Джон Мъри
Дългият път на любовта (23)

Глава 23

Въпреки опита им да се веселят, мрачна атмосфера витаеше над събралите се да посрещат Новата 1869 година.

Енди и Ребека Скот бяха дошли по този случай, а и Дейвид Кейт пристигна от Сан Франциско. Както винаги Дом бе поканил и всички работещи в ранчото със семействата им.

Наближаваше дванадесет и гостите, събрани на малки групички, тихо разговаряха. Липсваше обичайното за празника настроение.

Джени, неспособна да скрива тъгата си, излезе навън и дълбоко вдъхна свежия нощен въздух. Нощта бе ясна и лунната светлина се стелеше по дърветата.

Тръгна безцелно към конюшнята с мисъл и копнеж по Крис. Къде ли би могъл да е той? Шест месеца бяха минали от морската трагедия, а нямаше и дума от него. Параходите на Кирклънд, връщащи се от Европа, бяха го търсили навсякъде. Никъде никой не знаеше нищо за него. Всички бяха загубили надежда, единствена Джени все още вярваше, че е жив.

Влезе в конюшнята. Отело я посрещна с обичайния си поздрав. Джени го приближи и започна да го гали.

— Почти полунощ е, Джени. Вкъщи всички те чакат.

Тя се обърна и видя Дейвид Кейт да се приближава.

— Веднага идвам. Искаше ми се да остана сама за няколко минути.

В нощта се чуха викове и възгласи.

— Оживиха се — с тъжна усмивка каза тя. — Боях се, че съм развалила настроението на всички тази вечер.

Дейвид протегна ръка, повдигна брадичката й и я погледна в очите.

— Джени, знаеш какво изпитвам към теб. То бе единствената причина да дойда в Калифорния. Кога най-после ще приемеш истината, че Крис няма да се върне?

Очите й се напълниха със сълзи, а той продължи да я гледа.

— Грешиш, Дейвид. Крис ще се върне.

— За бога, Джени. Крис е мъртъв, иначе все щеше да се обади. Приеми го най-после и помисли за бъдещето си — развълнувано говореше той.

Тя нежно погали бузата му.

— Мили Дейвид, ти си ми такъв добър приятел и аз съм ти безкрайно благодарна. Не знам какво бих правила без твоята подкрепа. Спасителната лодка, дългото пътуване от Ню Йорк, никога не мога да ти се отблагодаря. Но не мога да се преструвам, да показвам нещо, което не чувствувам. Обичам Крис и ще го чакам, докато се върне у дома. Няма значение след колко време ще е това.

Дейвид повдигна ръката й и дълго време задържа устните си на дланта й.

— Чудя се дали този твой съпруг е съзнавал какво е притежавал.

Очите му се засенчиха от болка.

— Честита Нова Година, мила.

После се наведе, целуна я леко и излезе.

 

 

Крис пришпори коня си, когато светлините на Лос Кабалос се появиха. Бе се надявал да намери Джени в къщата им в Сан Франциско. Джъдсън и Хилда Мюлер, стъписани от внезапната му поява, го уведомиха къде е тя и той бързо пое към ранчото.

Когато Крис влезе в къщата първият човек насреща му бе Енди Скот. Очевидната изненада върху лицето на Енди се превърна в широка усмивка, когато пое протегнатата му ръка.

— Добре дошъл, приятелю — простодушно каза Енди, а очите му казваха всички неизречени думи.

Уоко Барнс нададе познатия бунтовнически вик и Дом с учудване го погледна. Не бе видял още сина си.

Крис застана пред него и двамата безмълвно се прегърнаха, а Домъди Кирклънд едва преглъщаше сълзите си.

— Радвам се да те видя пак, татко — развълнувано каза Крис и топло стисна ръката на баща си.

Дом отново го прегърна, после се отдръпна и го погледна.

— Благодаря на бога, че пак си у дома, синко — отвърна той и две издайнически сълзи се спуснаха по бузите му.

— Къде е тя? — запита Крис и тревожно се огледа наоколо.

Разбрал го, Дом кимна с глава в посока към конюшнята.

Крис забърза натам и сърцето му лудо биеше при мисълта, че само след секунди ще я вземе в прегръдките си. Преди да прекрачи прага, замръзна на мястото си. Видя Джени с Дейвид Кейт. Сърцето му сякаш се изкачи нагоре и заседна като топка в гърлото му, когато видя как Джени погали бузата на Дейвид. Преряза го остра болка, когато двамата се целунаха. После изведнъж докторът се обърна и си тръгна.

На вратата се срещнаха. Дейвид го позна, кимна му тъжно с глава и продължи пътя си.

Крис тихо пристъпи и заслонен в сянката погледна как Джени гали Отело. С очи изпиваше изящната й фигура, в зелената рокля и разпръснатите по нежните й рамене блестящо червени коси.

Бе разкъсан от желание и копнеж да я прегърне, но остана прикован на мястото си в съзерцание на любимото си същество.

Джени, галейки Отело, внезапно разбра, че той е тук. Отдръпна се, застана неподвижно, но не чуваше нищо друго, освен ударите на собственото си сърце.

— Крис.

Бе шепот, неволно изплъзнал се от устните й.

Той излезе от сянката и пристъпи напред. Тя изстена и се хвърли в обятията му.

— Джени! О, Джени — мълвеше той, заровил глава в косите й.

— Знаех, че ще се върнеш. Никога не престанах да вярвам в това — хълцаше тя.

Крис се отдръпна и се взря в тези невероятни, любими очи, които така добре помнеше. Сълзи от радост обливаха лицето й. Наведе се и впи устни в нейните.

Прехласнати в тази целувка, те витаеха някъде из висините, загубили представа за пространство и време. Единственото нещо, което съществуваше за тях, беше любовта им. Устните им се движеха, впиваха се, търсеха се, намираха се и пиеха наслада. Останали без дъх те едва ги отлепиха, но останаха все така вкопчени един в друг.

— Няма повече да се заблуждаваме, нали? — с пресипнал глас промълви той.

Джени не можеше и дума да промълви, само още по-плътно се притисна към него. Той галеше косите й.

— Обичам те, Джени!

Сърцето й лудо заби. Най-после бе чула дългоочакваните думи. Обърна глава и подложи бузата си под галещата му ръка.

— И аз те обичам, мили — прошепна тя и притисна устни към дланта му.

Целуваха се отново и отново. Огънят, потискан и тлял през последните месеци избухна в пламък и целувките им ставаха все по-настойчиво искащи. Задъхана, тя се отдръпна и сложи ръка на гърдите му, за да го спре.

— Не тук, Крис.

— Мила, от шест месеца мечтая за този миг.

— Точно за това — промълви тя. — Искам това да продължи, да не бъде само миг. Вкъщи гостите ни чакат.

— О, господи — изпъшка той. — Добре. Давам ти половин час и после те отвличам. Не ме интересуват гостите.

Прегърнати, напуснаха конюшнята. Вървяха и той непрестанно я целуваше. Когато стигнаха до къщата, той я притисна за една дълга и страстна последна целувка, преди да влязат вътре. Тя се повдигна на пръсти и обви шията му с ръце.

— Така може да продължим и до безкрайност — усмихна се тя и очите й блеснаха с добре познатата му дяволитост.

Развеселен, той я плесна по задника и прекрачиха прага.

С внезапното завръщане на Крис в Лос Кабалос, мрачното настроение се изпари и гостите шумно и сърдечно започнаха да се веселят. Крис здраво държеше Джени за ръка, а приятелите им се трупаха наоколо да го поздравят и научат за приключенията му през изминалите шест месеца. Разбра, че няма да могат лесно да се измъкнат и усилено се мъчеше да измисли някакво извинение, за да изчезнат и останат сами.

Погледна умоляващо Енди и той му даде знак, ме е разбрал.

— Мила — обърна се той към жена си, — не е ли време да нагледаме децата.

За всеки бе ясно, а най-вече за Енди, че Ребека се бе погрижила за децата, но тя бе видяла погледа, който Крис и Енди си бяха разменили. Доближи се и топло прегърна Крис.

— Крис, мили, твоето връщане у дома точно на Нова година е знак, че тя ще бъде щастлива за всички ни. Лека нощ, ще се видим утре.

Останалите, разбрали намека й, също се сбогуваха. Щом изпрати и последните гости, Крис притисна Джени.

— Най-после сами — въздъхна с облекчение той, но после леко се намръщи. — Всъщност, още не. Обещах да пием още по едно питие с татко, Уоко и Енди в кабинета му. Защо и ти не дойдеш?

Джени поклати глава и се усмихна.

— Това ще бъде разговор за мъже. Отивам в спалнята.

Очите на Крис жадно я проследиха.

— Ей, бебче, нали ще ме чакаш? — извика й той.

Тя се обърна и видя усмивката му. Очите й се забулиха с онази добре позната му, привличаща съблазнителност, която винаги обещаваше наслади, далеч надвишаващи фантазията му. Дълго го гледа и рече:

— Ще се опитам да не почвам без теб.

Джени решеше косите си и тръпнеше от възбуда в очакване на Крис. Не можеше да повярва, че копнежите й да бъде в ръцете му скоро ще станат действителност. Така се бе вглъбила в мечтания, че не усети кога вратата се бе отворила. Едва шумът от затварянето и достигна до нея. Стресната тя се обърна и видя Крис с поглед вперен в нея.

Вълна от горещо очакване се надигна в нея, кога той започна да съблича ризата си. Горящите му черни очи сякаш я опипваха и се спряха на разгърнатата й на гърдите роба. Джени съжали, че не е облечена в някоя от съблазнителните си нощници.

Чувствената му мъжественост я хипнотизираше. Тя трепереше, като хваната в капан птица, срещу която гъвкаво пристъпа пантера. Искрящите му от страст очи не се откъсваха от нея. Приближи се, взе четката за коса от ръката й и я захвърли на тоалетката.

Не можеше повече да чака, грабна я и я притисна до себе си. Жадно ври устни в нейните. Тя обгърна шията му с ръце и меката й гръд се притисна до мускулестото му тяло.

Сливането на устните бе като катализатор, от който буен огън разтърси телата им. Останали без дъх те се повалиха на леглото, вкопчени един в друг.

Разгърнал със замах робата й, той вече галеше с ръка гладката й като коприна кожа. Тя разтвори ръце и дрехата се смъкна. Изви се и твърдите й гърди посрещнаха жадните му устни. Пръстите му с ласка галеха мекия й като кадифе клитор. Джени се гърчеше и стенеше.

— Крис — мълвеше тя в захлас и тръпнеше.

Устните му отново търсеха нейните. Тя плъзна ръка надолу към члена му. Докосването й така го разтърси и така напрегна възбудата му, че той не бе в състояние да разграничи екстаза от болката. Като музика в ушите му, прозвуча възторжения вик на Джени, когато влез в нея. Движенията им станаха синхронни, сякаш танцуваха валс, а темпото се усилваше и усилваше до последния мощен звън на цимбалите.

Все още вкопчени един в друг, се проснаха изтощени и тежкото им дишане бе придружено само от ударите на сърцата им. Крис зарови глава в ухаещите й коси. После се надигна и се взря в спуснатите клепачи с дълги клепки, засенчващи бузите й. Нежно ги целуна.

— Мила, няма ли да отвориш очи?

Джени поклати глава. Продължи да милва с дланта си рамото му и после бавно я спусна по косматите му гърди.

— Не. Страхувам се, че ако ги отворя, ти просто ще изчезнеш.

Той легна по гръб, вдигна я и я сложи върху себе си. Тя се просна по цялата му дължина, доволна, че го усеща с цялото си тяло.

Крис я притегли още по-плътно и прекара ръка по кадифената кожа на гърба й.

— Толкова е приятно — мълвеше тя, сложила глава на гърдите му. — Не спирай.

— Джени, разкажи ми за всичко, което се случи с теб след експлозията — помоли той и продължи да я гали.

Часове наред си разказваха за всичко, което бяха преживяли след раздялата си. Джени ахна от изненада, когато й каза за покупката на „Трекбур“.

— Разбира се, имам намерение да го преправя и сменя името му. Ще го ползваме за личните си пътувания. Как ти се струва това, мила?

Тя вдигна глава и впи поглед в топлите му, изпълнени с любов, очи.

— Знаеш ли, любими, когато те нямаше, така ми липсваше, така много те желаех, че лягах в леглото с твоя халат. Имах чувството, че докосвайки се до нещо твое, сякаш ти си при мен. Трябва да е било нещо като еротична болест, която ме бе погълнала изцяло. Болна ли съм била, Крис? Или това бе някаква перверзия?

Той си спомни за своите фантазии през дългите нощи на кормилото на „Трекбур“. Обърна се и обхвана с ръце лицето й и дълго гледа тези преследващи го, измъчени очи. Тази й изповед, така силна и искрена, го разтърси и страстта му пламна отново.

— Не си била болна, скъпа. Никога не може да има нещо перверзно в любовта ни един към друг.

Устните му жадно търсеха нейните и всяко пламенно докосване и страстно движение се превръщаше в бликащ възторг. Преплетени, съединени, слети те даваха и получаваха, любеха се.

Зазоряваше се, когато най-после заспаха. Когато тя се събуди, все още бе в обятията му. Крис бе вече буден.

— Колко е часът — попита безразлично тя и плъзна ръка по гърдите му.

— Около десет — усмихна й се той.

— О, небеса — извика тя. — Хващам се на бас, че всички вече са станали отдавна. Не трябваше да оставаш заради мен.

Крис се обърна и я покри с тялото си. Любуваше се на възбуждащата го прелест. Прекрасната й коса се бе разстлала по възглавниците и очите й, макар още сънени бяха все пак провокиращи.

— Не исках като отвориш очи и да не ме намериш — тихо каза той и пак потърси устните й.

Крис бе много учуден от промяната в семейството на Енди и Беки. Дженифър бе станала едно прекрасно малко същество, което неотклонно бе до Дом, който я обожаваше. А в добавка бе и четиримесечният им син, Патрик, малко вързопче в мечешките лапи на баща си. Като гледаше как Джени се суети около децата, Крис разбра, че тя едва прикрива копнежа си да има собствено дете.

 

 

На следната сутрин, Джени внезапно се събуди, когато Крис дръпна одеялото от нея. Тя простена, обърна се и легна по корем, но той хубаво я плесна по голите й задни части.

— Време е да ставаш — извика той.

— Ти изобщо спиш ли някога? — промърмори тя. — Колко е часа?

— Около пет.

— Ти луд ли си? Та ние току-що заспахме — мрънкаше тя, заровила главата си във възглавницата.

Крис се наведе и леко я целуна по задника.

— Надигни очарователното си дупе и го обуй в панталони. Отиваме в планината за няколко дни.

— Какво? — възкликна изненадано Джени.

— Мила, искам за кратко време да бъда само с теб и отново да усетя дъха на родната земя.

Час по-късно с още един кон, натоварен с провизии, те се отправиха към хижата им в планината.

Беше студено. Джени се гушеше в агнешкия кожух и благославяше Дом, който й го бе подарил за Коледа.

Хвърли поглед към Крис. Той яздеше все така отпуснато и спокойно, както винаги. Беше вдигнал яката на жакета си, широкополата му шапка бе килната на върха на главата му. Лицето му все още пазеше загара от дните, прекарани в морето. Помисли си, че никога не бе го виждала толкова красив, но, което бе по-важно, за първи път го виждаше така успокоен. Бе в естествената си среда, бе част от тази земя. Изглежда, че независимо от другите си способности и интереси, нейният съпруг се чувствуваше по-щастлив, яздещ коня си всред тази величествена природа, отколкото в ограничаващите го стени на града.

Най-накрая стигнаха до хижата. Джени бе скована от дългото яздене в студа и благослови яките ръце на Крис, които я свалиха като перце от седлото.

Хижата бе спретната и малка, със скромна мебелировка — маса, столове и легло в ъгъла. Имаше още печка, на която да приготвят храната си и камина, която да ги грее.

Щом запалиха петролната лампа и огънят запращя малкото помещение стана топло и уютно и Джени бе очарована от възможността да прекарат съвсем сами тези няколко дни.

Крис излезе да се погрижи за конете, а тя се захвана да разгледа книгите на полицата над камината. Имаше разни — от няколкото тома на Шекспир до „Държавата“ на Платон и дори една красиво подвързвана библия.

Взе от полицата една книга от Балзак и започна да я прелиства. Бе на френски и тя се обърна към Крис, който влизаше с багажа.

— Представям си как Уоко би й се наслаждавал — присмя се тя.

— Понякога тук е много самотно. Човек трябва да има нещо, с което да се занимава — отвърна той и продължи да подрежда нещата. — Какво още можеш да предложиш?

— О, може би „Португалски сонети“ или „Джейн Еър“ — добави замислено тя. Постави книгата на мястото й и прекара пръсти по томовете на Шекспир.

— Знаеш ли, докато живях при индианците понякога копнеех за една хубава книга. Странно е колко много ти липсва това, което си мислиш, че просто ти се полага. Вкъщи имахме безброй книги. Баща ми бе учител, нали знаеш?

— Не знаех, мила. Мислех, че е фермер.

— Той беше фермер, но истинската му любов бе учителството. Преди войната водеше класове в Хънтърс Кийп. След като загина, мама продължи да… — Не можа да го довърши и извърна глава.

Крис се приближи, взе я в прегръдките си и тя се сгуши до гърдите му.

— Задръж ме, Крис. Не позволявай никога да си отида.

Очите й се замъглиха от непролетите някога сълзи. Обърна лице към него. Погледите им се срещнаха и си казаха това, което с думи не може да се каже. Той впи устни в нейните, за да изпълнят обещанието, което очите им си бяха дали.

След миг той разгърна кожения тюфлек, верният им другар от предишното пътуване. Джени се отпусна върху него и леко прокара ръка по гладката му повърхност. Спомни си много нощи прекарани заедно.

— Как си могъл да го запазиш след толкова много години? — учудено попита тя.

— Това е най-ценното нещо, което имам — отвърна Крис и коленичи до нея.

— Признавам, че и аз изпитвам особена привързаност към този тип легла — засмя се тя. Легна и обгърна с ръце врата му.

По-късно, след като се бяха любили бурно, седяха пред камината и мълчаха. Джени се облегна на него и каза:

— Нека си направим едно дете, Крис. Колкото се може по-скоро.

Крис, загледан в отражението на пламъците, което правеше косата й блестяща като мед, се изненада от думите й.

— Добре. От сега нататък това ще бъде моята най-важна задача — засмя се той. — Дай ми само няколко минути да събера сила.

— Говоря ти сериозно — промълви тя и се отпусна на тюфлека. — Искам да ти дам един син.

— Мила, остави природата сама да се погрижи. Ще имаме синове и дъщери. Всичко ще дойде с времето си.

Протегна ръка и погали косите й.

— Може би вече семената са посети.

Джени се надигна, прекара пръсти през тъмната му коса и приглади кичура, паднал на челото му.

— Крис, откакто се познаваме аз нищо не съм дала, само съм вземала. Никога не съм могла да ти дам нещо. Сега, като твоя съпруга, имам тази възможност. Мога да те даря със син и това ще бъде не само израз на моята любов, но и обещание за твоята безсмъртност.

Крис нежно погледна надолу към нея, към жената, която обичаше.

— Джени, как може да кажеш, че никога не си ми дала нищо. Ти осмисли моето съществувание. Знам, че не искам да има нито ден, в който да се събудя и да те няма до мен и нито една нощ, в която като пресегна с ръка да не мога да те докосна.

Очите й овлажняха, а той продължи:

— Образът ти възхищава очите ми, уханието ти ме прави чувствителен към неговия аромат, звънът на гласа или смеха ти е животворна сила, която усещам с всяка фибра на тялото си. Докосването ти ме възражда, а вкусът от теб… о, боже, Джени, вкусът от теб…

Със сподавен стон намери устните й. Страстта им мигом избухна като изригването на вулкан, стопи ги и изгарящо ги сля.

В следващите дни правеха дълги разходки между вековните секвои или прекарваха спокойни часове кран камината.

Преди тръгването си се събудиха рано и се любиха за последен път преди края на тази идилия. Обещаха си, че идната година ще дойдат пак тук.