Джон Мъри
Дългият път на любовта (2)

Глава 2

Карл Страйкър следеше с похотлив поглед как Джени бавно върви по пътеката надолу, докато изчезна между дърветата. Вече трети ден, откакто бяха тук и всяка сутрин той я виждаше да отива нататък. Този път реши да я проследи и види какво я води натам.

Щом се скри между дърветата Джени ускори крачките си, така че на Страйкър му бе трудно да бъде в крак с нея, без да се издаде. След около половин миля тя стигна до една барака. Посрещна я стар негър. Той изведе отвътре един великолепен жребец. Джени го галеше нежно по шията и му шепнеше гальовно:

— Отело, любимецо мой, липсвах ли ти?

После повдигна полата си, за да може да го яхне и се покатери на голия му гръб. С изящните си крака тя предпазливо го насочи между дърветата. Карл Страйкър я последва. Стигнаха до потока. Джени слезе от коня и докато той пиеше, тя се просна по корем и потопи лице във водата.

Като се промъкваше тихо отзад, сержантът внезапно я сграбчи и я обърна по гръб. Джени извика уплашена от наведения над нея мъж.

— Ето къде ходиш всяка сутрин — изръмжа той. — А аз си мислех, че може би криеш някой бунтовник тук някъде и се промъкваш да се срещате тайно в храсталаците.

Пусна я и се приближи до коня.

— Това тук е едно красиво конче. Като го отведа с мен у дома в Охайо, ще имам най-хубавия кон — самодоволно се усмихна той, като тупаше коня по задницата.

— О, не! — извика Джени. Стана и се втурна към него. — Няма да ми го вземеш. Той е мой. Аз съм го отгледала от малко жребче, крих го и го запазих през цялата война. Никой няма право да ми го вземе. Моля те — започна да го моли тя, — не казвай на вашия капитан. Той ще го вземе, както взеха всичките ни коне.

Карл Страйкър, който никога не изпускаше възможността да извлече полза от нещастието на другите, цинично й намекна:

— Е добре, малката, а какво ще ми предложиш ти, за да си държа затворена устата?

Джени замръзна в ужас, а той я приближи. Потръпна от погнуса, когато влажните му ръце обхванаха гърдите й.

— Нашият честен капитан, които не пропуска да спи с никоя курва, ни е заповядал да не докосваме с пръст никое от цветята на Юга. Но ако ти го направиш доброволно, нищо не може да ми каже — цинично се хилеше той.

В следния миг я повали на земята и я затисна с огромното си туловище. Пресегна се и дръпна нагоре полата й, а тя едва прикриваше погнусата от похотливите му целувки.

— Не — крещеше Джени, като се гърчеше под него в опита си да се освободи — махни мръсните си лапи от мен или ще те обадя на капитана.

С вулгарна усмивка Страйкър я запита:

— Добре, малка мръснице, толкова ли много държиш на този кон?

Стана, извади нож от ботуша си и застрашително започна да го размахва.

— Какво ли би станало, ако му прережа глезена?

— Не можеш да го направиш — викаше Джени извън себе си. — Не можеш нарочно да го осакатиш. — Тя го молеше, а той я гледаше злорадо и безмилостно. — Ако трябва, вземи го. Ще го продадеш на добра цена. Той е известен още преди войната. Но, моля те, не го наранявай!

Раздърпана и разголена Джени продължаваше да го моли, а той похотливо я оглеждаше. Усети как пениса му се уголемява и тупти. Не можеше повече да овладява страстта си.

— Точно сега нямам нужда от пари, малката. Това, от което се нуждая, е между краката ти. А ако ти не искаш…

Той отново отиде до Отело и клекна до задния му крак.

Джени изпищя и се втурна да го отстрани. С ръмжене той се надигна и я плесна през лицето.

— Конят няма да струва вече нищо, когато направя това, което съм намислил.

Джени, все още зашеметена от удара, грабна камък и го захвърли към главата му. Страйкър грубо я сграбчи и повали на земята. Тя отчаяно се бореше, а той разкъсваше дрехите й. Изкрещя от болка, когато той впи зъби в зърното на гръдта й. Разкопча панталона си и обхвана с ръка грамадния си член. С другата си ръка се мъчеше да вдигне полата й, а устата му се пълнеше със слюнка в сладострастно очакване.

Обезумяла от ужас, Джени внезапно отрезвя, като чу друг глас, който нареждаше:

— Страйкър, пусни веднага момичето. — Командата бе последвана от познат звук — зареждане на пистолет.

Като в просъница видя капитан Кирклънд наведен над тях, с опрян в тила на сержанта пистолет.

Хитрият Страйкър в това време се мъчеше да измисли някакво оправдание. Знаеше, че не може да убеди капитана в своята невинност.

— Добре, капитане. Не стреляй! Ставам веднага — простена той, а ръката му бавно се плъзна към ножа в ботуша му.

Крис отстъпи назад, когато сержантът стана.

— Ако извадиш ножа, Страйкър, ще получиш първия ми куршум. Това ще ти даде малко време, мръснико, да помислиш преди да получиш втория — предупреди го Крис.

— Почакай, капитане — придумваше го той, — ние с малката лейди просто си играехме.

— Не ми се стори така, докато ви гледах. Предупредил съм те, Страйкър, какво ще последва ако докоснеш някоя жена, докато си под моята команда.

Джени изпъшка и Крис обърна поглед към нея. В мига, в който вниманието му бе отклонено, Страйкър скочи върху му и го повали на земята. Пистолетът отхвръкна от ръката на капитана, а Страйкър побягна и се скри между дърветата. Крис грабна оръжието и стреля веднъж, преди сержантът да изчезне съвсем.

После се наведе над Джени, която все още лежеше свита на земята.

— Добре ли сте, мис Хънтър? — настоятелно попита той.

Все още зашеметена от удара на Страйкър, Джени го погледна объркана.

— Кога ще свърши всичко това? — простена тя. — Колко още ще трае?

Крис оправи полата й и се опита да придърпа блузата й. Явно несъзнаваща своята голота Джени го погледна недоумяващо.

— Да, капитане, колко ще трае? Колко още?

Загубила самообладание, тя зарида неудържимо.

Крис я прегърна в желанието си да я утеши. Джени се сгуши в ръцете му и продължи да ридае. Плачеше всъщност за толкова много неща — за родителите си, за Джош, за Хънтърс Кийп и за Бю, за толкова много преживяни мъки, за безсмислените жертви на тази безсмислена война. Плачеше още за това, че онзи утвърден от двеста години начин на живот, вече не съществуваше.

Приседнал на земята и все още държащ я в прегръдките си, Крис леко я люлееше сякаш приспиваше дете. Знаеше, че сълзите ще я облекчат, ще й помогнат да се освободи от онези потискани чувства на скръб и ужас от войната. Нежно я притискаше и галеше косата й.

— Изплачи ги. Изхвърли всичко навън — утешаваше я той.

Джени продължаваше да хълца, но сънят я надви и тя се отпусна в тези сигурни, закрилящи я ръце.

Лекото цвилене на коня я събуди. Сепна се и отвори очи, за да се види все още в прегръдките на капитана.

— По-добре ли си? — мило я попита той, като нежно й се усмихна.

Джени срамежливо попита:

— Дълго ли спах?

— Малко повече от час. Не ми даваше сърце да те събудя. Беше така спокойна в съня си.

Лека червенина обагри бузите й и така лицето й се стори на Крис още по-красиво.

— Капитан Кирклънд, моля да ме извините. Сигурно целият сте схванат — мълвеше Джени, като се откъсна от ръцете му и седна до него. — През всичкото ли това време ме държахте?

Крис топло й се усмихна.

— Та това бе истинско удоволствие. Един прекрасен час.

— Така ме е срам, капитане. Просто не знам какво да кажа. Какво стана с този отвратителен Страйкър? Не знам как да ви се извиня за тревогите, които ви създадох с него.

— Той побягна някъде из гората. Всъщност, ти ми направи услуга, Джени. Ако не беше избягал, трябваше да го предам на военния съд. Надявам се, че все ще се намери някой да очисти този мръсник.

Джени понечи да стане и чак тогава разбра, че гърдите й са голи.

— О, господи — възкликна тя, прикривайки ги с ръце, — така ли бях през цялото това време?

— Казах ти, че това за мен бе един незабравим час — отвърна Крис с блеснали от радост очи, — но тъй като съм един почтен офицер и джентълмен, наложи ми се да те покрия.

Крис започна да разкопчава куртката си.

— Обещай ми да не казваш никому, че съм ти я дал, иначе ще изхвръкна от службата си — закачаше се той.

Джени нервно се смееше, докато събираше останките от дрехите си, като все още прикриваше гърдите си с ръка. Когато вдигна ръце, за да ги пъхне в куртката, която той държеше, голата й гръд леко го докосна. Остана смаяна и без дъх от усещането, предизвикано от този допир.

Крис бе замрял с поглед вперен в нея, а очите му бяха забулени от страст. Без да откъсват очи един от друг, той пусна дрехата на земята. Обгърна нежно с ръце лицето й и бавно сведе устни до нейните. Джени разтвори устата си за целувка, така всепоглъщаща, че всичко наоколо престана да съществува за тях. Крис покриваше лицето й с нежни целувки и впиваше отново и отново устни в нейните. Галеше нежно гърдите й, а когато ги докосна с устни, Джени тихо изстена. И в най-смелите си мечти и очаквания ме бе си представяла това, което усещаше сега. Знаеше, че трябва да го отблъсне, а вместо това все повече и повече се притискаше към него, за да продължи без край удоволствието, което изживяваше.

Крис леко я положи на земята и започна да сваля полата й. Нямаше я вече, забравена бе моминската „свенливост“. Тялото й зовеше и чакаше неговото. Крис бързо се съблече и отново впи устни в нея, а тя галеше широкия му гръб учудена и опиянена.

Не бе в състояние повече да контролира тялото си. Сякаш независимо от нея то се стремеше да задоволи собствения си зов. Той леко разтвори бедрата й и започна да я опипва с пръсти, докато тя издаде вик на учудване и възторг. Инстинктивно протегна ръка и погали набъбналия му член. Тази ласка, така неочаквана за него, го накара да потръпне от удоволствие, той я притисна я и бавно влезе в нея.

— Джени, не искам да ти причиня болка, но вече не мога да спра.

Знаеше, че ще я боли, но и тя не искаше да спират. Тялото й се стремеше към някакви непознати висини, извиваше се в дъга, за да посрещне проникването му в нея. В следния миг усети остра, промиваща болка и се опита да се отдръпне от него. Крис нежно я притисна, увличайки тялото й в своя ритъм и гъвкавостта му сякаш се моделираше от неговата стоманена сила. Отново някаква непреодолима възбуда кулминираше към своя връх в смесица от екстаз и болка. Когато стигна края тя се вкопчи в него и зовеше името му, докато той се освобождаваше в нея.

Изтощен Крис се отпусна върху нея. После събрал дъх, се обърна по гръб и подпрял глава на ръката си унесено съзерцаваше красивото й тяло. Тя лежеше без да помръдне, отпусната и доволна.

Крис взе парче от скъсаната й блуза, отиде до потока и го намокри. Върна се, седна до нея и внимателно започна да я мие.

— Знаеш ли, мила — нежно й каза той, — можех да го направя и по-безболезнено за теб, ако ми беше казала, че все още си девствена. — Наведе се и нежно целуна гръдта й. — Ти си толкова красива, Джени! Ако искаш мога веднага да те любя отново.

Внезапно тя се ужаси от това, което правят. Обхваната от срам и стеснение, грабна куртката му, облече я и закопча всички копчета, сякаш търсеше допълнителни средства за сигурност.

— Просто не мога да повярвам в това, което се случи — промърмори тя.

Крис я погледна дяволито.

— Беше хубаво, нали?

Тези му думи я накараха да потръпне.

— Вие наистина се забавлявате, капитане. Как можах да направя това? Та аз даже не ви познавам и ви позволих… о, боже, трябва да не съм била с ума си — объркано говореше тя. — Нещо трябва да се е вселило в мен.

С дяволит блясък в очите си Крис я дръпна да седне до него.

— Готов съм да ти демонстрирам какво се бе вселило в теб — смееше се той.

— Забранявам ти повече да ме докосваш, похотливо животно! Ти си един омразен мерзавец. Как можа така хитро да се възползваш? — гневеше се Джени, като го блъскаше в своето безсилие. — Как можах да ти се доверя, да се доверя на един чужденец. И на всичкото отгоре на един янки.

— За бога, Джени — възкликна Крис. — Защо усложняваш нещата? Та това е така естествено. Аз те желая и ти ме желаеш. Толкова е просто.

Вече поуспокоена Джени отвърна със сарказъм:

— Ти много лесно можеш да омаловажиш всяко нещо, нали капитане?

— Знаеш ли, мила, като си помисля какво преживяхме току-що заедно, смятам, че трябва да изоставим формалностите и да ми викаш Кит — дразнеше я той. — Всички жени, които са ме обичали ме наричаха Кит.

— Ти си най-арогантният, най-нетърпимият — заекваше Джени, като в яда си търсеше най-подходящия епитет.

— И вероятно най-завладяващият — прекъсна я със смях Крис. Обгърна я с ръце и я привлече към себе си. — Сериозно говоря, Джени. Ти наистина взимаш всичко много навътре. От момента, в който се видяхме това неизбежно трябваше да се случи. Защо се тормозиш от някакво чувство за вина?

Крис повдигна брадичката й така, че да го погледне в очите.

— Не ме мрази, обич моя, и не се презирай. Ти си една гореща, страстна жена. Не се опитвай да го прикриваш. Това е твоята същност, а не онази на някакъв измислен тиранин, за какъвто се опитваш да ме представиш.

Гневът й започна да стихва под погледа на тези черни умоляващи я очи.

— По дяволите, капитане, ти винаги умееш да извърташ нещата така, както ти отърва — каза Джени и се обърна да вземе полата си.

Крис се ухили необуздано някак по момчешки и се запъти към потока.

— Кажи, бива ли си я водата? — питаше той, като свали панталоните си и влезе в нея. — Хайде, ела! Не е толкова лошо — предизвикваше я той.

— Не, благодаря — отвърна му със смях тя. — Добре зная колко е студена по това време. Когато бяхме малки с братята си често сме се къпали тук.

— О, Джени, не ми казвай, че си се къпала гола заедно с момчетата — възмущаваше се престорено Крис.

— Разбира се, че не съм била гола. За такова нещо баща ми би ме одрал жива — протестираше тя.

След като се облече и седна на брега, Джени откри, че той плува така спокойно и уверено, както и язди.

— Знаеш ли, това е едно от нещата, което ужасно ти липсва по време на война.

— Не те разбирам — отвърна му тя.

— Ами една топла баня — уточни той. — През войната можеш само от време навреме набързо да се потопиш в леденостудени води, колкото да се отървеш от миризмата и праха. Опитваш се да си спомниш какво ли беше това да лежиш отпуснат във вана с топла вода. Или пък гол да се мушнеш в чисти копринени чаршафи, вместо да се обвиваш в грубото войнишко одеяло. Но знаеш ли, мила, какво най-много липсва? — тъжно добави той. — Мигове като този, спокойно да седиш до момичето, с което току-що си се любил и да вдъхваш уханието й, упойващо като това на жасмина. Войникът трябва да се задоволи да прекара някой час във воняща стая с някоя долнопробна курва, която иска само да й се плати.

Джени го гледаше учудена. Едва сега усети, че макар този мъж да бе враг на нейната родина, той не се различаваше от братята й. Те всички бяха еднакви — самотни мъже. Копнееше да го погали, да го утеши, така както той го бе направил. Искаше й се да допре ръка до челото му и да преглади разрошената му коса. Уплашена от надигащото се в нея чувство, тя сведе виновно очи.

Крис го усети и повдигна с ръка брадичката й.

— Какво има пак, Джени? Още ли се чувствуваш виновна, че си се любила с един янки.

Очите й потъмняха.

— Ти си враг на моята страна.

— Каква глупост — моята страна, твоята страна! Миналата вечер ти каза, че сме задължени към Вирджиния. Но това се отнася и за Масачузетс и за Пенсилвания и за Тексас. Никой от нас няма по-голямо основание от другия да се нарича американец. Затова тази страна, Джени, е колкото твоя, толкова и моя. — Той нежно я приласка и целуна. — Аз не съм ти враг, мила. И ти не си ми враг. Заедно трябва да преживеем срама от последните четири години.

Джени копнееше да се сгуши в прегръдките му и под неговите ласки да забрави и за Конфедерацията, и за Юга и Севера, и затова кой е виновен и кой и невинен. Беше й дошло до гуша от всичко.

Вместо това бързо стана и се отправи към Отело. Крис я последва и нежно започна да гали гривата на коня.

— Боже мой, та това е едно изключително същество! — възхищаваше се той. — Как успя да го криеш през всичкото това време?

— Един верен прислужник го пазеше в гората, а аз ходех всеки ден да го наглеждам.

Джени се отпусна, заговори свободно:

— Той е от известен род. Баща му бе най-прочутият жребец във Вирджиния. Отело го наследи. Моят баща често се шегуваше, че няма нужда да се занимава повече със земеделие, че Отело ни стига, за да сме богати.

Конят навря муцуна в нея и очите й се изпълниха с тъга.

— Знам, че се заблуждавам. Няма да мога да го задържа повече. Или ще го откраднат или ще се наложи да го продам. Ние с Беки трябва да отидем някъде. Не сме в състояние да поддържаме Хънтърс Кийп. Моля се само дано Бю се върне, преди да сме заминали.

Крис бе дълбоко трогнат от това как младото момиче приемаше трагичните последици, стоварили се върху него от тази безсмислена война.

— В кой отряд служи брат ти, Джени?

— Той е в първа бригада на Лонгстрийт — отвърна гордо тя. Сянка на съмнение се прокрадна по лицето й.

Крис знаеше, че Грант е притиснал Лий и Лонгстрийт и се опитва да принуди Лий да капитулира. Нямаше никаква възможност за отстъпление. Пътят бе блокиран.

— Не се тревожи, мила. Лонгстрийт е сила, на която може да се разчита. Срещахме се с него в битките при Бул Рън, Манасас и по-късно Чита Мауга. Брат ти е в добри ръце. — Крис я улови за ръка. — Мисля, че е време да се връщаме, преди да са пратили патрул да ни търси. Защо не вземем и Отело? Ще бъде на сигурно място при нас.

Като приближиха до къщата видяха войниците да се щурат навън и да ликуват.

Енди Скот усмихнат до уши изтича към тях.

— Свърши се, Крис! Войната свърши! Дойде вест от генерал Шеридан. Лий е капитулирал.

Енди го сграбчи и го разтърси. Отдали се на общия възторг никой от двамата не забеляза Джени — стоеше неподвижна, а сълзите бавно се стичаха по бузите й.

 

 

Джени и Беки бяха изцяло завладени от разказа на Бю Хънтър. Описваше им последния ден на войната.

— Когато нашият генерал се появи, янките застанаха мирно и отдадоха дължимата му се почест. — Бю си пое дъх и продължи: — Той се качи на стария си автомобил и пое по пътя. От двете му страни като шпалир се бяха наредили нашите момчета. Повечето от тях плачеха като деца. Някои се докосваха до колата, за да го уверят, че са готови отново да се сражават. Но той каза, че вече е време да се връщаме у дома, след като рамо до рамо сме прекарали цялата война.

Бю едва успяваше да сдържи сълзите си.

— Никога няма вече да се роди такъв велик човек като него. Дори някои от янките плачеха. Само да ни повика отново и ние всички сме готови да тръгнем след него, даже и да знаем, че сме обречени.

Джени се взираше с обич в лицето на брат си. Беше се върнал преди два дни в къщи, измършавял, но слава богу, невредим.

Войната отне живота на баща й и по-големия й брат, а и на майка и, умряла от холера. За щастие, Бю беше оцелял. Отвън на терасата се раздвижиха, войниците се готвеха за лягане. Двама минаха покрай нея и учтиво я поздравиха. Утре рано сутринта щяха да потеглят. Трябваше да признае, че освен инцидента със сержант Страйкър, останалите бяха дисциплинирани и не им бяха причинили никакво безпокойство.

Джени безцелно се запъти към конюшнята. Усетил я, Отело вдигна глава и я посрещна с обичайното изпръхтяване. Тя изхлипа, обгърна шията му с ръце и зарови глава в гривата му. И той ги напускаше утре. Тръгваше с отряда на янките.

Съдията Бонер, който от край време се грижеше за техните работи, бе намерил купувач за Отело. Получаваха добра сума за него. А следващата седмица и те щяха да напуснат Хънтърс Кийп. Безсмислено бе да се опитват да я задържат повече. Бю ги беше убедил, нея и Беки, да започнат нов живот в Калифорния. За щастие, благодарение на Отело, имаха пари за пътуването.

С тежка въздишка, потисната и унила Джени понечи да излезе от конюшнята, когато на вратата се появи Кристофър Кирклънд.

След случката при реката, тя се бе опитвала, доколкото бе възможно, да го избягва. Смяташе, че няма да спечели нищо, ако продължат връзката си. Смяташе, че това за него е било просто едно малко развлечение, отдих от войната. Господи, мъжете са такива мръсници! Утре ще яхне коня си, ще си замине и всичко ще бъде забравено. Ще задоволи насъщните си нужди в следващия бардак. Но какво да прави тя с този огън в нея, който той подпали? Докога ще копнее по него, ще тъгува за прегръдките му? Докога ще си спомня за висините, до които бе я издигнал? Закле се никога вече да не позволи на никой мъж да я направи толкова ранима.

— Не мога да си тръгна без да се сбогуваме — тихо каза Крис.

Сърцето й лудо заби, отново изпаднала под обаянието на неговото непреодолимо мъжко излъчване. „Господи — надсмиваше се над себе си тя — прикрита дълбоко топла и страстна жена, нали така ме нарече. Та това не означава нищо друго, освен — разгонена кучка.“

— Благодаря, капитане. Желая ти щастливо завръщане вкъщи — набързо смотолеви тя и се опита да се промъкне покрай него и да излезе.

— По дяволите, Джени — изруга той, — няма да се разделим така.

Крис я сграбчи и я повали в една празна ясла. Джени се помъчи да каже нещо, но той прилепи плътно устни в нейните и заглуши протеста й.

Тя се гърчеше в ръцете му, удряше го с юмруци в гърдите, за да се освободи, а целувките му все повече и повече я възбуждаха. Безполезните й опити да се отскубне от него, го караха да я притиска все по-плътно и по-плътно до себе си.

Устните му се впиваха, чакащи отговор. Джени отчаяно се бореше да не се поддаде, но обхваната от напиращата страст, го обгърна с ръце. Съпротивата й рухна. Трептящото й тяло отговаряше на всяко негово докосване.

Крис леко я вдигна и я положи на купчина сено. Когато жарките им устни се докоснаха и слабите остатъци на съпротивата й изгоряха в огненото сливане на телата им.