— Там, на онова място се любихме за първи път — напомни му тя.

— Аз те любех от първия миг, в който те видях — усмихна се Крис, — а на онова място фантазиите ми станаха действителност.

Джени се изчерви при спомена за страстта и нежността, които бяха преживяли в онзи ден.

— Струва ми се така отдавна. Толкова много неща се случиха оттогава.

В желанието си да разведри настроението закачливо се усмихна.

— Я ми кажи, капитан Кирклънд, можеше ли да си представиш тогава, че няколко години по-късно ще бъдеш със същото момиче в Калифорния?

— Аха — промърмори той, — пак се връщаме към моите фантазии.

Джени мило му се усмихна.

— Непоправим си, Крис. Нима не знаеш, че е така — мило му се скара тя.

А той, неспособен да се противопостави на съблазънта от нейната близост, придърпа с ръка главата й, сведе я надолу и страстно я целуна.

— Джени, ти си толкова красива! — с пресипнал глас промълви той и я свлече на земята.

Този път устните му искаха и настояваха за още и за още и тя разтвори своите под познатия й скъп натиск. Бързо свлече блузата й и впи устни в гърдите й. Усети, че нещо не е в ред. Тялото й под него бе студено, сковано, неотговарящо. Повдигна глава и видя как бе стиснала с ръце бедрата си, а от затворените й очи течаха сълзи.

— О, боже — простена той и се изправи. Прегърна я и я притисна. — Прости ми, Джени. Какъв безчувствен мръсник съм аз!

— Не е твоя вината, Крис. Моя е. Мислех, че вече всичко е в ред, до момента, в който ти ме докосна. Изведнъж в главата ми нахлу спомена за онези ужасни неща, които той прави с мен. О, Крис, дали някога отново ще се почувствувам чиста — плачеше в мъката си тя.

— Послушай ме, мила. Ако трябва да се държиш за някакъв спомен, то спомняй си за моето докосване, а не за неговото — увещаваше я той и милваше косите й.

Нежно целуна всеки от клепачите й, а после и устата й.

— Спомняй си за тези устни върху твоите. Мисли за моите прегръдки, не за неговите. Не трябва да допуснеш един нещастен миг да заличи спомена за много други прекрасни.

— Разбирам какво се опитваш да ми кажеш — продължаваше да плаче тя, — но аз вече не съм същата. Всичко се промени. Как можеш да ме желаеш, след всичко това, което той направи с мен?

— Ти си същата жена, каквато винаги си била, Джени. Това е същото тяло, каквото винаги е било. Нищо толкова не се е случило, че да го промени. Нима ще позволиш този мръсник да постигне това, което е желал.

— Тогава помогни ми, Крис. Ти си единственият, който може да ми помогне — молеше го Джени.

— Не мога, Джени. Не мога да ти помогна до този момент, в който ти не станеш сигурна, че си готова. Не мога да те любя, когато знам, че стискаш зъби, за да не изкрещиш при всяко мое докосване. Дотогава Страйкър отново ще се появява.

Изпълненият й с болка поглед срещна неговия.

— Ако има някаква надежда за мен, то трябва да се осъществи сега, преди всичко да е станало непоправимо.

Джени взе ръката му и нежно целуна дланта й, срещна погледа му без да мигне и я сложи върху гърдите си. Затвори очи и легна по гръб и остана да чака той да продължи това, което бе започнал преди.

— Добре — решително каза той, — ако това е, което искаш, ще стане, но ще бъде така, както аз реша. Първото нещо, което искам, е да отвориш очи. Искам да ме гледаш през цялото време.

Джени се смръщи от суровия му тон, но предпазливо отвори очи.

— Сега стани права, Джени и се съблечи.

Тя се изправи колебливо и несръчно едва развърза връзките на полата си. Полата се свлече.

— Махни всичките си дрехи — строго й нареди той.

Все така несръчно тя съблече бельото си и застана пред него с наведена глава.

— Вдигни глава и ме погледни! — нареди той. Очите му дръзко зашариха по тялото й. — Не мога да установя никаква промяна. Тялото ти е все така вълнуващо и възбуждащо, както винаги е било — каза той.

— Не ме унизявай така. Крис. Аз те помолих за помощ — прошепна тя, обидена и объркана от държанието му.

— Точно така — изръмжа той. — Ти поиска помощта ми, не любовта ми. Поиска да те излекувам с някакъв клиничен метод, не поиска да бъда търпелив и отзивчив. Поиска да бъда твой лекар, не твой любовник.

Джени падна на колене и закри с ръце лицето си. При вида й изведнъж всичката насъбрала се в сърцето му горчивина се изпари и той нежно я приюти в прегръдките си.

— Джени, любов моя — мълвеше той и я обсипваше с целувки, — моя хубава, глупава, малка Джени. Не можеш ли да разбереш, че те желая така, както винаги съм те желал.

Тя се сгуши в него и той продължи да я целува и гали. Беше й хубаво, опиваше се от миризмата му, от чувството, че е закриляна от неговата сила. Искаше й се да останат така и този миг никога да не свърши.

— Крис — въздъхна тя, — когато съм в ръцете ти, чувствувам, че нищо и никой не може да ме нарани. Обгърната съм от пелена на такова спокойствие и сигурност, която засенчва всяка болка от миналото и всеки страх от бъдещето.

— Тогава повярвай ми, Джени — глухо каза той. Устните му се плъзнаха по шията й, а тя, повтаряйки си, че това са устните на Крис, преодоля страха си и легна на земята. Усетил нейната реакция, той за миг се поколеба.

— Не спирай — молеше го тя, — моля те, не спирай.

Устните му намериха гръдта й и езикът му леко докосна зърното. Тя се опита да се овладее, да не изпадне пак в паника при спомена за болката, изтърпяна от ухапванията на Страйкър. Стисна зъби, за да не изкрещи от ужас. „Това не е Страйкър — мислено повтаряше тя. Това е Крис, човека, когото обичам.“

А Крис продължи, като влагаше в любовната игра всичкия си опит и изкуство. Знаеше, че не бива да бърза, за да й помогне да преодолее отвращението.

Постепенно тялото й започна да отговаря на неговите ласки. Джени усещаше как бавно се възпламенява. Устните му заслизаха надолу по тялото й, а огънят в нея се разгаряше и избухна, когато стигнаха до онова място, където можеше да бъде освободена от кошмара си.

— О, Крис — безкрайно щастлива промълви тя. — О, да, да! — извика тя. — Сега е добре. Сега всичко е в ред.

Тялото й се изви и с ритмични движения бавно той влезе в нея. При всеки нов тласък възбудата й растеше, а когато извика името му, той напълно я облада. Бе вик на освобождение.

Замаяна, вкопчена в него, Джени сякаш искаше завинаги да остане в прегръдките му. Успокои се, отпусна се и нежно промълви:

— Крис.

— Ако пак ми кажеш колко много си ми благодарна, ще те наплескам — предупреди я той.

— Но какво друго мога да ти кажа, за да изразя чувствата си? — попита тя.

— Ти го каза вече, мила. Каза го по единствения начин, който има значение — отвърна той.

Вдигна глава и я погледна. Косата й бе в див безпорядък, примамливите й устни все още подути от любовната игра, зелените очи все още сластно засенчени. Усети пак възбуждаща топлина в слабините си, наведе се и впи устни в нейните.

— Това бе за теб — прошепна той. — Сега това е за мен.

Телата им отново се сляха и пак стигнаха до висините на космическия екстаз.

— Прогонен ли е Страйкър? — запита я по-късно той и внимателно се вгледа в очите й.

— Мисля, че и следа не остана от него — доволно му се усмихна тя.

— Тогава мога ли да ти напомня, Дженифър Кирклънд, че си много небрежна към твоите задължения на съпруга. Утре заминаваме за Сан Франциско, а оттам за Европа. Време е да прекараме медения си месец!

Крис и Джени приятно се изненадаха, когато се върнаха вкъщи и намериха Енди и Ребека Скот. Беки бе плакала в прегръдките на Енди, докато Дом им разправеше за бруталното нападение на Карл Страйкър върху Джени.

— Докога ще може да издържи? — питаше Беки през сълзи. — Загуби баща си, майка си и брат си през войната. Бю бе убит пред очите й. Бе в плен на индианците и най-после, когато има късмет да бъде щастлива, да й се случи това. Откъде взема сили да го превъзмогва?

— Мила, та тя сега има Крис — вметна Енди в желанието си да я успокои. — Тя не е вече сама. Пред тях е животът. Познавам Крис, заедно прекарахме войната. Когато нещата тръгнат зле, единствен той може да ги оправи.

— Дано си прав, Енди — тъжно каза Беки, — защото скоро Джени няма да бъде в състояние да се справя сама с тези нещастия, които непрекъснато я сполетяват.

— Беки, аз я познавам от скоро — прекъсна я Енди, — но мисля, че я разбирам. Крис ми каза, че тя притежава невероятен кураж и аз съм склонен да се съглася с него. Джени е човек, способен да оцелее.

По-късно, когато посрещнаха Джени и Крис, Беки трябваше да се съгласи с това заключение на мъжете.

Като сваляше смеещата се Джени от седлото, Крис извика високо:

— Спечелих. Ще ти кажа какво ми дължиш. — Наведе се и пошушна нещо в ухото й, а тя цялата пламна и протестирайки, тръсна глава.

— Нима ще се откажеш от баса? — закачеше я той.

— Първо трябва да ме хванеш — извика тя през смях и се втурна вкъщи право в протегнатите ръце на Енди.

Дом Кирклънд наблюдаваше сцената със зяпнала уста. Бе усетил растящото напрежение помежду им през последните дни и сега просто не можеше да повярва, че това са същите хора — така мрачни на тръгване тази сутрин и така лъчезарни сега. Мълчаливо каза една благодарствена молитва за това, че само за няколко часа сериозното препятствие, което се бе надигнало в съпружеския им живот, като по чудо е прескочено.

Не само Дом бе изненадан. Енди Скот пък бе учуден от промяната, която установи у своя бивш командир. През последните години Крис изглеждаше напрегнат и мрачен, често бе агресивен и по нищо не приличаше на някогашния им безгрижен командир. Заедно с Уоко, безпомощни и със съжаление го бяха наблюдавали как сменя курва след курва и избягва да се появи там, където можеше да срещне някоя порядъчна жена. Търсеше само такива, които да купи за една нощ. Енди знаеше, че макар Крис да е привързан към Беки, инстинктивно я отбягва, защото болезнено я свързваше със спомена за жената, която го преследваше и измъчваше. Всеки опит да се говори за Джени посрещаше или враждебно или пак се затваряше в себе си.

Появата на Джени го бе довела до пълна метаморфоза. Сега бе спокоен, весел и сърдечен. С радост видя как се закачеше с Беки и я увещаваше, че трябва да роди на Дженифър едно братче.

— Ендрю Скот, каза ли му вече? — скара му се Беки. Обърна се към него с ръце на бедрата си, а очите й гневно искряха.

— Честна дума, мила — кълнеше се Енди и вдигна ръка, за да изрази тържествеността на клетвата си. — Не съм казал нито дума.

Крис умря от смях, като видя огромния си предишен лейтенант да стои уплашен пред тази дребничка жена.

— Спомни си, лейтенант, че най-добрата защита е смелото нападение — весело подхвърли той.

— Напълно си прав, капитане — смигна му Енди и като взе Беки в скута си, прекъсна протестите й с една дълга целувка.

На другата сутрин Джени със съжаление се сбогува с Дом и му обеща, че щом се върнат от Европа, веднага ще дойдат в Лос Кабалос. Увери и Беки, че ще си бъдат тук за раждането на бебето.